РЕШЕНИЕ
№ 4484
Пловдив, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | МАРИЯ НИКОЛОВА |
При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 20247180701970 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 7/24.02.2015 г./.
Образувано е по жалба на А. Ф. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], област Пловдив, община Карлово, [улица], чрез адв. Ц., срещу Уведомително писмо изх.№02-160-6500/6986#6 от 31.07.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 /ПРСР-2014-2020/ за кампания 2021 г., издадено от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ в частта, с която на жалбоподателя по направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)" е намален размера на финансовата помощ, като му е наложена санкция в размер на 17 321,66 лева за неизпълнение на изискванията по управление.
Според жалбоподателя оспореното уведомително писмо е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения на административно - производствени правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В жалбата се сочи липса на фактически и правни основания за издаване на акта в нарушение на чл.59, ал.1 от АПК. Твърди се, че не става ясно въз основа на какви проверки и какви доказателства са установени посочените в УП нарушения, като не са представени и доказателства в тази насока. Иска се отмяна на уведомителното писмо в оспорената му част. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юриск. Н., излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на уведомителното писмо. Видно от представеното на лист 36 по делото известие за доставяне УП е връчено на 07.08.2024г., а жалбата е подадена чрез органа на 21.08.2024г. Следователно жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, че жалбоподателят в настоящото производство - А. Ф. Б. е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с чл. 4, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1307/ 2013, регистриран с УРН 640016 в И., като на 11.05.2021г. е подал Общо заявление за подпомагане с вх. № 19559629, с УИН 16/260521/19699 (л. 20 и сл.) и Заявление за подпомагане 2021. Със същото е заявено подпомагане по няколко схеми: Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ); Схемата за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол (ДПЖСК); Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или пози майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3); Агроекология и климат (Мярка 10). Към заявлението са приложени и съответните относими към подпомагането по посочените схеми и мерки декларации, подписани от А. Ф. Б., както и таблица на използваните парцели за 2020 г., таблица за отглежданите животни за 2020 г., таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2021г., таблица за отглежданите животни 2021 (посочени конкретно по животновъдни обекти).
На заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни последно стартирана на 11.05.2021г. (л. 48), при която проверка е констатирана следната грешка: „Заявено е направление по Мярка 10/Мярка 11, без да са заявени парцели към него“; детайли: „Направления: Мярка 10: Традиционни практики за сезонна паша на животни (пасторализъм)“
На 26.05.2021г. и на 31.05.2024г. А. Ф. Б. подал Заявление за подпомагане 2021г. с редакция на схеми/мерки (съответно на л.49 и сл., л.144 и сл.).
С Уведомително писмо с изх. №02-160-6500/6986 от 06.02.2023г. на Държавен Фонд “Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и Климат” от програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2021г. (л. 17-20, дело № 2538/2023 г.) на жалбоподателя Б. по направление "Традиционни практики за сезонна паша" (пасторализъм) е намален размера на финансовата помощ, като му е наложена санкция в размер на 17 321,66 лева за неизпълнение на изискванията по управление.
УП е обжалвано от Б. в частта, с която е намален размера на финансовата помощ, като му е наложена санкция в размер на 17 321,66 лева за неизпълнение на изискванията по управление по направление "Традиционни практики за сезонна паша" (пасторализъм) и е образувано дело № 2538/2023 г. по описа на Административен съд- Пловдив. С Решение № 2092 от 05.03.2024 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2538/2023 г. е отменено Уведомително писмо с изх. №02-160-6500/6986 от 06.02.2023г. на Държавен Фонд “Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и Климат” от програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2021г. и преписката по заявление за подпомагане с УИН 16/260521/19699 за кампания 2021 е върната на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София за ново произнасяне. Според мотивите на съда, административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Решението не е оспорено от страните и е влязло в сила.
В изпълнение на съдебното решение заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" е издал и частично оспореното в настоящото производство Уведомително писмо изх.№02-160-6500/6986#6 от 31.07.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 (ПРСР-2014-2020) за кампания 2021 г., с което на А. Ф. Б. по направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)” е намален размера на финансовата помощ, като му е наложена санкция в размер на 17 321,66 лева за неизпълнение на изискванията по управление. В УП е посочено, че Б. по мярка 10 "Агроекология и климат", направление "Традиционни практики за сезонна паша" е кандидатствал с 5 броя парцели с код 314000 „Пасища и мери“, група Постоянни пасища с обща заявена площ на парцелите в размер на 76,12 ха (36498-311-51-2 – 6,40 ха; 36498-311-52-3 – 9,49 ха; 36498-311-53-3 – 22,57 ха; 36498-311-54-9 – 35,16 ха; 36498-315-3-2 – 2,50 ха), като за парцелите участващи по мярката е издадено разрешително за паша № 008789/26.04.2021 съгласно заповед на директора на дирекция „Национален парк Централен балкан“ за парков участък №6, пасищен район Топалица, пасище Топалица. Посочено е, че по мярка 10 "Агроекология и климат", направление "Традиционни практики за сезонна паша" за 2021г. жалбоподателят е участвал с 77 броя говеда съответстващи на 76,2 животински единици (ЖЕ), от които 2 броя до 2 годишна възраст и 75 броя говеда над 2 годишна възраст. Ответния орган се е позовал на чл.9, параграф 2 от Регламент за изпълнение 809/2014, както и на разрешителното за паша № 008789/26.04.2021г. и е посочил, че на заявление за подпомагане с УИН 16/260521/19699 са извършени административни проверки по чл.37 от ЗПЗП, като за парцелите заявени за подпомагане не е извършвана проверка на място.
В УП е посочено, че при извършване на административни проверки в Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ), на въведените данни от страна на дирекцията на национален парк „Централен балкан“, съгласно чл.54 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. са установени неспазени изисквания по управление, съгласно чл.38 от същата наредба. Изложено е, че: са извършени проверки относно осъществено от А. Б. позлване на пасищен ресурс в НП „Централен балкан“ и е съставен АУАН с рег. № 7900-29/27.07.2021г. за нарушение на паша без пастир; на 29.05.2021г. е съставен КП № *********, от който става ясно, че Б. е извел 77 броя животни по разрешително № 008789/26.04.2021г. на отредените му пасища; при извършване на текущ контрол от служител на ДНП „Централен балкан“ на 17.08.2021г. е установено, че на отредените пасища на А. Б. съгласно разрешителното за паша няма животни (в КП № **********/17.08.2021г. е вписано: „Моля да бъде проверено дали е спазен договорът за пашуване на територията на парка минимум 90 дни“); от информация получена от ДНП „Централен балкан“ става ясно, че през 2021г. кандидатът не е подавал уведомление до Паркова дирекция, изразяващо се в намерение за освобождаване на ползваните пасищни площи, респ. няма съставен ПК за освобождаване на пасищата и периода на тяхното ползване и по тази причина при въвеждане на данни в СВДВИ ангажиментът на кандидата не е отчетен като изпълнен (а в единствения издаден КП за наличие на животни в парка – 77 броя говеда в СВДВИ ангажиментът по отношение спазване на натоварването на пасища е отчетен като неизпълнен); на 26.01.2022г. ДНП „Централен балкан“ е информирало ДФЗ, че кандидатът не е изпълнил изискването за придружаване на стадото от пастир през цялото време на ползване на отреденото му пасище в Парка, за което има съставен АУАН с рег. №7900-29/27.07.2021г. за нарушение „паша без пастир“.
Според ответния орган е установено неспазване на следните изисквания: чл.38, т.3 - животните се извеждат на паша на определените планински пасища най-малко 3 месеца от годината в периода май – октомври; чл.38, т.4 животните се придружават от пастир (гледач), ако не се придружават от земеделския стопанин; чл.38, т.2 – земеделските стопани спазват нормите на натоварване на пасищата, одобрени от дирекциите на националните и природните паркове, и поддържат гъстота на ЖЕ/ха съгласно плана за управление на съответния парк.
Посочено е в УП, че съгласно Методика по мярка 10 „Агроекология и климат“, изготвена на основание чл.16 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. процента на намаление е както следва: за неспазване на чл.38, т.3 – 30%; за чл.38, т.4 – 20 %; за чл.38, т.2 – 15%, като сборът на наложените проценти е 65%. Позовавайки се на т.IV от методиката, ответния орган е посочил, че размерът на финансовата помощ се намалява с предвидените проценти за неизпълнение на изискванията по управление. Б. е уведомен, че му е наложена санкция в размер на 17 321,66 лева, представляваща 65% от изчислената субсидия по направлението за кампания 2021. Неразделна част от оспореното уведомително писмо са Таблица „Оторизирани суми“ и „Извършени плащания“ /и двете в лева/.
В с.з. от 31.10.2024г. процесуалният представител на ответника уточни, че санкцията в оспореното УП представлява намаление на основание неспазени ангажименти от страна на жалбоподателя.
По искане на жалбоподателя по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Л. С. Д.. Според заключението всички парцели - 5 /пет/ броя, с които жалбоподателят е кандидатствал по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление с код АК11 „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ се намират в землището на [населено място], област Пловдив. Парцелите са декларирани под код 314000 „Пасища и мери“, група Постоянни пасища. Общата площ на парцелите е 76,12 ха. Вещото лице е описало парцелите и тяхната площ и е посочило, че съгласно заповед на директора на дирекция „Национален парк Централен Балкан“ (ДНПЦБ) № РД - 61/22.04.2021 г. за парцелите, участващи по мярка 10 „Агро- екология и климат“ на 26.04.2021 г. на жалбоподателя е било издадено „Разрешително за паша № 008789“ за парков участък № 6, пасищен район Равнец, Топалица, пасище Равнец, Топалица за ползване на пасищен ресурс в общ размер на 76,20 ха за периода 01.05.2021 г. - 31.10.2021 г.
На следващо място в заключението е посочено, че за Кампания 2021 съгласно „Таблица на отглежданите животни 2021“, подписана от жалбоподателя на 26.05.2021 г. по направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ с код АК11 същият е кандидатствал с животни от вида „Говеда“ (едър рогат добитък) порода „Искърско говедо“ - 5 (пет) броя , порода „Българско кафяво говедо“ - 8 (осем) броя и порода „Друго“ - 64 (шестдесет и четири) броя или всичко 77 (седемдесет и седем) броя животни. Животните са били отглеждани в животновъден обект № ********** (4300-0201) и са описани подробно, по ушни марки, в „Таблица на отглежданите животни 2021“, редакция от 26.05.2021 г., намираща се на лист 51, гръб до лист 53 в делото.
По отношение на това дали площта на парцелите отговаря на изискванията на направлението на брой животни, вещото лице посочва, че в приложеното по делото копие на “Разрешително за паша” № 008789/26.04.2021 г. от дирекция национален парк “Централен балкан” е посочено, че в периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. жалбоподателят има право да извършва паша на 12 (дванадесет) броя говеда до 2 годишна възраст и 69 (шестдесет и девет) броя говеда над 2 годишна възраст в парков участък № 6, пасища Равнец и Топалица, като всяко едно животно от рода на едрия рогат добитък на възраст от 6 месеца до 2 години се приравнява на 0,6 животински единици, а необходимата площ за паша на тези животни е 7,2 ха, както е отразено в разрешителното за паша. Всяко едно животно от същия вид на възраст над 2 години се приравнява на една животинска единица, а необходимата площ за животните от този вид е 69 ха. Доколкото в процесното уведомително писмо (лист 14, гръб, ред 9 - 11 отгоре надолу) е посочено, че за 2021 година по направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ жалбоподателят е участвал със 77 (седемдесет и седем) броя говеда, „...съответстващи на 76,2 животински единици (ЖЕ), от които 2 бр. до 2 годишна възраст и 75 (седемдесет и пет) броя говеда над 2 годишна възраст. “, според експертът заявената площ отговаря на изискванията по направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“.
В СТЕ е описан подробно и начина на изчисляване на намалението за неспазени изисквания.
В с.з от 19.12.2024г. вещото лице посочва, че заявените ха (76,12) са по-малко от тези, за които жалбоподателят има разрешение (76,20 ха)
По искане на ответника по делото е допусната и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза изготвена от същото вещо лице. Според допълнителното заключение съгласно издаденото „Разрешително за паша“ от ДНП „Централен Балкан“, изх. № 008789/26.04.2021 г. в периода 01.05.2021 г. - 31.10.2021 г. жалбоподателят има право да изведе на определените пасища 12 (дванадесет) броя говеда до 2 годишна възраст и 69 (шестдесет и девет) броя говеда над 2 годишна възраст по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ за Кампания 2021, а жалбоподателят е участвал с 2 (два) броя говеда до 2 годишна възраст и 75 (седемдесет и пет) броя говеда над 2 годишна възраст. В тази връзка вещото лице сочи, че въпреки броят и възрастта на животните, посочен в разрешителното за паша да е различен от броя и възрастта на заявените животни, жалбоподателят не е надвишил размера на площта на пасището, която има право да ползва и която, съгласно издадените ветеринарно-медицински свидетелства за придвижване на животни, е ползвал в периода 03.05.2021 г. - 12.10.2021 г. В допълнителното заключение е посочено, че са изминали 106 дни от заемането на пасището до извършването на проверката от 17.08.2021г.
По втората поставена задача вещото лице е описало подробно извършените три проверки на жалбоподателя от страна на Дирекция национален парк „Централен Балкан”.
В с.з. от 27.02.2024г. вещото лице посочва, че изчисленията на административния орган, ако е взето числото в графа 10 на уведомителното писмо не е вярно, че заявената площ е 761,12 ха. Заявените площи са 76,12 ха и е възможно да е техническа грешка и ако вместо числото 76,20 се сложи числото 76,12 тогава са коректни крайните изчисления на административния орган. По отношение на натоварването на пасището експертът счита, че не може на сто процента да се втърди, че не е спазено, защото няма как от днешна дата да се знае по кое време на денонощието тези животни са били там. Вещото лице уточнява, че по разрешителното от 26 април жалбоподателят има право на 69 животни, над двегодишна възраст и 12 животни под двегодишна възраст, което изразено като животински единици на хектар е 76,20. С ветеринарно-медицинското свидетелство от 03 май на пасището се извеждат 89 животни, но вещото лице не го е смятало, тъй като от 05 и 06 май има нови ветеринарно-медицински свидетелства, с което съответно 10 и 2 животни се извеждат от пасището и се връщат в друг животновъден обект, като така от 89 от първото свидетелство се извадят 12 от ветеринарно-медицинското свидетелство от 05 и 06 май, стават точно 77 броя животни. Експертът сравнявайки ги тези 77 броя животни с тези, които са в заявлението, в таблицата на отглежданите животни установило, че те присъстват, ушните марки са им там. После по разпечатката, където е цитирана възрастта на животните, като дата на раждане, по таблицата, в която изчислява възрастта е установило, че действително са 75 броя животински единици на хектар над две години и две животни под две години и стават 76,20 животински единици, както е по разрешителното за паша и фактически след 06 май нататък до края на периода са все 77 броя, съгласно ветеринарно-медицинските свидетелства за придвижване.
Съдът кредитира основното и допълнително заключение на вещото лице, като компетентно и безпристрастно изготвени.
От страна на ответника по делото са представени: Заповед № ОЗ-РД/3203 от 24.07.2023 г. (лист 55-56) на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" за делегиране на правомощия; Разрешително за паша № 008789 от 26.04.2021г. (л.79); Заповед РД09-159/02.03.2022г. на министъра на земеделието (л.237), ведно с утвърдената с нея Методика по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г.; КП № 00000019/03.05.2021г. и 9 броя снимки (л.254 и сл.).
От трето неучастващо по делото лице „Национален парк Централен балкан“ по делото са представени: КП № 1634/29.05.2021г., КП № 2030/17.08.2021г., АУАН № 60430/27.07.2021г., НП № 2 от 17.01.2022г., жалба срещу НП, Определение на Районен съд – Карлово от 10.03.2022г. (л.197 и сл.); както и КП № 00000019/03.05.2021г. и 9 броя снимки (л.254 и сл.).
От трето неучастващо по делото лице ОДБХ Пловдив по делото са представени: Разпечатка от ИИС на БАБХ Вет ИС за идентификационните номера на животните, дата на раждане, период на престой на пасището за периода 26.04.2021г. до 31.10.2021г. и 4 броя ВМС за придвижване на говеда към и от пасище (л.189 и сл.).
По настоящото дело е изискано и приложено за послужване адм. дело № 2538/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив.
При така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Уведомителното писмо е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция (РА). Съгласно чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно ал. 3 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № ОЗ-РД/3203 от 24.07.2023 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощията да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнение на ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие", видно от точка 2. от заповедта.
Уведомителното писмо е издадено в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа мотиви изложени включително и табличен вид, в този смисъл при издаване на оспореното в настоящото производство УП в изпълнение на влязло в сила Решение № 2092/05.03.2024 г. по адм. дело № 2538/2023 г. на Административен съд – Пловдив и предвид дадените със същото задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, административният орган е спазил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му.
Настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка за съответствието на оспореното уведомително писмо с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г., земеделските стопани се подпомагат с годишни агроекологични плащания само за прилагането на агроекологични дейности, които отговарят на изискванията на глава шеста (изисквания за управление на агроекологичните дейности) и надхвърлят изискванията по ал. 2.
В чл.38 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. са посочени изискванията, които следва да спазват земеделските стопани при управлението на дейностите по направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)". В случая Уведомителното писмо е мотивирано с обстоятелството, че жалбоподателят не е спазил изискванията на чл.38, т.2, 3, 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015г.
Първото посочено от органа неспазено изискване на чл.38, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. гласи, че земеделските стопани извеждат животните на паша на определените планински пасища най-малко 3 месеца от годината в периода май – октомври; изключение от тези срокове се допуска при изрично разпореждане на дирекцията на съответния национален парк или на съответния природен парк.
По делото от трето неучастващо по делото лице ОДБХ-Пловдив са представени ветеринарномедицински свидетелства, от които се установява, че с ветеринарно-медицинското свидетелство от 03.05.2021г. (л.192) на пасището в пасищен район Равнец, Карлово се извеждат 89 животни, а според ветеринарномедицински свидетелства от 05.05.2021г. и 06.05.2021г. от пасището в пасищен район Равнец, Карлово в ЖО Пенсопой, Калояново се местят съответно 10 и 2 броя животни. Както посочва и вещото лице от 89 животни на 06.05.2021г. на пасището за което жалбоподателят Б. има разрешително за паша стават 77 броя животни. В тази връзка и в самото УП е посочено, че на 29.05.2021г. е съставен КП № *********, от който става ясно, че Б. е извел 77 броя животни по разрешително № 008789/26.04.2021г. на отредените му пасища.
Що се отнася до позоваването на ответния орган на установеното от служител на ДНП „Централен балкан“ на 17.08.2021г. при извършване на текущ контрол, че на отредените пасища на А. Б. съгласно разрешителното за паша няма животни е необходимо да се отбележи, че след като от ветеринарномедицинските свидетелства се установява, че на 03.05.2021г. животните са изведени на пасището в пасищен район Равнец, а до проверката от 17.08.2021г. са минали три месеца, то не се установява безспорно нарушение на срока по чл.38, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за извеждане на животните на паша на определените планински пасища. Каза се по-горе при извършената проверка на 29.05.2021г. е установено, че Б. е извел 77 броя животни по разрешително № 008789/26.04.2021г. на отредените му пасища. По делото няма данни, а и не се твърди да са извършвани други проверки в периода 03.05.2021г. до 03.08.2021г. и при които да е установено, че на отредените пасища на А. Б. съгласно разрешителното за паша няма животни. Отделно от изложеното в КП № **********/17.08.2021г. е вписано: „Моля да бъде проверено дали е спазен договорът за пашуване на територията на парка минимум 90 дни“, но няма данни по преписката такава проверка да е извършена. В допълнителното заключение по СТЕ е посочено, че са изминали 106 дни от заемането на пасището до извършването на проверката на 17.08.2021г.
Проверка не е извършвана и след 17.08.2021г. По делото е приложеното (л. 195) ветеринарномедицинско свидетелство, според което на 12.10.2021г. от пасището в пасищен район Равнец, Карлово в ЖО Пенсопой, Калояново се местят 77 броя животни. Ветеринарно медицинското свидетелство не е оспорено от ответника.
Поради изложеното съдът счита, че противно на приетото от ответния орган не е безспорно установено неспазването от страна на жалбоподателя на изискването на чл.38, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. и УП е незаконосъобразно в тази му част.
