Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.11.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на тридесети октомври две хиляди
и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия:
Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 472/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание по чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" №.,
офис сграда Лабиринт, ет. .,
офис .,
представлявано от изпълнителните директори Н.С. и М.Д. чрез пълномощника юрк.Р., против К.Д.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***4,
в която се твърди, че на 10.11.2017 г. било подписано Приложение 1
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.,
сключен между „АСВ” ООД и „Микро Кредит” АД, по силата на който вземанията на
последния срещу К.Д.К., произтичащи
от Договор за заем CrediHome+ № 1182-00019872 и Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № 1182-00019872, и двата от дата 24.04.2017 г., били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството -кредитор. Договорът за заем съдържал
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/, ЕИК: ......,
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК .... По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било
изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит” АД чрез
„Агенция за събиране на вземания” АД с Изх №:УПЦ-П-МКР/1182-00019872 от
15.11.2017 г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Видно от известието за доставяне, писмото било връчено редовно, съгласно чл.
46, ал. 2 от ГПК и получено от ответника чрез Д. Д.
на 22.11.2017 г. в качество му на негов баща. Към настоящата искова
молба представя и моли да се приеме копие от уведомлението за извършената цесия
от страна на „ Микро Кредит” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
Изх.№ УПЦ-П-МКР/1182-00019872 от 15.11.2017 г. за връчване на ответника, ведно
с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори
действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.
Сочи се още, че на 24.04.2017 г. между „Микро Кредит” АД и К.Д.К. бил сключен договор за заем CrediHome №
1182-00019872, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер на
2500,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в отделните
полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за
кредит" и "договор за заем", като "Общите условия",
при които се отпускал кредитът, били неразделна част както от "Искане за
кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за
заем, заемополучателят удостоверил, че получил от кредитора заемната сума, като
се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 2937,96 лева,
представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него.
Съгласно разпоредбите на Общите
условия, в съответствие с които бил сключен договорът за заем, с подписването
му Заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му бил
предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация, че приемал клаузите на договора и Общите условия и желаел договорът
да бъде сключен.
Съгласно Общите условията, при които
бил подписан договорът, Заемополучателят се задължил да върне заема ведно с
договорната лихва, която била в размер на 437,96 лева, на 12 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 431,83 лева, като първата погасителна вноска
била платима на 25.05.2017 г. Така страните договорили общ размер на плащанията
по заема 2937,96 лева.
Твърди се също, че на основание
попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни
услуги, на 24.04.2017 г. между „Микро Кредит" АД и К.Д.К. бил сключен
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00019872, съгласно
който „Микро Кредит" АД се задължил да предостави на Заемополучателят
пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което
било предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно
клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 264,00 лв., като
му била предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски,
всяка в размер на 22,00 лв., при първа погасителна вноска, платима на
25.05.2017 г.
На основание сключения договор
за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен
посредник предоставил на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена
с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към
застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК:....9, конкретните условия по която са
посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от
Заемополучателя. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги Заемателят
се задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит” АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на
равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на 165,00 лева, платими считано от 25.05.2017
г., или обща сума за застрахователна премия - 1980,00 лева, която покривала
следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
На длъжника била начислена лихва за
забава, съгласно чл. 19 от Общите условия, както следва: по договор за заем:
125.10 лв. за периода от 26.07.2017 г. (датата на която станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда; по договор за допълнителни услуги: 95.68 лв. за периода от
26.07.2017 г. (датата на която станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размера на
начислената лихва била
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска.
Срокът на договора изтекъл на
25.04.2018 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
Заемополучателят не
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента, била в размер на 917,00 лв., с която били погасени, както
следва: 368,89 лв. - главница, 174,11 лв. - договорна лихва, 44,00 лв. -
допълнителни услуги, 330,00 лв. -застрахователна премия.
Предвид
изложеното счита, че ответникът дължал на ищеца сума в общ размер на 4485,74
лева, от които главница по договор за заем - 2131.11 лева, договорна лихва по
договор за заем - 263.85 лева, застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги -1650.00 лева, сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги -
220.00 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер на 125.10
лева и лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 95.68
лева, с оглед на което било входирано Заявление по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника.
