РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. гр. Хасково, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640100071 по описа за 2022 година
С подадената искова молба ищецът „Угренова Естейт“ ЕООД /с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ е предявил срещу ответника ЮС.
АХМ. ЮС., от гр.Хасково иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1
от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника бил сключен договор за далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 13270877002 от 30.11.2018г., с който му била
предоставена мобилна услуга за номер **********, по избран тарифен план
VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна такса в размер на 21.80 лв.
с ДДС, за срок от 24 месеца. На 05.12.2018г. между тях бил сключен втори
договор за ползване мобилна услуга за номер *******, по избран тарифен
план с месечна абонаментна такса в размер на 21.80 лв. с ДДС, за срок от 24
месеца. Съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор,
предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определяла началната и крайната
му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
1
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги по двата договора за
периода 08.11.2018г. – 07.02.2019г., което обусловило правото на оператора
на основание т.43 от Общите му условия да прекрати едностранно
индивидуалните договори между тях и да му издаде крайна фактура
№**********/08.03.2019г. по клиентски номер 13270877002, в която била
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходни три отчетни
периода на обща стойност 159,51 лева и била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите, която ищецът не претендирал в
настоящото производство. На 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД сключило договор за цесия със „С.Г.Груп“ ООД, по силата на
който последното дружество придобило вземанията по горепосочената
фактура спрямо Ю. А. Ю.. На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило
всички свои вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът
сочи, че към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество
уведомило длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания“
ЕАД за цесията от 16.10.2018г., и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019г. Сочи се още, че за заплащане на дължимата сума ищецът подал
заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано Ч.гр.д.№ 2130/2021г. по
описа на Районен съд – Хасково. Съдът издал заповед за изпълнение за
горепосочената сума за незаплатени услуги и за мораторна лихва за забава в
размер на 41.01 лв за периода от 24.02.2019г. до 07.09.2021г. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер
на 159.51 лева, представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по описаните по-горе договори, сключени между
страните. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото
производство и в развилото се заповедно производство.
С Определение от 29.04.2022г., влязло в законна сила на 27.05.2022г., е
било прекратено на основание чл.233 от ГПК производството по делото в
частта на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за сумата от 41.01 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 159.51 лева, за периода от 24.02.2019г. до 07.09.2021г., поради
отказ от иска, като в тази част по отношение на посочената сума от 41.01 лева
е била обезсилена Заповед № 579/21.09.2021г. за изпълнение на парично
2
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 2130/2021г. по описа на
Районен съд-Хасково.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата
молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск,
като вероятно основателен, да се уважи.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д.
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от
ГПК пред Районен съд-Хасково ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент не е бил изплатил
дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 2130/2021г. по описа
на Районен съд-Хасково, за сумата от 25 лева – държавна такса и 180 лева –
адвокатско възнаграждение, или общо 205 лева. Както вече бе посочено,
тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника.
С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в
пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а именно – сумата 205
лева.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК,
съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЮС. АХМ. ЮС., ЕГН
**********, от **************, че ДЪЛЖИ на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, със
седалище и адрес на управление - гр.София, Район Триадица, бул.“България“
№ 81, вх.В, ет.8, сумата в размер на 159.51 лева – главница, дължима по
Договори за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13270877002,
сключени между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ЮС.
АХМ. ЮС. на 30.11.2018г. и 05.12.2018г., и издадени възоснова на тях
фактури, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 16.10.2018г. на
„С.Г.Груп“ ЕАД, а „С.Г.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с
Договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена Заповед №
579/21.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д.№ 2130/2021г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Ю. А. Ю., ЕГН **********, от **************, да заплати
на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление - гр.София, Район
Триадица, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, сумата в размер на 410 лева, от
която 205 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 205 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 2130/2021г. по описа на
Районен съд-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
4