Р Е Ш Е
Н И Е
гр. К., 18.11.2022 г.
К.ският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на седми юли две хиляди и двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА МАРИЯ ТАНЕВА
при участие на секретаря Теодора Димитрова , като разгледа докладваното
от съдия Савова в. гр. дело №539 по описа за 2020 г. на КнОС
и, за да се произнесе взе предвид :
Е.Д.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, обжалва Решение № 126 от 21.02.2020 г., постановено от Районен
съд – Дупница по гр. дело №1393 по описа
на съда за 2019 г., поправено с определение №403/30.03.2020 г. и определение от
06.10.2020г. , при което първоинстанционният съд е
признал за установено, че въззивникът дължи на
***, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. К., пл. **, сумите по издадена заповед за парично изпълнение:
7 991.08 лева главница и 2433.31 лева лихва, ведно със законната лихва
върху главница от 08.03.2019г.; респ.осъдил е Е.Д.Й. да заплати на *** ЕООД сумата от 4160 лв. деловодни разноски.
Последният от посочените актове на ДнРС е постановен във връзка с депозирана частна жалба от въззивника , като, констатирайки наличието на очевидна
фактическа грешка в диспозитивите на решението от 21.02.2020 г. и определение №403/30.03.2020
г. , където името на ищцовото дружество и неговия ЕИК
са сгрешени, като вместо *** ЕООД, с ЕИК **, е записано: ***, ЕИК **, въззивният съд е върнал делото на ДнРС
за извършването на производството по чл. 247 ГПК, което е от компетентността на
първоинстанционния съд, в какъвто смисъл е
постановено определение от 06.10.2020г.по посоченото дело на РС – Дупница.
Въззивникът прави следните оплаквания:
Събраните по делото доказателства не
обосновават обжалваното решение и не доказват предявените искове по основание и
по размер, т.е. налице е необоснованост.
Акцентира се на доказателствено
искане на въззивника относно прилагане на оригинала
на процесния договор ( респ.че същият е с друго
съдържание )- съответно че в тази връзка е налице процесуално нарушение , лишаващо го
от възможността в първата инстанция да
ангажира доказателства във връзка с оспорване на договора, като искането за почеркова експертиза на друг документ от същата дата ,
представен извън преклузивния срок в първоинстанционното производство, не се поддържа в хода на въззивното производство (оттегленото искането за
назначаване на съдебно-почеркова експертиза,
която след като се запознае с оригинала на представения в последното съдебно
заседание препис от договор за правна защита и съдействие от 12.02.2013 г.(л.52
от делото на ДнРС), който оригинал се намира по
прокурорска преписка вх.№ 1775/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр.Дупница,
да отговори на въпроса: Подписът на мястото за подпис на клиент/възложител/,
положен от името ***/ в момента /***/ дали е положен от тогавашния управител на дружеството Т.Л.В.– срвн.протокол от о.с.з.на 07.06.2022г.по настоящото дело.
Претендира се за отмяна на обжалваното
решение, като въззивният съд постанови друго, с
което отхвърли предявения иск като
неоснователен и да присъди направените разноски в двете инстанции съгласно
представения списък.
Депозиран е и отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263 ГПК, като въззиваемото дружество оспорва жалбата.Счита, че решението
е постановено съгласно материалния закон и съдопроизводствените
правила, като се иска въззивният съд да го потвърди . Поддържа, че от приетите по първоинстанционното дело доказателства е установено,
че „*** ( с предишно наименование *** ) и
Е.Д.Й. са се намирали във валидно договорно правоотношение. По силата на
последното, дружеството е възложило на Е.Й. извършването на процесуално
представителство по изпълнително дело, по което същото ТД е било кредитор, и
правомощието да получава по своята сметка, от името на дружеството постъпилите
по изпълнителното дело суми. Сочи се и, че е установено, че съгласно приетите
по първоинстанционното дело договор и пълномощно,
ответникът е получил сумите, платени от длъжника по образуваното при ЧСИ Н.С.изпълнително
дело, а именно: 5 080, 98 лв., получени на 10.03.2014 г.; 1 600,32лв.,
получени на 11.04.2014 г. ;1 309,78 лв., получени на 30.04.2014 г..Въззиаемото дружество посочва, че в нарушение на законовите
разпоредби отв.Е.
Й. не е отчел получаването на нито една
от процесиите суми, за което счита, че е установено от приетата в съдебно заседание от 14.01.2020 г. съдебно-счетоводна експертиза , а именно при
констатацията, че дружеството-ищец не е осчетоводило сумите, събрани в
изпълнителното дело. Акцентира, че е недоказано възражението, направено от
ответника, че сумите по изпълнителното дело са получени като възнаграждение по
договор за правна помощ за абонаментно
обслужване за 2013 г., по който
е уговорено възнаграждението да бъде получено чрез прихващане с
получените от взискателя по изпълнителното дело суми,
а в Декларацията по чл. 55 от ЗДФЛ, въззивникът е
признал неизгоден за него факт, а именно - че сумите не са били получени като
дължимо чрез прихващане адвокатско възнаграждение.
Иска
се да бъде да бъде потвърдено изцяло Решение от 21.02.2020 г. по гр. д. № 1393/2019 г. по описа на РС-Дупница,
с което е признато за установено, че Е.Д.Й. дължи на „*** суми в размер, както
следва: 7 991,08 лв. - главница, и 2 433,31 лв. - мораторна
лихва, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК - 08.03.2019 г. до окончателното
заплащане на сумата и ответникът е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски
в размер на 3 160 лв., съгласно представен списък.Претендира се за присъждане и
на направените в настоящата инстанция
разноски.
Въззивният съд
намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен
акт, който подлежи на обжалване и е подадена от лице, легитимирано и
разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия
атакувания акт Районен съд - Дупница.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е
постановил.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства,
намира от фактическа страна следното:
Предявени
са установителни искове за главница и лихва , след
като по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на ищеца вх. № 5646/ 08.03.2019 г. по описа на Районен
съд - К., е образувано ч.гр.дело № 465/2019 г. по описа на Районен съд-К.. По
същото е издадена Заповед за изпълнение 243/15.03.2019 г.,съгласно която Е.Д.Й.
да заплати на "*** (с предходно наименование ***), ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр.К., сумата в общ размер на 12 006.36 лева, от които:
5080.98 лева главница, 2573.65 лева - лихва за периода от 11.03.2014г. до 06.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 08.03.2019г. до окончателното й изплащане; 1600.32 лева -
главница, 796.79 лева - лихва за периода от 11.04.2014г. до 06.03.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 08.03.2019г. до окончателното й изплащане; 1309.78 лева
-главница, 644.84 лева - лихва за периода от 01.05.2014г. до 06.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението -08.03.2019г. до окончателното й изплащане, представляващи
неотчетени получени суми по сключен Договор за правна помощ №22330/12.02.2013г.
и пълномощно към договора от същата дата, както и сторените разноски: 242.12
лева държавна такса и 756 лева адвокатско възнаграждение.
В
законоустановения срок срещу заповедта е подадено
възражение от страна на ответника - Е.Д.Й., в което той заявява, че не дължи
изпълнение на заповедта. В 1-месечния срок по чл.415 ГПК от съобщаването на
заявителя е предявен и настоящият иск,т.е.същият е допустим.
Видно
от договор за правна помощ от 12.02.2013г. и пълномощно, „**“ – с настоящо
наименование „***, в качеството му на доверител, представляван от управителя
към този момент Т.Л.В., и ответникът адвокат
Е.Д.Й., в качеството му на довереник, са постигнали договореност адв. Й. да образува и води изпълнително дело срещу длъжника
***, „като получи от името на взискателите сумата по
специалната сметка на адв.Й.“- срвн.л.8-9
от гр.дело №977/2019г.на КнРС..В Договора за правна
помощ е уговорено заплащането на 650 лв. адвокатско възнаграждение, което се
сочи, че е платено в брой при сключването му.Не може да се вмени в тежест на
ищеца представянето на оригинал при положение , че документът носи подпис на
ответника, който не е оспорен и самият ответник е издател на документа, като не е доказана
автентичността на другия документ, приложен по ДП, визиран по-горе „находящ се на л.52 от делото на ДнРС).
По
образувано изпълнително дело №20137450400095/13г. по описа на ЧСИ С. с длъжник ***
е извършеното плащане за задължение в размер на 9245.72 лв. за удовлетворяване
на взискателя, като в справка изх.№01888/12.06.2017г.на
ЧСИ С. е посочено, че на 21.02.2014 г. е
постъпила сумата от 5 647.90 лв. Плащане е извършено:по сметка на взискателя чрез адв. Е. Й. в
размер на 5 080.98 лв. с преводно нареждане № П 4967042 от 10.03.2014 г. с
получател адв. Е.Й.- такси по ТТРЗЧСИ -566.92лв.
На 27.03.2014 г. е постъпила сумата от 2 21830
лв. Плащане е извършено:по сметка на взискателя чрез адв. Е. Й. в размер на 1 600.32 лв. с преводно нареждане №
П 5071043 от 11.04.2014 г. с получател адв. Е.Й.- такси
по ТТРЗЧСИ - 243.00 лв.- по сметка на
ТД на НАП-374.98лв.
На
25.04.2014 г. е постъпила сумата от 1
379.52 лв. Плащане е извършено:по сметка на взискателя
чрез адв. Е. Й. в
размер на 1 309;78 лв, с
преводно нареждане № П 5122966 от 30.04.2014г.с получател адв.Е.Й.,
такси по ТТРЗЧСИ -69,74лв.
При
липсата на превод на сумите, получени от адв.Й. в
полза на взискателя "*** е изпратило Нотариална покана с рег.
1930 том I, акт 41 по описа на нотариус Л.Х., с рег. № 586 от НК, с район на
действие РС - К., до ответника, получена от него на 27.02.2019г., с която
приканва Е.Й. в 3-дневен срок да пристъпи към заплащане на дължимите от него
суми.Както се посочи, заявление по реда на чл.410 от ГПК е депозирано от *** на
08.03.2019г.
В
първоинстанционното производство е прието заключение
по съдебносчетоводна експертиза, изпълнена на от в.л.Р.Х.,
от което се установява, че няма осчетоводени суми на горното основание , постъпили
в ищовото дружество, относно което не се и спори,
освен това е констатирано, че горепосочените суми в общ размер 7991,08лв.не са
декларирани от адв.Й. в годишната му данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчната 2014г.
В
показанията си свид.К.С. посочва, че в качеството си
на служител в отдел“Разследване“ при ОД на МВР – К. по ДП№111/2018г.на РУ- К. е
разпитвал като свидетел Т.Л.В.в качеството й на управител и представляващ ТД „**“
през м.02.2018г., при което същата казала, че това дружество е имало търговски
взаимоотношения с търговско дружество *** във връзка с наем на търговски
помещения, и представляваното от нея дружество е имало вземане поради неплащан
от другата страна наем и ел.енергия, след което е било образувано изпълнително
дело при ЧСИ С..Според свидетеля, уговорката била сумите да постъпват по
специалната банкова сметка ***.Й., а тези постъпления да бъдат приспаднати като
хонорари за процесуално представтелство, извършвано
от адв.Й., по граждански и търговски дела „от
търговски дружества, свързани с лицето И.М.Ч.“, посочен като реално управляващ
група дружества, водили тези граждански и изпълнителни дела, по които
процесуален представител бил адв.Й. ( в показанията
са визирани напр. действия по апорт на недвижимо имущество , собственост на *** в
капитала на ***,). Свид.С. сочи, че е бил разследващ
по ДП за обсебване (чл.206,ал.1 НК) , докато е налице и друго нак.производство във връзка с представен друг договор за правна защита и съдействие.
В
проведено от първоинстанционния съд съдебното заседание от 14.01.2020 г.е
представено копие на документ, който въззивникът
твърди да представлява оригинал на сключен между страните Договор за правна
помощ, който се намирал, по твърдения на въззивника,
по кориците на ДП № 111/2018 г. РУМВР-К. (л.52 от делото на ДнРС).
Въззиваемата страна е оспорила същия относно неговата
истинност, а също и авторството на
документа в частта, в която са положени подписите на представляващия ***(тогава
- ***), при което въззивната страна в настоящото
производство (ответник по иска) не е ангажирал доказателства, за да потвърди
изгодните за нея обстоятелства за наличие
на обективирана договореност за прихващане със
сума от 6000лв.за текущо правно обслужване за 2013г., оттегляйки и доказателствено искане за графологична
експертиза.
В
нак.производство по обвинението за обсебване (чл.206 НК) ответникът е бил оправдан , като в мотивите на присъдата на въззивния съд се сочи, че е предвид липса на умисъл за обсебване на сумите,
респ.посочва се, че подсъдимият (отв.Й.) е бил
мотивиран от свид.Ч. към по-голямо усърдие, чрез обещанието
, че ако успее да събере парите, същите ще останат за него като хонорари за
„бъдещи правни услуги“, съответно визира се различно правно основание, на което
всеки от тях претендира сумите „за себе си“, като така се обуславя и извод за
„недопустимост на наказателния процес като средство за решаване на граждански
отношения (срн.мотиви-на ПОС л.44-л.48 от делото ).
При
горната фактическа обстановка, въззивният съд намира
от правна страна следното:
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи
извод за наличие на валидно договорно /мандатно/ правоотношение между страните.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 280 от ЗЗД,
договорът за поръчка е двустранен и консенсуален .
В
конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства: договора за
правна защита и съдействие, сключен между страните на 12.02.2013 г. и
пълномощно от същата дата, се установява наличието на мандатното
правоотношение, в рамките на което ответникът- довереник е бил овластен от ищеца- доверител, да получава от името на
последния сумите, които ще бъдат събрани от длъжниците
по горепосоченото изпълнително дело. Договорът за правна защита и съдействие
може да се охарактеризира като същински договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД,
тъй като легалната дефиниция на адвокатската професия е закрепена в чл. 24 от ЗАдв. , а видовете и начини за упълномощаване на
адвоката- пълномощник, са регламентирани от чл. 25 на ЗАдв.В случая не е
налице забрана за договаряне и на визираните действия /правни или фактически/, от страните
по договора за правна защита и съдействие.Учредената в писменото пълномощно
(каквото е изискване за форма по закон в конкретния случай, докато устното
упълномощаване може да става единствено пред съда и да бъде отразено в съдебния
протокол) представителна власт на адвоката визира конкретни правомощия. Настоящият съдебен състав приема, че
постигнатата между страните по настоящото дело договореност- сумите по
изпълнителното дело да бъдат получавани от ответника- процесуален представител
на ищеца по изп.дело, от името на последния, се
включва в обхвата на представителството по т.3 на чл. 24 от ЗАдв. Представеното по
делото пълномощно и договорът за правна защита и съдействие от посочената дата,
приложени към исковата молба, следва да бъдат ценени в тяхната съвкупност. В
конкретния случай ответникът при
получаване на сумите по изп.дело е действал именно
като негов представител – при липса на установени по делото други основания, на
които ответникът адвокат Й. би могъл да получи сумите вместо взискателя.
Фактът,
че исковата сума за главница, дължима на дружеството – взискател
по изпълнителното дело, е била преведена
по банкова сметка ***ото по делото удостоверение от
ЧСИ Н.С. и представлява документ по
смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, който не е и оспорен от ответника. Ето защо, съдът приема, че
той безспорно доказва факта на получаване на сумите от ответника-чрез превод по
банковата му сметка. От ответника не са ангажирани доказателства процесната сума да е била отчетена на ищеца, съгласно
изискването на чл. 284, ал.2 от ЗЗД. Ето защо, следва да бъде призната дължимостта
на същата от ответника.
В
настоящото производство не е надлежно установено по размер и изискуемост
евентуално насрещно вземане от ответника спрямо ищцовото
дружество, с което ответникът по иска да е могъл да направи евентуално
прихващане при всеки от конкретните моменти на получаването им по банковата си
сметка.Нито е изяснено за какви вид
услуги (консултации, представителство – пред какви институции и пр.) и за какви
по размер суми се касае, при липса и на
писмено обективиране чрез съответни договори
или споразумения, както и липса на пълномощни, изходящи от легитимиран
представител на дружеството- ищец към конкретен момент (с оглед изискването на
чл.25 ЗАдв.), които обективни факти касаят
гражданското правоотношение и са извън субективния елемент, който е изследван в
наказателното производство и на който е
наблегнал наказателният съд..Освен това, няма пречка , ако се твърди наличие на
такива дължими суми, те да се претендират в друго производство , в което да
бъдат съответно установявани.
Обстоятелствата, на които
ищецът основава иска си, са неотчетени суми, получени от ответника в качеството
му на пълномощник по изпълнително дело, които обстоятелства обосновават правна
квалификация на тези правоотношения по чл. 284, ал.
2 ЗЗД, съгласно който текст довереникът е длъжен да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката.
На
следващо място, задължението на довереника по договора за поръчка е изискуемо
от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да
отчете незабавно и без покана-задължение, следващо от естеството на мандатното
правоотношение., поради което мораторна лихва се
дължи от момента на получаване на сумата по договора за поръчка- изрично - Решение
№ 300 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о., ГК.
В
разпоредбата на чл. 412 ГПК
се определя задължителното съдържание на заповедта за изпълнение- при което в цитираната такава, издадена по ч.гр.д.№
465/2019г.на КнРС, е
посочен размерът и периодът на претендираните лихви
спрямо всеки банков превод на главница.Безспорно е и, че за исковото производство по реда на чл.422 ГПК е приложим общият принцип, че при поискано присъждане
на сума в по- голям размер от дължимата, съдът може да уважи частично иска за
доказания размер на вземането. След като съгласно т.11.в от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
е допустимо въвеждането на правопогасяващи
възражения, то не може да бъде отречена
и възможността на ищеца да предяви по-малък размер на посочените в заповедта по
чл.410 ГПК суми за лихви, съобразявайки се в случая с погасяването им
съгл.чл.111,б.в от ЗЗД.
Установява
се от съда размерът на лихвата при използване на ел.калкулатор на „**“ , като за претендирания
период 06.03.2016г.-06.03.2019г., който се включва в тези по заповедта за
изпълнение , този размер на мотаротрана лихва върху преведените суми е: 1547,03лв. – за
главницата от 5080,98лв., преведена на 10.03.2014г.; в размер на 487,24лв.- за
главницата от 1600,32лв., преведена на 11.04.2014г., и в размер на 398,78лв. –
за главницата от 1708,5лв.,преведена на 30.04.2014г.- или общо преведената
главница е в размер на 7991,08лв., а лихвата върху нея за претендирания
период (06.03.2016г.-06.03.2019г.) е в размер на общо 2433,05лв.
Съобразно
изхода на спора, както и с оглед претендираните в
исковото , съответно- в заповедното производство суми, респективно признатите
за дължими такива, на ищеца се дължат разноски за исковото производство в общ
размер за двете инстанции - 2160,97лв. и
за заповедното – 864,86лв.
Воден от изложеното, К.ският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 126 от 21.02.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр. дело №1393 по описа на съда за 2019
г., поправено с определение №403/30.03.2020 г. и определение от 06.10.2020г. по
гр. дело №1393/2019г.на ДнРС, с които са уважени
предявени по реда на чл. 422, ал.1,
вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, искови претенции с
правно основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД от ***, с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. К., пл. **, срещу Е.Д.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 7991,08лв. ведно със законната лихва от
08.03.2019г., както и лихва върху същата
главница до размер на 2433,05лв. и за периода 06.03.2016г.-06.03.2019г. по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
от 15.03.2019г. по ч.гр.д.№465/2019г.на РС-К., като за разликата до пълния
размер на присъдената лихва 2433,31лв. и в частта за присъдените разноски
ОТМЕНЯ посочените актове на ДнРС , и ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ горепосочената претенция за лихва за
разликата над 2433,05лв.до 2433,31лв.
ОСЪЖДА
Е.Д.Й. (с посочени данни) да заплати разноски в размер на 864,86лв - за
заповедното производство и 2160,97лв. за
исковото производство в общ размер за двете инстанции.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му пред
Върховния касационен съд.
Председател:
Членове: 1.
2.