Съдът уважил претенцията и по
образуваното ч.гр.д. № 1121/18 г. по описа на РС-Харманли, била издадена Заповед
за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславяло правния им интерес от подаването
на настоящата искова молба.
Моли
да се постанови съдебен акт, по силата на който да се признае за установено по
отношение на длъжника К.Д.К., ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД ЕИК ... следните суми: 2131,11 лв. (две хиляди и сто
тридесет и един лева и 11 стотинки), представляваща неизплатена главница по
Договор за заем CrediHome №: 1182-00019872 от 24.04.2017г.; 263,85 лв. (двеста шестдесет и три
лева и 85 стотинки) - представляваща договорна лихва по договор за заем, за
периода от 25.08.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
25.04.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска), 220,00 лв. (двеста и двадесет лева
), представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
за периода от 25.07.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 25.04.2018 г. /падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги/, 1650,00
лв. (хиляда и шестстотин и петдесет лева ),
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 25.07.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 25.04.2018 г. /падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги/, 125,10
лв. (сто двадесет и пет лева и 10 стотинки),
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 26.07.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, 95,68 лв. (деветдесет и пет лева и
68 стотинки), представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги,
за периода от 26.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Моли
за присъждане разноските направени в хода на заповедното производство, всички
разноски направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал.
8 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К.К..
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между „Микро
Кредит” АД, в качеството му на кредитор, и ответника
К.К., в качеството му на кредитополучател,
е сключен Договор
за заем CrediHome+ №1182-00019872 от 24.04.2017 г., въз
основа на който ответникът получил в
заем сумата от 2500
лв. Според договора за заем
срокът на същия е
12 месеца,
като са договорени 12
бр. месечни погасителни
вноски в размер на 244.83
лв., или общ размер на всички
дължими плащания – 2937.96 лв., включващ и едникратна такса – 125 лв., както и
договорна лихва – 437.96 лв. Договорен е фиксиран ЛП 30.91 % и ГПР – 49.97 % и
е определена падежна дата – 25-то число на месеца. Приложени са погасителният
план към договора и Общи условия
към договор за заем Credihome от 01.01.2017г.
Между същите страни е сключен и Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00019872/24.04.2017г., съгласно
който „Микро Кредит”
АД се задължил да предостави на Заемополучателя пакет от допълнителни услуги,, за които дължал заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 264,00 лв., платима на 12 бр. равни месечни вноски,
всяка в размер на 22,00 лв., при първа погасителна вноска, платима на
25.05.2017 г. На
основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит” АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставил на заемополучателя сключена с негово посредничество застраховка „Защита” към застрахователна компания „УНИКА Живот” АД, ЕИК:...,
видно и от приложената застрахователна
полица №
1182-00019872/24.04.2017г.
Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят се задължил да заплати на „Микро Кредит” АД застрахователната премия в срок от 12 месеца, на равни погасителни
вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем,
всяка в размер на 165,00 лева, платими,
считано от 25.05.2017 г., или обща сума за застрахователна премия - 1980,00
лева, покриваща
следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност
вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
От
служебно направената справка в Търговски регистър е видно, че към настоящия
момент ищецът "Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК:
..
е преобразуван в акционерно дружество с наименование "Агенция за събиране
на вземания" АД, ЕИК:
., а впоследствие е променена правно-организационната му форма в „Агенция
за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК: ..
По силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „АСВ” ООД ( сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД), като цесионер, и „Микро Кредит” АД, като цедент, ведно с анексите към договора от 11.12.2015г.,
16.12.2016г., 22.01.2018г., 14.01.2019г. и Приложение №1 от 10.11.2017. към него, вземанията на „Микро Кредит” АД, произтичащи от Договор за заем CrediHome+ №
1182-00019872 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1182-00019872, и двата от дата 24.04.2017 г., са прехвърлени в собственост
на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Представени по делото са и потвърждение за сключената цесия и Приложение
№1/10.11.2017г. към горепосочения договор за
цесия, в което фигурира и процесното вземане спрямо ответника К.К..
Съгласно представените по делото пълномощни, „Микро Кредит” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от името на „Микро Кредит” АД да уведоми длъжниците за извършената цесия съгл. рамков договор за цесия
от 16.01.2015г.
По реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Микро Кредит” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо с Изх
№:УПЦ-П-МКР/1182-00019872 от 15.11.2017 г., чрез което същият се
уведомява за извършената цесия, като уведомителното писмо е получено на
22.11.2017г. от Д.Димитров – негов баща, видно от приложеното известие за
доставяне на „Български пощи” ЕАД.
Приложено е ч. гр. д. №1121/2018 г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за
изпълнение № 679/05.11.2018г. срещу длъжника К.К. за горепосочените суми. Доколкото
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка
с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е
предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на
вземанията си по заповедта.
От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че остатъкът от задълженията на ответника по
горепосочените два договова е в размер на общо 4264.96 лв., от които договорна
лихва – 263.85 лв., главница – 2131.11 лв., застраховки – 1650 лв. и пакет
услуги – 220 лв. Размерът на лихвата за забава е изчислен на 220.78 лв. за
периода от 26.07.2017г. – датата на първата неплатена вноска до 31.10.2018г. –
датата на подаване на заявлението. В заключението са посочени и плащанията,
направени от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са допустими, като е налице правен
интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№1121/2018г. по
описа на РС-Харманли,
по което има издадена срещу ответника Заповед № 679/05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните описани по-горе суми. Исковете по
чл.422 от ГПК са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК от активно легитимирана
страна.
От събраните по делото
доказателства се установява, че действително отв.К.К. е сключил с „Микро Кредит” АД договор
за заем CrediHome+ №1182-00019872 от 24.04.2017 г., по
силата на който съгл. отразено в договора е получил сумата от
2 375 лв. Безспорно е също така и се установява от доказателствата по делото,
че между същите страни е сключен и договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00019872/24.04.2017г.
От страна на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД се представят доказателства, че процесните вземания срещу отв.К.
са прехвърлени в негова полза от „Микро Кредит” АД с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015 г., ведно с анексите към договора от 11.12.2015г., 16.12.2016г., 22.01.2018г.,
14.01.2019г. и Приложение №1 от 10.11.2017. към него, в което
под №73 е отразено задължението на ответника К.. С факта на
подписване на договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му,
вземанията към ответника са преминали от предишния
кредитор върху новия кредитор - ищеца, който става техен
носител,
което обстоятелство обуславя и наличието на материалноправната му легитимация.
Съдът приема за надлежно
уведомяването на отв.К., че задълженията му спрямо
„Микро Кредит” АД са прехвърлени на ищеца с горепосочения договор за
цесия, което е станало с полученото на 22.11.2017г. уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-П-МКР/1182-00019872 от
15.11.2017г., чрез което същият се уведомява за извършената цесия,
видно от приложеното известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД.
Уведомлението е от „Микро Кредит” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащ като пълномощник на „Микро Кредит” АД, което се
потвърждава от приетото като доказателство пълномощно. Разпоредбата
на чл. 99, ал.4
от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за
съобщаване, като няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от
цедента на длъжника. Действието на съобщението до длъжника се явява
правнорелевантно единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може
да се направи единствено на цесионера, а преди това длъжникът
може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор.
Действително уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не
от новия кредитор. Допустимо е обаче предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Според
съда такова упълномощаване не противоречи на целта на нормите на чл. 99, ал.3
и ал.4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 36 от ЗЗД,
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем
се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/
и няма ограничения по закон, свързани с уведомяването за цесията. Или няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомлението
за цесията, в каквато насока е и задължителната съдебна практика, изразена в
Решение № 137/02.06.2015 г., постановено по гр.д. № 5759/2014 г., II г.о., ГК
на ВКС, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК на ВКС.
Предвид изложеното в случая е
налице валидно прехвърляне на вземанията на „Микро Кредит” АД спрямо
ответника К. по процесните договор за заем и за допълнителни услуги в полза на
ищеца „АСВ” ЕАД, за което прехвърляне отвтеникът е надлежно уведомен.
Ответникът по иска е физическо лице, на което по
силата на сключения през 2017г. договор е предоставен
потребителски заем по ЗПК, който не е предназначен за извършване
на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на
потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, като съответно ищецът е търговец
по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед на това следва да
се съблюдават и разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Следва да се отбележи
още,
че установената съдебна практика на ВКС
(Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема, че
за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Имайки предвид изложеното и предвиденото в ЗПК и ЗЗП, съдът не установи
основания за нищожност на процесните договори – спазени са разпоредбите на
чл.10, 11 и 19 от ЗПК, както и не са налице неравноправни клаузи съгл. чл.143
от ЗЗП.
Предвид изложеното съдът намира, че
по производството се установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за заем.
Ищецът в исковата си
молба, както и по заповедното производство, се позовава
на настъпил краен срок на договора за заем,
като доколкото искът е по чл.422 от ГПК с решението си по него
съдът
следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право,
за което е издадена заповедта за изпълнение при съобразяване на посочените от
заявителя обстоятелства от значение за възникването и съществуването на
вземането. Безспорно, съгласно предвиденото в договора за заем,
крайният срок на същия е изтекъл на 25.04.2018г., т.е. още преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК вземанията са били изискуеми.
Претендира се неплатена главница
в размер на 2131,11 лв. Договорът за
заем е реален и предаването на сумата е елемент от сключването му. В
случая процесният
договор за заем е сключен за сумата от 2500 лева, за
която заемателят е декларирал, че е получил лично с
подписването на договора. Липсва оспорване на тези обстоятелства от страна на
ответника. От
представения договор, погасителен план, както и от приетата по делото ССчЕ се
установява, че размерът на неплатената и дължима главница по
договора е 2131,11 лв. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от него.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което искът за главница по
чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД е основателен в пълния
си размер от 2131,11 лв., съответсващ и на
главницата, присъдена със заповедта за изпълнение. Като законна последица
следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението –
01.11.2018 г. до окончателното изплащане.
С горепосочения договор страните
са уговорили още и договорна лихва в размер на 437.96
лева. Заемателят се е задължил да върне главницата и договорната
лихва за срок от 12 месечни погасителни вноски от 244.83 лева всяка, включваща
главница и договорна лихва съгл. чл.7 от ОУ. Съгл. заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като обективно и
изготвено от компетентно вещо лице, се установява, че остатъкът от задължението
на ответника за договорна лихва е в размер на 263.85 лв. за периода
25.08.2017г. до крайния срок на договора – 25.04.2018г. Такава договорна
възнаградителна лихва се дължи с оглед на така сключения договор и на основание
чл.240 ал.2 от ЗЗД, поради което и искът по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр.
чл.240 ал.2 от ЗЗД следва да се уважи като основателен в пълния му предявен
размер, доколкото от страна на ответника не се представиха доказателства за
заплащането на същата.
Страните
също така
са уговорили (чл.19 от ОУ), че при забава на плащането, на която и
да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя законната
лихва за всеки ден забава. Претендира се мораторна лихва по
договора за заем в размер на 125.10 лв. за
периода 26.07.2017 г. до подаване на
заявлението в съда на 01.11.2018г. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума, за което доказателства по делото липсват. Относно размера на претенцията съдът намира, че за
процесния период се дължи лихва за забава в размер на 274.67 лв., изчислена от съда с помощта на онлайн
калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html).
Действително е налице забава в
плащанията на месечните погасителни вноски по вече гореизложените съображения и
доколкото по делото се установи, че последното плащане на главницата е от 13.07.2017г. съгл. заключението по съдебно-счетоводната
експертиза. Т.е. за следващите падежирали вноски до подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК е налице забава предвид неизпълнението на задълженията по
договора от страна на ответника на определените падежи. С оглед на това искът
по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи до пълния му предявен размер от 125.10
лв. с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 от ГПК) и независимо, че
размерът на лихвата за забава е по-голям.
