№. 388 / 14.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
14.06.2019 година, г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. М. ІV – ти граждански състав, в СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ при закрити врата от 16.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора.................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2737 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищцата З.И. xxx, ЕГН xxxxxxЗ231, представлявана от К.И.Б.,xxx, е предявила иск срещу Б.А.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В исковата си молба твърди, че с Б.А.Н. са сключили граждански брак на 25.08.2012 г.
От брака имат едно малолетно дете – М. Б. А., родена на xxx г.
Твърди, че бракът и с Б. е дълбоко е непоправимо разстроен и следва да се прекрати.
Конкретните причини са следните:
От 06.10.2018 г. с Б.А.Н. са във фактическа раздяла и не поддържат контакти като съпрузи.
До момента на раздялата живели в дома на родителите му на адрес - г. М. у. №. 2.. ет.2.. а..
Раздели се тъй като съпругът и проявявал болезнена ревност, следи я, включително по месторабота, а в къщи правел живота и нетърпиМ. Намира се под изключителното влияние на родителите си, които се месят в отношенията им и определят неговото поведение към нея роднините е. Това тяхно отношение се проявило още при сключване на брака им - на сватбата нейните роднини не били поканени и не присъствали, и продължило в хода на брачните ни отношения.
Първоначално се опитвала да търси логика и оправдание на обсебващото поведение на съпруга си и неговите родители, но с течение на времето се убедила, че те просто считат, че само тяхното мнение е важно и държат да се налагат по всички въпроси.
Освен това съпругът и не работел постоянно и не търсел работа. От сключването на брака до раздялата тя е единствената, която постоянно работела и осигурявала издръжката на семейството. Единственият доход на съпруга и и на неговите родители са пенсии по болест.
Това поведение на Б.Н. я принудило да напусне жилището, в което живели и да отиде в дома на родителите си на посочения за призоваване адрес.
На 06.10.2018 г. - когато напуснала общото им жилище, съпругът и я заплашил с нож и заявил, че ще я убие, отказал да и даде детето и то – въпреки нейната воля и желание, останало при него. При напускането не успяла да вземе със себе си никакви дрехи - дрехите и останали при него до днес, като той отказва да и ги върне.
От 06.10.2018 г. Б.А.Н. не се е опитвал да заздравят брака. Напротив, с цялото свое последващо поведение затвърдил становището и, че бракът им следва да се прекрати - проявявайки вербална агресия към нея, лишавайки я от детето, поставяйки живота и здравето му в риск и настройвайки го против нея.
И до момента я следи къде ходи и с кого се среща, което ще установи.
Счита, че вината за разстройването на брака е единствено на съпруга и и моли съда да се произнесе по този въпрос.
Моли да се постанови решение, с което на основание чл. 49, ал. 1 от СК да се прекрати с развод брака между нея и Б.А.Н., като дълбоко и непоправимо разстроен, като се приеме, че вината е изцяло на ответника.
Моли с решението съда да се произнесе и по следните въпроси:
- да се предоставят за упражняването на родителските права върху малолетното дете М. Б. А., родена на xxx г.на нейната майка - З.И.Н.,
- да се определи местоживеенето на малолетното дете – М. Б. А., родена на xxx г.при нейната майка - З.И. xxx,
- да се определи на бащата Б.А.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, обичаен режим на лични контакти с детето М. Б. А.,
- да се осъди Б.А.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, да заплаща на З.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, като майка - законен представител на малолетното дете - М. Б. А., родена на xxx г. месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за изменение или прекратяване.
- след прекратяване на брака съпругата да носи фамилно име ,,А.”;
- да се осъди ответника да заплати на З.И.Н. деловодните разноски по делото.
Ответникът, Б.А.Н.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител първоначална адвокат К.Г.,xxx, в последствие с адвокат М.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
На първо място намира, че настоящото дело следва да бъде прекратено, тъй като между същите относно упражняването на родителските права върху роденото от брака дете има заведено дело пред Районен съд Монтана под №. 2660/2018 г. и съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно заведеното дело се прекратява. На следващо място заявява, че същият не желае прекратяване на брака му с ищцата, тъй като счита, че същият не е дълбоко и непоправимо разстроен. Смята, че има шанс бракът- им да просъществува, че желанието на ищцата е нещо моментно, още повече че същата сама, доброволно и без принуда е напуснала семейното жилище. На 06.10.2018 година ищцата не се прибрала от работа. Същата работи като сервитьор в Старс бар на смени-първа смяна от 7.30 часа до 15.30 часа н втора смяна от 15,30 до 01,30 часа. Този факт по никакъв начин не е отразен в социалния доклад по искането за налагане на привременни мерки. Във въпросната нощ ищцата просто не се е прибирала от работа и доверителят и неговата майка тръгват да я търсят, обикалят заведения, дискотеки, улици, но не я откриват. Чак на сутринта разбират, че тя е при родителите си в село Вирове. Казала е че желае да се разделят тъй, като доверителят и не й обръща внимание, искала да е сама, въпреки че й се късало сърцето за детето. Същата е написала на доверителят ми в месинджър, че оставя детето тъй като той щял да се грижи по- добре за него. Молела го е за подкрепа, докато си стъпела на крака, както и да излъже детето, че се намира в болница и затова я няма. Доверителят и многократно е правел опити да я убеди да се прибере, но същата е непреклонна. Ревност е проявявал, тъй като ако е имал такава болезнена, както ищцата твърди, той би я възпрял да работи като сервитьорка. Тъй като същата основно е работела като такава. По отношение влиянието на неговите родители е пресилено твърдението, че същите са се намесвали или са определили неговото поведение към нея. През съвместния им живот двамата са живели заедно с родителите му в един апартамент. Тези хора са им оказвали пълна подкрепа за абсолютно всичко. Нормално е при различните поколения, живеещи под един покрив, да има различно мислене и да има разногласие между стари и млади. Но това не води автоматично до извода, че тези хора са се месили в техните взаимоотношения. По отношение контактите на нейните родители с нея, детето, същият твърди, че са били ограничени от самата ищца, която нееднократно е заявявала, че са „пропаднали и пияници“. Бабата и дядото на малолетното дете не са го виждали. На рождени дни не са му ходили. Те не познават детето и то не ги познава и това така по воля на ищцата, която реално сама е прекъснала връзката със своето семейство.
На следващо място ищцата твърди, че доверителят и не е работел, което реално не отговаря на истината, за което прилагат писмени доказателства. По отношение на заболяването на доверителят и, същият страда от Болест на Крон, която до настоящия момент не е доказано да е наследствено заболяване. В решението на ТЕЛК е записано, че може да полага труд, което и прави. Поради това намира, че е несъстоятелно твърдението на ищцата, че това заболяване ще се яви пречка доверителят и да се грижи както и досега за дъщеря си. Също така ищцата премълчава факта, че детето не може да говори и посещава логопед редовно, за което представя и съответните документи. Същата е сметнала, че този факт е маловажен н не го е споменала в исковата си молба. Не говорим за незнание, тъй като същата е посещавала заедно е доверителят и докато са живеели заедно Логопеда в детската градина. И до настоящия момент детето редовно посещава, водено от баща си логопеда и се провеждат сеанси, които определено имат благоприятно въздействие върху говорния дефект. Детето е на 5 години и до седмата му година възраст този проблем следва да бъде преодолян, тъй като предстои детето да бъде ученик. Поради това редовно по график детето посещава специализираното лице Логопед и има напредък. Тези посещения не следва да се прекратяват по никакъв начин, тъй като не е в интерес на детето.
Ищцата твърди, че детето е постоянно болно откакто бащата се грижи за него. Същото е с по-слаба имунна система и боледува често.
По отношение на агресията, която ищцата твърди че е налице у доверителят и, намира че съдът лично и непосредствено ще се увери дали това лице е агресивно. Същият никога не е посягал, не я е обиждал. Той има опит, тъй като от раждането на детето се е грижел за него, продължава и сам да се грижи за него с подкрепата на своите родители от 06.10.2018 година. Същият не отсъства периодично от дома си и полага непосредствена грижи за детето. Здравословното му състояние е нормално и същият не страда от заболяване, което да му пречи да се грижи за детето.
По отношение на жилищно-битовите условия отново са неверни твърденията на ищцата, че са лоши и неподходящи за детето. Видно от доклада жилището е напълно нормално, обзаведено с всичко необходимо за отглеждането и възпитанието на детето. По отношение битовите условия на живот на майката в село Вирове се установи, че не са достатъчно добри за отглеждане на детето. В три стай живеят много хора, което реално не е уточнено и следва да се уточни в следващия социален доклад. Също така ищцата е напълно наясно, че доверителят и притежава имот в г. М. на който в момента се прави основен ремонт и където доверителят и ще живее с детето. Това е новозакупен имот, който в момента основно се ремонтира. В него е следвало да живее ищцата заедно с доверителят и и тяхната дъщеря. Бащата реализира и доходи.
