№ 606
гр. Благоевград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500620 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№6707/29.04.2022 г. е подадена от Д. Б.
П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Б.М.“ №1-А, вх.
Б, ет. 1, офис 27, кантора на адвокат Ю. А., срещу Решение №198 от
21.04.2022 г., постановено по гр.д.№1560/21 г. по описа на РС-Благоевград, с
което предявения иск по чл. 76 ЗС от Д. Б. П., ЕГН **********, чрез адв. Ю.
А., съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Б.М.“ 1А, вх. Б, ет. 1, офис 27 против
Г. И. Д., ЕГН ********** и Е. С. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
Благоевград, ул. „К.“ № 3, ет. 2 за задължаване на ответниците да възстановят
нарушеното от тях владение върху опредЕ.та на ищеца със съдебно решение
по гр.д. № 2861/2018 г. на БлРС част от съсобственото им дворно място,
цялото съставляващо поземлен имот с идентификатор № 04279.616.37 по КК
и КР на Благоевград, одобрен със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на
изпълнителния директор на АК с площ 422 кв.метра, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: средно
застрояване, с адрес на ПИ: гр. Благоевград, п.к. 2700, ул. ”К.” № 1-а, е
1
отхвърлен като неоснователен. С обжалваното решение Д. П., е осъден да
заплати на ответниците сумата от 600,00 лева (шестстотин лева),
представляваща сторени разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и
предявеният иск да бъде уважен като основателен. Претендират се разноски.
Депозиран е отговор на въззивната жалба.С него въззивната жалба е оспорена
като неоснователна и е посочено, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно. Твърденията в жалбата били бланкетни и
необосновани. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение и да
се присъдят деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивниka се явяват лично и с адв. А., която поддържа
въззивната жалба и моли да се уважи. Претендира разноски по списък.
В съдебно заседание въззиваемите редовно призовани не се явяват.
Представляват се от адв. М., който оспорва въззивната жалба и моли да се
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника и в рамките на
законоустановения двуседмичен срок е била депозирана въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
Установената и възприета от РС – Благоевград фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Пред БлРС е разгледан иск с правно основание чл. 76 от ЗС за защита на
отнето по скрит и насилствен начин владение. Твърди се , че oтветниците по
скрит начин са отнели от ищеца владението на част от недвижимия имот
находящ се в гр. Благоевград. Отправеното искане към РС е ответниците да
бъдат задължени да възстановят нарушеното от тях владение от ищеца върху
2
опредЕ.та със съдебно решение по гр.д. № 2861/2018 г. на БлРС част от
съсобственото им дворно място, цялото съставляващо поземлен имот с
идентификатор № 04279.616.37 по КК и КР на Благоевград, одобрен със
Заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК с площ
422 кв.метра, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на
трайно ползване: средно застрояване, с адрес на ПИ: гр. Благоевград, п.к.
2700, ул. ”К.” №1-а, както и на основание чл. 360 ГПК да им бъде наложена
глоба в максимално предвидения от закона размер.
За да бъде уважен така предявеният иск следва да се докаже, че владелецът
/държателя/ е владял /държал определен недвижим имот, че ответникът по
иска по скрит начин е отнел изцяло или отчасти владението/държането на
имота, и че предявяването на исковата молба е станало в шестмесечен срок от
отнемане на владението /държането. В настоящия случай няма спор, че
исковата молба, бидейки депозирана на 17.06.2021г. е била депозирана в 6-
месечен срок от датата, за която се твърди, че е отнето владението
-14.01.2021г. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от
това по делото да се установи безспорно и категорично, че ищецът е владелец
или държател на процесния недвижим имот и ответникът е отнел владението
по насилствен и скрит начин, както и че това е станало в срок от 6 месеца
преди завеждане на исковата молба. С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, предвидени в чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е
да установи с всички допустими доказателства посочените обстоятелства.
Владението се характеризира с два основни независими признака: обективен-
упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен- намерението да
се държи вещта като своя, като всички останали признаци са допълнителни
изисквания, които не са необходими, за да бъде защитено владението като
фактическо състояние.
В конкретния казус е безспорно, че с влязло в сила на 18.12.2019 г. Решение
№ 5727/17.06.2019 г., постановено по гр.д. № 2861/2018 г. по описа на
РС[1]Благоевград, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено между
съсобствениците Д. Б. П., Г. И. Д. и Димитрина И.а А. ползването на дворното
място, съставляващо поземлен имот с идентификатор № 04279.616.37 по КК и
КР на Благоевград, одобрен със Заповед № РД-18-32/105.2006г. на изп.
директор на АК с площ 422 кв. метра, с трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: средно застрояване, с адрес на ПИ: гр.
3
Благоевград, п.к.2700, ул. ”К.” №1-а. Въз основа на влязлото в сила решение,
на 11.02.2020 г. е издаден изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния
лист и образувано изпълнително дело по описа на СИС при РС- Благоевград,
на 24.09.2020 г. на ищеца е опредЕ. и предадена разпредЕ.та част от дворното
място. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, осъществен е и
оглед на място, като възприятията от последния са обстойно протоколирани.
Така, от съвкупния анализ на събрания доказателствен материал се
установява, че разпредЕ.та за ползване от ищеца част от дворното място е
оградена с мрежа от три страни, като страната откъм мястото за общо 9
ползване, не е оградена. При огледа също така се установи, че в мястото на
ищеца се намират керемиди, колове и други вещи, собственост на ищеца,
както и лозници, настилка от плочки и цветя, които са съществували на място
преди постановяване на решението по гр.д. № 2861/2018 г. по описа на
РС[1]Благоевград, установява се, че и ищецът има пешеходен достъп до
разпределеното му за ползване място. Ответниците са премахнали чешмата с
бетонно корито и зеленчуковите насаждения, съгласно протокола от
24.09.2020 г. на ДСИ при РС- Благоевград. Основното в казуса е, че ищецът
иска да паркира автомобил в дворното място, но паркираната кола на
ответника Г. Демерджиев пред входа на кооперацията пречи за достъп до
мястото с автомобил, а както и това че ищеца настоява премахване на
лозниците на ответниците в двора.
Съобразно доказателствения материал в процеса, по делото не се установява
ответниците да са отнемали било скрито или с насилие фактическата власт
върху частта от имота разпредЕ. за ползване и. Ищецът не е бил лишен от
възможността да упражнява фактическа власт върху разпредЕ.та му част от
имота.
Така, факта на отнемане на владението от страна на ответниците спрямо
ищеца, съдът намира за недоказан. В настоящото производство не е предмет
на изследване какви са правните основания на страните да владеят процесния
имот. Достатъчно е да се установи, че ответника по иска е нарушил
владението на ищеца. И това е така, тъй като предмет на спора е фактът на
нарушено владение, а не защита на нарушени субективни права и
собственост. В производството по делото не е доказан фактът на нарушено
владение. А несъгласието на ответниците за премахване на лозниците в двора
4
/които са съществували, когато се е правило разпределението на ползване/ и
неосигурен достъп на автомобил до мястото, не представляват действия по
отнемане на владението.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от
ГПК настоящият състав препраща към мотивите на РС.
С оглед изхода на делото , тъй като не се уважава въззивната жалба,
разноските следва да се присъдят в полза на въззиваемите, които възлизат на
600,00 лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство
пред въззивната инстанция, съобразно приложен по делото договор за правна
защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност
е неоснователно, тъй като е съобразен с минималните размери на
адвокатските възнаграждения за конкретното исково производство.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №198 от 21.04.2022 г., постановено по гр.д.
№1560/21 г. по описа на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, да заплати на Г. И. Д., ЕГН ********** и
Е. С. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Благоевград, ул. „К.“ № 3, ет. 2
сумата от 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща сторени разноски в
производството пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок, считано от съобщаването на страните пред ВКС на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6