Мотиви по НОХД № 5780/18 год. по описа на
СГС,НО,24 състав
СГП е
повдигнала обвинение против Д.В.Д. в това, че за времето от 26.06.2013г. (дата
на получаване на писмо, с което M3 уведомява изпълнителните директори и
управителите на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие за ПМС
№127/27.05.2013г., с което се въвеждат правила за избор на изпълнител за
предоставяне на финансови услуги от кредитни и финансови институции) до
20.06.2014г. (дата на назначаване квестори от БНБ на КТБ, поставяне под
специален надзор и преустановяване дейността ѝ), в гр. София, като
длъжностно лице – И.Д.на М.Б.ЗА А.Л.„С.А.“
– София АД, умишлено не положил достатъчно грижи за управлението и запазването
на повереното му имущество и възложена работа, като умишлено не изпълнил
Постановление на Министерски съвет №127/27.05.2013г. и решение на Съвет на
директорите, прието с Протокол №14 от 20.05.2014г. (относно разпределение на
средствата на болницата в четири банкови институции), което бил длъжен да приведе в изпълнение
съгласно чл.28, т.1 от „Правила за работа на Съвета на директорите на МБАЛ „С.А.“
– София АД и от това последвало разпиляване на имущество, собственост на МБАЛ „С.А.“
– София АД, изразяващо се в невъзможност за теглене и опериране със средствата
на МБАЛ „С.А.“ – София АД в размер на 4 821 148,15 /четири милиона осемстотин
двадесет и една хиляди сто четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки/ лева, съхранявани в депозитни
и разплащателни сметки в К.Т.Б.АД – престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Представителят
на СГП поддържа обвинението така, както е повдигнато в обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения, преди
да вземе отношение относно авторството и вината на подсъдимия Д., представителят
на прокуратурата излага пред съда виждането си относно фактологията на
събитията по делото, което по същество представлява преповтаряне на описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка. Застъпва се становището, че не може да
се приеме, че подсъдимият Д. е бил изненадан от фалита на К.Т.Б.АД („КТБ“ АД), както
и че не е могъл да научи и съобрази своевременно за надвисналата опасност от
фалит на предпочитаната от него банка, доколкото е бил близък с изпълнителния
директор на банката по това време – свидетеля О.Р., с когото многократно се
срещал. Според представителя на държавното обвинение изтеглянето на 75% от средствата
на МБАЛ „С.А.“ - София АД и прехвърлянето им в други банки, е било възможно
дори и на 19.06.2014г., като показателен в това отношение е нашумелият случай с
изтегляне паричните средства на вложителя Н.К.. В тази връзка се сочи, че е
било видно още от началото на месец юни, че се случва нещо негативно с „КТБ“ АД,
с оглед рязкото нарастване на медийните публикации в тази насока и действията
на хиляди вложители на банката, предприели теглене на влоговете си, които
действия са намерили широко отражение в
масмедиите. Твърди се още, че са били налице основания подсъдимият Д. да се
отнесе с необходимата загриженост за опазване финансовите средства на болницата
като своевременно изтегли намиращите се в „КТБ“ АД парични суми, дори и преди
сключването на нужните договори с другите банки по конкурсната процедура.
Според прокурора не следва да останат незабелязани и думите на К.Х.,
публикувани в стенограмата от 29.06.2014г. от съвещанието, проведено при президента
на Република България по повод събитията с „турбуленцията“ над втората по
големина търговска банка в страната. В пледоарията си държавният обвинител
маркира и икономическите последици от фалита на „КТБ“ АД, в частност загубите
за лечебните заведения, държащи парични средства под една или друга форма в
банката, възлизащи в размер около 18 млн. лева, една трета от които на УМБАЛ „С.А.“
- София АД.
В заключение се
застъпва становището, че е изпълнен фактическият състав на престъплението по
чл.219, ал.3, вр.
ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Д.Д.,
който през инкриминирания период в качеството си длъжностно лице по смисъла на
чл.93 от НК (доколкото е изпълнявал длъжността И.Д.на болница УМБАЛ „С.А.“ -
София АД) не е положил необходимата грижа за управлението и запазването на
повереното му имущество и възложената работа, в която безспорно се е включвало
и поведение свързано със спазване законите на страната и другите нормативни актове,
каквото е процесното ПМС №127/2013г. В тази връзка се посочва, че е налице неоправдано
дълго продължаваща процедура по избор на четири банки, в които да се
диверсифицира нетната експозиция на паричните средства, собственост на
болницата, с оглед намаляване риска от фалит на ФКИ и погиване на вложените
средства, както и неоправдано неизпълнение на Решението на СД от 20.05.2014г. –
взето месец преди поставянето на КТБ под
специален надзор, при наличие на изобилна информация относно нестабилното
състояние на „КТБ“ АД. Предвид горното според държавния обвинител поведението
на подсъдимия от субективна страна следа да бъде оценено като умишлено
неизпълнение на Постановление на Министерски съвет №127/27.05.2013г. и решение
на Съвета на директорите на болницата, прието с Протокол №14 от 20.05.2014г.
(относно разпределение на средствата на болницата в четири банкови институции),
което подсъдимият е бил длъжен да приведе в изпълнение съгл. чл.28, т.1 от
„Правила за работа на Съвета на директорите на МБАЛ „С.А.“ – София АД. Според
прокурора подсъдимият Д. е могъл и е бил длъжен да сключи договори с банките,
които са се класирали в процедурата, проведена по ЗОП за избор на изпълнител,
като не е имал каквото и да било основание да не изпълни решението на Съвета на
директорите от 20.05.2014г., имащо задължителен характер. С оглед горното се
посочва, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
допускал настъпването на общественоопасните последици, но се е отнесъл към тях
с безразличие, а като пряка и непосредствена последица от поведението му е
последвалото разпиляване на имущество, собственост на МБАЛ „С.А.“ – София АД, изразяващо се в
невъзможност за теглене и опериране със средствата на МБАЛ „С.А.“ – София АД в
размер на 4 821 148,15 /четири милиона осемстотин двадесет и една хиляди сто
четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки/, съхранявани в депозитни и
разплащателни сметки в „КТБ“ АД. Според представителя на държавното обвинение
става въпрос за разпиляване на имущество, защото са налице промени с парични
активи на болницата – вземане към „КТБ“ АД, които активи поради поставянето на
банката под особен надзор не могат да се използват по предназначение. С оглед
горното се пледира подс. Д. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, изпълнението на което с оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. На основание чл.37, ал.1,
т.6 от НК се предлага да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване
от право“ подсъдимият да заема ръководна държавна или обществена длъжност за
изпитателния срок на наказанието „лишаване от свобода“.
Защитникът на подс. Д. в лицето на адв. Й. изразява
становище, че е налице неяснота относно обстоятелството, какво точно е
обвинението към д-р Д. и защо се твърди, че последният умишлено не е положил
достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество.
В пледоарията
си защитникът акцентира върху показанията на свидетеля Т.А. – Р., бивш министър
на здравеопазването, с които последната макар и да не излага някакви значими за
делото факти, изразява становище, че не са много други болници, които към този
момент са били на печалба. Според защитата изложеното от св. Р. се допълва и от
показанията на св. В.Г., извършила одит на болницата, която заявява пред съда,
че не си спомня да е участвала в други одити, при които да се е установило, че
конкретна болница разполага със свободни парични средства в голям размер. С оглед
горното се твърди, че от процесните показания се установява, че благодарение на
дейността на нейните ръководители, в частност подсъдимото лице, МБАЛ „С.А.“ –
София АД до инкриминирания период е функционирала по един безукорен начин, в
резултат на което е генерирала парични средства в сериозен размер. Застъпва се
тезата, че от показанията на останалите свидетели, се установява, че в своите
усилия да развива дейността на болницата подсъдимият Д. не е бил сериозно
подкрепян от когото и да е. Според защитата в Съвета на директорите към
инкриминирания период е царяло безхаберие, като в тази връзка се анализират показанията
на свидетеля Ф. (председател на Съвета на директорите, който разполагал с
пълномощно да замества д-р Д. във времето, в което последният е в отпуск или
командировки), в които последният е заявява, че не си спомня за доклада на Ф., И.
и Н., който е възложен за изготвяне, след като министър А. отправя запитване до
болниците за това, как те виждат приложението на въпросното постановление. Акцентира
се и върху съдържанието на доклада, според който изпълнението на процесното
постановление би довело до сериозни финансови загуби за болницата. Според
защитата изводът на изготвилите доклада лица се потвърждава и от изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че загубите за
периода, с оглед преместването на паричните средства на болницата в други банки,
биха били в рамките на десетки хиляди левове. В подкрепа на тезата си за
безхаберието, което е царяло в Съвета на директорите на болницата към
инкриминирания период, защитата акцентира и върху показанията на св. Л.В., член
на Съвета на директорите, заемаща и позицията директор на правна дирекция в Министерство
на здравеопазването и тези на свидетеля И.М., също член на Съвета на
директорите, който по време на разпита си пред съда не може да каже дали имало
доклад на главния счетоводител и на ръководителя на ревизионна услуга по повод
приложението на процесното постановление, както и кой е следвало да изготви
договори с избраните банки и платежно нареждане за прехвърляне на парите. В
тази връзка се посочва, че независимо от показанията на свидетелката, в които
последната заявява, че за процесното постановление е разбрала от директора и главния
счетоводител, както и че не знае кой е трябва да изготви договорите с
класираните банките за прехвърлянето на паричните средства на болницата, то
видно от представените правила за провеждане на обществени поръчки, се
установява, че именно отдел „Правни дейности и обществени поръчки“, който към
онзи момент е ръководен от свидетеля Н., е следвало да изготви тези договори,
т.е. това не е задължение на изпълнителния директор на болницата, каквото
задължение не и изготвянето на платежните нареждания, чрез които би следвало
парите да бъдат преместени от една в друга банка (последните е следвало да
бъдат изготвени от главния счетоводител и да бъдат предложени на изпълнителния
директор за подпис. Според защитата с оглед показанията на свидетелите от Съвета
на директорите е очевидно, че ако има нещо положително, което е свършено за
болницата, то е направено от подсъдимия Д., като не може да се говори за негово
бездействие, доколкото по делото има достатъчно доказателства за провеждането
на две тръжни процедури, като първата не постига резултат, тъй като са
класирани три банки, с оглед на което следва ново запитване до Министерство на
земеделието и насрочване на втора тръжна процедура по инициатива на подс. Д., която завършва с успешно класиране на четири
банки. Посочва се също така, че след поставяне на „КТБ“АД под особен надзор, по
инициатива на подс. Д. се предприемат действия по
сключване на договор за цесия, която цесия би довела до възстановяване на
средствата в патримониума на болницата, ако последната е била одобрена от Министерството
на здравеопазването. Оспорва се твърдението на прокуратурата, че подсъдимият Д.
е бил близък със свидетеля О.Р., с оглед на което е бил запознат с положението
на „КТБ“ АД, доколкото свидетелят Р. ясно заявява пред съда, че въобще не е
обсъждал с д-р Д. финансовото състояние на КТБ, нито пък го е уведомявалл за някакви проблеми, стоящи пред банката. Посочва
се още, че няма как обвинението да се позовава на публикации в медиите относно
състоянието на „КТБ“ АД. Според защитата се пропуска обстоятелството, че във
времето, в което „КТБ“ АД е поставена под особен надзор, абсолютно същите
проблеми е имала и друга българска банка (Първа инвестиционна банка), която е спасена
благодарение на държавна намеса. Застъпва се тезата, че в конкретния случай не
може да се говори за безстопанственост, а още по-малко за умишлена такава, като
в тази връзка се цитира решение на някога съществувалата, сега закрита военна
колегия на ВС, според което – всяко умишлено деяние задължително предполага от
субективна страна наличието на мотив за неговото извършване. Акцентира се върху
обстоятелството, че ако подсъдимият е знаел, че банката ще бъде обявена в
несъстоятелност, то е нямало да остави в нея собствените си парични средства,
за което обстоятелство има данни по делото. Посочва се още, че в хода на
производството не са ангажирани обективни данни, с оглед на които да се обоснове
умисъл или непредпазливост у подс. Д. за извършване
на инкриминираното деяние, доколкото всеки един от свидетелите, участвали в
управлението на болницата посочват пред съда, че са разбрали впоследствие за
проблемите на КТБ, едва след като последната е поставена под особен надзор. В
заключение се моли, при постановяване на своя съдебен акт съдът да отчете и
факта, че по делото има данни за неприключило производство по банкова несъстоятелност
по отношение на „КТБ“ АД, което
според защитата означава, че към настоящия момент не може да се определи с
точност при разпределение на имуществото на банката, каква сума ще бъде
получена от всеки един кредитор, който е включен в списъка на кредиторите, като
се твърди, че е налице един преждевременно внесен обвинителен акт, който не е
съобразил всички факти, които би следвало да бъдат изследвани от прокуратурата,
а именно както фактите, които подкрепят обвинението, така и фактите, които са в
интерес на подсъдимия и биха изключили или намалили неговата наказателна
отговорност.
Защитникът на
подс. Д. в лицето на адв. Р.
заявява, че СГП е затворила периода на инкриминираното деяние между 26.06.2013
г. и 20.06.2014 г. По отношение на фактическата обстановка, която представя
държавното обвинение изразява становище, че не са налице особени различия, доколкото
последната се основава на документи, които са логично и хронологично коректно
цитирани от представителя на държавното обвинение. По отношение на анализа на
съдържанието на тези документи, заявява че е налице разминаване между виждането
на обвинението и защитата. Твърди се, че началото на историята по делото започва
с писмото, което на 26 юни Министерство на здравеопазването е изпратило до
медицинските заведения, в които има над 50 % държавно участие, включително и до
МБАЛ „С.А.“ – София АД, с което е направено искане от Министъра на здравеопазването,
да се даде становище, как може да функционира, може ли изобщо да функционира
това постановление, неговите разпоредби и какви биха били последиците, ако се
въведе в действие. От там нататък, според защитата, започва една сложна
процедура в опит за изпълнение на процесното постановление, включваща постоянна
кореспонденция с Министерство на здравеопазването. Според защитата процесната
процедура е започната своевременно, като е приключила в съвсем разумни и
възможно най-кратки срокове, като с оглед резултата от последната (класиране
едва на три банки, отговарящи на изискванията), е открита нова такава. С оглед
резултата от процедурата се посочва, че изпълнителният директор е действал
максимално интензивно по решаване на този проблем, като е проведено заседание
на Съвета на директорите, веднага след това е създадена комисия, която е подготвила обява, в същия
ден е изпратена поканата за нова процедура, в същия ден е изпратено уведомление
до Министерство на здравеопазването, че такава процедура е открита, а на 28.02.2014г.
вече е направена нова оценка и избор на изпълнители, като на 12 март е изготвен
доклад за резултатите от втората процедура, като с оглед на тях е изпратено
писмо до Министерство на земеделието с искане да се сключи договор с вече
класираните четири банки, а на 24.03.2014г. е проведено заседание на Съвета на
директорите, което е приело доклада, относно проведената процедура и е взело
решение да се спазят разпоредбите на Постановление №127/26.06.2013. Акцентира
се върху обстоятелството, че редакцията на самото Постановление е създавала
затруднения по приложението му, доколкото заместник председателят на Съвета на
директорите, г-жа Л.В. – директор на дирекция Правна към Министерство на
здравеопазването, поне на два пъти в проведено заседание на Съвета на директорите
е изразила становище, че самата тя не разбира как това постановление може да се
реализира. Акцентира върху факта, че подсъдимият Д. повече от петнадесет години
е управлявал болницата успешно, както и че добросъвестно е работел в посока
изпълнение на процесното Постановление. С оглед горните съображения, според
защитата, не може да се твърди, че подсъдимият Д. е осъществил инкриминираното
деяние (не полагане на достатъчно грижи), а още по-малко умишлено, чрез
бездействие. Сочи се, че по делото са ангажирани множество документи, които описват
конкретни действия от страна на подсъдимия в изпълнение на процесното Постановление.
Твърди се че на 20.05.2014г. на заседание на Съвета на директорите е взето
решение да се сключат договори с класираните четири банки в проведената втора
процедура за избор на финансови или кредитни институции, които да държат
паричния ресурс на болницата, като едва на 28 май служителите са имали годен
документ, който е следвало да бъде преведен в изпълнение (с оглед представения
по делото доклад на секретарката на Съвета на директорите), като се изтъква, че
към 20.06.2014г., денят, в който „КТБ“ АД е поставена под особен надзор вече е имало
сключен договор с „И.“ АД, втората по ред класирана банка. Що се отнася до
предположението на прокуратурата, че подсъдимият Д. е имал представа, че нещата
в „КТБ“ АД не вървят добре, се посочва, че само месец и половина преди това е
проведена втората процедура по избор на банки, по време на която е установено
от специалисти в съответната област, че тази именно „КТБ“ АД банка е с най-висок
кредитен рейтинг и без дългосрочен риск за вложенията, които ще се направят
там. Предвид горното се застъпва тезата, че не е налице обективният признак на
състава на вмененото на подсъдимия престъпление. Що се отнася до субективната му
страна според защитата няма основания, въз основа на които да се направи извод,
че продължавайки да не диверсифицира паричните средства в други банки,
подсъдимият е действал умишлено, с цел да причини щета на болницата чрез
разпиляване на имуществото ѝ. Според
защитата въобще не може да се твърди, че е настъпило разпиляване на имуществото
на болницата в резултат на противоправното поведение на подсъдимия, доколкото
може само да се предполага дали активите на „КТБ“ АД ще бъдат достатъчни за
удовлетворяване на всички кредитори или ще останат неудовлетворени такива, т.е.
не е изключено МБАЛ „С.А.“ – София АД да получи паричните средства, които са
блокирани в изпадналата в несъстоятелност банка. В заключение се твърди, че
деянието, в извършването на което е обвинен подсъдимия Д., а именно умишлена
безстопанственост, престъпление по чл. 219, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, не е било осъществено от последния, поради което се моли да бъде
постановена присъда, с която подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото у обвинение.
В правото си
на лична защита подс. Д. заявява, че поддържа
казаното от защитниците му. Посочва също така, че докато е бил в ръководството
на болницата се е опитвал стриктно да спазва всички наредби и постановления.
Признава, че е отговарял за оперативната дейност на болницата, посочвайки обаче,
че не би могъл сам да подписва фактури и да сключва договори с когото и да е
било, още повече с банкови институции за над шест милиона лева. В тази връзка
застъпва тезата, че сам е направил каквото е възможно във връзка с изпълнението
на процесното постановление на Министерски съвет.
В последната
си дума подс. Д. изразява становище, че се чувства
невинен.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.В.Д.,
ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, работи, неосъждан.
Университетска
многопрофилна болница „С.А.“- София (УМБАЛ „С.А.“ –
София АД), е структурирана като акционерно търговско дружество с държавно
участие в капитала, надхвърлящо 50%.
УМБАЛ „С.А.“ –
София АД е лечебно заведение по Закона за лечебните заведения, с предмет на
дейност осъществяване на болнична помощ. Дружеството е регистрирано като
акционерно дружество с фирма „М.Б.ЗА А.Л.„С.А.“ - София АД в СГС с решение
№1/21.09.2000г. по ф.д. 11227/2000г., със седалище и адрес на управление на
дружеството: гр. София, ж.к. „Младост 1“, ул. „*******Капиталът на дружеството
е с 61.72 % държавна собственост и 38.28 % - общинска.
Дружеството е
с едностепенна система на управление, с органи на управление Общото събрание на
акционерите и Съвет на директорите, като се представлява от изпълнителния си
директор.
В периода от
31.08.2000г. до 17.06.2015г. подсъдимият Д.В.Д. заемал длъжността „изпълнителен
директор“ на УМБАЛ „С.А.“ – София АД, въз основа сключен договор за управление.
Последният се сключвал между председателя на Съвета на директорите и
изпълнителния директор.
Пореден избор
на Съвет на директорите се състоял на 18.09.2013г. в състава на който влезли:
доц. д-р Б.Т.Ф., д-р Д.В.Д., д-р И.М.М., д-р А.Г.М. и
Л.Б.В. – юрист. За председател на Съвета на директорите бил избран доц. д-р Б.Ф.,
а за зам. председател – Л.В.. За И.Д.бил избран подсъдимия д-р Д.В.Д..
На същата дата
(18.09.2013г.). председателят на Съвета на директорите – д-р Ф. сключил договор
за управление с д-р Д.В.Д.. В т.4 от Договора били изброени изчерпателно
задълженията на изпълнителния директор, като съгласно 4.1. от Договора –
изпълнителният директор имал задължение да управлява и представлява дружеството
съобразно закона, устава, решенията на Съвета на директорите и договора за
управление, както и да представлява дружеството и защитава интересите му пред
съдебни, банкови и други компетентни органи и институции в страната. В т.4.7 от
Договора били конкретизирани задълженията на изпълнителния директор относно
управление на финансите на дружеството.
Междувременно
на 27.05.2013г. било прието ПМС 127/2013г. на Министерски съвет на Р България.
Същото било публикувано в ДВ, бр.49 от 04.06.2013г. и влязло в сила на
07.06.2013г. С него Министерският съвет приел допълнение на Правилника за реда
за упражняване правата на държавата в търговските дружество с държавно участие
в капитала. Със същото постановление се въвеждали Правила за избор на
изпълнител за предоставяне на финансови услуги от кредитни и финансови
институции /наричани за краткост Правилата/. С постановлението бил определен и
шестмесечен срок, в който дейността на търговските дружества с над 50% държавно
участие в капитала и на дружествата, които те контролират, да бъде приведена в
съответствие с Правилата, посочени в Постановлението. Целта на последното било
постигане на деконцентрация на парични средства във финансови институции на
дружествата с държавно участие, указани в Постановление на Министерски съвет
127/27.05.2013г. С него се указвало на всички държавни дружества и дружествата,
които те контролират, с балансова стойност на паричните средства над 3 000 000 лева, да разпределят средствата си в поне четири банки,
така че нетната експозиция към една банка да не надвишава 25%. Точните суми
били предмет на търговска тайна, но те не следвало да надвишават 25%
концентрация от собствените парични средства на определено дружество в една банка.
С писмо с рег.
№ 04-20-106/25.06.2013г. на министъра на здравеопазването – д-р Т.А.,
адресирано до изпълнителните директори и управители на търговски дружества с
над 50% държавно участие в капитала, се изисквало в срок до 26.06.2013г. да се
представят становища относно практическото приложение на процесното
Постановление и Правилата към него и евентуалните трудности, които биха могли
да настъпят в процеса на тяхното прилагане. В писмото било указано становището
да бъде изготвено от управителния орган (съвет на директорите или управител) на
съответното търговско дружество, в което правата на държавата се упражняват от
министъра на здравеопазването.
В отговор на
писмото било изпратено становище, подписано от изпълнителния директор на УМБАЛ
„Св. Анна“-София АД – д-р Д., изготвено от „Финансово-икономически отдел“ и Отдел
„Обществени поръчки“ с изх.№04-1870/27.06.2013г. В него се сочело, че на
23.04.2013г. УМБАЛ „С.А.“ - София АД е изпратила покани до три големи финансови
институции – „О.Б.“АД, „К.Т.банка“АД (КТБ-АД), „У.Б.“АД, с цел избор на
изпълнител с предмет – предоставяне на финансови услуги от финансови или
кредитни институции за нуждите на УМБАЛ „С.А.“ - София АД, както и че на
24.05.2013 г. болницата е сключила договор за срок от две години с банка „КТБ“АД,
която е предоставила икономически най-изгодната оферта не само за лечебното
заведение, но и за неговия персонал. В изложението на писмото било застъпено
становище, че Правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови
услуги от кредитни или финансови институции (Приложение №3 към чл. 13б от
Постановление №127 на МС), са приложими и за УМБАЛ „С.А.“ - София АД, но привеждане на
дейността на дружеството в съответствие с тях би довело до съществени загуби на
финансов ресурс изразяващи се в: значително по-големи разходи за такси и
комисионни при прехвърляне на средства от медицинската дейност на болницата, от
една банка в друга; намаляване значително приходите от лихви по депозити; невъзможност
лечебното заведение да получи икономически най-изгодните условия; нарушение на
принципите на ЗОП, които били в колизия с въведените Правила за избор на
изпълнител за предоставяне на финансови услуги от кредитни или финансови
институции (при избор на изпълнител с икономически най-изгодна оферта следва да
бъдат избрани 4 изпълнителя, а не един както е според закона - чл.73, ал.1, вр. чл.74, ал.1 от ЗОП). В заключение на становището било
застъпено виждането, че с въвеждането на т. 3 от Правила за концентрация (Приложение
3 към чл. 13б от Постановление №127 на МС), се нарушавали правата за свободно
управление на финансовите средства на лечебните заведения, което не е в полза
на самите дружества, а на финансовите институции, доколкото голяма част от
финансовите средства, предназначени за лечение на пациенти ще бъдат изплащани
за такси на кредитни и финансови институции, а не за работни заплати на
персонала.