По отношение поведението на детето към ищцата вина може да се търси в самата нея, която реално е оставила детето си и то въпреки крехката си възраст разбира и усеща, че нещо се случва и поведението му е отражение на неговия вътрешен мир. Детето не може да се изрази е думи, а проявява отношението с действие. Това детето от раждането си досега е живяло само в обкръжението на майка си, баща си и на баба си и дядо си по бащина линия. Майката изведнъж напуска това обкръжение и този факт по някакъв начин се отразява на поведението на детето, което го проявява. Не смята, че едно 5 годишно дете може за толкова кратко време да бъде манипулирано и настроено срещу майката, при условие, че допреди месец е живяла с това дете.
Същата не е проявила никаква грижа и внимание докато е било болно.
В хода на процеса ответникът промени своето становище в насока, че бракът му с ищцата следва да се прекрати поради настъпило дълбоко е непоправимо разстройство, на по изключителна вина на ищцата. Претендира той да упражнява родителските права по отношение на детето М., родена на xxx година, като се определи местоживеенето на детето на а. г. М. б. Д. №. 30, ищцата за заплаща подходяща издръжка, считано от 06.10.2018 година, със законните последици, като се определи режим на лични контакти всяка първа и трета събота от месеца по местоживеене на детето, като първите три месеца след прекратяването на брака да се осъществяват по три часа в дома на бащата, а след това от 10.00 часа до 17.00 часа по местоживеенето на детето. Това искане е направено, тъй като счита, че от събраните в хода на производството доказателства е установено, че детето е травмирано от внезапното и непровокирано с нищо отсъствие на майката от домя и семейството, чувства се изоставено, изпитва страх и тревожност от събитията в семейството, които се дължат на поведението на майката.
Сочи, че изключително на ищцата е вината за разстройството на брака. Тя е тази, която без причина е напуснала семейството и детето си, което обстоятелство се е отразило изключително негативно на психиката му. Въпреки първоначалното му желание да заздравят брака си, поведението на ищцата, която спекулира непрекъснато с неверни обвинения и отношение както на поведението му, така и по отношение на здравословното му състояние е израз на невъзможността това да се случи и израз на виновно поведение на ищцата, което е довело до краха на семейната им връзка.
Твърденията на ищцата за виновно негово поведение, за проява на болезнена ревност, за принуда да напусне жилището, като я заплашвал с нож и че ще я убие, не и давал детето и др. са неоснователни и се опровергават от показанията на свидетелите и от обясненията на вещото лице. По делото не е установен нито един факт, от който може да се направи извод за негово противобрачно поведение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено гражданско дело №. 2660 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
С определение №. 1334 от 23.11.2018 година, след представено Писмено становище от дирекция „Социално подпомагане” М. съдът е определил привременни мерки, поискани по отношение на М. Б. А. от нейната майка З.И.Н., като са предоставени на майката за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете, определено е местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжката му.
След постъпилия отговор на исковата молба от ответника Б.А.Н. и изискан и изготвен нов Социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане" гр. М. представен на 11.01.2019 година, с вх.№. 360, на 14.01.2019 година, с Определение №. 54 са изменени определените привременни мерки до решаване на делото, като родителските права по отношение на М. са предоставени на бащата, с всички произтичащи от това последици: местоживеене на детето, режим на виждане и издръжката от майката.
В хода на производството са представени още два Социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане” Монтана.
Допусната е и назначена съдебно-психологическа експертиза, изпълнена от вещото лице С.А., приета от съда и оспорена от процесуалния представител на ищцата.
Изискани са и представени наличните материали по Преписка №. 2620/2018 г. на МРП.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е, че страните в процеса са съпрузи, сключили граждански брак на 25.08.2012 година в с. Я. обл.М. признат единствено за официален такъв в Република България. От брака имат едно дете – М. Б. А., родена на xxx xxx.
Предявен е иск от съпругата, З.И.Н. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като се претендира да се установява вина за това, а именно, на съпруга и Б.А.Н.. Съпругът Б.А.Н. също сочи доводи, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство има съпругата му.
Двамата родители претендират упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М..
Страните в хода на процеса променят местоживеенето си: З.И.Н. на а. xxx, Б.А.Н. на адрес xxx.
