Присъда по дело №1114/2023 на Районен съд - Добрич
| Номер на акта: | 22 |
| Дата: | 23 април 2025 г. |
| Съдия: | Данчо Йорданов Димитров |
| Дело: | 20233230201114 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 октомври 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъда № 22/23.04.2025 г. по н.о.х.д. № ***4 по описа на Добричкия
районен съд за 2023 г.
На 15.09.2023 г. Районна прокуратура Бургас е внесла за разглеждане в
Районен съд Бургас обвинителен акт по досъдебно производство № 281/2020 г.
по описа на ОДМВР - Бургас, по който на същата дата е било образувано
производство пред първа инстанция срещу П. В. П., ЕГН **********, за
извършено престъпление по чл. 211, предл. първо във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3,
предл. второ във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
С разпореждане № 3457/19.09.2023 г., 21-ви наказателен състав на
Бургаския районен съд прекратил производството по н.о.х.д. № 3788/2023 г.,
като изпратил делото на Върховния касационен съд на Република България, с
оглед промяна на местната подсъдност.
Съобразно определение № 442 от 10.10.2023 г. по ч.н.д. № 862/2023г. по
описа на Върховния касационен съд на Република България, делото следва да
бъде разгледано от Районен съд Добрич, поради което на 13.10.2023 г. е било
образувано настоящото производство - н.о.х.д. № ***4/2023 г. по описа на
Районен съд Добрич.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че П. В. П., в
периода от 07.01.2020 г. до 22.07.2020 г., в град Бургас, в качеството на
пълномощник на управителя и представляващ търговско дружество
„Лавенде“ ЕООД град Добрич, в кръга на неговите пълномощия-
преупълномощен с пълномощно от 26.10.2017 г. с рег. №№ 7178,7179 на
нотариус с рег. № 330 с район - Районен съд Добрич, с цел да набави за себе
си, за Д. М. М. - управител на „Марубени експорт“ ЕООД град Добрич и М. С.
М. - управител на „МС 59“ ЕООД град Добрич имотна облага, възбудил у Й. Г.
П. - управител и едноличен собственик на капитала на „Ню Ай Консулт“
ЕООД град Варна заблуждение, че ще му заплати търговски стоки – различен
асортимент и количества минерални торове на обща стойност 175 000 (сто
седемдесет и пет хиляди) лева, които получил в град Бургас и продал, след
което по банкова сметка с № ***, открита в Банка ДСК с титуляр „МС 59“
ЕООД, на привидно и недействително основание били наредени и изтеглени в
брой общо 230 000 (двеста и тридесет хиляди) лева, включително дължимите
средства, цедирани (отклонени чрез законна цесия) на „Марубени експорт“
ЕООД, с което причинил на „Ню Ай Консулт“ ЕООД имотна вреда в размер на
175 000 (сто седемдесет и пет хиляди) лева, като измамата е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай.
Преди даване ход на разпоредителното заседание ощетеното юридическо
лице „Ню Ай Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, р-н „Одесос“, ул. „Гоце Делчев“ № 29, ет. 1, ап. 2,
представлявано от Й. Г. П., чрез процесуалния си представител, предявява
срещу подсъдимия П. В. П., граждански иск за сумата от 175000 (сто
1
седемдесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените
от юридическото лице в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 22.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Съобразно определение № 442 от 10.10.2023 г. по ч.н.д. №
862/2023г. по описа на Върховния касационен съд на Република България,
делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не
е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия; Не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; Няма
основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен
съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач
или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация;
Не са налице основания за изменение на мярка за неотклонение или за вземане
на други мерки за процесуална принуда по отношение на подсъдимия П. В. П.;
Приема и прилага към материалите по делото актуална справка за съдимост на
подсъдимия П. В. П. с рег. № 231017005000465418/17.10.2023 г. и не се налага
събиране на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 2 от НПК,
съдебното заседание следва да бъде насрочено в едномесечен срок от
разпоредителното заседание.
Съдът, като взе предвид, че молбата на ощетеното юридическо лице е
предявена своевременно и на основание чл. 84 и сл. от НПК прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес, предявения от ощетеното юридическо
лице „Ню Ай Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, р-н „Одесос“, ул. „Гоце Делчев“ № 29, ет. 1, ап. 2,
представлявано от Й. Г. П., чрез процесуалния си представител, граждански
иск за сумата от 175000 (сто седемдесет и пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпените от юридическото лице в резултат на деянието,
предмет на обвинителния акт имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 22.07.2020 г. до окончателното погасяване
на задължението, като с определение конституира „Ню Ай Консулт“ ЕООД в
качеството на граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че обвинението е доказано по
безспорен и несъмнен начин, като пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършването на вмененото му престъпление по чл. 211, предл.
първо във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. второ във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК,
като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 (пет)
години, което да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС. Пледира се на основание чл. 68,
ал. 1 от НК, съдът да постанови отделно изтърпяване на наказанието
2
лишаване от свобода за срок от 2 (две) години и 6 (шест) месеца, наложено по
н.о.х.д. № 243/2014 г. по описа на Окръжен съд Добрич, което на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим.
Процесуалният представител на гражданския ищец „Ню Ай Консулт“
ЕООД пледира за уважаване на гражданския иск.
Подсъдимият П. В. П. дава обяснения по повдигнатото му с обвинителния
акт обвинение.
По пренията защитникът на подсъдимия П. В. П. пледира за признаването
му за невиновен и оправдаване по повдигнатото му с обвинителния акт
обвинение.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият П., че
се придържа към казаното от защитника си.
В последната си дума подсъдимият П. заявява: „Не съм виновен. Искам
оправдателна присъда“ (цитат).
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
„Лавенде“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Добрич е основано на 16.05.2018 г. с управител и едноличен собственик
на капитала М. Н. К. и предмет на дейност - търговия на едро с химични
вещества и продукти. На 10.07.2017 г. М. К. прехвърлила дружествените
дялове на П. П.ов П.. На 18.07.2017 г. с нотариално заверено пълномощно, П.
П.ов П. упълномощил М. К. да представлява „Лавенде“ ЕООД. Тя от своя
страна с пълномощно от 26.10.2017 г. с рег. №№ 7178,7179 на нотариус с рег.
№ 330 с район - Pайонен съд Добрич, преупълномощила подсъдимия П. В. П.
да представлява дружеството. След така извършеното упълномощаване и
преупълномощаване, търговската дейност на „Лавенде“ ЕООД е била
извършвана еднолично от подсъдимия П. В. П., като пълномощник на
управителя в кръга на неговите пълномощия, а не от сина му П. П.ов П..
Търговско дружество „Ню Ай Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна е основано на 21.03.2016 г. с
едноличен собственик на капитала Й. Г. П. и с основен предмет на дейност -
търговия на едро с химични вещества и продукти.
През 2018 г. двете дружества започнали да търгуват помежду си, като
дружеството, представлявано от Й. П. получавало минералните торове на
пристанище „Европа“ в гр. Бургас. Подсъдимият П. давал предварително
заявки към свидетеля П., който от своя страна потвърждавал какво количество
минерални торове да се вземе от пристанището, след което подсъдимият да ги
извози чрез собствен превоз. Уговорили първата поръчка и доставка, за която
била съставена фактура № 20052 от 15.11.2018 г. с получател „Лавенде“ ЕООД
и издател „Ню Ай Консулт“ ЕООД, за 26 тона тор с обща цена 15319,20 лева с
включен ДДС. Подсъдимият П. П. заплатил коректно цената по фактурата и
3
това създало убеждение у контрагента му в лицето на свидетеля П., че добрите
търговски взаимоотношения между двете фирми ще продължат и за в бъдеще.
Основните поръчки били правени за следните видове торове - амониев нитрат,
тор КАН (калциев амониев нитрат) и тор НПК, представляващ специална
смеска за наторяване. През месец март 2019 г. от подсъдимия П. П. били
направени поръчки на големи количества минерални торове с общо тегло
546,37 тона, които били фактурирани от „Ню Ай Консулт“ ЕООД както
следва: с фактура № ********** от 22.02.2019 г. - тор амониев нитрат 110 тона
на обща стойност 53 592 лв. с ДДС; с фактура № *** от 30.03.2019 г. - тор
НПК 52 тона на обща стойност 39 000 лв. с ДДС; с фактура № *** от
30.03.2019 г. - тор КАН 262,280 тона на обща стойност 127 468,08 лв. с ДДС; с
фактура № *** от 06.04.2020 г. - тор НПК 108,890 тона на обща стойност
81 667,50 лв. с ДДС; с фактура № *** от 06.04.2020 г. – тор калциев амониев
нитрат 13,200 тона на обща стойност 6415,20 лв. с ДДС. Последните две
фактури били издадени през 2020 г. по желание на подсъдимия П. П., въпреки
че цялата стока била получена от него през март 2019 г. През месец юни 2019
г. подсъдимият П. П. направил още две поръчки от свидетеля Й. П. за
хербицид и за слънчоглед, които били фактурирани както следва: с фактура №
** от 03.06.2019 за Гардо прим плюс голд - 280 литра на обща стойност 5 376
лв. с ДДС и с фактура № *** от 03.06.2019г. - слънчоглед 30 торби на обща
стойност 7800 лв. За да изпълни поръчките за минерални торове, които
получил от „Лавенде“ ЕООД, свидетелят П. ги закупил от „Изи Шипинг“ и от
„Агро Ферт“ ЕООД. Торовете били доставени на пристанище „Европа“ в гр.
Бургас и на пристанище „Одесос“ в гр. Варна. Подсъдимият П. П. приел и
експедирал стоките от пристанищата незабавно - в периода от 28.02.2019 г. до
30.03.2019 г. Торовете, които получил от „Ню Ай Консулт“ били доставени от
негова страна на други контрагенти - търговските дружества „А.ов Грейн“
ЕООД, „А.ов Биоенерджи“ ЕООД и „А.ов Груп“ ЕООД, всички с управител и
едноличен собственик на капитала свидетеля А. Г. А.ов, който се забавил с
плащанията. Подсъдимият П. платил в брой следните суми: на 24.09.2019 г.
платил 10 000 лева, на 05.11.2019 г. платил 10 000 лева, на 26.11.2019 г. платил
1000 лева, на 19.12.2019 г. платил 1000 лева, и на 27.12.2019 г. платил още
2400 лева. Всички плащания били направени по фактура № *** от 30.03.2019
г., като за плащанията били съставяни ордери.
На 07.01.2020 г. подсъдимият П. П., в качеството си на представляващ
„Лавенде“ ЕООД прехвърлил вземанията (цесия), които „Лавенде“ ЕООД
имало от „А.ов Груп“ ЕООД, „А.ов Грейн“ ЕООД и „А.ов Биоенерджи“ ЕООД
в размер на 250 000 лева на търговско дружество „Марубени Експорт“ ЕООД
с управител - свидетеля Д. М. М., срещу сумата от 10 000 лева. Търговското
дружество „Марубени Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, било основано на
07.03.2014 г. с управител и едноличен собственик на капитала В. Д. И., със
седалище и адрес на управление в гр. Варна и основен предмет на дейност -
търговско посредничество с разнообразни стоки. На 25.05.2018 г.
дружествените дялове били прехвърлени от В. И. на баща му - свидетеля Д. В.
4
И. и седалището било сменено в гр. Добрич. На 04.02.2020 г. дружествените
дялове били продадени от свидетеля Д. И. на свидетеля Д. М., а на 08.07.2020
г. свидетелят М. ги прехвърлил на свидетеля Р. Р. Е.. В началото на 2020 г.
подсъдимият П. П. се свързал със свидетеля Д. И., с когото се познавали от
години. Предложил да развиват общ бизнес, като му съобщил, че има да взема
пари от свидетеля А. А.ов и след като си вземе парите е готов да ги вложи в
общ бизнес с недвижими имоти заедно със свидетеля И.. Свидетелят И.
подписал договора за цесия от 07.01.2020 г. в качеството си на управител на
„Марубени Експорт“. На 05.06.2020 г. била сключена спогодба между
„Марубени Експорт“ ЕООД, в качеството си на кредитор и свидетеля А. А.ов,
в качеството на длъжник, с която спогодба дългът бил намален с 20 000 лева.
От страна на „Марубени Експорт“ спогодбата била подписана от свидетеля Д.
М., като управител. Свидетелят А. А.ов наел свидетеля Д. Н. К., която в
качеството си на адвокат, да го представлява и консултира във връзка със
сключването на спогодбата.
След получаването на сумата от 230 000 лв. по сметката на „Марубени
Експорт“ ЕООД чрез частен съдебен изпълнител, същата била наредена и
преведена от свидетеля Р. Е. на друго търговско дружество – „МС 59“ ЕООД, с
управител - свидетеля М. С. М.. По този начин, през м. юли 2020 г., в гр.
Добрич, по банкова сметка с № ***, открита от свидетеля М. в Банка ДСК на
14.7.2020 г. с титуляр „МС 59“ ЕООД, били наредени на два пъти (на 16.7.2020
г. и на 22.7.2020 г.), след което незабавно изтеглени на четири пъти в брой
общо 230 000 лева.
През м. август 2020 г., след като свидетелят Й. П. узнал за договора за
цесия от 07.01.2020 г., същият сезирал компетентните органи, като на
21.8.2020 г. в гр. Бургас било образувано настоящето наказателно
производство с първото действие по разследването - разпит на свидетеля Й.
П., като представител на ощетено юридическо лице.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена на
досъдебното производство, неоспорена в хода на съдебното дирене и приета от
съда съдебно-счетоводна експертиза (том 3, л.л. 197-210 от ДП), през периода
2018-2020 г., „Ню Ай Консулт“ ЕООД е продало на „Лавенде“ ЕООД стока,
фактурирана в осем фактури на обща стойност 336637,98 лева, извършени са
плащания в размер на 161634,40 лева, като са останали неплатени 175003,58
лева. Общата вреда на „Ню Ай Консулт“ ЕООД, считано от 25.06.2020 г. е в
размер на 175003,58 лева, като за дружеството купувач „Лаведне“ ЕООД е
настъпила имотна облага в размер на остатъка от неизплатени суми по
издадените от продавача „Ню Ай Консулт“ ЕООД фактури в размер на
175003,58 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изготвена в
съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (л.л. 281-315):
„Лавенде“ ЕООД е регистрирал получени доставки от „Ню Ай Консулт“
ЕООД на обща стойност 235379,28 лева. Извършено е частично плащане
5
по фактурите в размер на 148134,40 лева, от което следва, че
задължението на „Лавенде“ ЕООД към „Ню Ай Консулт“ ЕООД възлиза
на 87244,88 лева.
За периода 2018 г. - 2020 г. „Ню Ай Консулт“ ЕООД е извършило
продажби на „Лавенде“ ЕООД в размер на 336637,98 лева.
„Ню Ай Консулт“ ЕООД е издало фактури за продажби към „Лавенде“
ЕООД, на обща стойност 336637,98 лева.
„Лавенде“ ЕООД е извършило последващи продажби на стоката към
„А.ов Биоенерджи“ ЕООД и „А.ов Грейн“ ЕООД в размер на 332029,90
лева.
Съгласно приложените документи, аналитичен регистър, извлечение по
разплащателната сметка в Уникредит Булбанк и РКО се установява, че
„Лавенде“ ЕООД е извършило плащания по издадените фактури от „Ню
Ай Консулт“ ЕООД в размер на 148134,40 лева.
„Лавенде“ ЕООД е сключило договор с „Марубени Експорт“ ЕООД за
прехвърляне на вземания, които има от „А.ов Грейн“ ЕООД по ч.г.д. №
3938/2019 г, ч.г.д. № 4069/2019 г. и ч.г.д. № 4325/2019 г. на стойност
253521,30 лева (главница - 248014,75 лева и разноски - 5506,55 лева).
С размера на неплатената сума в размер на 159219,62 лева е настъпила
вреда за дружеството „Ню Ай Консулт“ ЕООД, като за дружеството
„Лавенде“ ЕООД е настъпила имотна облага в същия размер на 159219,62
лева, остатък по неплатени доставки, регистрирани с издадените фактури
за доставки от „Ню Ай Консулт“ ЕООД.
И през двете години 2109 и 2020 г. „Лавенде“ ЕООД е бил в състояние на
платежоспособност и с наличните активи би могъл да извърши плащане
по възникналите задължения от „Ню Ай Консулт“ ЕООД, без да накърни
интересите на останалите кредитори.
Анализ на доказателствения материал:
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава
обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия (обвиняемия) са
доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по
свое усмотрение. Подсъдимият П. В. П. не се признава за виновен, дава
обяснения по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. Защитната му
позиция, поддържана в наказателното производство се базира на оспорване на
обективната и субективната съставомерност на деянието.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият (подсъдимият) има право да
дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е
освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се
оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства, възприети от съда непосредствено. Както вече бе посочено,
подсъдимият П. дава обяснения по подигнатото му с обвинителния акт
6
обвинение. Подсъдимият П. не отрича, че като пълномощник е ръководил
търговското дружество „Лавенде“ ЕООД, което дружество е имало търговски
отношения с „Ню Ай Консулт“ ЕООД, като навежда доводи, че между двете
дружества са налице гражданскоправни отношения.
В настоящия случай съдът кредитира обясненията на подсъдимия П.
дадени в съдебно заседание, тъй като на първо място същите са обективни,
еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите,
събрани по делото гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на разпитаните по делото свидетели Й. Г. П., Р. П. Д., А. Г. А.ов,
Д. В. И., Д. М. М., Д. Д. Я., К. Х. С., В. П. В., А. Б. Р., Д. Н. К., Л. К. Г., Р. Р. Е. и
М. С. М.. От друга страна, обясненията на подсъдимия П. кореспондира със
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство и
приета от съда съдебно-счетоводна експертиза (том 3, л.л. 197-210 от ДП),
както и със заключението на вещото лице по назначената, изготвена в
съдебното производство и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза (л.л.
281-315), което е допълнително основание за кредитирането им.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на разпитаните
по делото свидетели Й. Г. П., Р. П. Д., А. Г. А.ов, Д. В. И., Д. М. М., Д. Д. Я., К.
Х. С., В. П. В., А. Б. Р., Д. Н. К., Л. К. Г., Р. Р. Е. и М. С. М., предвид тяхната
безпротиворечивост, както вътрешно, така и помежду си. Съдът намира
показанията на посочените свидетели за обективни, еднопосочни,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, предвид факта, че посочените
свидетели описват една и съща фактическа обстановка, относно значимите
факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване, определен
съобразно чл. 102 от НПК.
Ето защо съдът счита, че на обективната истина отговарят именно
обясненията на подсъдимия, които дори да са израз на защитна позиция,
съставляват годно доказателствено средство, отчитайки, че същите
кореспондират както с останалите гласни доказателства, обективирани
посредством показанията на разпитаните по делото свидетели, така и със
заключенията на вещите лица по изготвените и приети от съда експертизи.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните по
делото гласни доказателства. Гласните доказателства, ценени спрямо
изложените съображения, а именно – обясненията на подсъдимия П. В. П.,
дадени в съдебно заседание, показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Р. П. Д. и К. Х. С., показанията на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели Й. Г. П., А. Г. А.ов, Д. В. И., Д. М. М., Д. Д. Я., В.
П. В., А. Б. Р., Д. Н. К., Л. К. Г., Р. Р. Е. и М. С. М., както и показанията им,
дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по делото по надлежния ред, предвиден в НПК, са
еднопосочни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Посочените гласни
доказателства са безпротиворечиви и кореспондират със заключението на
вещите лица по изготвените по делото експертизи, проверени в съдебно
7
заседание по реда на чл. 282 от НПК и приети като обективно и компетентно
изготвени, както и с приложените по делото писмени доказателства,
приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от
НПК към доказателствения материал по делото: Фактура № *** от 29.10.2018
г.; фактура № *** от 25.03.2019 г.; фактура № *** от 11.04.2019 г.; фактура №
*** от 19.03.2019 г.; фактура № *** от 30.03.2019 г.; фактура № *** от
11.04.2019 г.; приемо-предавателен протокол от 11.04.2019 г.; приемо-
предавателен протокол от 30.03.2019 г.; приемо-предавателен протокол от
19.03.2019 г.; приемо-предавателен протокол от 11.04.2019 г.; приемо-
предавателен протокол от 25.03.2019 г.; пътна/прехвърлителна разписка № 1
от 20.10.2018 г.; пътна/прехвърлителна разписка № 11 от 27.10.2018 г.;
пътна/прехвърлителна разписка № 10 от 24.10.2018 г.; пътна/прехвърлителна
разписка № 10 от 22.10.2018 г.; договор за цесия от 07.01.2020 г.; фактура №
********** от 22.02.2019 г.; фактура № *** от 30.03.2019 г.; фактура № *** от
30.03.2019 г.; фактура № *** от 03.06.2019 г.; фактура № *** от 04.03.2020
г.;фактура № 000000*** от 06.04.2020 г.; фактура № 0000000*** от 06.04.2020
г.; фактура № *** от 15.11.2018 г.; спогодба от 05.06.2020 г.; платежно
нареждане от 08.05.2020 г.; уведомление изх. № 57/10.01.2020 г.; уведомление
изх. № 58/10.01.2020 г.; уведомление изх. № 56/10.01.2020 г.; уведомление изх.
№ 55/10.01.2020 г.; фактура № ***/14.03.2019 г.; кантарна бележка № ***;
кантарна бележка № ***; кантарна бележка № ***; фактура № ***/15.03.2019
г.; кантарна бележка № ***; кантарна бележка № 606013; фактура №
107/18.03.2019 г.; кантарна бележка № ***; кантарна бележка № ***; кантарна
бележка № ***; фактура № ***/19.03.2019 г.; кантарна бележка № ***;
кантарна бележка № ***; фактура № ***23.03.2019 г.; кантарна бележка №
***; фактура № **/30.03.2019 г.; кантарна бележка № ***; кантарна бележка
№ ***; фактура № ***/06.04.2020 г.; фактура № ***/03.06.2019 г.; фактура №
**/03.06.2019 г.; фактура № 0000000***/06.04.2020 г.; РКО от 26.11.2019 г.;
РКО от 19.12.2019 г.; пътна/прехвърлителна разписка от 03.04.2019 г.;
пътна/прехвърлителна разписка от 27.03.2019 г.; пътна/прехвърлителна
разписка от 05.04.2019 г.; пътна/прехвърлителна разписка от 06.04.2019 г.;
пътна/прехвърлителна разписка от 03.04.2019 г.; пътна/прехвърлителна
разписка от 30.03.2019 г.; пътна/прехвърлителна разписка от 01.04.2019 г.;
фактура № *** от 03.06.2019 г.; фактура № ********** от 06.06.2019 г.;
платежно нареждане от 27.03.2020 г.; платежно нареждане от 08.06.2020 г.;
спогодба от 05.06.2020 г.; фактура № *** от 11.04.2019 г.; фактура № *** от
30.03.2019 г.; фактура № *** от 19.03.2019 г.; преводно нареждане от
23.05.2019 г.; преводно нареждане от 23.07.2019 г.; платежно нареждане от
11.09.2019 г.; платежно нареждане по ф-ра № 95/19.03.2019 г.; преводно
нареждане от 20.09.2019 г.; преводно нареждане от 22.10.2019 г.; преводно
нареждане от 12.11.2019 г.; преводно нареждане от 27.12.2019 г.; фактура №
*** от 11.04.2019 г.; фактура № *** от 25.03.2019 г.; фактура № *** от
29.10.2018 г.; преводно нареждане от 25.03.2019 г.; преводно нареждане от
23.04.2019 г.; платежно нареждане от 14.05.2019 г.; платежно нареждане от
8
13.05.2019 г.; преводно нареждане от 10.06.2019 г.; платежно нареждане по ф-
ра № ***/29.10.2018 г.; експертно нареждане № 3248 от 142; експертно
решение № 3534 от 155; справка за съдимост от 29.09.2020 г.; справка за
съдимост от 08.07.2021 г.; справка за съдимост от 07.07.2021 г.; аналитичен
регистър сметка № 411 от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; аналитичен регистър
сметка № 411 от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.; аналитичен регистър сметка №
411 от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; аналитичен регистър сметка № 401 от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; аналитичен регистър сметка № 401 от 01.01.2019
г. до 31.12.2019 г.; аналитичен регистър сметка № 401 от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г.; аналитичен регистър сметка № 401 от 01.01.2020 г. до 31.12.2020
г.; фактура № ***/03.06.2019 г.; фактура № **********/03.06.2019 г.; отчет по
сметка за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г.; отчет по сметка за периода
от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г.; аналитичен регистър сметка № 401 от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; аналитичен регистър сметка № 401 от 01.01.2019
г. до 31.12.2019 г.; аналитичен регистър сметка № 401 от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г.; аналитичен регистър сметка № 401 от 01.01.2019 г. до 31.12.2019
г.; аналитичен регистър сметка № 401 от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.;
справка-декларация за ноември 2018 г.; справка-декларация за февруари 2019
г.; справка-декларация за март 2019 г.; справка-декларация за април 2020 г.;
договор за продажба № ********** от 30.05.2019 г.; договор за продажба №
********** от 30.05.2019 г.; икономическа експертиза от 01.11.2021 г.;
фактура № ********** от 22.02.2019 г.; фактура № *** от 30.03.2019 г.;
приемо-предавателен протокол от 30.03.2019 г.; фактура № *** от 30.03.2019
г.; приемо-предавателен протокол от 30.03.2019 г.; фактура № ********** от
15.08.2019 г.; справка УИС от 18.04.2023 г.; справка за съдимост от 17.10.2023
г.; фактура № 0000000***/06.04.2020 г.; фактура № 0000000***/06.04.2020 г.;
фактура № 0000000***/06.04.2020 г.; кореспонденция с имейл – 3л.;
документи представени от подсъдимия с молба с вх. рег. № 21193/06.112024 г.
намиращи се от лист 160 до лист 256 от делото; обобщена справка съдържаща
информация за стока тор „НПК“; съдебно-счетоводна експертиза от
18.02.2025 г.; документи представени от подсъдимия с молба с вх. рег. №
3270/18.02.2025 г. намиращи се от лист 322 до лист 399 от делото;
пълномощно за продажба на недвижим имот от 20.07.2020 г.; извадка от
регистъра на пълномощника.
С оглед установената фактическа обстановка и анализа на
доказателствения материал по делото, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира
следното:
В рамките на установените фактическите констатации, съдът намира, че
деянието на подсъдимия П. В. П. не осъществява обективните и субективни
признаци на престъплението, за което е привлечен да отговаря.
От обективна страна предмет на посегателството по чл. 209 от НК е
имуществото, оценено в състоянието, в което са намира към момента на
извършване на деянието. Размерът на причинената от престъплението имотна
вреда, когато за измамата деецът е използвал договорни отношения се
9
изчислява с оглед реалното намаляване на активите на измамения, а не на
договорената цена на сделката.
Освен имуществото, предмет на измамата е и личността на измамения, у
когото е било възбудено или поддържано заблуждение или е използвана
неговата неопитност и неосведоменост, в резултат на което той е бил подведен
да извърши акт на имуществено разпореждане, причинявайки по този начин
имотна вреда. Според съдебната практика, измамата по чл. 209 от НК е
възможна само по отношение на физическо лице, т.е. заблуденият не може да
бъде юридическо лице.
От субективна страна характерно за обикновената измама е наличието на
пряк умисъл и користна цел у дееца – да набави за себе си или за другиго
имотна облага.
Анализът на доказателствата по делото обосновава извода, че в
конкретния случай нито от обективна, нито от субективна страна са налице
елементите на състава на престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от НК.
На първо място не се доказва, че подсъдимият П. е възбудил заблуждение
у свидетеля Й. Г. П., в резултат на което той е бил подведен да извърши акт на
имуществено разпореждане, причинявайки по този начин имотна вреда на
„Ню Ай Консулт“ ЕООД гр. Варна. Характерно за първата форма на
изпълнителното деяние, визирано в чл. 209, ал. 1 от НК - „възбуждане“ е, че
чрез нея се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, като у него се
създава невярна, погрешна представа за определени факти или обстоятелства.
В настоящия случай по делото несъмнено е установено, че между
„Лавенде“ ЕООД и „Ню Ай Консулт“ ЕООД са налице договорни отношения.
Видно от заключението на вещите лица по изготвените и приети от съда
съдебно-счетоводни експертизи, през периода 2018-2020 г., „Ню Ай Консулт“
ЕООД е продало на „Лавенде“ ЕООД стока, фактурирана във фактури на обща
стойност 336637,98 лева, като са били извършени плащания в размер на
161634,40 лева и са останали неплатени 175003,58 лева.
С други думи – свидетелят Й. П. е извършил имущественото
разпореждане с търговските стоки - различен асортимент и количества
минерални торове, не мотивиран от формирана от подсъдимия П. П. погрешна
представа, а в резултат на търговските отношения между двете дружества.
Красноречиво доказателство в тази насока е и обстоятелството, че самият
представител на държавното обвинение, изготвил обвинителния акт (прокурор
от Районна прокуратура Бургас), приема, че деянието измама е реализирано в
периода 07.01.2020 г. до 22.07.2020 г., а не към момента на имущественото
разпореждане, извършено от свидетеля Й. П., което разпореждане със стоката
предшества инкриминирания от прокурора период. Така например, в
обстоятелствената част на обвинителния акт четем: „Деянието измама е
реализирано именно в периода от сключване на договор за цесия - 7.1.2020 г.
до банковите преводи наредени неоснователно от „цесионера“ – първия на
16.7.2020 г. за 123 050 лв. и втория на 22.7.2020 г. за 106 000 лв., когато
10
инкриминираните парични средства от 175 000 лв. са фактически изведени
от търговския оборот“ (цитат). По този начин е структуриран и диспозитива
на обвинителния акт.
Според съдебната практика, при престъплението по чл. 209 от НК,
деецът, който използва договорните отношения само като способ за измама,
поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях.
В настоящия случай липсват каквито и да са обстоятелства, които да
обосноват извода, че подсъдимият П. не е имал намерението да изпълни
поетите от него задължения, като е използвал договорни отношения с
измамлива цел.
Нещо повече - всички доказателства сочат на неизпълнени договорни
отношения.
При това положение, приемайки, че се касае за гражданскоправен спор,
без правно значение е обстоятелството от кого е била наредена, на кого е била
преведена и от кого е била изтеглена в брой сумата от 230000 лева, „цедирани
(отклонени чрез законна цесия)“, както сам твърди прокурорът от Районна
прокуратура Бургас в обвинителния си акт.
Съдът намира за нужно да отбележи, че е недопустимо използването на
наказателния процес за решаване на спорове с гражданскоправен характер,
какъвто е именно настоящия казус.
Предвид гореизложеното, съдът намери, че не са налице необходимите
признаци на състава на престъплението измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 от
НК, както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на
основание чл. 304 от НПК призна подсъдимия П. В. П. за невинен и го оправда
по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
Приемайки, че подсъдимият не е осъществил основния състав на
вмененото му с обвинителния акт престъпление, съдът намира за ненужно да
обсъжда наличието или не на квалифициращите признаци по чл. 211, предл.
първо във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. второ от НК.
Фактът, че подсъдимият не е осъществил вмененото му престъпление,
налага и неоснователността на предявената от „Ню Ай Консулт“ ЕООД
гражданскоправна претенция, поради което съдът е отхвърлил предявения от
„Ню Ай Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, район „Одесос“, ул. „Гоце Делчев“ № 29, ет. 1, ап. 2,
представлявано от Й. Г. П., срещу подсъдимия П. В. П., граждански иск за
сумата от 175 000 (сто седемдесет и пет хиляди) лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 22.07.2020 г. до окончателно
погасяване на задължението.
На основание чл. 309 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия П. П.
за невинен, съдът отмени взетата спрямо него мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът постанови сторените по делото
11
разноски да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
(Данчо Д.)
Мотивите към присъдата са изготвени на 23.06.2025 г., в срока по чл. 308,
ал. 2 от НПК.
12