По отношение на искането
на ищеца за установяване на дължимост на сумата 1650 лева, представляваща
застрахователна премия, и на сумите от 220.00 лева за допълнителни
услуги и 95.68 лева - мораторна лихва, дължими по договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00019872/24.04.2017г., съдът намира, че
същото е неоснователно по следните съображения:
Видно от представения договор за застраховка "Защита" № 1182-00019872/24.04.2017г., същият е
сключен между застрахователя "Уника Живот" АД и застрахованото лице –
К.К.-. В случая "Микро Кредит" АД не договаря за себе си, а от името
и за сметка на застрахователя - чл. 313 от КЗ.
Тоест, по договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя,
вкл. да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК
"Уника Живот" АД. "Микро Кредит" АД като трето правоимащо
лице по договора за застраховка има право да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. По делото липсват данни за плащане на
премията в пълен размер от страна на "Микро Кредит" АД в полза на
застрахователя. Както в договора за застраховка, така и в искането за
сключването на такъв, липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на
третото правоимащо лице. Нещо повече, липсват по делото данни дали "Микро
Кредит" АД е обвързан към ЗК "Уника Живот" АД застрахователен
агент или не, а Кодексът за застраховането забранява изрично на
обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към потребителите на
застрахователни услуги – чл. 313, ал.
2 КЗ (ДВ, бр. 24 от
По отношение на претенцията за
220.00 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от
24.04.2017г. следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства за
предоставяне на ответника на описаните в договора допълнителни услуги, а
именно: посещение вкъщи или на друго място за събиране на вноски, безплатно
внасяне на вноски от нейно име, безплатно предоговаряне и разсрочване и др.,
поради което и тази претенция се явява недоказана и съответно неоснователна.
Недължимостта на застрахователната
премия от 1650 лв. и на 220 лв. – сума за допълнителни услуги, дължими по
договор за допълнителни услуги към заем №
1182-00019872/24.04.2017г.,
обуславя неоснователността на акцесорния иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД
за мораторна лихва в размер на 95.68 лв. по този договор за периода от
26.07.2017г. до подаване на заявлението на 01.11.2018г., чиито изход е обвързан
и зависи от уважаването на главния иск.
По
разноските:
С оглед указанията
дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част
на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния
иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
това и съответно на уважения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на
91.97
лв. за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение.
За процесуално представителство в
настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят и направените в
настоящото исково производство разноски също съответно на уважения иск в размер
на общо 218.94 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1,
вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установено по отношение на ответника К.Д.К., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: ***4 съществуването на вземанията на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" №.., офис сграда Лабиринт, ет. ., офис .,
представлявано от изпълнителните директори Н.С. и М.Д.., за следните суми: 2131.11 лв. –
главница, 263.85 лв. – договорна лихва за периода 25.08.2017г.
до 25.04.2018г., дължими по договор за заем CrediHome+ №1182-00019872 от 24.04.2017 г., сключен между К.Д.К. и „Микро Кредит” АД, и съгл. рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., ведно с анекси към договора от 11.12.2015г., 16.12.2016г.,
22.01.2018г., 14.01.2019г. и Приложение №1
от 10.11.2017. към него, сключени между „Микро
Кредит” АД и „Агенцията
събиране на вземания” ЕАД, 125.10 лв. – лихва за забава за периода от 26.07.2017 г. до 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 01.11.2018г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 679/05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1121/2018г.
по описа на PC- Харманли.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" №., офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Н.С. и М.Д., против ответника К.Д.К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***4 за установяване по отношение на
ответника съществуването на
вземанията на ищеца за следните суми: 220,00 лв. - сума за допълнителни
услуги, 1650,00
лв. - застрахователна премия за периода от 25.07.2017г. до
25.04.2018г. и 95,68
лв. - лихва за
забава за периода от 26.07.2017 г. до 01.11.2018г., дължими по Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № 1182-00019872/24.04.2017г., за които суми е издадена Заповед № 679/05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №1121/2018г. по описа на PC- Харманли, като неоснователни.
ОСЪЖДА ответника К.Д.К., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***4, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати
на ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" №., офис сграда Лабиринт, ет. ., офис ., представлявано от Н.С.
и М.Д., разноските по настоящото дело в размер на общо 218.94 лв. за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ответника К.Д.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***4, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., разноските по ч.гр.д.№ 1121/2018г. по описа на PC- Харманли в размер
на 91.97 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ:
|
|