Няма спор и относно обстоятелството, че ищцата З.И. на 06.10.2018 година е напуснала семейното жилище, находящо се в г. М. ул.А. №. 2.. а., като в него са останали да живеят ответникът Б. и малолетната им дъщеря М., заедно с родителите на Б.. От тогава съпрузите са във фактическа раздяла.
Разпоредбата на чл. 49 ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод, с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни, нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл.14, чл. 15, чл. 17 от СК, а именно: уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, взаимност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи, състояния, поведение и адекватна реакция съществуват едновременно и в някаква идеална и идилична хармония в едно семейство - винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите, възгледите, преценките и разбиранията на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение, компромис, великодушие и не проявен егоизъм, да се подтисне желанието за надмощие, налагане и доминиране в брачната връзка, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито и продължително да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и безперспективност на брака, невъзможност от неговото по-нататъшно съхраняване и съществуване. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните, тъй като в тяхното съзнание вече битува непреодолимо от субективно – волево гледище виждане - усещане за разделност, т.е. всеки живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса духовно, емоционално, физическо и интимно общуване. Това несоциално, непълноценно и неприемливо състояние на брака между съпрузите показва същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят, поради житейската му безпредметност и налага прекратяването му с развод като един единствено възможен и краен коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. То е каузална и закономерна последица на продължителната социална, практическа раздяла, обективно противостояща на моралната и правна повеля за съвместен живот, разрушила безвъзвратно устоите на брака и довела по естествен психологически път до душевно отчуждение между съпрузите и липса на съзнание за общност. Никой от тях не желае да промени това положение на разделност.
В тази връзка, искът с правно основание чл. 49, ал.1 от СК за развод, поради настъпило разстройство на брака, е процесуално допустиМ.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения, обич, грижовна мисъл и зачитане между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, отчужденост, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. От разпитаните две групи свидетели, в лицето на сестрата на ищцата и майката на ответника, които представят противоречащи си показания, се установява, че съпрузите действително са разделени от 06.10.2018 година.
Установената между страните по делото отчужденост, които, макар и да са живели съвместно, са безразлични един към друг, не поддържат никакви физически и духовни отношения като съпрузи, които обстоятелства и факта, че всеки един от тях води живот отделно и независимо от другия, мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство между съпрузите. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от Семейния кодекс, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях. Докладчикът достига до извод, че между страните не съществуват нормални съпружески отношения и че бракът им се е превърнал в една формалност. Установената вече фактическата раздяла Не е налична основната предпоставка на брака и неговото запазване – съвместното живеене на съпрузите. Страните пребивават на различни адреси. Между тях вече липсва и общата загриженост за материалното благополучие на семейството. Мотивиран от изложеното до тук съдът намира, че брачните отношения между страните са изпразнени от съдържанието, което влагат в тях законът /чл. 2.. 14, 15, 17 и др. от СК/ и моралът. Установеното разстройство в брачната връзка на страните е непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения помежду им, поради бракът им се явява дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод.
Съобразно чл. 49 ал.3 от СК и двамата съпрузи по предявен иск за развод са поискали съдът с решението за допускане на развода да се произнесе относно вината за разстройството на брака, съда намира следното:
Твърденията на ищцата за виновното поведение на съпругът и относно лошото му отношение към нея, не се потвърдиха в цялост.
А събраните в процеса гласни доказателства, сочат на извършено брачно провинение от страна на ответника в насока на проявена ревност, но не в степен на болезненост, каквато сочи ищцата. Не се установи безспорно твърдението за заплахи от страна на ответника спрямо ищцата и закани, че ще я убие, не се установи липса на уважение, внимание и подкрепа, безотговорно отношение към нуждите, грижите, проблемите и радостите в собственото му семейство, от страна на ответника. Неговото първоначално желание да се заздрави брака в хода на производството бе променено от неотстъпчивостта и нежеланието на ищцата да направи каквато и да е крачка към запазване на семейството. Упоритостта и непреклонността и в това отношение остана до края на процеса.
Тези обстоятелства са от съществено значение за установяване поведението и безотговорното отношение и на двамата съпрузи. Текстът на чл.14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. Общата грижа за семейството е от особена важност за изграждането на отношения не само на обич, разбирателство, толерантност, но и за материалното обезпечаване и добруване на създаденото вече семейство. Липсата на мисъл, грижа, ангажираност, отговорност към това семейство се счита също за брачно провинение.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, ищцата също е ангажирала брачната си вина с безотговорното отношение към семейството, напускайки съпруга и детето си без видима и изяснена и в хода на процеса причина, без да е проявила необходимата грижа, зачитане и внимание към съпруга си и най-вече детето си, без да се е съобразила за влиянието на поведението си, което това оказва, обуславя извода в насока, че виновни за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно не е постигнато съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с родителя и издръжката им, следва съдът да разреши възникналия спор.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, и на децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, режима на лични контакти с другия родител е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъдат предоставени упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, съдът съобрази, следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.59 ал.6 от Семейния кодекс съдът изслуша родителите.
Двамата родители категорично изразяват желанието си да упражняват родителските си права; установено е, че бащата разполага с много добри ресурси да отглежда детето си. Получават месечни доходи, които са около размера на определената за страната минимална работна заплата. Бащата може да разчита на помощ от трети лица.
В конкретният случай съдът е поставен пред трудната дилема да направи избор между двамата родители, неживеещи заедно и неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето иМ. В такъв случай основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото дете. Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС №. 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№. 3/74 г., което не е загубило силата си понастоящем, и при действието на Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г. Съобразно постановеното в него, съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС №. 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен безспорен авторитет. Самата грижа към детето предпоставя освен отговорност, отдаденост, постоянна, всеобхватна, непрекъсната и цялостна грижа и внимание. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот.
В тази връзка следва да се отбележи, че М. е на 5 години и 10 месеца, към настоящия момент е малолетна. От събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства е безспорно, че М., от раждането си е отглеждана в семейна среда, от своите родители, подпомагани от бабата и дядото по бащина линия, всички живеещи съвместно, обгрижвана, спокойна и задоволена. Етапът от развитието на всяко дете, в тази най-малка възраст е свързан със задоволяване на физиологични потребности, което е предпоставка за изграждане на силни емоционални връзки, а първата и най-дълбока връзка на детето с външния свят, е тази с майката. Отношенията между родителите са били изградени на взаимна обич, зачитане, уважение, доверие, разбиране и подпомагане. В хода на процеса остана неизяснено каква е причината за внезапното напускане на З. семейното жилище, изоставянето на съпруга и и детето. Безспорно се установи, че майката е тази, която е напуснала семейното жилище в г. М. ул.А., на 06.10.2018 г. и от тогава родителите са разделени. Детето е при своя баща. Майката е посещавала жилището на ответника, за да се вижда с дъщеря си. Не са и отказвани контакти и срещи. За Коледа и Нова година не се е обадила на М. да я поздрави, не е направила и някакъв подарък.
При произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, съдът следва да спази правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото /чл. 14 от Конституцията на Република България/, закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, както и при кой от родителите децата ще се чувства по-добре. Съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение и не само следва да прецени твърдените на страна или направено доказателствено искане, но е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите, като служебно прецени и съответното доказателствено средство. Изготвените от специализираните държавни органи по Закона за закрила на детето становища и доклади са важно средство за попълване на делото с информация, необходима на съда при отчитане интересите на децата. В случая е установено, от представените социални доклади, че социалните работници са извършвали преки и непосредствени контакти с родителите, имат преки данни за начина на отглеждането на детето, за условията при които живее, направени са изводи и са изразени становища. Въз основа на тях, съобразно и събраните гласни доказателства съдът прецени, че са необходими и специални знания на вещо лице психолог по конкретни въпроси, макар че специални знания за формиране на преценка дали детето има нужда от грижите на майката, не са необходими.
Това дава насока на съда за най-добрата реална възможност и за преценка, на първо място - проявлението на родителския авторитет пред детето и взаимната привързаност между дете и родител. Важно доказателствено средство в тази насока са депозираните по делото социални доклади и заключение на вещо лице по проведено психологическо изследване. Не на последно място, съдът има и задължението да прояви активност, за което назначи по делото съответния експерт, тъй като са налице данни за отрицателна конотация на дете към един от родителите, съответно признаци на родителско отчуждаване. Съвкупното изясняване на факторите, повлияли на емоционалното и поведенческо функциониране при детето, е предпоставка за правилна оценка на конкретните обстоятелства. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на детето. Тъй като родителските качества и проявлението им имат най-голямо значение, а емоционалната връзка и изграденият родителски авторитет пред детето - резултат от проявлението на тези качества, изборът на детето при кого предпочита да живее не следва да се игнорира от съда без състоятелни мотиви, следва да се прецени задълбочено и да се зачете.
В представените социални доклади, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-психологическа експертиза, оспорена от процесуалния представител на ищцата, се установява, че М. се чувства обидена и пренебрегната от своята майка, не желае да се чува с нея, желае да остане да живее с баща си. От заключението, представено от вещото лице А. и направените от нея изводи, съобразно данните от психологическото изследване, се сочи, че след като родителите са се разделили, детето изпитва страх от събитията в семейството, за които няма представа как ще завършат. Чувства безсилие да влияе върху ситуацията. Детето е травмирано от майката, защото се чувства изоставено от нея. Чувството на тревожност, страх и безсилие се дължи на поведението на майката, а не на бащата, не се наблюдава синдром на родителско отчуждение спрямо майката. Доводите, направени от процесуалния представител на ищцата, че детето е съсипано от обстоятелството, че съдът е изменил определените привременни мерки и оставил М. при баща си, са в противоречие и с направените констатации и препоръки от представените социални доклади.
Във всички социални доклади и представени становища е категорично мнението на специалистите, че детето се нуждае от спокойна и сигурна семейна среда.
Във възрастта, в която се намира М., в която се счита, че вече са създадени навици, са необходими още много знания, придобиване на умения, в която се внушават ценности и детето следва да се моделира, изгражда и напътства, за което безспорно са необходими и двамата родители. Когато отношенията между тях са добри, то и децата са спокойни, сигурни, уверени, усмихнати, щастливи, успяващи. Всяко недоразумение, разменени хапливи упреци, неоправдани недоволства, натяквания и скандали в тяхно присъствие са недопустими и неоправдани, те рефлектират по много негативен и труден за тях начин за разбиране и преценка, принудени да бъдат поставени в отношенията между родителите си. Вярно е, че във времето, в което живеем, в желанието всеки от съпрузите да се доказва и расте като специалист в своята област и е отговорен по отношение на това, което извършва като служебна дейност, и че е налице ежедневно напрежение, стрес, необходимо е постоянно внимание, но всичко това не може е основание, а и не следва да бъде предпоставка и оправдание за неглижиране на детето, за демонстриране на умора и безразличие. Всичко е в семейството – най-вече примера, който се показва с отношенията между членовете му и авторитета, който са изградили и създали родителите. Действително, авторитета на родителите спрямо децата не може да бъде наложен, той се създава и извоюва, отстоява се постоянно. Изискват се взаимни усилия за изграждане на взаимоотношения на разбирателство, търпимост, толерантност, съчувствие и подпомагане, зачитане достойнството на всеки. Във всичко това е любовта – като израз на всеотдайност, съпричастност, топлота, търпение и най-вече внимание. В тази връзка са и отношенията на поощрение, одобрение и стимулиране на децата, но и на порицание, на справедливо, спокойно откоригиране допуснати грешки, на надзор, контрол и изисквания, съвместими с възможностите и възрастта на детето, и най-важното и съществено е, да не се прекъсва емоционалната връзка между родители и деца. Тук не става въпрос и за угаждане, разглезване, прекалено задоволяване или опрощаване на допуснати грешки, с единствената мисъл да бъде обичан повече родителя и да се покаже като по-добрия. Но няма и друг кой, освен родителя, който търпеливо, спокойно, постоянно и преди всичко с поведението си да покаже кое е добро и кое зло, кое е правилно и кое неправилно, как да се реагира, какво да се направи, когато възникне проблем, как се преодоляват възникнали трудности.
Дори да не бяха се събрали гласни доказателства в насока поведението и отношението на ищцата прямо детето им, не като безотговорност спрямо нея, по –скоро на безучастност, не желание, незаинтересованост. В хода на процеса се установи, че цялата грижа и отговорност за М. е най-вече на бащата, подпомаган от родителите му. Проявеното поведение на майката, освен, че не е нормално, то е и неприемливо. Съдът е длъжен да коментира и изяснява причините за влошените отношения между родителите, то това е от много голямо значение и има тясна връзка за състоянието на детето, тъй като неминуемо рефлектира върху нето. То е най-големия, безпощаден и точен барометър и е най-потерпевшо от това, което се случва и се е случило пред очите и. Раздялата на родителите и е неочаквана за нея, объркваща, стресираща. Това състояние е неестествено, притесняващо. Довело е до затваряне, умълчаване, изолиране, трудно го приема, не го проумява, объркана е, несигурна, нестабилна, уязвима. Крехката възраст, на която е М., липсата на проблеми в семейството до преди месец октомври 2018 година, раздялата с майката, не може да не се е отразила на психиката и. Неоправданото и внезапно напускане на семейството от страна на З. несъмнено има значение при преценката на възпитателските и качества и моралния и облик. Неприемливо е и недопустимо да се използва детето, за да се демонстрира желание за доминиране и надмощие. Причинената на детето болка е дълбока, непосилна, трудно преодолима и непонятна, и то нанесена от толкова близък човек. Безспорно е, една майка не може да не обича детето си, детето не може да не обича майка си, и това е най-естественото, истинско и искрено чувство, но не може по този начин да се внушава взаимност, зависимост. Действително, съществува проблем, но е преодолим и не точно детето може да бъде поставено в положение да го разреши. Точно обратното, на нея е най- необходимо и належащо да се помогне. Присъщо е за жената, още повече когато тя е и майка да създава спокойна, приветлива и дружелюбна обстановка, да проявява топлота и разбиране в отношенията, с търпение и такт да тушира и въздейства за мирно разрешаване на възникнал спор, без скандали, викане, обиди. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че детето е по-привързано към родителите на баща си, особено към бабата, в чийто дом е израсла, отколкото към родителите на майката, с които много рядко се е виждала. Местоживеенето на бащата и майката са различни. За самата М. ще е по-добре да остане в средата, в която се е адаптирала успешно и е спокойна. Не без значение е и обстоятелството, че З. работи на смени, като първата смяна е от 7.30 часа до 15.30 часа, а втората от 15.30 часа до 00.30 часа. Същата живее на квартира в г. Монтана и условията там не са подходящи за отглеждането на М.. Това разпределение на работното време не предполага никаква възможност за ежедневно гледане и ангажиране с детето.
В спора по делото родителите продължиха да следват като линия на защита взаимните нападки, но трябва да преосмислят и преодолеят създаденото негативно отношение, обидата и неприязънта си, да осъзнаят, че е в най-добър интерес за М. отношенията им да се подобрят.
В конкретния случай, съобразено с всички доказателства по делото и по убеждение на съда, интересът на детето налага упражняването на родителските права да бъде възложено на бащата. Съдът, като взе предвид родителските и морални качества на родителите, полагането на непосредствени грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания, навици, умения, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, доверието и уважението, което съществува между бащата и М., фактът, че то живее и понастоящем с него, привързаността им, а така също и не се възпрепятстване контакта с майката, намира, че в най-голям интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Решаващ и единствен критерий за съда в случая е обективният интерес на М., поради което и намира, че в конкретния случай, на настоящия етап в създадените отношения, не майката е по-пригодна, а бащата е този, който следва да поеме грижата за отглеждането и възпитанието и. Постановявайки обратното, майката да упражнява родителските права по отношение на М., което предполага и определяне на всички произтичащи от това обстоятелства, отнасящи се до местоживеене на детето, режим на лични контакти с бащата, издръжката създава предпоставки за задълбочаване говорния проблем на детето, а не за неговото напълно преодоляване. Майката обаче следва да има осигурена възможност за редовни контакти с детето, за да не се допусне окончателно прекъсване на връзките помежду им и пълно отчуждение между тях, което не е в интерес както за М., така и за майката.
Същественото е, че личните отношения между родители и деца следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането им, без те да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Същевременно решението на съда не следва да изброява всички форми на лични отношения, а да предостави до известна степен свобода на преценка и избор на родителя и детето, като се има предвид и възрастта му. Независимо от това, на кого са предоставени за упражняване родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля, значение и отговорност за формиране и подпомагане развитието на детето и никой от родителите не може да бъде ограничаван за това от съда. Обичайното поведение на всеки родител е да действа в интерес на детето си. Той носи отговорност за своите действия и при липса на доказателства за злоупотреба, по тези въпроси следва да му се предостави свобода на преценка. Поддържането на лични отношения е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да изпълнява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание, развитие, съзряване. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува и с двамата си родители. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към последния. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това позволява детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и липсата на единия от тях. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на детето. Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-широк контакт между родителя и детето. Приетите по делото факти и обстоятелства обосновават убеждението на съда, че между ищцата и малолетното дете не са осъществявани нормални контакти в период от време след раздялата на родителите, поради което следва да се определи режим на лични отношения, който да създаде възможност за детето, общувайки с майката, да възвърне своите чувства на привързаност, обич и доверие. Това ще съдейства за правилното и развитие и личностно формиране, за тяхното спокойствие и самочувствие; да приема не само грижите и подкрепата на бащата, но и на тези на майката, което ще съдейства да се преодолее по-леко разрушаването на връзката между родителите и окончателното им решение за невъзможност от по-нататъшно съвместно съжителстване.
Предоставянето на родителските права за упражняване по отношение на детето от бащата, обуславя извода и за определяне нейното местоживеене, което съгласно изискването на закона се постановява и в отделен диспозитив.
По отношение на издръжката, дължима от майката:
Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а и възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2. СК. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление №. 5/1970 г. на Пленума на ВС. За задоволяване нуждите на роденото от брака дете М., на 5 години и 10 месеца от храна, облекло, и други ежедневно необходими разходи, макар и без луксозните такива, са нужни средства, които следва да се поемат от родителите и – страните по делото – съобразно доходите и възможностите иМ. Представени са доказателства за доходите на родителите, който не надхвърлят сумата от 510 лв. и 560 лв. месечно. Съдът, като взе предвид доходите на родителите и възрастта и потребностите на децата и съобразно законовата разпоредба на чл. 142 от СК, намира, че месечната издръжка, която двамата родители следва да осигурят за М. следва да бъде не по-малко от 220 лева. Съгласно чл. 140, ал.3 от СК тези суми следва да се разпределят между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата от страна на бащата. С оглед предоставянето на упражняването на родителските права върху детето на ответника, то ищцата следва да поеме частта от ежемесечните разноски по отглеждането им, като заплаща по 120 лева месечна издръжка за М., считано от 06.10.2018 година, датата на фактическата раздяла на родителите. /Това е дори под определения законов минимум, който следва да е ¼ от минималната за страната работна заплата, но с оглед доходите на майката, това би било справедлива издръжка/. Останалите необходими средства ще се дават от бащата, който ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на детето.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, от което са се разделили съпрузите, което е било на адрес г. М. ул.А. №. 2.. етаж 2.. а., вече не се обитава от никой от съпрузите и малолетното им дете, не следва да се предоставя за ползване.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
По отношение фамилното име след прекратяването на брака, което ще носи ищцата, съдът намира, че с допускането на развода и прекратяването на брака между страните отпадат основанията, поради която тя е приела да носи фамилното име на съпруга си. Съдът е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем ищцата е направила искане за допускане промяна, поради което и съда следва да допусне такава.
При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2. от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на по 25 лв. или общо 50 лв., която такса се дължи при решаване на делото по иска за развод. В случая, половината от дължимата такса е внесена от ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да я изплати в полза на съда.
Ищцата претендира разноски за производството, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК. Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестен съпруг. В тази връзка, с оглед установената вина и на двамата съпрузи за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, направените в хода на производството разноски остават за всяка от страните така, както са сторени.
При този изход на делото, се дължи по сметка на Районен съд Монтана държавна такса от 172.80 лв. за определения размер на месечната издръжка и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите и разноските, платими от ищцата.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между З.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Б.А.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 25.08.2012 година, с Акт №. 003 от 25.08.2012 година на О. Я. с.Я. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи З.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Б.А.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
ОТНОСНО УПРАЖВЯНАНЕ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете, местоживеенето му, издръжката и личните отношения
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНАВЯНЕТО на родителските права по отношение на М. Б. А., ЕГН xxxxxxxxxx родена на xxx xxx, на бащата Б.А.Н., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на М. Б. А., ЕГН xxxxxxxxxx родена на xxx xxx, на а. г. М. б. Д. №. 3.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични контакти на З.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx с М. Б. А., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва:
всяка първа и трета събота от месеца по местоживеене на детето, като първите три месеца след прекратяването на брака да се осъществяват по три часа в дома на бащата, като се даде възможност детето да общува само с майка си, а след това от 10.00 часа до 17.00 часа по местоживеенето на детето, както и 10 дни през лятото, които не съвпадат с разрешен отпуск на бащата.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в г. М. ул.А. №. 2.. етаж 2.. а. не се предоставя за ползване на никой от съпрузите.
ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата, която след прекратяването на брака ще носи предбрачното си фамилното име А..
СЪПРУЗИТЕ, след прекратяването на брака не си дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА Б.А.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати държавна такса за допускането на развода и прекратяването на брака в размер на 25.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА З.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за определената месечна издръжка в размер на 172.80 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл.242 ал.1 предложение първо ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: