Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260017
гр.Свищов, 29.09.2020г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 04.08.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№302 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът О.С.
чрез адв. М.Р.твърди, че в РС Свищов било образувано ч.гр.д. № 1156/2019г. по
описа на съда по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК срещу ответника Ю.Ж.Д., ЕГН ********** за неизплатена парична
сума за наем на общински имот, който длъжникът ползва. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди, че
на основание Заповед за настаняване №86-РД-01-03/03.07.2014г. на Кмета на О.С.
между ищеца и ответника бил сключен договор за наем №86-2-691/29.09.2014г., по
силата на който Общината е предоставила на ответника за временно и безвъзмездно
ползване общинско жилище, находящо се на ****в гр.Свищов. Уговорената месечна
цена била 96,50лева, а впоследствие изменена съгласно клаузите на договора.
Същата, следвало да се заплаща до 25-то число на текущия месец. Договорът бил
сключен като безсрочен. Твърди, че от началото на действие на договора
ответникът е ползвал процесния имот. Към 19.12.2019г. наемателят дължал на
ищеца сумата от 3 666,56 лева незаплатен наем за периода от м. февруари 2017г.
до ноември 2019г. включително, като наемът за този период е 107,84лв. на месец.
Твърди, че на 26.09.2014 е
подписан приемо-прдавателен протокол, съгласно който е предадено жилището.
Твърди, че липсва плащане от страна на ответника. Твърди, че от 26-то число
ответникът изпада в забава (освен когато падежът е в неприсъствен ден – тогава
забавата настъпва в първия присъствен ден). Ето защо ответникът дължи законната
лихва върху всяка дължима сума до подаване на заявлението в съда. В случая тя е
452,61 лева за периода от датата на забава по всяко едно плащане до подаване на
заявлението в съда- 19.12.2019г., както и законната лихва от същата дата до
окончателното изплащане на задължението.
Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата в размер на 3666,56лв.– главница и 452,61лв. – лихва за периода от
25.02.2017 г. до 19.12.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на сумата.
Претендира разноски в заповедното
и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответницата Ю.Ж.Д..
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа
исковата молба. Заявява, че след образуване на настоящото дело, с квитанция от
15.06.2020г. ответницата е заплатила на каса на О.С. сумата от 340 лев, с която
е погасено частично претендираната сума.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, прие за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 19.12.2019г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника Ю.Ж.Д., ЕГН **********, във връзка с което е
образувано ч.гр.д. № 1156/2019г. по описа на СвРС, по което е издадена заповед
№ 668/20.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 3666,56лв. (три хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 56ст.) -главница;
452,61 лв. ( четиристотин петдесет и два
лева и 61ст.) –мораторна лихва за периода от 25.02.2017г. до 19.12.2019г.;
както и законнната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението в
съд – 20.12.2019г. до окончателното изпащане на задължението, както и
сумата 82,38лв. (осемдесет и два лева и 38
ст. ) – държавна такса. Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което е уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок
предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Видно от Заповед № 846-РД-01-03
от 03.07.2014г. на Кмета на О.С. ответницата
и членовете на семейството й от още 3-ма души били настанени в жилище в гр. Свищов, ****,
като наематели, при месечен наем определен в отделна наредба на общината. Видно
от разписката, заповедта е получена Ж.Д.Х.-майка.
Приложен по делото е договор за
наем № 94-2-691/29.09.2014г., сключен между О.С. като наемодател и ответницата, като наемател с предмет: гр.
Свищов, *****, ал. 1 от договора, е посочено, че месечния наем е в размер на 96,50
лева. В чл. 3, ал. 2 от договора страните постигнали съгласие, че месечния наем
се променя автоматично при промяна на минималната месечна работна заплата за
страната, а в ал. 3 било уговорено, че
наемателят е длъжен до 25-то число на текущия месец, а ако това е неработен
ден, най-късно до следващия го работен ден да заплати дължимата за месеца
наемна цена на наемодателя. Съгласно чл. 6 ал. 1 от договора, същия „се
сключва за срок безсрочен, считано от 01.11.2014г.
и влиза в сила от датата на приемане на общинското жилище от наемателя с
подписване на приемно-предавателния протокол“. Според чл. 6 ал. 2 от договора,
ако през последния месец преди изтичане на срока по договора, нито една от
страните по него писмено не възрази, срокът на договора се счита за автоматично
удължен с още една година. Съгласно чл. 8 от договора, при несвоевременно
плащане от страна на наемателя, наемодателя има право на неустойка за забава в
посочен размер в договора. В чл. 7 от договора било уговорено задължението на
наемодателя да предостави на наемателя описания в чл. 1, ал. 1 от договора
общински жилищен имот, като за предаването се състави приемно – предавателен
протокол, който се подписва от двете страни.
Представен по делото е
протокол-опис от 26.09.2014г., подписан от В.А.в качеството му на домоуправител
на „Жилфонд“ и ответницата Д., с който ответницата приема жилището в
състоянието, което е описано в протокола.
Видно от представената приходна
квитанция №**********/16.05.2020г. на О.С. на същата дата ответницата Ю.Д. е
заплатила сумата от 340лв, като основание е записано частично погасяване на
лихва за просрочени суми за месечен наем.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните
изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са предявени от О.С.
по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата
в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК №668 от 20.12.2019г. по ч.гр.д. № 1156/2019 г. на РС-Свищов.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са
допустими.
В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника по силата на
валидно сключен договор за наем, фактът на реалното предоставяне на жилището за
посочения период, както изискуемостта и размера на дължимата наемна цена за този
период. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост.
По делото страните не спорят, а
от предствените като доказателства договор за наем и приемо-предавателен
протокол се установява, че ответницата е наемател на общинско жилище в гр.
Свищов, **** от 26.09.2014г. Уговорената месечна цена първоначално била 96,50
лв., а впоследствие изменена на 107,84 лв. месечно. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 3 наемателят е длъжен до 25-то число на текущия месец, а ако това е
неработен ден, най-късно до следващия го работен ден да заплати дължимата за
месеца наемна цена на наемодателя. Не е спорно между страните и че наемателят
не е заплащала месечните наеми за периода от м.февруари 2017г. до м. ноември 2019г.,включително.
Предвид ангажираните по делото доказателства за погасяване на вземането на
ищеца за сумата в размер на 340лева от ответницата след завеждане на исковата
молба, с която изрично погасява лихвата за просрочените суми за наем, съдът
приема, че ответницата признава иска.
Предвид на горното ответницата
дължи останалата претендирана в заповедното производство сума в размер на 3666,56
лева, представляваща непогасена главница и 112,61 лева мораторна лихва, както и
законната лихва върху гланицата до окончателното изпащане на задължението. Искът
се явява частично доказан и следва да се уважи за тези суми, като за горицата
от 112,61 лв. до претендираната от 452,61 лева, искът следва да се отхвърли
като неоснователен, поради извършено плащане в хода на делото.
Ищецът е претендирал деловодни
разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 82,40 лв., а в
заповедното – 82,38 лева за държавна такса, общо сумата от 164,78 лева, което
съдът намира за основателно. Ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски в цялост както по исковото производство, така и в заповедното, тъй
като с поведението си е дал повод за завеждане на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Ж.Д., ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на О.С.
***, представлявана от Г.Б.Г.- кмет, следните суми: 3666,56лв. (три хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева и 56ст.) -главница; 112,61 лв. (сто и дванадесет
лева и 61ст.) – мораторна лихва, както и законна лихва върху главницата от 20.12.2019
г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение №668 от 20.12.2019г. по ч. гр. дело № 1156/2019г. по описа
на Районен съд град Свищов, като отхвърля иска за мораторна лихва за разликата
от 112,61лв. до претендираният размер от 452,61 лв., поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Ю.Ж.Д., ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Комунално строителство и поддръжка“ ЕООД с *****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.А.Т.– Управител, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 164,78 (сто шестдесет и четири лева и 78ст.)
- направени разноски в исковото и
заповедното производство за държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: