РЕШЕНИЕ
№688/23.08.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети май, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
И. Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..……………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №723 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.95а от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.Д.М. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение изх. №53-03-107618#/13.05.2022г., издадено от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София, за оттегляне на удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя (удостоверение А1) с №220088339949/14.05.2018г., потвърдено с Решение №А-12/15.06.2022г. на Директора на ТД на НАП – София
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Навеждат се доводи, че решението за оттегляне на Удостоверение А1 не било издадено от компетентен орган, постановено било в нарушение на процесуалните правила, било немотивирано и необосновано, издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. В тази връзка се твърди, че оттеглянето на Удостоверение А1 не било извършено от органа по приходите, който го е издал, с което не било спазено изискването на чл.91а от ДОПК. Сочи се също, че решението за оттегляне на удостоверението било постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като не били налице основанията, предвидени в АПК, при които административното производство може да бъде възобновено. Дори и при приемане, че основанието, въз основа на което се оттегля удостоверението е чл.91а от ДОПК, се сочи, че тази норма влязла в сила от началото на 2021г. и имала действие занапред, като не било придадено обратно действие. Удостоверението представлявало влязъл в сила и прекратил действието си административен акт преди влизане в сила на тази норма и за да бъде изменен или отменен същия, следвало да са налице основанията, предвидени в чл.99 от АПК, като възможността това да бъде извършено била в срок от една година след влизането му в сила, съгласно чл.102 ал.2 АПК. Поддържа се, че оспореното решение било немотивирано и необосновано, като в тази връзка се сочи, че оттеглянето било базирано на съмнения, но не и на нови факти и обстоятелства, или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за издаването на удостоверенията А1. Нямало никакви данни, дори нямало наведени твърдения за наличие на нови факти и обстоятелства, или наличие на нови писмени доказателства, от съществено значение за издаването на тези удостоверения, каквато била предвидената хипотеза в чл.91а от ДОПК. Сочи се също, че според твърденията в решението за оттегляне, органите на НАП извършили проверка в дружеството – работодател, която приключила с доклад, но с такъв доклад оспорващата не била запозната. Доколкото ѝ било известно, проверката приключила с протокол, съгласно който нямало установени нарушения. Навеждат се доводи, че Удостоверението А1 било издадено от компетентен орган и напълно законосъобразно работодателят командировал оспорващата в Белгия за извършване на дейност като социален асистент. Удостоверението като ИАА било влязло в сила, използвано било по предназначение и след изтичането му, респективно с прекратяване на действието му, било върнато в НАП. Сочи се също, че оспорващата не била уведомена изобщо за наличие на започнато административно производство относно оттегляне на издаденото на нейно име Удостоверение А1 и била лишена от правото си да участва в производството, да изрази становище и да ангажира доказателства или да изиска документи и доказателства. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът – Директор на ТД на НАП - София, чрез процесуален представител моли да бъде прекратено производството по делото, като навежда доводи за недопустимост на жалбата, а в случай, че не се приемат съображенията за недопустимост на жалбата, се моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли същата като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се по делото, че на 24.04.2018г. между „Анто-ан БГ“ ЕООД, (настоящо наименование на дружеството „ДС Мениджмънт Груп“), ЕИК/БУЛСТАТ *********, като работодател и М.Д.М., като работник/служител, е сключен Трудов договор №00000051/24.04.2018г. (л.311), за длъжността „Социален асистент“ в „Анто-ан БГ“ ЕООД, който трудов договор е изменен с последващо Допълнително споразумение №00000040/30.04.2018г. (л.310).
Съгласно Удостоверения за регистрация №1449-01, №1449-02 и №1449-03, (л.386-388) на Агенция за социално подпомагане, всички с дата на издаване 27.07.2015г., дружеството – работодател на оспорващата има регистрация за предоставяне на социални услуги, като освен това командирова свои служители в Кралство Белгия за работа като социални асистенти.
По отношение на М.Д.М. от орган по приходите при ТД на НАП – София е издадено Удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя, с №220088339949 от 05.06.2018г., относно командироване на лицето в Белгия за периода 01.05.2018г. – 05.11.2018г. (л.34-35).