С писмо на
Министъра на здравеопазването с рег. № 20-00-1363/13.12.2013г. до Съвета на
директорите на УМБАЛ „С.А.“ - София АД по повод приложението на Постановление
№127 на МС били указани предвидените в постановлението санкции за неизпълнение
на Правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от
кредитни или финансови институции, които следвало да бъдат включени като клаузи
в договорите за възлагане на управлението на съответното дружество под формата
на анекс към договора за възлагане управлението на лечебното заведение.
Посочено било и конкретното съдържание на тези санкции, а именно в раздел 4
„Задължения на изпълнителния директор“ наред с изготвянето на тримесечните и
годишни финансови отчети и анализи, било указано в задълженията на
изпълнителния директор да бъде включено и предоставяне на информация относно
прилагането на Правила за избор на изпълнител за предоставяне на финансови
услуги от кредитни или финансови институции на тримесечна база (с включени
данни за всеки месец) в срок до 25-то число на месеца, следващ съответния тримесечен
отчетен период съгласно Приложение №3 към чл.136 от ПРУПДТДДУК. Било оказано
също така, че в раздел 6 от договора за
възлагане управлението на дружеството „Размер на възнаграждението на
изпълнителния директор“ следва да се добави текст със следното съдържание: „Съветът
на директорите има право да намали определеното възнаграждение на изпълнителния
директор с до 50 на сто за срок до три месеца, в случай че същият действа в
нарушение на Правила за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги
от кредитни или финансови институции, уредени в ПРУПДТДДУК и/или не представя
необходимата информация в сроковете, посочени в договора, определени с
нормативен акт или от министъра на здравеопазването, както и от упълномощено от
него лице“. С процесното писмо на Министерството на здравеопазването се изисквало
в срок до 20.12.2013г. да бъде представено в министерството копие от сключения
анекс с посоченото по-горе съдържание.
Относно
необходимостта от спазване разпоредбите на ПМС 127/2013г. от 27.05.2013г.,
членовете на Съвета на директорите били уведомени от главната счетоводителка,
като заседание по този въпрос било проведено едва на 16.12.2013г. (след
изтичане на срока за привеждане на дейността на дружеството в съответствие с
Постановлението и правилата към него). На провелото се заседание изпълнителният
директор д-р Д. докладвал писмото от Министерство на здравеопазването с изх. № 20-00-1363/13.12.2013г.
като поставил на обсъждане пред членовете на Съвета на директорите въпроса
относно прилагането на процесното постановление. Била изслушана и главната
счетоводителка Ц.Ф., която разяснила в детайли изискванията и сроковете за
въвеждането им – до края на м. ноември 2013г. На процесното заседание на
Съветът на директорите взел решение да се изготви и качи публична покана на
сайта на Министерство на здравеопазването, в поне един ежедневник и на сайта на
лечебното заведение, за избор на финансови институции, изготвена съгласно
правилата описани в ПМС 127/2013г. Организацията и провеждането на конкурса
било сред задължение на изпълнителния директор, както и управлението на финансите
на лечебното заведение
Със заповед на
изпълнителния директор №904/17.12.2013г., била назначена комисия, в чиито
състав влизали главната счетоводителка Ц.Ф., М.И.Ж. (ревизор „вътрешен контрол)
и М.Н. - юрисконсулт в отдел ОПД. Задачи на комисията били: да се запознае с
правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от
кредитни или финансови институции, съгласно Приложение №3 към чл.13б от Раздел
V от ПМС 127/27.05.2013г.; да подготви документация за обявяване на процедура
по ЗОП за избор на кредитна/финансова институция.
Комисията
изготвила покана с изх. №04-3107 от 21.12.2013г. и образци на документи, вкл.
техническо предложение, с което бил спазен зададения в заповедта срок.
Обществената поръчка била с предмет „Предоставяне на финансови услуги от
финансови или кредитни институции за нуждите на УМБАЛ „С.А.“ - София АД“.
Със заповед
№ 59 от 20.01.2014г. на изпълнителния директор д-р Д. Д. била назначена
комисия, в чиито състав влизали главната счетоводителка Ц.Ф., М.И. (ревизор
„вътрешен контрол), и М.Н. - юрисконсулт. Задачи на комисията били да разгледат
постъпилите в лечебното заведение оферти за избор на кредитни институции за
нуждите на МБАЛ „С.А.“ – София АД, както и да състави протокол за разглеждането
и оценка на представените оферти по обявените критерии.
В
изпълнение на процесната заповед бил изготвен протокол от членовете на
комисията, в който подадените оферти били систематизирани по количествени и
неколичествени критерии, като критерий за оценка бил икономически най-изгодната
оферта при показатели и методика за определяне тежестта им в комплексната
оценка К= 60% х КК + 40% х НК, където К - комплексната оценка с максимален брой
точки 100, КК - количествена оценка с тежест 60% в комплексната оценка, НК -
неколичествена оценка с тежест 40% в комплексната оценка.
На
31.01.2014г. се провело заседание на Съвета на директорите на болницата, по
време на което главната счетоводителка – свидетелката Ф. докладвала, че е
проведен конкурс от комисията, назначена със заповед на изпълнителния директор
№904/17.12.2013г., в резултат на което били подадени осем оферти от български
банки, от които пет не отговаряли на изискванията, в резултат на което за
оценка и класация били допуснати три банки, а именно: „КТБ“ АД, „И.“ АД и „О.Б.“
АД, а не необходимите четири, с които биха били спазени Правилата за
концентрация. От представения пред членовете на СД доклад с вх.
01-993/29.01.2014г., последните разбрали, че депозитът на болницата в банка
„КТБ“ АД е около шест милиона лева. В заключителната част на провелото се
заседание било взето решение да се уведоми Министерство на здравеопазването за
резултатите от проведения конкурс, а ако не се получи бърз отговор от
последното, да се проведе нов конкурс, който да се публикува на сайта на Министерство
на здравеопазването и в един ежедневник.
С
писмо рег. № 33-04-4/06.02.2014г. на министъра на здравеопазването
изпълнителният директор на УМБАЛ „С.А.“ - София АД бил уведомен, че поставените
от д-р Д. въпроси – дали да бъдат сключени договори с три банки (което не е в
съответствие с изискването на т.3.2 от Приложение №3 към ПРУПДТДДУК) или да
бъде обявена нова процедура касаят оперативното управление на дружеството, за
което решения се вземат от изпълнителния директор, респ. от Съвета на
директорите, а не от мажоритарния акционер на търговското дружество, като било,
че при управлението на дружеството следва да бъдат спазвани стриктно
действащите нормативни актове. Последното било получено в деловодството на болницата
на 10.02.2014г.
Междувременно
на 07.02.2014г., се провело извънредно заседание на Съвета на директорите на
болницата, по време на което било взето решение за обявяване на нова процедура
по избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от финансови или
кредитни институции за нуждите на УМБАЛ „С.А.“ – София. В тази връзка със Заповед
№127/07.02.2014г. изпълнителният директор д-р Д. Д. назначил комисия в състав
главната счетоводителка Ц. Ф., М.И.Ж. (ревизор „вътрешен контрол) и М.Н. –
юрисконсулт в отдел ОПД, която имала за задачи: да подготви документацията за
публикуване на нова обява за провеждане процедура за предоставяне на финансови
услуги от финансови или кредитни институции за нуждите на УМБАЛ „С.А.“- София
АД за срок от една година; да качи поканата на сайта на Министерство на
здравеопазването, на сайта на лечебното заведение, както и да публикува поканата
във в. „Труд“.
Със
Заповед №160/28.02.2014г., изпълнителният директор д-р Д. Д. назначил комисия в
състав главната счетоводителка Ц. Ф., М.И.Ж. (ревизор „вътрешен контрол) и М.Н.
- юрисконсулт в отдел ОПД със задачи: да разгледа постъпилите в лечебното
заведение оферти за избор на изпълнител с предмет - Предоставяне на финансови
услуги от финансови или кредитни институции за нуждите на УМБАЛ „С.А.“- София
АД за срок от една година; да състави протокол за разглеждането и оценка на
представените оферти по обявените критерии.
В
изпълнение на заповед №160/28.02.2014г. комисията разгледала подадените седем
оферти на български банки по предвидените количествени и неколичествени
критерии. На първо място била класирана К.Т.Б.АД, а след нея „И.“ АД, Банка ДСК
ЕАД и О.Б. АД. Изготвен бил протокол от
28.02.2014г., вх.№01-2706/12.03.14г. за извършено крайно класиране, както и Доклад
от името на комисията до изпълнителния директор на УМБАЛ „С.А.“ - София АД, вх.№01-2707/12.03.14г.,
в който се описвала дейността по класирането на подадените оферти. Извършен бил
анализ на финансовото състояние на УМБАЛ „С.А.“ - София АД, при който било
констатирано, че към 12.03.2014г. УМБАЛ „С.А.“ - София АД има финансови
средства в размер на 6 066 033 лева в „КТБ“ АД по действащ към момента договор,
като средствата били разпределени както следва: по разплащателна сметка – 392 318
лева; по депозитни сметки – 5 673 715 лева. В последния било посочено още,
че според Правила за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от
кредитни или финансови институции и Приложение №3 от ПМС №127/27.05.2013г.,
УМБАЛ „С.А.“ - София АД попадала в т.3.1, според която възложители с балансова
стойност на паричните средства над 3 000 000 лева, спазват правилата за
концентрация, определени в т.3.2 – 3.5 за разпределение на финансовите средства
в четири различни банкови институции, като се предлагала и схема на
разпределение на финансовите средства на лечебното заведение. В доклада се
сочило още, че разпределянето на паричните средства на дружеството (намиращи се
към онзи момент по сметки на „КТБ“ АД), съгласно предложената схема, ще
реализира загуби от 102 386 или 41 % от годишния приход от лихви по
депозити, като в това число не са включват такси и комисионни при прехвърлянето
на финансовите средства.
На
заседание на СД, проведено на 24.03.2014г. била изнесена информация от главната
счетоводителка Ц. Ф., че е проведен втори конкурс, на който били класирани
четири банки - „КТБ“АД, „И.“АД, „Банка ДСК“ЕАД и „О.Б.“АД. Главният
счетоводител Ф. разяснила пред Съвета на директорите, че след като се обяви
резултата от проведения конкурс следва да се сключат договори с класираните
банки, което изключва възможността да бъдат прехвърлени средства от депозитните
сметки на лечебното заведение на деня на падежа и това би довело до реализиране
на загуби. Членовете на Съвета на директорите се обединили около разбирането,
че независимо от негативните последици за дружеството, правилата за
концентрация на финансови средства, заложени в разпоредбите на ПМС
№127/27.05.2013г. следва да се спазят. Единственият, който гласувал против бил Изпълнителният
директор д-р Д. Д., който застъпил становището, че едно ПМС не е над законите в
Република България и че процесното постановление е неприложимо в заведенията за
болнична помощ, като би трябвало да се отнася единствено до търговски дружества
с над 50% държавно участие – стопански предприятия. За да аргументира решението
си изпълнителният директор заявил, че не е в състояние да носи отговорност за
реализирана загуба на лечебното заведение в резултат от прилагането на
постановлението в очакван размер от около 100 000лв., доколкото тези средства
би могло да бъдат използвани за текущи нужди на УМБАЛ „С.А.“ - София АД.
С
писмо с изх.№ 04-1298/31.03.2014г. на изпълнителния директор и председателя на
Съвета на директорите на УМБАЛ „С.А.“ - София АД за резултата от повторно проведената процедура за осъществяване на
избор на изпълнител за Предоставяне на финансови услуги от кредитни или
финансови институции за нуждите на УМБАЛ „С.А.“ - София АД бил уведомен и
мажоритарния акционер в капитала на дружеството (в лицето на министъра на
здравеопазването). В писмото се сочило, че е извършен анализ на очакваните
загуби за дружеството след сключване на договори с класираните банки,
произтичащи от разлика в лихвения процент, от прехвърляне на парични средства
на дати, различни от падежа, от допълнително възникнали за плащане такси и
комисионни, като се изтъквало още, че като цяло загубите за УМБАЛ „С.А.“ -
София АД щели да възлязат в размер на 102 386 лв., т.е. 41% от годишния
доход на дружеството от лихви по депозити. В обобщение се посочвало, че
лечебното заведение щяло да бъде принудено да предостави голяма част от
финансовите си средства на банкови институции с нисък кредитен рейтинг според
BCRA в нарушение на принципите на ЗОП, като УМБАЛ „С.А.“ - София АД щяла да
намали годишния приход от лихви по депозити, което от своя страна щяло да
доведе до по-нисък финансов резултат и нарушаване финансовия мениджмънт на
дружеството. В заключение в писмото било направено искане за даване на
разрешение УМБАЛ „С.А.“ - София АД да сключи договор с финансова институция с
най-добри икономически показатели на база извършеното класиране.
В
отговор на цитираното писмо на изпълнителния директор на УМБАЛ „С.А.“ - София
АД последвало писмо рег.№33-04-16/14.04.2014г. на Министъра на здравеопазването
– д-р Т.А., с което се давали разяснения и указания. В последното се посочвало,
че съгласно чл.13б, ал.3 от Правилника за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/,
когато финансовата услуга е обект на обществена поръчка, възложителите на
обществената поръчка, по смисъла на Закона за обществените поръчки /ЗОП/,
провеждат процедурата при условията и реда на ЗОП, като задължително прилагат
Правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от
кредитни или финансови институции /Правилата/, но само в частта им за
концентрация и отчетност и контрол (т.е. т.4 от Правилата не следва да се
прилага), както и че от гледна точка на ЗОП, в рамките на една процедура могат
да се изберат няколко финансови институции, ако поръчката е разделена по
обособени позиции, като за всяка позиция се приложи критерия „икономически
най-изгодна оферта“ и се спазят ограниченията за концентрация. Оказано било
още, че за да се гарантира изборът на четирима различни изпълнители,
възложителят трябва да допусне възможността да се подават оферти само по една
позиция. В отговора на министъра на здравеопазването изрично се посочвало също
така, че повишените разходи и пропуснати ползи са цената, която възложителите
следва да поемат за ограничаване на риска и диверсификация на паричния ресурс,
като е необходимо да се положат усилия за минимизиране на евентуалните негативни
ефекти. Пояснявало се също така, че в Правилата нямало изискване една и съща
услуга да се разпределя по равно на четирима изпълнители, като изискването за
нетна експозиция не лимитирало максималния брой банки-контрагенти и като се
отнасяло до услугите, свързани със свободен финансов ресурс – депозити. Според
министър А. нямало изискване възложителят да избира най-малко четири обслужващи
банки и да разпределя между тях платежните си услуги по равно, с оглед на което
част от банките могат да предоставят само услугата съхранение на пари, а друга
банка би могла да предоставя платежни услуги, като независимо от размера на
паричните средства, обслужващата банка (предоставяща услуги по т.1.3.2 от
Правилата) може да бъде и само една, а нетната експозиция да се регулира чрез
депозити в няколко други банки (предоставящи услуги по т. 1.3.1 от Правилата).
С оглед така постъпилото становище на
министъра на здравеопазването, обективирано с Писмо рег.№33-04-16/14.04.2014г.
било проведено заседание на Съвета на директорите на УМБАЛ „С.А.“- София АД,
едва на 20.05.2014г. На това заседание изпълнителният директор д-р Д. запознал членовете
на Съвета на директорите с Писмо рег. № 33-04-16/14.04.2014г. на Министъра на
здравеопазването д-р А.. По време на обсъждането му се стигнало до извод, че
може да се сключи договор с една банка, предоставяща само платежни услуги, а с
други за съхранение на парични средства, че няма изискване за разпределение
финансовите средства на лечебното заведение между четирите банки по равно, че
могат да се сключат договори и с повече от четири банки. В заключение Съветът
на директорите взел единодушно решение – съгласно проведената процедура за
осъществяване избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги да се сключат
договори с класираните банки, с най-малко загуби за дружеството; лечебното
заведение да има една разплащателна сметка в класираната на първо място банкова
институция, а в останалите до три банки да разпредели съхранението на парични
средства – чрез организиране на депозити.
Въпреки
така взетите решения на Съвета на директорите изпълнителният директор –
подсъдимият Д.Д. не предприел своевременни действия
по сключване на договори с другите три банки (освен „КТБ“ АД), класирани в
проведената поръчка по ЗОП, в които да се прехвърлят по 25% от нетната
експозиция на финансовите средства, собственост на болницата. Последният не дал
нареждане нито в писмен, нито в устен вид на служителите от отдел „Правни
дейности и обществени поръчки“ за подготовка на договорите с класираните банки,
както и на главния счетоводител на УМБАЛ „С.А.“ - София АД – свидетелката Ц.Ф.
за предприемане на действия за уведомяване на банките за сключване на договори
и за прехвърляне на средствата (за изготвяне на платежни нареждания, които да
му бъдат предоставени за подпис. Главният счетоводител нямал право
самостоятелно да прехвърля каквито и да било парични средства, собственост на
болницата, като това право било делегирано на изпълнителния директор и на лицата,
които го замествали за всеки конкретен случай. Съгласно ЗОП, възложителят -
УМБАЛ „С.А.” - София АД, представляван от
изпълнителния директор д-р Д., бил длъжен да сключи договори с избраните
финансови институции в срок от един месец от решението за определяне на
изпълнител (в конкретния случай от 20.05.2014г. на която дата е взето решение
от Съвета на директорите за сключване не договори с класираните банки), но към 20.06.2014
г. бил сключен договор за откриване и водене на разплащателна сметка единствено
с „И.“ АД, подписан за УМБАЛ „С.А.” - София АД от страна на изпълнителния
директор – д-р Д.Д., като паричните средства на УМБАЛ
„С.А.“ - София АД продължили да се държат по сметки в „КТБ“ АД.
Към
20.06.2014г. лечебното заведение имало две разплащателни сметки в КТБ АД:
- разплащателна сметка в лева с IBAN: ***, открита на 03.12.2008г.
- разплащателна сметка в лева с IBAN: ***, открита на 27.05.2014г.
МБАЛ
„С.А.“ - София АД, разполагало и със средства по депозити в „КТБ“ АД по
следните депозитни сметки:
- депозитна сметка в лева с IВAN: BG *********, открита на
15.12.2008г.;
- депозитна
сметка в лева с IBAN: ***, открита на 23.12.2008г.;
- депозитна
сметка в лева с IBAN: ***, открита на 04.02.2009г.;
- депозитна
сметка в лева с IBAN: ***, открита на 01.09.2009г.;
- депозитна
сметка в лева с IBAN: ***, открита на 19.03.2011г.;
- депозитна
сметка в лева с IBAN: ***, открита на 02.05.2011г.
В
периода до 2012г. били сключвани месечни договори за посочените депозити, като
лихвите били постоянни до май 2011г., когато от 3,6% станала 4,5%.
На
20.06.2014г. К.Т.Б.била поставена под специален надзор, а паричните средства на
УМБАЛ „С.А.“ - София АД в общ размер от 6 428 197.53
(5 773 859.41 лева по депозитни сметки и 654 338.12 лева по
разплащателни) били блокирани, като дружеството било поставено в невъзможност
да оперира с тях.
След
случилото се с „КТБ“ АД на заседание на Съвета
на директорите, провело се на 30.10.2014г. изпълнителният директор д-р Д., с
оглед вероятността да бъде отнет лиценза на банката предложил проект на Договор
за цесия между болницата и ТЕЦ „Марица изток 2“ЕАД, с. Ковачево, съгласно който
УМБАЛ „С.А.“ - София АД да цедира своето вземане към „КТБ“ АД в размер на 6 090
856,38лв. (без сумата подлежаща на възстановяване от гаранционния фонд), в
полза на цесионера ТЕЦ „Марица изток 2“ЕАД, срещу отложено плащане на вземането
в срок от шест месеца. Предложението било прието с единодушие от членовете на
Съвета на директорите, като било възложено на изпълнителния директор да подпише
договора за цесия с посоченото дружество, като за целта да уведоми за
Министерство на здравеопазването.
Министърът
на здравеопазването към този момент д-р М. Ненков бил уведомен за взетото
решение на Съвета на директорите на лечебното заведение с писмо на
изпълнителния директор д-р Д. с изх.№04-2724/30.10.2014г.
С
писмо на министъра на здравеопазването с peг.
№33-04-44/04.11.2014г. по повод представения от изпълнителния директор д-р Д.
проект на договор за цесия между УМБАЛ „С.А.“
- София АД и ТЕЦ „Марица изток 2“ЕАД, било отговорено, че не е предоставена
детайлна информация относно условията, при които УМБАЛ „С.А.“ - София АД е
депозирало паричните средства в „КТБ“ АД, нито условията за получаване на
кредит от цесионера, като не били ясни общите условия на банката, както и
предприетите действия към вложените в банката средства, с оглед особения надзор,
които е възможно да изключват цедирането на вземания от депозити. Посочено
било, че при липса на пълна информация не може да бъде изяснена правната и
фактическа страна на направеното предложение. С писмото се изразявало учудването
на министъра, как при спазване на правилата за избор на изпълнител за
предоставяне на финансови услуги от кредитни или финансови институции, уредени в
ПРУПДТДДУК, лечебното заведение има депозити на стойност 6482022,38лв. в една
банка, с който не може да разполага. С писмото било дадени указания към Съвета
на директорите на УМБАЛ „С.А.“- София АД да предприеме действия относно
депозитите в „КТБ“ АД при максимална защита интересите на лечебното заведение.
С
писмо 02-1453/30.12.2014г. квесторите на „КТБ“АД уведомили УМБАЛ „С.А.“ - София
АД, че на лечебното заведение са били предоставени привилегировани лихвени
условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да
прилага към своите вложители. Изразено било становище, че в случая е налице
изключение по смисъла на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за гарантиране на влоговете
в банките, с оглед на което на УМБАЛ „С.А.“- София АД не следва да се изплати
гарантирания размер на влоговете.
Съгласно
годишен план на Дирекция „Вътрешен одит“ към Министерство на здравеопазването
на главен вътрешен одитор – Е.Ш. и старши вътрешен одитор – В.Г. било възложено да извършат одит на УМБАЛ „С.А.“
- София АД за времето от 17.03.2015г. до 11.06.2015г. на място в лечебното
заведение. Одитът обхванал период от 01.01.2013г. до
31.12.2014г. Изготвен бил предварителен доклад, според който съгласно §3 от
преходните и заключителни разпоредби на Постановление №127 на МС от
27.05.2013г. в шестмесечен срок от влизане в сила на постановлението, органите
за управление и контрол на търговските дружества и държавните предприятия е
следвало да приведат дейността си в съответствие с правилата по Приложение №3,
но в конкретния случай след изтичане на горепосочения срок, правилата не са
били спазени от страна на болницата, като взетото решение от Съвета на
директорите за избор на финансова институция след публикуване на постановлението
е от 16.12.2013г., а първата покана – от 21.12.2013г. т.е. вместо да се спази
нормативно установения срок от половин година за привеждане в изпълнение на
постановлението, след изтичане на законоустановения срок започнало иницииране
за спазването му. В доклада се сочело още, че провеждането на няколко процедури
за избор на банки за прехвърляне на
паричните средства на дружеството не е довело до сключване на договори и
привеждане дейността на търговското дружество в съответствие с Правилата в
посочения в Постановлението срок. Според одиторите така констатираните
обстоятелства са довели до: нарушаване правилата за концентрация, доколкото
нетната експозиция за периода 04.06.2013г. - 20.06.2014г. /от обнародване на
Постановлението до спиране дейността на банката/ към „КТБ“ АД многократно е надвишавала
25 на сто от общия размер на паричните средства на болницата, а през месец май
2014 г. дори е достигнала своя максимум от 100%., с оглед на което били нарушени
изискванията на т.3.2 и т.3.3 от Приложение № 3 към чл. 13б от ПРУПДТДДУК. В
заключение в доклада бил направен извод, че изпълнителният директор на
болницата не е предприел своевременно действия за изпълнение на взето решение
на Съвета на директорите от 20.05.2014г. относно разпределение на средствата на
болницата в различни банкови институции.
Предварителният
одитен доклад бил връчен на директора на болницата /към този момент – св. С.Б./.
В протокола за връчване бил определен срок за представяне на становище от
страна на изпълнителния директор на болницата. В определения срок становище не
постъпило.
Изготвен
бил окончателен одитен доклад с рег. № ВО-5/08.07.2015г., който бил докладван
на министъра на здравеопазването – д-р П.М.. С оглед констатациите в одитния доклад, министърМ.сезирал
прокуратурата.
Съгласно
заключението на извършената в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, вредата от бездействието на
изпълнителния директор д-р Д. по повод неизпълнението на ПМС №127/27.05.2013г. се
равнява на 75% от наличните банкови средства на УМБАЛ „С.А.” - София АД, намиращи се по депозитни и разплащателни
сметки в банка „КТБ“ АД, а именно 4 821 148, 15 лева, с които
болницата не можела да оперира.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да възприеме горната
фактическа обстановка съдът взе предвид следните доказателства и
доказателствени средства: гласни – обясненията на подсъдимия Д., показанията на
св. Ц.Ф., М.Ж., дадени пред съда и в хода на досъдебното производство, приобщени
по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2, пр. 2 от
НПК – частично /л.55-56, т.10 от ДП/, Б.А.,
депозирани пред съда и на досъдебното производство, прочетени на
основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1, т.2, пр. 2 от
НПК – частично /л.57-58, т.10 от ДП/, Б.Б., М.Г., О.Р.,
Е.Ш., дадени в хода на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, приобщени
на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.2, пр.2 от
НПК /л.15-17, т.6 от ДП/, В.Г., И.М., М.Н., А.М., Б.Ф.,
С.Б., Т.А. – Р., Ц.Т., Д. Н., Л.В.; писмени – свидетелство за съдимост на подс. Д., протоколи за поведени
заседания на Съвета на директорите на УМБАЛ „С.А.” - София АД, заповеди за
провеждане на процедури и определяне на комисии, доклади, протоколи на
назначените комисии във връзка с започната процедура за избор на изпълнител за
предоставяне на финансови услуги от финансови или кредитни институции за
нуждите на УМБАЛ „С.А.” - София АД,
кореспонденция между Министерство на здравеопазването и УМБАЛ „С.А.” - София АД,
Постановление на №127/27.05.2013г. за допълнение на Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала, приет с Постановление №112 на Министерския съвет от
2003г. ведно с Правила за избор на изпълнител за предоставяне на финансови
услуги от финансови или кредитни институции, одитен доклад ВО- 5/08.07.2015г.,
Договор за възлага не на управление на УМБАЛ „С.А.” - София АД от 18.09.2013г.,
ведно с допълнително споразумение от 17.12.2013г., Правила за работа на Съвета
на директорите на УМБАЛ „С.А.” - София АД, длъжностна характеристики, договори
и анекси между УМБАЛ „С.А.” - София АД, „К.Т.Б.“ АД, „И. АД“ и „Банка ДСК“ ЕАД
за периода 03.12.2008г.– 09.10.2014г., справка за ползван годишен отпуск от д-р
Д. В. Д. за периода 01.01.2014г. до 30.06.2014г., с
изх. № 04-2293/06.10.2016 г., справка за открити депозити на УМБАЛ „С.А.” -
София АД в „КТБ“ АД и начислени лихви по години, считано от 2009г. до 2014г.
включително, справка от синдиците на „КТБ“ АД относно наличностите и движенията
по сметките на УМБАЛ „С.А.” - София АД, Доклад № ДИ 1СФ-68/29.09.2016г. за
извършена финансова инспекция на УМБАЛ „С.А.” - София АД и заключение от него от 31.10.2016г., писмо
от заместник-министъра на здравеопазването с изх. № 66-00-49/21.03.2018г. с
приложения обратни разписки, справка от синдиците на „КТБ“ АД с изх. №
1975/25.04.2018г. относно сметките и наличностите по тях с титуляр Д. В. Д.,
ведно с приложения, доклад от Б.Б. – секретар на
Съвета на директорите на УМБАЛ „С.А.” - София АД, приемо-предавателен протокол,
ведно с приложения (л.91-93 от СП), писмо от на УМБАЛ „С.А.” - София АД с вх. №
40723 от 26.03.2019г. ведно с приложения (л. 142-143 от СП, заедно с папки,
прикрепена към задната корица на делото); експертизи – съдебно-счетоводна и
оценителна експертиза (129 - 140, т.10 от ДП), допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза (л.120-126 от СП).
След анализ на ангажираната
по делото доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав намира, че по
делото няма спор, че подсъдимият Д.Д. през
инкриминирания от прокуратурата период е заемал длъжността „изпълнителен
директор“ на дружеството УМБАЛ „С.А.“-София“АД.
Не се спори и относно обстоятелството, че с оглед сключен между подсъдимия Д. и
председателя на Съвета на директорите на дружеството на 18.09.2013г. договор за
управление, наред със задължението да управлява и представлява дружеството съобразно
закона, устава, решенията на Съвета на директорите и договора за управление, подсъдимият
Д. имал задължение и да управлява финансите на дружеството, като анализира и
планира финансовите средства, контролира паричните средства и контролира
счетоводната отчетност. От друга страна, съгласно чл. 28 от Правилата за работа
на Съвета на директорите на дружеството изпълнителният директор, в частност
подсъдимото лице, имал задължение да привежда в изпълнение взетите от Съвета на
директорите решения.
Няма противоречие в
доказателствените източници и относно обстоятелството, че с оглед прието на
27.05.2013г. ПМС №127/2013г. на Министерски съвет на Р България (наричано за краткост Постановлението), с
което Министерският съвет е приел допълнение на Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружество с държавно участие в
капитала, като били въведени и Правила за избор на изпълнител за предоставяне
на финансови услуги от кредитни и финансови институции /наричани за краткост
Правилата/, е бил определен шестмесечен срок, в който дейността на търговските
дружества с над 50% държавно участие в капитала (сред които било и УМБАЛ „С.А.“-София“АД),
следвало да бъде приведена в съответствие с Правилата, посочени в Постановлението.
С процесното постановление и Правилата към него се указвало на всички държавни
дружества и дружествата, които те контролират, с балансова стойност на
паричните средства над 3 000 000 лева, да разпределят
средствата си в поне четири банки, така че нетната експозиция към една банка да
не надвишава 25%, като по този начин се гарантирала ликвидността на държавните
дружества и тяхната стабилност в условията на забавен икономически ръст,
вследствие на глобалната икономическа криза и данни за влошена ликвидност и
капиталова адекватност на някои банки в българския финансов сектор. Видно от
материалите по делото (писмо с рег. № 04-20-106/25.06.2013г., адресирано до
изпълнителните директори и управители на търговски дружества с над 50% държавно
участие в капитала, на Министъра на здравеопазването д-р Т.А., както и с оглед доклад
с вх. № 01-5714 от 26.06.2013 г., изготвен от Ц.Ф. – главен счетоводител и М.И.
ревизор – вътрешен контрол, и писмо до Министерство на здравеопазването с изх.
№ 04-1870 от 27.06.2013 г., подписано от подсъдимия Д. – в качеството му на И.Д.на
болницата) се установява по категоричен начин, че подсъдимият Д. е бил запознат
със съдържанието на процесното постановление (в това число и с предвидените в
него задължения за търговските дружества
с над 50% държавно участие в капитала) своевременно, много преди да изтече
срокът, в който дейността на болницата е следвало да бъде приведена в съответствие
с Правилата, посочени в Постановлението.
Няма противоречие в
доказателствата и относно факта, че активни действия в изпълнение на процесното
постановление са предприети от страна на дружеството, в частност изпълнителния
му директор, едва след изтичане на предвидения срок по прилагането му
(27.11.2013г.) и то в резултат на изпратено от страна на министерство на
здравеопазването напомнително писмо (получено в деловодството на болницата на
16.13.2013г.). Именно след получаването на процесното писмо въпросът по
приложението на постановление и правилата към него е бил поставен на вниманието
на Съвета на директорите на дружеството, в резултат на което е било взето
решение да се изготви и качи в сайта на Министерство на здравеопазването и в
този на лечебното заведение публична покана за избор на изпълнител за
предоставяне на финансови услуги от кредитни и финансови институции за нуждите
на УМБАЛ „С.А.“-София“АД, която да бъде изготвена съгласно правилата към
Постановление № 127 на МС от 27.05.2013г. Едва след този момент е инициирана
дълга и тромава процедура за избор на изпълнител за предоставяне на финансови
услуги от кредитни и финансови институции, включваща постоянна комуникация между
лечебното заведение и Министерство на здравеопазването, завършила неуспешно с
класиране само на три банки, наложило провеждането на втора такава, завършила
успешно с протокол от 28.02.2014г.
По делото не е налице спор
между страните, че подсъдимият Д. въпреки проведената втора успешна процедура,
при която са класирани четири банкови институции за предоставяне на финансови
услуги на дружеството, на провелото се на 24.03.2014г. заседание на Съвета на
директорите е гласувал против това да се спазят разпоредбите на Постановлението
и Правилата към него, с мотива, че ще се стигне до загуби от преместването на
паричните средства от „КТБ“ АД, равняващи се на 41 % от годишния приход от
лихви по депозити. По безспорен начин се установи по делото и че въпреки
забавеното решение на Съвета на директорите на дружеството от 20.05.2014г., с
което е решено да се сключат договори с четирите банки, класирани при
провеждане на втората процедура, като се открие една разплащателна сметка в
класираната на първо място банкова институция, а в останалите три банки да се
разпредели съхранението на паричните средства чрез организиране на депозити, то
до изпълнение на процесното решение (в частност разпределянето на свободните парични средства на болницата), както и до
привеждане на дейността на търговското дружество с Правилата към процесното Постановление,
така и не се е стигнало, в резултат на което, след поставянето на „КТБ“ АД под
особен надзор, намиращите се в банката суми по депозитни и разплащателни сметки
на болницата – в общ размер от 6 428 197, 53 лева (към 20.06.2014г.),
останали блокирани в нея.
Горните обстоятелства се
установяват по категоричен начин от съдържанието на приложените по делото
множество писмени доказателства, както от ангажираните по делото гласни
доказателствени източници в лицето на показанията служителите на болницата – свидетелите
Ц.Ф. (главен счетоводител на болницата към инкриминирания период), М.Ж. (ръководител
административни дейности), дадени пред съда, в това число и показанията на
свидетелката от досъдебното производство, приобщени частично по реда на чл.281,
ал.4 във вр. с ал.1, т.2, пр. 2 от НПК, Б.А. (юрисконсулт),
депозирани пред съда, в това число показанията на свидетеля от досъдебното
производство, приобщени по делото на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1, т.2, пр. 2 от НПК /частично/, Б.Б. – (технически сътрудник), М.Г. (главен юрисконсулт през
инкриминирания период), И.М. (член на Съвета на директорите), М.Н.
(юрисконсулт), А.М. (член на Съвета на директорите), Б.Ф. (член на Съвета на
директорите), Ц.Т. (началник отдел „Здравен фонд“), Л.В. (член на Съвета на
директорите), обясненията на подсъдимия Д. (частично).
Съдът кредитира показанията
на горепосочените свидетели, доколкото последните по еднопосочен начин установяват
значимите за предмета на доказване факти и обстоятелства, като са в синхрон
както помежду си, така и с писмените доказателства.
Особено внимание следва да
се отдели на показанията на св. Б. А., дадени пред съда, в това число и на
показанията на свидетеля от досъдебното производство, приобщени към делото на
съответното процесуално основание (л.55 -58 т. 10 ДП), в частта относно начина
на привеждане в изпълнение на решенията на Съвета на директорите на дружеството
и относно обстоятелството, дали правният отдел е имал достъп до тях. От
показанията на свидетеля се установява обстоятелството, че независимо, че
съгласно приложените по делото Вътрешни правила за планиране, организация и
контрол при провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в УМБАЛ
„Св. Анна-София“АД, документите, сред които и проект на договорите за сключване
на обществени поръчки се изготвят и комплектуват в отдел „Правни дейност и
обществени поръчки, съобразно изискванията на чл. 28, ал.1 от ЗОП и се
представят на главния юрисконсулт за съгласуване, който ги внася на
изпълнителния директор за утвърждаване, то решение на Съвета на директорите в
болничното заведение се е привеждало в изпълнение само след писмено или устно
нареждане от страна на изпълнителния директор, каквото в конкретния случай не е
било давано от страна на подсъдимия Д. по повод сключване на договори с
класираните банки. Предвид горното забавянето на изготвянето на договорите не
би могло да се вмени във вина на отдел „Правна дейност и обществени поръчки“
към дружеството, още повече след като служителите му към този момент не са
имали достъп до протоколите от решенията на Съвета на директорите. В подкрепа
на изложеното от свидетеля са и показанията на останалите юрисконсулти в
дружеството – М.Г. и М.Н., които в показанията пред съда дават сведения, че не
са получавали нареждания за съгласуване на договорите с класираните четири
банки, с оглед приключване на проведената процедура. В тази връзка следва да
бъдат разгледани и показанията свидетелката Б.Б. –
технически сътрудник в болничното заведение през инкриминирания период, сред
задълженията на която е било и протоколираното на протоколите от събранията на
Съвета на директорите. От изложеното пред съда от страна на свидетелката се
установява факта, че протоколът от
проведеното заседание се е изготвял няколко дена след провеждане на заседанието
след което се подписвал от членовете на Съвета на директорите, като именно
изпълнителният директор указвал на кого следва да се предостави копие от
протокола, ако в последния е записано, че следва да се предаде на някого за
изпълнение. Видно от приложеното по делото копие от самия протокол, в
последният не е било предвидено последният да бъде връчен на някого за
изпълнение, в каквато насока са и показанията на юрисконсултите в дружеството.
Настоящият съдебен състав
кредитира и показанията на свидетелката Ц.Т. – началник отдел „Здравен фонд“ в
болницата към инкриминирания период. Последната дава сведения пред съда, че
нареждане за финализиране на процедурата и подписване на процесните договори
служителите на дружеството са получили едва през юни и то не от изпълнителния
директор на дружеството, а от председателя на Съвета на директорите – Б.Ф., по
време на периода, в който последният е замествал подсъдимия Д.. На така
изложеното от свидетелката, с изключение на обстоятелството, че св. Ф. е дал
процесните указания в момента, в който е замествал изпълнителния директор – подс. Д. (обстоятелството се оборва от представената пред
съда заповед за заместване на подсъдимия, в качеството му на изпълнителен
директор) съдът се довери, като намери, че разгледаните показания, доколкото не
са налице основания да се счита, че свидетелката е заинтересована от изхода на
делото, са достоверно отражение на действително случилите се събития.
В тази връзка следва да
бъдат разгледани и показанията на св. М.Ж. (ръководител административни
дейности в болницата), дадени пред съда, допълнени с показанията на свидетелката
от досъдебното производство, приобщени частично по делото на съответно
процесуално основание, в частта, я която последната дава сведения за изготвянето
на доклад № 0113537 от 17.11.2014г. (л. 146-156, т.10 от ДП), в който са
описани подробно и хронологично предприетите действия в изпълнение на
процесното Постановление и Правилата към него. От показанията на свидетелката,
дадени пред орган на разследването се установява обстоятелството, че посоченото
в доклада, че на 11.06.2014г. е започнала процедура за оформяна на документи и
прехвърляне на средства във финансовите институции, избрани след провеждане на
втора процедура за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от
кредитни или финансови институции за нуждите на болницата, е написано от свидетелката
под диктовка на подсъдимия Д., както и че свидетелката не е имала информация за
започването на подобно процедура. На така изложеното съдът се довери, като
оцени показанията на свидетелката пред орган на разследването като обективно и
добросъвестно изнесени, намиращи подкрепа в останалите ангажирани по делото
доказателства от който се установява, че подсъдимият Д. не е предприел
своевременни действия за изпълнение на взетото решение на Съвета на директорите
от 20.05.2014г.
В подкрепа на фактологията
на събитията настоящата съдебна инстанция кредитира с доверие и показанията на свидетелите:
Е.Ш. – главен вътрешен одитор към Министерство на здравеопазването (към датата
на разпита ѝ в съдебно заседание, заемаща длъжност главен счетоводител в
Министерството на здравеопазването), дадени
в хода на съдебното следствие, в това число и показанията на свидетелката от
досъдебното производство, приобщени към материалите по делото на съответното
процесуално основание, и показанията на св. В.Г. – заемаща длъжност вътрешен
одитор към Министерство на здравеопазването. От показанията на двете свидетелки
се установява обстоятелството, че през 2015г. им е било възложено извършването
на одит на УМБАЛ „Св. Анна-София“АД за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2014г. с начална дата 17 март, завършил с предварителен доклад, връчен
на изпълнителния директор на дружеството през юни и окончателен такъв с
вътрешен номер ВО-5/08.07.2015г., връчен на директора на болницата (към този
момент св. С.Б.) месец по-късно. От показанията на свидетелката Ш., дадени пред
орган на разследването се установява и каква е целта на извършения вътрешен
одит, а именно подпомагане на дейността на болницата чрез даването на препоръки
с оглед направените в доклада констатации, както и че при одита са констатирани
нарушения, подробно описани в одитния доклад. В показанията си свидетелката Ш.
дава сведения и за факта, че дейността на вътрешния одит е ограничена до
констатация и даване на препоръки, както
и че органът който налага наказания по ЗОП, вследствие на констатираните
нарушения, е Агенция държавна финансова инспекция.
Показанията на останалите разпитани по делото свидетели,
а именно О.Р. (заемащ длъжността на И.Д.на „КТБ“ АД до 2014 г.), Т.А. – Р. (бивш
министър на здравеопазването) и С.Б. (И.Д.на УМБАЛ „Св. Анна-София“АД, наследил
поста заеман преди това от подсъдимия Д.) съдът кредитира с доверие, като
прецени, че не са налице основания, които да поставя под съмнение
достоверността им, както и обективността и добросъвестността на депозиралите ги
лица.
От показанията на свидетеля Р. се установява факта,
че въпреки познанството му с подсъдимия Д., двамата не са обсъждали процесното Постановление,
както и че подсъдимият не е искал каквото и да съдействие или информация от
него за състоянието на банката след започване на масовото теглене на депозити
от нея. От показанията на св. Р. и св. Б. съдът гради фактическите си изводи
относно обстоятелството, че към момента на влизане в сила на процесното Постановление
(по време на управлението на подсъдимото лице) УМБАЛ „Св. Анна-София“АД е
разполагала със значителен финансов ресурс, за разлика от повечето болници,
както и че в средата на 2015г., въпреки блокираните в „КТБ“ АД средства,
болницата се е намирала в стабилно финансово състояние, в каквато насока са и
приложените по делото писмени доказателства (приемо-предавателен протокол ведно
с банкови извлечения – л.91 – 93 от СП).
При доказателствена проверка на обясненията на
подсъдимото лице съдът взе предвид обстоятелството, че съгласно
правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на обвиняемия/подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в
други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства. В настоящия случай съдът констатира, че обясненията на
подсъдимото лице, в по-голямата им част, не само не се оборват от кредитираните
от съда доказателствени източници, а напротив намират доказателствена подкрепа
в повечето от тях, доколкото хронологията на събитията след издаването на
процесното постановление на МС, както и предприетите действия на дружеството по
неговото прилагане, се установяват по категоричен начин от показанията на
разпитаните по делото свидетели, служители на дружеството, както и от приобщените
множество писмените доказателства, като не се оспорват и от страна на самото
подсъдимо лице. Настоящият съдебен състав не кредитира с доверие обясненията на
подсъдимия Д. в частта, в която последният дава сведения, че протоколът от
20.05.2014г., в който е обективирано взетото решение за сключване на договори с
класираните четири банки и преразпределяне на паричните средства на
дружеството, е предаден своевременно на служителите за предприемане на действие,
а именно на отдел „Обществени поръчки“, главен счетоводител, ревизор и вътрешен
контрол, които съгласно Вътрешните правила за планиране, организация и контрол при провеждане на процедура за
възлагане на обществени поръчки, е следвало да изпълнят взетото от Съвета на
директорите решение за сключване на договори с класираните банки. Аргумент в подкрепа
на горната теза, съдът извлича от показанията на юрисконсултите на дружеството,
които са в противоположна посока. От последните се установява не само, че
юрисконсултите не са имали достъп до протоколите от решенията, взети от Съвета
на директорите, но и обстоятелството, че не е възможно предприемане на действия
по сключване на договорите без резолюция на изпълнителния директор, каквато
подсъдимият Д. отрича да е била необходима. Според съда показанията си св. Б.,
в които последната не дава категорични сведения за това да е предоставяла на някой
друг освен на членовете на Съвета на директорите за подпис изготвения от нея Протокол
№ 14 от провелото се на 20.05.2014г. събрание на Съвета на директорите, както и
посоченото в изготвения от свидетелката доклад (л.157 т. 10 от ДП), а именно че
протоколът в завършен вид е предаден на служителите на 28.05.2014г., доколкото
процесните служители не са били индивидуализирани в процесния доклад, като по делото
липсват данни, в посока, че протоколът от провелото се събрание на Съвета на
директорите е бил получен от служители на дружеството за изпълнение, противно
на доводите на подсъдимия, не се установява последният съгласно чл. 28 от
Правилата за работа на Съвета на директорите на дружеството, реално да е предприел
действия в изпълнение взетото от Съвета на директорите решение на провелото се
заседание на 20.05.2014г. за сключване на договори с класираните банки. Горното
извод не се опровергава и от твърденията на подсъдимия, че на 20.06.2014г. е
била разкрита сметка във втората класирана банка, а именно „И.“ АД, доколкото
съгласно взетото на провелото се заседание на Съвета на директорите на
20.05.2014г. решение в „И.“ АД е следвало да бъде разкрита не разплащателна,
каквато е открита видно от Договор за откриване и водене на разплащателна
сметка от 20.06.2014г. (л.178-179, т. 5 от ДП), а депозитна такава, заедно с
прехвърляне на част от паричните средства на дружеството.
Дори да се приеме, че съгласно сочените от
подсъдимия Вътрешни правила за планиране, организация и контрол при провеждане
на процедури по възлагане на обществени поръчки в УМБАЛ „Св. Анна-София“АД,
задължение на служителите от Отдел „Правни действия и обществени поръчки“ е да
подготвят и съгласуват със звеното – отговорник за провеждане на процедурата,
проект на договора, съобразен с проекта на договор, приложен към
документацията, както и че въпросните служители не са се нуждаели от
допълнителни указания за предприемане на процесните действия, като са били
запознати със съдържанието на Протокол № 14 от провелото се на 20.05.2014г.
събрание на Съвета на директорите и взетите по време на него решения, то
съгласно чл. 19, ал.5 от процесните Вътрешни правила, съгласуваните с главния
счетоводител договори се внасят от Главния юрисконсулт за подпис на
изпълнителния директор, с оглед на което няма как да бъде споделено твърдението
на подсъдимия, че никой не го е информирал, че има проблем със сключването на
договорите, доколкото такива договори така и не са му били предоставени за
подпис, месец след взимане на решението от Съвета на директорите за сключването
им, почти година след приемането на процесното Постановление.
Настоящият съдебен състав кредитира обясненията на
подсъдимото лице в частта, в която последният дава сведения, че след поставяне
на „КТБ“ АД под особен надзор и блокиране на паричните средства на болницата в
нея, е предложил сключването на договор за цесия с „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, с
който да бъде изкупено вземането на болницата към „КТБ“ АД. доколкото
последното се потвърждава от останалите ангажирани по делото доказателствени
източници. Съдът се довери и на изложеното от подсъдимия по повод реда за
изготвянето на платежни нареждания за теглене и прехвърляне на парични суми от
сметките в „КТБ“ АД (първо се минава през вътрешноведомствен контрол, който пуска
доклад до главния счетоводител, докладът се преглежда от ревизор вътрешен
контрол, който прави доклад, че плащането е законно, след което главният
счетоводител изготвя платежно нареждане, като представя последното заедно с
доклад за подпис от изпълнителния директор). Настоящият съдебен състав възприе
с доверие и посоченото от подсъдимия, че не е давал нито писмени, нито устни
заповеди на съответните органи за изпълнение на процесното решение на Съвета на
директорите, но не и на твърдението, че не е имало практика такива да се дават,
доколкото последните се оборват от кредитираните от съда гласни доказателствени
източници, както и от писмените доказателства в кориците на делото, конкретно
множеството заповеди на изпълнителния директор, издавани с оглед взети решение
на събрания на Съвета на директорите с оглед привеждането им в изпълнение по
повод започналата закъсняла процедура за избор на изпълнител за предоставяне на
финансови услуги от кредитни и финансови институции за нуждите на болницата.
Противно на тезата на обвинението, настоящият
съдебен състав кредитира с доверие изложеното от подсъдимия, че към
инкриминирания период не е имал знание, за случващото се с „КТБ“ АД, както и че
банката ще бъде поставена под особен надзор, доколкото от съдържанието на постъпилата
по делото справка от синдиците на „КТБ“ АД относно сметките и наличностите по
тях с титуляр Д. В. Д., се установява, че към датата на поставяне на банката
под особен надзор (20.06.2014г.) подсъдимият е държал и собствени парични
средства по разплащателна и спестовна сметка в банката. Във връзка с горното съдът
отчете и обстоятелството, че само няколко месеца преди поставянето на банката
под особен надзор при провеждането на втората процедура за избор на финансова
институция за нуждите на болницата, е било установено от специалисти в
съответната област, че „КТБ“ АД е банката с най-висок кредитен рейтинг, без
дългосрочен риск за вложенията, които ще се направят там.
Съдът
кредитира и заключението съдебно-счетоводната и оценителна експертиза /в
по-голямата му част/, съобразявайки се с направеното от вещото лице Ж. пояснение
в съдебно заседание относно допуснати в експертизата технически грешки,
доколкото последното е обосновано и обективно, изготвено въз основа относими към
предмета на делото доказателства и от експерт с необходимата компетентност. От заключението
на последното съдът гради фактическите си изводи относно размера на щетите за
дружеството в резултат на бездействието на подсъдимото лице, изразяващо се в
неизпълнение на ПМС №127/27.05.2013г., както и относно размера на нетната
експозиция по главница и лихви от паричните средства на УМБАЛ „Св. Анна“ АД в
КТБ АД в периода 04.06.2013г. до 20.06.2014г. В тази връзка следва да се
отбележи, че за разлика от обвинителната теза, съдът намира, че вредата не се
изразява в необратима загуба на процесните парични средства (в размер на
4 821 148.15 лева, представляващи 75 % от наличните банкови средства
по депозити и разплащателни сметки на дружеството), а в невъзможността
болницата да оперира с тях, доколкото видно от приложеното по делото
удостоверение (л.140 от СП) производството по несъстоятелност на банката не е
завършило, с оглед на което не може да се даде категоричен отговор на въпроса,
какъв точно ще е размерът на окончателно загубените парични средства за
дружеството. Съдът не кредитира процесното експертно заключение единствено в
частта, в която последното дава отговор на въпросите – какви лихви по депозити
би получило лечебното заведение при прехвърляне на средствата си от „КТБ“ АД в
други банки и какъв би бил размерът на пропуснатите ползи в резултат на това
прехвърляне, както относно изчислените от вещото лице разходи от трансфера на
тези средства от „КТБ“ АД в други банки, доколкото в тази му част вещото лице е
основало заключението си въз основа на данни за банки, които не са участвали в
процедурата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от
кредитни и финансови институции за нуждите на болницата.
Относно така посочените обстоятелства съдът се
довери на заключението на изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото при изготвянето на последната са взети
предвид условията предлагани от банките, класирани при проведената в „УМБАЛ
„Св. Анна“ АД процедура по избор на финансова институция, в които именно банки е
следвало да бъдат разпределени паричните средствата на болницата, съхраняващи
по сметки в „КТБ“ АД. Съдът кредитира изцяло процесното заключение, доколкото
последното е обосновано и компетентно изготвено, в съответствие с писмените
доказателства по делото.
В подкрепа на фактологията на събитията
настоящият съдебен състав кредитира изброените по-горе писмените доказателства,
като възприема за достоверни данните, съдържащи се в тях, доколкото по делото
липсват други доказателствени източници, които да ги оборват и/или
опровергават.
Констатация за
съдебното минало на подсъдимия към датата на деянието, съдът направи въз основа
на приложената и приета по делото справка за съдимост на подсъдимото лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
На подс. Д. е вменено престъпление за това, че в от
26.06.2013г. (датата на получаване на писмо, с което Министерство на
земеделието уведомява изпълнителните директори и управителите на търговските
дружества с над 50 на сто държавно участие за ПМС №127/27.05.2013г., с което се
въвеждат правила за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от
кредитни и финансови институции) до 20.06.2014г. – дата на назначаване квестори
от БНБ на „К.Т.банка“АД („КТБ“ АД), поставяне под специален надзор и
преустановяване дейността ѝ), в гр. София, като длъжностно лице – И.Д.на МБАЛ „С.А.“ – София АД, умишлено не
положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му
имущество и възложена работа, като умишлено не изпълнил Постановление на
Министерски съвет №127/27.05.2013г. и решение на Съвет на директорите, прието с
Протокол №14 от 20.05.2014г. (относно разпределение на средствата на болницата
в четири банкови институции), което бил длъжен да приведе в изпълнение съгласно
чл.28, т.1 от „Правила за работа на Съвета на директорите на МБАЛ „С.А.“АД“ и
от това последвало разпиляване на имущество, собственост на МБАЛ „С.А.“АД,
изразяващо се в невъзможност за теглене и опериране със средствата на МБАЛ „С.А.“АД
в размер на 4 821 148,15 /четири милиона осемстотин двадесет и една хиляди сто
четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки лева/, съхранявани в депозитни и
разплащателни сметки в „КТБ“ АД –
престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК.
За да е
съставомерно престъплението по чл. 219 от НК, законът изисква особено качество
на субекта, а именно да е длъжностно лице, на което е възложено ръководенето,
управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или на
възложената му работа.
От обективна
страна за съставомерността на престъплението безстопанственост е необходимо да
бъде доказан, на първо място признака „не положи достатъчно грижи“, който е
свързан с преценка на редица обстоятелства, отнасящи се до правата и
задълженията на длъжностното лице и най-вече – кои от тях не е изпълнил или
нарушил. Според практиката „неполагането на достатъчно грижи“ може да се дължи
както на поведение, несъответстващо на определени нормативни изисквания, важащи
в съответната стопанска област, така и на ненормативни технологични правила,
безспорни положения от науката, житейската практика, от т.нар. общопризнати
правила и др. Това означава, че при всички случаи е налице задължение на съда
да установи какви точно грижи при какви условия и време е било длъжно да положи
длъжностното лице и какво конкретно не е изпълнило.
На следващо
място, за да е налице това престъпление от обективна страна, е необходимо да
бъде установено, че в резултат на поведението на дееца е настъпила щета и то
значителна за предприятието или стопанството, като е необходимо да е налице
причинна връзка между изпълнителното деяние „не полагане на достатъчно грижи“ и
щетата. По делото следва да съществуват положителни обективни доказателства, от
които несъмнено да се заключи, че последиците са настъпили именно поради
неположените достатъчно грижи от страна на дееца.
Вредите по чл.
219 от НК са имуществени. Дали те са значителни или не, се решава въз основа на
цялостната преценка на фактическите обстоятелства по делото, важността на
нарушените интереси и преди всичко от абсолютния размер на причинените вреди. Затова,
ако размерът на вредите не е голям в сравнение със стойността на патримониума
на ощетеното дружество, но са значителни по своя абсолютен размер, налице е
значителна вреда по смисъла на закона. При установяване размера на вредите
следва да се имат предвид само реално причинените, но не и пропуснатите печалби
или ползи. Последващо възстановяване на причинените вреди е без значение за
съставомерността на деянието.
За да е налице
безстопанственост по чл. 219, ал.3 от НК от субективна страна следва да се
установи, че деецът е искал или допускал, настъпването на значителните вреди за
дружеството, които да са в пряка и непосредствена връзка с неговото поведение.
С оглед ангажираната
по делото доказателствената съвкупност, съдът намира, че вмененото на подс. Д. деяние е несъставомерно по смисъла на чл.219, ал.3
от НК, за каквото му е повдигнато обвинение, но покрива признаците на състава
на престъплението по ал.1 на чл.219 от НК, като съображенията на съда са
следните:
На първо
място, по делото няма спор, че подс. Д. към
инкриминирания период е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, ал. 1, б. „б.“ от НК, доколкото последният е бил назначен за И.Д.на болницата
по силата на договор за възлагане на управлението, сключен между него и
председателя на Съвета на директорите на МБАЛ „С.А.“ – София АД. Видно от самия
договор в качеството си на И.Д.на процесното търговско
дружество, подсъдимият Д. е имал задължения да го управлява и представлява
съобразно закона, устава, решенията на Съвета на директорите и договора за
управление, като сред задълженията му било и управляване на финансите (като
анализира и планира финансовите средства, контролира паричните средства и организира
счетоводната отчетност).
Не се спори и
относно обстоятелството, че през май месец 2013 г. било прието Постановление №
127 на МС от 27.05.2013г., като съгласно § 3 от преходните и заключителните му
разпоредби в шестмесечен срок от влизане в сила на постановлението, органите на
управление и контрол на търговските дружества с над 50% държавно участие в
капитала (каквото е и управляваното от подсъдимия дружество) следвало да
приведат дейността си в съответствие с Правилата за избор на изпълнител за
предоставяне на финансови услуги от кредитни или финансови институции (Приложение
№3 към чл. 13б от ПРУПДТДДУК).
По безспорен начин се установи по делото, че
за издаването на процесното постановление, вменяващо задължение на органите на
управление и контрол на търговските дружества с над 50% държавно участие в
капитала, подсъдимото лице е научил своевременно, както и че макар и със
закъснение (след изтичане на предвидения за прилагане на Постановлението шестмесечен
срок) в резултат на продължаваща неоправдано дълга процедура за избор на
финансови институции за диверсификация на паричните ресурси, собственост на
болницата на 20.05.2014г. е било взето решение от Съвета на директорите на МБАЛ
„С.А.“ – София АД, за сключване на договори с класираните банки и разпределение
на средствата на болницата в съответствие с чл.3.2 и чл.3.3 от Приложение №3
към чл. 13б от ПРУПДТДДУК. Безспорно привеждането в изпълнението на процесното
решение, съгласно чл. 28 от Правилата за работа на Съвета на директорите на
МБАЛ „С.А.“ – София АД, е било сред задълженията на изпълнителния директор на
дружеството, а именно подсъдимия Д..
Видно от
доказателствата по делото подсъдимият в нарушение на посочените по-горе
задължения, не е положил достатъчно грижи за управлението и запазването на
повереното му имущество и възложената работа, като не предприел своевременни
действия в изпълнение на процесното Постановление на МС № 127 от 27.05.2013г. и
правилата към него (започнал активни действия по прилагане на процесното
Постановление едва след изтичане на предвидения за това шестмесечен срок) и в
изпълнение на решение на Съвета на директорите, прието с Протокол № 14 от
20.05.2014г., доколкото близо месец след вземане на решението за сключване на договори
с класираните банки за преразпределението на съхраняваните в „КТБ“ АД парични
средства, собственост на дружеството, не го изпълнил, като не дал своевременно
нареждане нито в писмен, нито в устен вид на служителите от отдел „Правни
дейности и обществени поръчки“ за подготовка на договорите с класираните банки,
както и на главния счетоводител на УМБАЛ „С.А.“ - София АД – свидетелката Ц.Ф.
за изготвяне на платежни нареждания за прехвърляне на паричните средствата на
болницата в класираните банки.
По отношение
на инкриминирания от прокуратурата период, в който се твърди, че подсъдимият Д.
не е положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му
имущество и възложена работа, съдът счита, че периодът на осъществяване на
изпълнителното деяние на вмененото на подсъдимия престъпление, е бил
незаконосъобразно удължен от страна на прокуратурата. Аргумент в подкрепа на
горната теза се явява обстоятелството, че на подсъдимото лице е бил предоставен
шестмесечен срок, в който да приведе дейността на дружеството в съответствие с
правилата на Постановление на МС № 127 от 27.05.2013г., като в тази връзка съдът
намира, че неправомерното поведение от страна на подсъдимия Д. (не полагането
на достатъчни грижи) е започнало след изтичането на така предвидения срок –
27.11.2013г., като е приключило с поставянето на „КТБ“ АД под особен надзор –
20.06.2014г., с оглед породилата се невъзможност за опериране с намиращите се в
нея парични средства, собственост на банката. С оглед горното съдът оправда
подсъдимия Д. да е извършил вмененото му престъпление в периода от 26.06.2013г.
до 27.11.2013г.
Налице е и
другият елемент от обективната страна на деянието, а именно настъпването на „значителни
щети“ за дружеството, изразяващи се в невъзможност за теглене и опериране със
средствата на МБАЛ „С.А.“АД в размер на 4 821 148,15 /четири милиона осемстотин
двадесет и една хиляди сто четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки лева/,
съхранявани по депозитни и разплащателни сметки в „КТБ“ АД, представляващи 75 %
от наличните парични средства на дружеството (към 20.06.2014г.), съгласно кредитираното
от съда заключение на съдебно-счетоводната и оценителна експертиза. Във връзка
с горното следва да се отбележи, че за разлика от държавното обвинение
настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на разпиляване на
имуществото на дружеството, доколкото за „разпиляване” следва да се говори,
когато дадено имущество е престанало да бъде част от патримониума на процесното
предприятие или организация, а в конкретния случай с оглед наличните по делото
данни за незавършило производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД (л. 140 от СП),
не може да се говори за конкретен размер на окончателно загубени парични
средства, а само до невъзможност за теглене и опериране с въпросната сума,
останала блокирани в банката след поставянето на последната под особен надзор.
Предвид горното съдът оправда подсъдимия за това от престъплението да е
последвало разпиляване на имуществото, собственост на болничното заведение.
Безспорно
процесните „значителни щети“ произтичат пряко от бездействието на подсъдимия.
От ангажираната доказателствена съвкупност безспорно се установи, че
подсъдимият в качеството си на И.Д.на болницата не е положил достатъчно грижи
за управлението и запазването на повереното му имущество и възложената работа,
като не е изпълнил Постановление на Министерски съвет №127/27.05.2013г. и
решение на Съвет на директорите, прието с Протокол №14 от 20.05.2014г. (което
бил задължен съгласно чл.28, т.1 от „Правила за работа на Съвета на директорите
на МБАЛ „С.А.“ – София АД да приведе в изпълнение), съгласно които следвало да
спази правилата за концентрация и да преразпредели паричните средства
собственост на дружеството в класираните банки, в резултат на което след
поставяне на „КТБ“ АД под особен надзор, е поставил МБАЛ „С.А.“ – София АД в
невъзможност да оперира със собствените си средства в размер на 4 821 148,15
/четири милиона осемстотин двадесет и една хиляди сто четиридесет и осем лева и
петнадесет стотинки/ лева, съхранявани в депозитни и разплащателни сметки в
„КТБ“ АД.
Дори и да се
приемат твърденията на подсъдимия, че служителите в отдел „Правни дейности и
обществени поръчки“, както и главният счетоводител също са имали своите
задължения в изпълнението на процесното решение на Съвета на Директорите, то подс. Д. следва да отговаря на собствено основание, тъй
като именно неговото поведение е главното основание за настъпването на вредите
за дружеството.
Съдържанието
на съставомерния признак „значителни вреди“ е изяснено с ППВС № 7/76 г.
Посочено е категорично, че при престъпленията по чл. 219 НК се търси
отговорност за реално причинените вреди от длъжностните лица. Съгласно
доказателствата по делото и назначената и изслушана съдебно-счетоводна и
оценителна експертиза, щетата възлиза в размер на 4 821 148,15 /четири милиона
осемстотин двадесет и една хиляди сто четиридесет и осем лева и петнадесет
стотинки/ лева (с които болницата е престанала да може да оперира). Според съда
изводът за значителност на имуществените щети се извежда според критериите в ТР
№ 1/98 г. на ОСНК, отнесени към т. 2 б. „Б“ на ППВС № 1/83 г., тъй като към
инкриминирания период, размерът на минималната работна заплата за страната е
бил 340 лева.
За да се
ангажира отговорността на подс. Д. по смисъла на
чл.219, ал.3 от НК освен от обективна страна, следва да е налице обаче и умисъл
за извършване на престъплението. Съдът счита, че такъв няма и съображенията за
това са следните:
Според обвинението
доказателство за наличието на умисъл за извършване на престъплението у
подсъдимия е обстоятелството, че последният е бил наясно със случващото се в
„КТБ“ АД, като въпреки това не е предприел своевременни действия за преместване
на паричните средства на болницата намиращи се в нея. За да стигне до този
извод прокуратурата се позовава на установеното познанство между свидетеля О.Р.
(И.Д.на „КТБ“ АД към инкриминирания период) и подсъдимия Д., както и на
изобилната информация в медиите относно нестабилното финансово отношение на
банката към инкриминирания период, съпътствана с масовото теглене на влоговете
от страна на вложители на банката.
Доколкото
обаче от показанията на св. Р. се установи, че макар и да познава подсъдимия,
който е публична личност, не е коментирал с него нито процесното Постановление,
нито финансовото положение на банката, а от друга страна, посочените от
прокуратура публикации в медиите относно състоянието на „КТБ“ АД, освен че не
са налични в кориците на делото, с оглед същността им, не могат да бъдат приети
за доказателство, предоставящо надеждна информация за реално случващото се в
банката, съдът намери, че твърденията на прокуратурата, че подсъдимия е бил
запознат с обстоятелството, че банката ще бъде поставена под особен надзор,
като е целял или допускал настъпилите значителни щети за дружеството, остават
единствено в сферата на предполагаемото. Допълнителен аргумент, оборващ
обвинителната теза, се извежда от съдържанието на постъпилата по делото справка
от синдиците на „КТБ“ АД относно сметките и наличностите по тях с титуляр Д. В.
Д., от която се установява, че към датата на поставяне на банката под особен
надзор подсъдимият е държал и собствените си парични средства по разплащателна
и спестовна сметка в банката.
Анализът на
правно значимите доказателства за това обвинение, направен по-горе от съда, налага
извода, че у подсъдимия Д. не е имало знание за това, което е предстояло да се
случи с банката (за инкриминираните общественоопасни последици) поради което и
не следва да се ангажира наказателната му отговорност за извършено от него
престъпление по чл. 219, ал.3 от НК.
Според
настоящия съдебен състав подс. Д. обаче е проявил
непредпазливост, при форма небрежност, тъй като в качеството си на И.Д.на МБАЛ „С.А.“ – София АД е бил длъжен да
предвиди, че като не приведе в предвидения за това срок дейността на
дружеството в съответствие нормативните изисквания на процесното постановление
на МС, както и като не изпълни решението на Съвет на директорите, прието с
Протокол №14 от 20.05.2014г. (което е имал задължение да приведе в изпълнение съгласно
чл.28, т.1 от „Правила за работа на Съвета на директорите на МБАЛ „С.А.“АД), в
нарушения на правилата за концентрация, допускайки в периода от 27.11.2013г. до
20.06.2014г. (от изтичане на срока за приложение на Постановлението до спиране
на дейността на банката) нетната експозиция към „КТБ“ АД многократно да
надвишава 25 % от общия размер на
паричните средства, собственост на дружеството, може да се стигне до значителна
щета на дружеството (невъзможност на дружеството да оперира с по-голямата част
от свободните си парични средства), като доколкото е имал дългогодишен опит на
заеманата от него управленческа позиция и е бил запознат със съдържанието на
процесното Постановление и мотивите за издаването му, безспорно е могъл да
предвиди настъпилите в резултат на бездействието му обещественоопасни
последици.
С оглед на
горното съдът призна подс. Д. за виновен в извършено
престъпление по чл.219, ал.1 от НК, като го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено такова по чл.219,ал.3 от НК, както и да е извършил
престъплението в периода от 26.06.2013г. до 27.11.2013г. и затова, от
престъплението да е последвало разпиляване на имуществото, собственост на МБАЛ
„С.А.“ АД.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
При
определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия Д. за извършеното от него престъпление по чл.219 ал.1 от НК, за
което последният бе признат за виновен, съдът се съобрази с санкционната част
на съответната разпоредба, предвиждаща наказание „лишаване от свобода“ до шест
години и „глоба“ до 5 000 лв., като отчете степента на обществената опасност
както на дееца, така и на неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали
подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази
изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на
целите на наказанието.
Настоящият съд
счита, че както конкретното деяние, така и конкретният извършител не разкриват
особено висока степен на обществена опасност.
С оглед
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Д. съдът отчете, като
отегчаващо отговорността обстоятелството, факта, че в резултат на неправомерното
поведение на подсъдимото лице се е стигнало до блокиране на голяма част от
свободните парични средства на дружеството в „КТБ“ АД, необходими за планирани
ремонти и закупуване на медицинска апаратура за болницата.
От друга
страна, като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете:
чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение, сериозния финансов
ресурс, с който е разполагал болницата по време на управлението на подсъдимия, мотивите,
които са подтикнали подсъдимия Д. да забави инициирането на процедура за избор
на финансови институции за диверсификация на паричните ресурси, собственост на
болницата в изпълнението на процесното постановление (а имено данните от
доклада на Ц.Ф. и М.И., съгласно който разпределянето на финансовите ресурси в
четири банки би довело до съществени загуби на финансов ресурс), действията на
подсъдимия непосредствено след поставянето на „КТБ“ АД, под особен надзор – в
посока опит за ограничаване на настъпилите имуществени вреди, а именно
направено от него предложение до Министерство на здравеопазването за сключване
на договор за цесия с „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, с който да бъде изкупено
вземането на болницата към „КТБ“ АД, стабилното финансово състояние, в което
подсъдимият Д. е оставил болницата след освобождаването му от поста, въпреки
блокираните в „КТБ“ АД парични суми.
Горепосочените
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства според
съда обосновават приложението на чл. 55 от НК при определянето на наказанието
му, тъй като и най-лекото наказание, предвидено в закона за процесното
престъпление би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия. Съдът съобрази, че
за престъплението по чл.219, ал.1 от НК е предвидено налагането на наказание „лишаване
от свобода“, за което не е предвиден най-нисък предел (до шест години), с оглед
на което намери, че на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б.“ НК, последното следва
да се замени с наказание „пробация“, като наложи на подсъдимия Д. следните
пробационни мерки, предвидени в разпоредбата на чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр., ал. 3, т. 1 вр., ал. 1 НК, а
именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични
срещи е пробационен служител за срок от шест месеца.
Изхождайки от
целите на наказанието по отношение на личната превенция и личността на
подсъдимия настоящата инстанция намира за приложима нормата на чл. 55, ал. 3 от НК, поради което не наложи на подсъдимия Д. наказанието „глоба“, предвидено
кумулативно в санкционната част на разпоредбата на чл. чл.219, ал.1 от НК.
Преценката на
съответствието на наказанието с престъплението мотивират настоящият съдебен
състав да счете, че за постигане на целите по чл. 36 от НК така определеното
наказание – „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти
седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи е пробационен
служител за срок от шест месеца, с оглед личността на подсъдимото лице би
постигнало в достатъчна степен целите както на генералната, така и на
специалната превенция и би мотивирало същото за в бъдеще към спазване на
установения в Република България законов ред.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК с оглед изхода на настоящето дело, съдът осъди подсъдимия
Д. да заплати направените по делото разноски както следва – 380 /триста и
осемдесет/ лева, както и по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист,
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС, направените на
досъдебното производство разноски в размер на 507.84 /петстотин и седем лева и
осемдесет и четири стотинки/ лева, който да бъдат заплатени в полза на
републиканския бюджет по сметка на МВР.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: