Решение по дело №495/2020 на Районен съд - Самоков

Производството по делото е образувано по жалба на Г.Р.Б. с ЕГН ********** ***, против наказателно постановление № 440/13. 10. 2020 год. на Директора на РДГ - С. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от З Г, с което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.

Жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

АНО, чрез процесуалния си представител с писмено становище, излага становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното НП.

Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване и поради това е допустима и подлежи на разглеждане от настоящия съд.

По същество.

С обжалваното НП на жалбоподателя Г.Р.Б. на основание чл. 266 ал. 1, пр. 7 от Закон за горите (ЗГ) е наложена глоба в размер на 120 лева за нарушение на чл. 213 ал. 1, пр. 7, т. 1 от Закон за горите, за това че на 13. 06. 2020 година съхранява в дворно място на бунгала, находящи се до ресторант „Горски кът“ село Г., община С. 3 пространствени куб. м. иглолистни дърва за огрев от дървесен вид смърч немаркирани с контс контролна горска марка или производствена марка. 

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Н.Х.Б. старши специалист горски инспектор – свидетел по делото и свидетелите В.В.В. и В.Л.П. също горски инспектори се установи, че на 13. 06. 2020 г. била извършена проверка от тези свидетели в качеството им на контролни органи в района на село Г.и община С., в дворно място, представляващо къмпинг в горната част на село Г., състоящ се от бунгала и ресторант „Горски кът“  в най-горния край на село Г., община С. при която е констатирано, че в този къмпинг частна собственост държан от жалбоподателя Г.Р.Б. в качеството му на управител на къмпинга частна собственост, съхранява 3 пр. куб.м. дърва за огрев, от дървесен вид смърч, немаркирани с контролна горска марка или производствена марка, които посочените служителите измерили на място. Дървесината не била маркирана, а към момента на проверката на контролните органи не бил представен превозен билет, придружаващ дървата.

            По делото е представено и писмено доказателство Констативен протокол серия Р№14 бл. № 005912 удостоверяващ че жалбоподателят Г.Р.Б.  като  собственик  на  частен  имот  бунгала  и  ресторант  „Горски  кът“

в село Г. С.ска област съхранява в това дворно място, частна собственост държан от жалбоподателя Г.Р.Б. в качеството му на собственик 3 пр. куб.м. дърва за огрев, от дървесен вид смърч, немаркирани с контролна горска марка или производствена марка. Тези констатации са потвърдени и от самия жалбоподател Г.Р.Б., подписал се на първо място в графа „присъствали“ при съставянето на описания констативен протокол.

АУАН за нарушението е съставен в 10 часа и 6 минути  на 13. 067.09.2020 за това, че на същата дата Г.Р.Б. с ЕГН ********** съхранява в частен имот в село Г. община С. иглолистни дърва нацепени на 0,30 м. от смърч немаркирани с контролна горска марка или производствена  с обща квадратура 3 пр. куб. м. От самото съдържание на АУАН с номер по регистъра 440/2020 год. бл. № 0000590 от 13. 06. 2020 год. е видно, че актосъставителят Н.Х.Б. на длъжност  старши специалист горски инспектор подробно е описал времето, мястото и извършеното нарушение, както и конкретно нарушената законова норма на чл.  213 ал. 1, т. 1 от ЗГ. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя визиран като нарушител и на същият е предоставена възможност да впише в АУАН своите възражения. В съответната графа за възражения Г.Р.Б. е вписал „ дървата са от 2018 година и марката не си личи.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в което фактическите констатации съответстват на тези по съставения и описан АУАН, като за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7 от З Г на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 120 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства по делото, а именно описания констативен протокол които я възпроизвеждат безпротиворечиво, потвърдено и с подписа на самия жалбоподател Г.Р.Б..

На основата на обосновани и потвърдени от доказателствата по делото фактически констатации за самото нарушение административно наказващият орган правилно е приложил закона при квалификация на нарушението, приложимата санкционна законова разпоредба, както и нарушената от жалбоподателя разпоредба с това че на посочената дата и място е съхранявал описаната дървесина без контролна горска или производствена марка.

От правна страна съдът приема следното:

Не се констатират съществени процесуални нарушения от естество да ограничат правото на защита на наказаното лице, както по фактите чрез които се е осъществвило нарушението, така и по приложимите законови разпоредби.  Поради това доводите за отмяна на наказателното постановление на това основание не се възприемат от съда. Актът е съставен от опровомощено лице в присъствието на свидетел - очевидец на нарушението, в присъствие на жалбоподателя посочен като нарушител. Той е имал възможност да впише своите възражения, с което е обезпечена защитата му още при съставяне на АУАН. Както АУАН, така и НП съдържат изискуемите реквизити - посочено е време и място на извършване на нарушението, изложени са обстоятелствата на нарушението и тези при които същото е извършено, вписани са нарушените законови разпоредби, както и са спазени сроковете за издаване както на АУАН, така и на НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 213,, ал. 1 от Закона за горите забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет, а съгласно чл. 266, ал. 1 от Закона за горите наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Безспорно се установява от събраните доказателства, че жалбоподателят е съхранявал 6 пр.куб.м. дървесина без съответния превозен билет, поради което правилно е санкциониран от административно наказващия орган. Съдът не възприема възражението на жалбоподателя, че контролната горска марка се била изтрила и не личала. Доказано контролна горска марка не е имало, нито производствена марка на дървесината съхранявана от жалбоподателя. Показанията на свидетеля К. също потвърждават че именно жалбоподателят е съхранявал процесния дървен материал. Това че свидетелят К. е предоставил дървесината като негова не само че на изключва нарушението на самия жалбоподател а го доказва, тъй като тази дървесина доказано е съхранявана в място за което именно жалбоподателят отговаря и това жалбоподателят Г.Р.Б. е потвърдил в Констативния протокол, в който е удостоверено и потвърдено с подписа на жалбоподателя че описаната дървесина без КГМ той съхранява в частен имот. Ако е имал възражения че друг съхранява дървесината, жалбоподателят е следвало да посочи това още при съставяне на протокола и констатиране на нарушението, което съдът намира за доказано, така както същото е посочено в констативния протокол, АУАН и в НП.  По изложените съображения, ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства не променят факта, че тези дърва са се съхранявали от жалбоподателя Г.Р.Б. и същите са били без контролна горска или производствена марка.  Наличието на превозен билет не може да освободи жалбоподателя от административно наказателна отговорност за това, че дървесината се съхранява без контролна горска марка и без производствена марка, тъй като се касае до две различни нарушения. Превозният билет се издава поименно и за определено населено място, поради което не могат да се възприемат твърденията на жалбоподателя, че съществува такъв, издаден на името на лице, различно от жалбоподателя - такъв билет не е представен при констатиране на нарушението, но дори и да беше представен при положение, че касае немаркирани с КГМ дърва, това не променя извода за доказано нарушение на чл. 213 ал. 1, т. 1 от ЗГ, за което законосъобразно именно на жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 266 ал. 1 от ЗГ за нарушение на тези разпоредби при форма на изпълнителното деяние съхранение на описаната дървесина без КГМ.

Не се кредитират от съда показанията на свидетеля К., че дървесината предмет на констативния протокол, на АУАН и на процесното НП е била маркирана с контролна горска марка. В тази насока тези показания са опровергани от показанията на свидетелите Б., В. и П., а така също и от Констативния протокол, констатациите в който са потвърдени и от самия жалбоподател Г.Р.Б..

Съдът решава това противоречие в доказателствения материал като приема за установено че дървата описани в констативния протокол подписан и от жалбоподателя не са имали контролна горска, нито производствена марка, така както сочат свидетелите Б., В. и П.. Това им е било работата, а именно да констатират дали процесната дървесина има КГМ или производствена марка и същите потвърждават липсата на такава контролна горска или производствена марка. Показанията им са логични, безпротиворечиви и последователни в тясно логическо и житейско единство с безспорните факти, а и самият жалбоподател, като е потвърдил констатациите в констативния протокол е превърнал липсата на контролна горска марка в безспорен факт, потвърден от самия него в удостоверителен документ подписан от самия него.

При така установените факти съдът прие, че наказателното постановление е правилно издадено.

НП следва да се измени в частта му относно размера на наложената глоба. Сериозни смекчаващи обстоятелства са че още при съставяне на констативния протокол жалбоподателят е потвърдил обстоятелствата чрез които се е осъществило нарушението, съдействал е за установяването му. Потвърдил е в констативния протокол с подписа си констатациите в този протокол, включително и че съхранява описаната дървесина без КГМ. При положение, че чл. 266, ал. 1 от ЗГ предвижда размери на санкцията от 50 до 3000 лева, съдът намира, че при това съдействие от жалбоподателя за установяване на обстоятелствата чрез които се е осъществило процесното нарушение една глоба в размер на минимума е достатъчна за постигане целите на административното наказание. В тази част следва да бъде изменено наказателното постановление, като намира, че една глоба от 50 лева също би имала необходимото превъзпитателно въздействие и достатъчна за постигане целите на административното наказание. Предвид липсата на установени други нарушения, то следва да се приеме, че се касае до инцидентана проява в живата на 52 - годишния жалбоподател, поради което този размер на санкцията в пълна степен кореспондира на обществената опасност на извършеното деяние и дееца, оказал пълно съдействие на контролните органи за установяване на фактите чрез които се е осъществило нарушението.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН С.ският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 440/13. 10. 2020 год. на Директора на РДГ - С.., с което на Г.Р.Б. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закон за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административното наказание глоба в размер на 120 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 120 на 50 /петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред АС С.област в 14-дневен срок от получаване съобщението за постановяването му с препис от самото решение.

Районен съдия