В ЦУ на НАП е постъпило писмо от Национална служба за социално осигуряване – Брюксел от 04.06.2020г., относно искане за оттегляне на документи за А1, контекст - прилагане на чл.76 от Регламент (ЕС) 883/2004, глава II на Регламент (ЕС) 987/2009 и Фаза 1 Процедура за диалог и помиряване, Решение №А1, като предвид изложени в писмото причини, се моли за оттеглянето на всички формуляри А1 за всички служители на „Анто-ан БГ“ ЕООД от януари 2016 нататък. (л.73 гръб и сл.). В писмото се визира белгийско съдебно (наказателно) производство във връзка с командироването от българското дружество на български служители при белгийски възрастни хора за предоставяне на грижи и помощ в домакинството, в хода на което производство били иззети компютри и електронни данни от собственика на дружеството А.С., която живее в Белгия, и били разпитани служители; посочва се надвишаване на максималния срок за командироване, заместване на командировани служители и създаване от работодателя на фактури за фалшиви дейности или дейности без реална икономическа стойност/необходимост, с единствена цел създаване на форма на оборот на хартия.
С писмо изх. №М-24-28-1220/09.07.2020г. на ЦУ на НАП (л.73), искането е насочено към ТД на НАП – София, където е извършена проверка.
Резултатът от проверката е обективиран в писмо изх. №20-00-2842 (л.80 гръб и сл.), в което е прието, че с оглед избягване на неблагоприятните последици, които биха настъпили за работниците, работодателя и институциите за социална сигурност при оттегляне на удостоверенията, както и предвид, че командироващото предприятие е изпълнявало задължителните изисквания на чл.12(1) от Регламент 883/2004, към този момент ТД на НАП София потвърждава издадените удостоверения А1 на работниците на „Анто-ан БГ“.
Въз основа на констатираните факти и направените изводи, с писмо изх. №М-24-28-1220#2/20 от 18.01.2021г. (л.90 гръб и сл.) на ЦУ на НАП е изпратен отговор на искането на белгийския компетентен орган. В заключение в писмото е посочено, че след обстоен анализ на данните, извършените проверки в информационните масиви на НАП, приложените документи, констатираните факти и обстоятелства от органите по приходите, определени да извършват проверките, е установено, че са налице условията, при които по реда на чл.12 параграф 1 на Регламент (ЕО) №883/2004, лицата могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство за периода на командироването им, в изключение от основното правило.
Видно от писмо №12-00-655/12.11.2021г. на МТСП (л.123), на 10.03.2021г. белгийската компетентна институция е сезирала Министерство на труда и социалната политика (МТСП) с оспорване на определеното от НАП приложимо законодателство за работниците на „Анто-ан БГ“ ЕООД и е отправила молба да бъде стартиран вторият етап от процедурата по диалог, предвидена в Решение №А1 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. В писмото се описва извършената кореспонденция и се сочи, че на 27.10.2021г. по електронен път в МТСП е получено ново писмо във връзка с този случай. След като подробно е анализирана предоставената от българска страна информация, е изразено несъгласие със заключението на НАП. В допълнение на това е предоставена допълнителна информация от белгийската страна и същата е изразила желанието си за продължаване на кореспонденцията в рамките на втория етап от процедурата на диалог, предвидена в Решение №А1 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. С писмото е указана необходимостта да бъде извършена проверка на изложените от белгийската институция нови обстоятелства, довели до издаване на въпросните преносими документи А1 за командированите от дружеството работници.
Извършена е проверка за установяване на факти и обстоятелства, свързани с „ДС Мениджмънт Груп“ ЕООД, ЕИК по ЗТР/БУЛСТАТ *********, възложена с Резолюция за възлагане на проверка №П-22221121217887-ОРП-001/17.12.2021г., като резултатите са обективирани в Протокол №П-22221121217887-073-001/09.03.2022г. (л.36 и сл.). Обхватът на проверката е 01.01.2016г. – 31.12.2021г. В протокола е посочено, че констатациите в същия са на база предоставените документи от ЗЛ и данните, съдържащи се в ИМ на НАП. Прието е, че видно от същите, не се установили нарушения на данъчното и/или осигурителното законодателство.
От органа по приходите, издал протокола за извършена проверка, е съставен и Доклад с изх. №10-24-10-7/16.03.2022г. (л.125 и сл.) до Началник на отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, в който обаче е прието, че предвид описаните факти и обстоятелства в хода на проверката е издаден доклад до Отдел „Селекция“ с предложение за възлагане на ревизионно производство на „ДС Мениджмънт Груп“ ЕООД за периодите от 01.01.2016г. до 31.01.2020г. и определяне на правилния размер на дължимия корпоративен данък, данък върху добавената стойност и данък върху доходите на физическите лица.
Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-22221122001343-020-001/18.03.2022г. (л.164 и сл.), е възложено да бъде извършена ревизия на „ДС Мениджмънт Груп“ ЕООД, като е посочено ревизията да обхване следните видове задължения: корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, данък върху добавената стойност, ДОО-за осигурители, вноски за здравно осигуряване – за осигурители, универсален пенсионен фонд – за осигурители, за посочени в заповедта периоди.
Ревизионното производство е приключило със съставянето на Ревизионен акт №Р-22221122001343-091-001/08.11.2022г. (л.254 и сл.), с който не са установени задължения.
С Решение за оттегляне на удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя (удостоверение А1) с №220088339949 14.05.2018г., с изх. №53-03-107618#/13.05.2022г. (л.31-32), издадено от Е. М., на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, се оттегля издадено Удостоверение А1 с №220088339949/14.05.2018г. относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на М.Д.М.. В обстоятелствената част на решението е посочено постъпило искане от белгийската компетентна институция за оттегляне на Удостоверение А1 поради проведено в Белгия досъдебно производство срещу дружеството „Анто-ан БГ“ ЕООД, в рамките на което бил направен извод, че с оглед събраните доказателства може да се направи предположение за издаване на фактури за фиктивни сделки в България, за да бъде изпълнено условието за наличие на поне 25 % от общия оборот на работодателя в изпращащата държава; въз основа на тези констатации била извършена проверка от компетентната ТД на НАП, приключила с доклад, в който проверяващият екип изразил съмнения относно реалността на предоставените услуги, предмет на разследване в Белгия. В резултат на това е формиран извод за липсата на категорично установяване на съществена дейност на територията на страната на командироващото дружество и съответно неизпълнение на изискването на чл. 12, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.33 гръб), на 20.05.2022г. решението за оттегляне е връчено на М..
М.М. е оспорила решението за оттегляне по административен ред пред Директора на ТД на НАП – София (л.28 и сл.), който се е произнесъл с Решение № А-12 от 15.06.2022 година, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна (л.20 и сл.). Последното решение е връчено на М. на 14.07.2022г. (л.26).
Жалбата е подадена на 20.07.2022г. (л.7) директно пред Административен съд – Хасково.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от лице с правен интерес от търсената защита.
Не се споделят доводите на ответника за недопустимост на оспорването. Действително, в жалбата е отразено, че се оспорва Решение №А-12/15.06.2022г. на Директора на ТД на НАП – София, постановено по жалба с вх.№53-03-1076/03.06.2022г., подадена срещу Решение изх. №53-03-107618#/13.05.2022г. за оттегляне на удостоверение А1 с №220088339949 от 14.05.2018г., издадено от главен инспектор по приходите Е.К.М.. С оглед изложените в жалбата съображения обаче, става ясно, че предмет на оспорване е именно издаденото от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София решение за оттегляне на горевизираното удостоверение А1, потвърдено от Директора на ТД на НАП-София, като именно неговата отмяна се претендира в случая. В тази връзка следва да се отбележи, че непрецизността в жалбата се дължи и на посоченото в решението на Директора на ТД на НАП-София, че именно то подлежи на обжалване.
Предвид горното, жалбата е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е валиден административен акт, доколкото е издаден от оправомощен за това орган и в рамките на материалната му компетентност, като намира за неоснователно възражението, че доколкото удостоверението и оттеглянето му не изхождат от един и същ орган по приходите, то издателят на оспорения акт е некомпетентен. Така направеното възражение противоречи на правилото, че компетентността на органа произтича от заеманата длъжност, а не от физическото лице, което я изпълнява. В този смисъл изискването на чл. 91а от ДОПК оттеглянето да бъде извършено от органа, издал съответното удостоверение, е спазено, тъй като оттеглянето е извършено от орган по приходите при ТД на НАП - София, какъвто е и издателят на процесното Удостоверение А1.
Оспореното решение за оттегляне е изготвено в изискуемата писмена форма.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Основателни са възраженията на оспорващата за липса на посочени фактически и правни основания за издаване на административния акт. Описаната от съда фактическа обстановка се установява от приложените от страните писмени доказателства, но тя не се съдържа в решението за оттегляне. Посочено е постъпването на искане от белгийската компетентна институция за стартиране на процедура по диалог относно приложимото законодателство, но не е посочено предходното искане от същата институция по отношение на същите лица и същите удостоверения, извършената проверка и даденото от органите по приходите заключение. Не е посочено, че визираното в решението за оттегляне искане е повторно, респ. какви са новите данни за повторното отправяне на искането, какви са изобщо установените от белгийската администрация факти, въз основа на които са формирани съмнения за достоверността на декларираните от работодателя данни. Налице е само едно общо посочване за извършена проверка от компетентната териториална дирекция и наличието на доклад, в който са изразени съмнения относно реалността на предоставените услуги - предмет на разследване в Белгия. Този доклад също не е индивидуализиран с номер, дата и издател, поради което не може да се приеме, че е налице препращане към друг документ, част от административната преписка, в който се съдържат мотивите за издаването на административния акт.
При анализ на представените по делото документи, обективиращи извършваните от органите по приходите действия по отношение на работодателя на жалбоподателката, е видно формирането на различни изводи въз основа на едни и същи факти от един и същ орган по приходите от една страна в документ, отговарящ на изискванията на ДОПК за официален документ, а от друга - във вътрешен документ, който не е регламентиран в ДОПК, съответно не представлява официален документ и не е връчван на работодателя, и работника. С Протокол № П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022 година е приключила възложената на 17.12.2021 година проверка на факти и обстоятелства за дейността на дружеството „ДС Мениджмънт Груп“ ЕООД. Формираният краен извод в протокола е за липса на данни за нарушение на данъчното и/или осигурителното законодателство. Лицето, извършило проверката и издало протокола, е старши инспектор по приходите Р.Н.Б.. Същото лице е съставило и доклад до прекия си ръководител – Началник на Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, в който доклад са описани същите факти, установени при проверка, но са формирани различни изводи – за наличие на съмнения относно доставките и тяхната действителност, и необходимостта от провеждане на ревизионно производство за установяване на приложимото осигурително законодателство, както и за задълженията за данъци и осигуровки. Доколкото съгласно ДОПК за всяко свое действие органът по приходите следва да съставя протокол, то единственият документ, отговарящ на това изискване и представляващ официален документ по смисъла на ГПК, е Протокол № П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022 година, в който изрично е посочена липсата на нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. Такова е и становището на други органи по приходите - екипът в същата териториална дирекция, извършил ревизия на работодателя, видно от представените в хода на съдебното производство Ревизионен доклад № Р-22221122001343-092-001 от 21.10.2022г. и Ревизионен акт № Р-22221122001343-091-001 от 08.11.2022г., в които липсват извършени корекции както на осчетоводени разходи по фактури, така и на начислени осигуровки и данък върху доходите на работещите по трудови договори лица. Следователно, в хода на проверката и на ревизията на работодателя, проведени при спазване на правилата на ДОПК, не са установени нарушения и основания за определяне на друго приложимо осигурително право по отношение на всички командировани от дружеството лица. Доколкото единствено в неофициален документ се изразява становище за съмнения в поведението на дружеството-осигурител, съдът намира за недопустимо именно въз основа на този единствен неофициален документ да се издава административен акт, вкл. такъв от вида на оспорения.
Налице е и съществено нарушение на основен правен принцип при прилагане на данъчното и осигурителното право - задълженията за данъци и осигуровки да се определят въз основа на безспорно установени факти, а не въз основа на съмнения. Видно от съдържанието на цитирания в решението за оттегляне доклад, в него е посочено наличието на съмнения и необходимостта именно по реда на ДОПК, чрез ревизия, да се определи по безспорен начин приложимото осигурително право. В случая необходимостта от извършване на корекция на декларирани от задължено лице данни по единствения законоустановен ред (посредством ревизия) е игнорирана изцяло и е пристъпено към оттегляне на признати права на трети лица, в нарушение на установените за това процесуални правила.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че и в двата документа, съставени от органа по приходите (в лицето на служителката Бързакова), не се съдържат данни по отношение на формирания от работодателя оборот на територията на страната за периода 01.01.2016-31.12.2021 г., който в случая единствено е от значение при преценка за наличието на основания за оттегляне на процесното удостоверение, издадено за работа в Белгия. Следователно нито в оспорения административен акт, нито в предхождащите го документи се съдържат данни относно относимите за спора факти, установяващи приложението или не на чл. 12 от Регламент № 883/2004 – командированото лице продължава да е подчинено на законодателството на изпращащата го държава-членка, налице е пряка връзка между работодателя и командированото лице, извършване на съществена дейност от командироващия работодател на територията на изпращащата държава-членка, предвиденото времетраене на работата не надвишава 24 месеца и лицето не е изпратено да замества друго командировано лице. Дори да се приеме, че е спорен въпросът относно наличието на съществена дейност на командироващия работодател на територията на Република България за период от 12 месеца преди командироването, то и този въпрос не е изяснен от органите по приходите в нито един от съставените документи – протокол за извършена проверка, доклад и решение за оттегляне. По изложените съображения съдът намира, че административния акт не отговаря на изискванията за издаването му поради липсата на фактически основания за постановяване на оттеглянето. Дори да се приеме за допустимо излагането на фактически основания в решението, постановено в процедурата по обжалване по административен ред на акта, то в конкретния случай и Решение № А-12 от 15.06.2022 година на Директора на ТД на НАП – София не съдържа факти относно процесното удостоверение А1 и основанията за оттеглянето му. Пространно и подробно решаващият орган описва приложимото национално и европейско право, наличието на постъпило от белгийската администрация искане и изразените от тази администрация съмнения. Същевременно, по отношение на предприетите от органите по приходите действия са вписани данни, които са в противоречие с писмените доказателства - посочено е, че в изпълнение на резолюция за възлагане на проверка от 17.12.2021 година, проверяващият екип потвърждава констатациите на белгийските власти относно липсата на реалност на предоставените услуги, както и това, че същите са изготвени единствено с цел данъчно задълженото лице да отговаря на необходимите критерии за получаване на тези удостоверения; същевременно проверката е приключила с Протокол № П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022 година, в който липсват каквито и да било мотиви за съмнения относно реалността на сделки и измамни действия от проверяваното лице. Не на последно място, според решението на горестоящия орган решението за оттегляне изцяло възпроизвежда констатациите и установяванията от извършената проверка, които от своя страна са послужили и за формиране на правните и фактически съображения на органа по приходите да оттегли издаденото удостоверение А1. В решението за оттегляне обаче липсват каквито и да било конкретни факти, дори и докладът, на който има позоваване, е без дата и издател, следователно този извод на Директора на ТД на НАП – София е в противоречие с материалите по делото. Явното разминаване между писмените доказателства и мотивите на Директора на ТД на НАП – София в Решение № А-12 от 15.06.2022 г. го лишават от доказателствена сила, а също и от възможността да послужи като мотиви към оспорения административен акт.
Единственият пропуск, който може да се приеме, че е изправен с решението на горестоящия орган, е посочването на правното основанието за издаване на акта – чл. 91а от ДОПК, която норма предвижда оттегляне на издадено удостоверение в областта на законодателството в областта на социалната сигурност. Условията за оттегляне на удостоверението са следните – по искане на чуждестранна компетентна институция или когато се открият нови факти и обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването му. От актовете на приходната администрация не става ясно коя от посочените хипотези на чл. 91а от ДОПК е налице в конкретния случай. От една страна е посочено наличието на искане от белгийска компетентна институция, а от друга страна е посочена извършена проверка и събрани данни за фиктивни сделки.
Отделно от това, разпоредбата на чл. 91а от ДОПК не съответства на разпоредбата на чл. 5, § 2 от Регламент 987/2009 на Европейския парламент и Съвета от 16 септември 2009 година. Именно тази правна норма предвижда отнемането на документ относно приложимото осигурително законодателство, като са предвидени основанията за това и необходимите действия. Основанията за отправяне на молба от институцията на държавата-членка са: съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащи се в него сведения. Предвидените действия са: отправяне от институцията на държавата-членка, която получава документа, на питане до издаващата институция за необходими разяснения и когато е уместно за отнемането на издадения документ. Задълженията на издаващата институция са да прецени отново основанията за издаване на документа, като при необходимост го отнема. Именно задълженията за повторна преценка на основанията за издаване на документа не са разписани в ДОПК, поради което съдът намира, че следва да се приложи пряко разпоредбата на чл. 5, § 2, изречение последно от Регламент № 987/2009 година. В процесния случай с оспореното решение не е извършена преценка на представените преди издаване на Удостоверение А1 писмени доказателства, кои факти са неточни или кои от представените документи са невалидни, въз основа на кои доказателства е установено това и как това дава основания за оттегляне на удостоверението. Такъв анализ не е налице и в Протокол № П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022 г., в доклада до началник на Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София и в Решение № А-12 от 15.06.2022 г. на Директора на ТД на НАП – София. Нещо повече, докладът и решението на горестоящия орган съдържат единствено общи мотиви за наличие на фиктивни сделки, липса на действителни доставки и невъзможност за извършване на доставки, но не са индивидуализирани конкретни доставки с номер и дата на фактура или договор, страни и предмет на сделката и т. н. Поради тези обстоятелства не е възможно в хода на настоящото производство да се определи кои от фактурите, формирали оборот на територията на страната през периода 2016-2019 година са възприети за съмнителни, за да може да бъде извършена проверка на основателността на изводите на органите по приходите за неизпълнение на условията на чл. 12 от Регламент № 883/2004 година.
Следва да бъде отбелязан и фактът, че представените от белгийската компетентна институция доказателства относно разменена кореспонденция с данни за издаване на фактури единствено с цел формиране на оборот на територията на страната, в хода на проверката, в доклада и в производство по оттегляне на удостоверението, не са взети предвид от органите по приходите. Доказателствата от белгийската компетентна институция не са приобщавани в хода на извършената проверка и в хода на производството по оттегляне на удостоверението, поради което и истинността на тези данни не е проверявана и не е предмет и на настоящото съдебно производство. С оглед гореизложеното се налага изводът, че решението за оттегляне е издадено при липса на установяване от компетентния орган на материалноправните предпоставки за оттегляне на процесното Удостоверение А1 относно приложимото законодателство в областта на социалната сигурност.
С оглед пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че данните за наличие на административен акт с адресат дружеството, с който са оттеглени всички удостоверения А1 на работниците му, включително и процесното, е без значение за настоящия правен спор, тъй като процесното решение за оттегляне предхожда решението по отношение на работодателя, а от друга страна притежател (адресат) на Удостоверение А1 е физическото лице работник, поради което оттегляне спрямо работодател настоящият състав счита за недопустимо.
Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, а оспореното решение за издадено от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона.
При този изход на производството, основателно е искането на оспорващата за присъждането на направените по делото разноски. Същото следва да се уважи за сумата от 610 (шестстотин и десет) лева, от които – 10 (десет) лева заплатена държавна такса (л. 11) и 600 (шестстотин) лева - уговорено и платено в брой адвокатското възнаграждение съгласно посоченото в Договор за правна защита и съдействие (л.285 гръб и л.286), разписки за платени суми (л. 286 и 286 гръб) и списък на разноските (л.285).
Водим от горното и на основание чл. 96 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение изх. №53-03-107618#/13.05.2022г., издадено от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София, за оттегляне на удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя (удостоверение А1) с №220088339949/14.05.2018г., потвърдено с Решение №А-12/15.06.2022г. на Директора на ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на М.Д.М. ***, сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляващи направени разноски по делото.
На основание чл.97 от ДОПК решението е окончателно.
Съдия: