№ 6611
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100511867 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Държавата,
представлявана от МФ, ответник в първоинстанционното производство, чрез
процесуален представител – юрк. К. срещу решение от 30.04.2024 г. на СРС,
45 състав, постановено по гр.д. 49416/2023 г., с което е признато за
установено, че В. Й. Х. не дължи на Държавата чрез МФ сумата от 2 544, 75
лв. – главница по договор за студентски кредит от 21.10.2011 г., сключен
между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и В. Й. Х., и по който Държавата,
поради гарантиране изпълнението на задълженията й, съобразно ЗКСД и след
това в качеството си на гарант погасява задълженията на ищцата на основание
чл. 14 ал.3 от ЗКСД и придобива регресни права срещу ищеца, сумата от
2 049, 23 лв. – законна лихва в периода 21.10.2015 г. – 18.08.2023 г., сумата от
81, 32 лв. – лихва в периода 15.04.2015 г. – 01.10.2015 г., сумата от 15, 30 лв. –
наказателна лихва за периода 15.05.2015 г. – 20.10.2015 г., сумата от 352, 83 лв.
– разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 21.09.2016 г. по ч.гр.д.
63869/2015 г. на СРС, 37 състав, поради обстоятелството, че вземането е
погасено по давност.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради
1
нарушение на закона. Твърди се, че СРС не е съобразил обстоятелството, че
погасителната давност е била многократно прекъсвана с оглед предприети
действия от взискателя в рамките на образувано изпълнително производство.
Заявени са възражения относно неправилен извод на СРС, че заявеното
изявление на длъжника от 14.02.2018 г. не прекъсвало давността. Иска се
отмяна на решението като бъде постановено ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство В. Й. Х., чрез процесуален представител
адв. И. Н., в който са развити съображения относно правилността на
постановеното от СРС решение и е заявено искане същото да бъде
потвърдено. Претендират се и сторените разноски в производството.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск
по чл. 439 ал.1 от ГПК, целящ установяване недължимост на парични
вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.
Процесните вземания са съдебно установени с влязла в сила заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По отношение на същото е приложима
общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД/ в този
смисъл решение 118/07.07.2022 г. по гр.д. 4063/21 г. на Трето ГО на ВКС/,
съобразно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, относима към съдебно установените
вземания.
С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на
изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват
погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР
2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява. Това
2
прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на изтичане
на предвидения в него срок и без да е необходимо да се предприемат нарочни
действия в тази връзка. Това е установено и в т.10 от Тълкувателно решение
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен
срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на
определен изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали
прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ
при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015 година
са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано
изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия,
непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Видно от приложения препис от изпълнителното дело, същото е
образувано на 15.12.2016 г. от НАП.
На 31.05.2017 г. е вписана възбрана върху собствен за длъжника
недвижим имот.
На 18.08.2017 г., взискателят е отправил искане до ЧСИ за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, съобразно приложена
справка за сключените от същия трудови договори.
На 22.08.2017 г. са изпратени запорни съобщения до „Експерт АБ“
ЕООД
На 21.12.2017 г. е разпоредено да се наложат запори върху банковите
сметки на длъжника, съобразно извлечението от регистъра на БНБ като
запорни съобщения са изпратени до „Банка ДСК“ ЕАД и „УниКредит
Булбанк“ АД.
На 14.02.2018 г. е депозирано заявление от длъжника В. Х. до ЧСИ –
Л.М., с което същата е заявила, че приема предявеното парично задължение и
не възразява по него като иска да се възползва от правото по чл. 454 от ГПК да
внася по 30 лв. до 15-то число на всеки следващ месец по сметка на ЧСИ.
На същата дата, ЧСИ – М. е превел на НАП сума в размер на 5,26 лв. от
3
задължено лице В. Х..
На 20.01.2021 г. е изпратено съобщение до В. Х. за на опис и оценка на
движими вещи, който ще се извърши на 12.03.2021 г. в 10.00 ч.
С постановление от 18.05.2023 г., ЧСИ – М. е прекратил производството
по изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.
На 28.06.2023 г. е образувано ново изпълнително дело по описа на ЧСИ
– Г.К..
На 04.08.2023 г. са изпратени запорни съобщения до работодателя на
длъжника, както и до „ОББ“ АД, „ПИБ“ АД, „Изипей“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД.
На 07.08.2023 г. и на 14.08.2023 г. са постъпили две суми от длъжника
по сметка на ЧСИ като с протокол от 23.08.2023 г. е извършено разпределение
на същите.
На 07.09.2023 г. е постъпила нова сума от длъжника по сметка на ЧСИ,
за която е извършено разпределение на 11.09.2023 г.
Изпълнителното производство е спряно на 12.09.2023 г. с оглед
приложена обезпечителна заповед.
При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че последното валидно действие е извършено на 21.12.2017 г.,
от която дата е започнал да тече нов давностен срок. Това е така защото,
предходните предприети действия са регулярни такива и сроковете между тях
са по-малки от установения двугодишен такъв по ГПК. Започналата да тече
нова давност е прекъсната с оглед обективираното изявление от 14.02.2018 г.
на длъжника по изпълнителното дело, което по естеството си съставлява
признание по смисъла на чл. 116 б.“а“ от ЗЗД. Това е така, защото прекъсващо
погасителната давност е всяко поведение на длъжника, което по своето
съдържание ясно и недвусмислено манифестира съзнанието му за
съществуване на дълга, ако начинът, по който и обстоятелствата, при които е
осъществено, по естеството си предполагат достигането му до знанието на
кредитора, съобразно задължителните указания, дадени с ТР 4/14.10.2022 г. на
ОСГТК на ВКС, поради което заявените възражения във въззивната жалба в
тази връзка са основателни.
Съгласно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД при съдебно установени
вземания новата давност е винаги 5 години т.е. същата би изтекла с оглед
4
правилата за броене на срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД на 22.04.2023 г. и
при съблюдаване на обстоятелството, че същата е спряла да тече в периода
13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., предвид приемане на ЗМДВИП.
Следва обаче да се има предвид, че още с молбата, с която е
инициирано изпълнителното производство, взискателят е посочил
изпълнителен способ за реализиране на вземането си – опис на движимите
вещи на длъжника и публична продан на същите. По отношение на тази
заявена молба липсва произнасяне от страна на ЧСИ респ. предприети
изпълнителни действия до 20.01.2021 г., когато до длъжника е изпратено
съобщение за насрочен опис на движими вещи. В тази връзка следва да бъдат
съобразени задължителните указания, дадени с т. 3 от ТР 2/04.07.2024 г. по
тълк.дело 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които молбата, която води до
прекъсване на давността е тази, в която е посочен начинът на изпълнение.
Видно от съдържанието на цитираната молба същата притежава всички
задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 426 ал.2 от ГПК. По
делото липсват данни съдебният изпълнител да е констатирал нередовност на
сезиращата го молба, да е давал нарочни указания и срок за отстраняването
им. Липсват данни и за наличието на други причини, зависещи пряко от
волята на взискателя, които да са довели до неговото неоправдано
бездействие. Същинско действие за принудително изпълнение може да
предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния
срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната /решение 127/12.07.2022 г. по гр.д. 2884/21 г. на Трето ГО на ВКС,
решение 37/24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на Четвърто ГО на ВКС/, поради
което предприетия опис на движими вещи, съобразно съобщението от
20.01.2021 г. е прекъснал давността.
Видно от данните по новообразуваното изп. дело на 08.06.2023 г. са
наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху
банковите му сметки, които действия отново са прекъснали давността.
Исковатата молба по настоящото дело е депозирана на 04.09.2023 г.,
когато погасителната давност е спряла да тече по арг. на чл. 115 б.“ж“ от ЗЗД.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът
5
намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде отменено като бъде постановено ново, с
което заявения иск бъде отхвърлен.
При този изход на спора на въззивника се следва сумата от 200, 67 лв. –
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение и
внесена ДТ респ. 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение производството
пред СРС.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 30.04.2024 г. на СРС, 45 състав,
постановено по гр.д. 49416/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Й. Х., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. **** – адв. И. Н. иск с правно основание чл. 439 ал.1 от
ГПК срещу ДЪРЖАВАТА, чрез МФ, с адрес: гр. София, ул. **** – юрк. К. за
признаване за установено, че В. Й. Х. не дължи на Държавата, чрез МФ сумата
от 2 544, 75 лв. – главница по договор за студентски кредит от 21.10.2011 г.,
сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и В. Й. Х., и по който
Държавата, поради гарантиране изпълнението на задълженията й, съобразно
ЗКСД и след това в качеството си на гарант погасява задълженията на ищцата
на основание чл. 14 ал.3 от ЗКСД и придобива регресни права срещу ищеца,
сумата от 2 049, 23 лв. – законна лихва в периода 21.10.2015 г. – 18.08.2023 г.,
сумата от 81, 32 лв. – лихва в периода 15.04.2015 г. – 01.10.2015 г., сумата от
15, 30 лв. – наказателна лихва за периода 15.05.2015 г. – 20.10.2015 г., сумата
от 352, 83 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 21.09.2016
г. по ч.гр.д. 63869/2015 г. на СРС, 37 състав.
ОСЪЖДА В. Й. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
**** – адв. И. Н. да заплати на ДЪРЖАВАТА, чрез МФ, с адрес: гр. София, ул.
**** – юрк. К. сумата от 200, 67 лв. – съдебни разноски пред настоящата
инстанция и сумата от 200 лв. – разноски в производството пред СРС.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7