На следващо място, оспорената част от процесното уведомително писмо е мотивирана с обстоятелството, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 38, т. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. при управлението на дейностите по направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)", съгласно което земеделските стопани са длъжни да спазват нормите на натоварване на пасищата, одобрени от дирекциите на националните и природните паркове, и поддържат гъстота на ЖЕ/ха съгласно плана за управление на съответния парк.
Съгласно § 1 т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. "животинска единица" са единиците, определени в Приложение II "Коефициенти на преобразуване на животните в животински единици, посочени в чл. 9, параграф 2" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ОВ L, бр. 227 от 31 юли 2014 г.), както следва: а) бикове, крави и други животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над две години и животни от семейство коне на възраст над шест месеца – 1,0 ЖЕ; б) животни от рода на едрия рогат добитък на възраст от шест месеца до две години – 0,6 ЖЕ.
Съгласно разрешително за паша № 008789/26.04.2021 г. от дирекция национален парк “Централен балкан” (л.79) в периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. жалбоподателят има право да извършва паша на 12 (дванадесет) броя говеда до 2 годишна възраст и 69 (шестдесет и девет) броя говеда над 2 годишна възраст в парков участък № 6, пасища Равнец и Топалица, като: всяко едно животно от рода на едрия рогат добитък на възраст от 6 месеца до 2 години се приравнява на 0,6 животински единици, а необходимата площ за паша на тези животни е 7,2 ха; всяко едно животно от същия вид на възраст над 2 години се приравнява на една животинска единица, а необходимата площ за животните от този вид е 69 ха. Според приетата по делото основна СТЕ, доколкото в процесното уведомително писмо е посочено, че за 2021 година по направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ жалбоподателят е участвал със 77 (седемдесет и седем) броя говеда, „...съответстващи на 76,2 животински единици (ЖЕ), от които 2 бр. до 2 годишна възраст и 75 (седемдесет и пет) броя говеда над 2 годишна възраст. “, заявената площ отговаря на изискванията по направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“.
Установи се по делото, вкл. и от вещото лице, че заявените от Б. площи са 76,12 ха, т.е. по-малко от тези, за които има разрешение - 76,20 ха.
В допълнителното заключение, вещото лице счита, че въпреки броят и възрастта на животните, посочен в разрешителното за паша да е различен от броя и възрастта на заявените животни, жалбоподателят не е надвишил размера на площта на пасището, която има право да ползва и която, съгласно издадените ветеринарно-медицински свидетелства за придвижване на животни, е ползвал в периода 03.05.2021 г. - 12.10.2021 г. В с.з. експертът по отношение на натоварването на пасището счита, че не може на сто процента да се твърди, че не е спазено, защото няма как от днешна дата да се знае по кое време на денонощието тези животни са били там.
За прецизност следва да се посочи, че по отношение на това нарушение в оспореното УП липсват мотиви, тъй като нормите на натоварване на пасищата се одобряват от дирекциите на националните и природните паркове, а гъстотата на ЖЕ/ха се определя с плана за управление на съответния парк. Ответния орган не е посочил нито какви са нормите на натоварване, нито гъстотата на ЖЕ/ха. В УП не е направено и позоваване на плана за управление на национален парк „Централен балкан“. Доказателства в тази насока не са ангажирани и в хода на съдебното производство. Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на административния акт. Мотиви по отношение неспазването на това изискване не са изложени и в приложеното по делото писмено становище на ответния орган (л.19). Съгласно трайната съдебна практиката на административните съдилища и Върховният административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя. Липсата на мотиви съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя. Същият е в невъзможност да организира адекватно защитата си, доколкото в уведомителното писмо липсват ясни и конкретни мотиви за извършените намаления на исканите суми по посочените мерки и схеми, както и по отношение на прихванатата сума. Поради изложеното съдът счита, че УП в частта по отношение неспазването от страна на жалбоподателя на изискването на чл.38, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. е незаконосъобразно.
По отношение неспазването от страна на жалбоподателя на изискването на чл. 38, т. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. при управлението на дейностите по направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)" - животните се придружават от пастир (гледач), ако не се придружават от земеделския стопанин, настоящия съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява неспазването на това изискване.
По делото е приложен АУАН № 60430/27.07.2021г. издаден от служител в отдел Контрол и охрана, Парков участък Карлово при Дирекция „Национален парк Централен балкан“, според който на 03.05.2021г. А. Ф. Б. на територията на „Национален парк Централен балкан“, парков участък Карлово осъществява дейност по ползване на природен ресусрс в защитена територия в нарушение на забраната за паша на селскостопански животни в зона Многофункционална без пастир. Въз основа на АУАН, директора на ДНПЦБ е издадал НП № 2 от 17.01.2022г. (л.201-202), с което за посоченото нарушение на Б. е наложена глоба в размер на 550 лева. НП е обжалвано пред Районен съд – Карлово, който с Определение № 18 от 10.03.2022г. по АНД № 83/2022г. е оставил без разглеждане жалбата на А. Ф. Б. срещу НП № 2 от 17.01.2022г. Определението е влязло в сила на 25.03.2022г. (видно от направеното отбелязване върху него – л.209).
Макар и да се установява неспазване от страна на жалбоподателя на изискването на чл. 38, т. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. следва да се посочи, че УП е незаконосъобразно в обжалваната му част досежно наложената санкция, която представлява намаление на основание неспазени ангажименти от страна на жалбоподателя, както уточни в с.з. от 31.10.2024г. процесуалният представител на ответника, тъй като ответния орган е приложил нищожна Методика по Мярка 10 "Агроекология и климат". Изрично в УП е направено позоваване на Методика по Мярка 10 "Агроекология и климат" одобрена със Заповед № РД-09-159 от 02.03.2022 г. на министъра на земеделието. Идентично и в приложеното по делото становище от ответника (л.19), конкретно за всяко нарушение е направено позоваване на методиката утвърдена именно със заповедта на министъра на земеделието от 02.03.2022г.
Методиката по Мярка 10 "Агроекология и климат" има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Видно от справка на интернет страницата на ВАС, че посочената Методика е обявена за нищожна с Решение № 4987 от 10.05.2023 г. по адм. дело № 3926/2022 г. по описа на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 11126 от 15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8279/2023 г. на петчленен състав на ВАС.
Нищожните административни актове не пораждат действие и не могат да породят правните последици, към които са били насочени. От момента на издаването си такъв акт е бил лишен от правна сила и качество, не е произвел очакваното правно действие и не може да бъде годна правна основа на друг акт.
Към момента на издаване на частично оспореното Уведомително писмо на 31.07.2024г. е налице влязъл в сила съдебен акт на ВАС, с който е прогласена нищожността на методиката одобрена със Заповед № РД-09-159 от 02.03.2022 г. на министъра на земеделието.
След като методиката е прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение, то установеният размер на намаления по подаденото от А. Ф. Б. заявление за подпомагане по направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ по Мярка 10 за кампания 2021 г., в случая е без правно основание и в тази част актът е издаден в нарушение на материалния закон.
Понастоящем със Заповед № РД-09-361 от 24.03.2023 г., обн., ДВ, бр. 28 от 28.03.2023 г. е приета нова методика по мярката, но на същата не е придадено обратно действие, ответният орган не се е позовал на нея в оспореното УП и същата няма как да бъде съобразявана в настоящото производство за първи път.
По тези съображения съдът намира, че Уведомително писмо изх.№02-160-6500/6986#6 от 31.07.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 за кампания 2021 г., издадено от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ в обжалваната част, с която на жалбоподателя по направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ е намален размера на финансовата помощ, като му е наложена санкция в размер на 17 321,66 лева за неизпълнение на изискванията по управление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган с указания за точно и подробно посочване на относимите фактически и правни основания при произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за кампания 2021 г., в съответната част.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, които се констатираха в общ размер на 1010 лева, от които 10 лева- държавна такса, 600 лева – внесен депозит за вещо лице (л.85) и 400 лева – заплатен адвокатски хонорар (л.6). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е под минимума предвиден в чл.7, ал.2, т.3 във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№02-160-6500/6986#6 от 31.07.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 за кампания 2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" В ЧАСТТА, с която на А. Ф. Б. по направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ е намален размера на финансовата помощ, като му е наложена санкция в размер на 17 321,66 лева за неизпълнение на изискванията по управление.
ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото заявление, при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящето решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на А. Ф. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], област Пловдив, община Карлово, [улица], сумата в размер 1010 (хиляда и десет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия: | |