№ 4650
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100503153 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 18515 от 10.11.2023г., постановено по гр.д. №27903/2021г. по описа
на СРС, 119-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Я.
М. Б. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Я. М. Б.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 249,79 лева, представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., сумата от 98,92 лева,
представляваща обезщетение за забава върху тази главница за периода от 14.09.2016г. до
18.04.2019г., сумата от 12,40 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., сумата от 2,70 лева, представляваща обезщетение за
забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.05.2016г. до
18.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.05.2019г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 24988/2019г. по описа на СРС, 59-ти състав. Със същото решение
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Я. М. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 600 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 600
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на
решението. Жалбоподателят поддържа, че с молба от 30.11.2020г. ищецът бил заявил, че
длъжникът бил погасил част от задължението си, като оставала неплатена само сума в
размер на 320,37 лева, както и разноските за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство. Това се потвърждавало и от експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза. С оглед на това моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника
Я. М. Б., в който се сочи, че с подаденото в заповедното производство възражение и в
уточнителната молба към него подробно било описано какви задължения са признати и
погасени чрез плащане и какви задължения са оспорени, като поддържа, че всички вземания
за периода от 01.05.2015г. до 31.06.2016г. били недължими поради изтекла погасителна
давност. Твърди, че ищецът бил отнесъл плащанията без да се интересува какви документи е
получил от длъжника, включително без да съобрази, че част от тези суми са оспорени от
длъжника. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Нелбо Инженеринг“ ЕООД не е изразило становище по
жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правно валидно.
Относно неговата допустимост съдът намира следното.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.06.2019г.,
постановена по ч.гр.д. № 24988/2019г. по описа на СРС, 59-ти състав, е разпоредено
длъжникът Я. М. Б. да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 960,79
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2017г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********, аб. №164598, ведно със
законната лихва считано от 08.05.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 144,92 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 14.09.2016г. до
18.04.2019г., сумата от 31,33 лева, представляваща цена на услугата дялов оразпределение за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва считано от 08.05.2019г. до
изплащане на вземането, сумата от 5,70 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.05.2016г. до 18.04.2019г. и 75 лева
разноски по делото.
В рамките на срока за доброволно изпълнение на вземанията по заповедта,
длъжникът Я. М. Б. е подал частично възражение срещу заповедта за изпълнение, с което е
признал и платил сумата от 711 лева, представляваща цена на топлинна енергия зза периода
от 01.04.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 18,57 лева, представляваща законна лихва за
периода от датата на подаване на заявлението /08.05.2019г./ до датата на плащането
/09.08.2019г./ и 46 лева, представляваща претендирана мораторна лихва върху тази главница,
както и 18,93 лева – главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.04.2016г. до 20.04.2018г., 0,49 лева, представляваща законна лихва за периода от
08.05.2019г. до 09.08.2019г., сумата от 3 лева, представляваща мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение и 75 лева – разноски в заповедното производство.
Представено е доказателство за плащане на признатите суми в общ размер на 873 лева.
Длъжникът е оспорил като погасени по давност сумата от 249,79 лева,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 31.03.2016г., сумата
от 98,92 лева, представляваща мораторна лихва върху оспорената главница за периода от
14.09.2016г. до 18.04.2019г., сумата от 12,40 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2015г. до 31.03.2016г. и сумата от 2,70 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2016г. до 15.04.2019г. върху главницата
за дялово разпределение.
В хипотезата на частично възражение срещу заповедта за изпълнение, предмет на
установителните искове в по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК могат да бъдат единствено
оспорените от длъжника вземания, доколкото за останалата част не е налице подадено
възражение в срока по 414, ал. 2 ГПК, респективно не е налице процесуалната предпоставка
за допустимост на иска. В настоящия случай, обаче, първоинстанционният съд се е
произнесъл по иск за главница за цена на топлинна енергия и за периода от 01.05.2015г. до
2
30.04.2018г., и по иск за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2018г., което надхвърля периода на оспорените от длъжника вземания по заповедта за
изпълнение. В така посочените периоди е включен периодът от 01.04.2016г. до 30.04.2018г.,
вземанията за който не са оспорени от длъжника. Ето защо в частта по отношение на тези
периоди първоинстанционното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а производството по делото – прекратено. В останалата си част обжалваното
решение е процесуално допустимо.
Относно неговата правилност съдът намира следното.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за
продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената
топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и
нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С
оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и
плащане на процесните вземания.
В конкретния случай между страните не съществува спор и от приетите в
първоинстанционното производство доказателства и доказателствени средства се установява
наличието на облигационно правоотношение между страните за процесния период и имот,
доставката на топлинна енергия в имота и нейната стойност от общо 960,79 лева,
извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност от общо 31,33 лева, а
също така и че размерът на мораторните лихви върху двете главници е определен
математически правилно.
Спорът между страните се концентрира върху възражението за недължимост на
мораторните лихви поради липса на изпадане в забава на ответника и върху възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на двете главници, като видно от отговора на
въззивната жалба, той е пренесен и пред въззивната инстанция. Този спорен предмет не е
бил разгледан от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Вместо това съдът е
приел, че извършеното от длъжника плащане в заповедното производство било отнесено
неправилно от ищеца, в несъответствие с нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. Според съда
плащанията следвало да бъдат отнесени към най-старите задължения, но ищецът бил
погасил с тях други свои вземания, затова съдът не бил в състояние да определи кои от
процесните задължения са погасени и кои-не. Според първоинстанционния съд това било
достатъчно основание за отхвърляне на всички предявени искове.
Тези изводи на СРС не кореспондират с материалния и процесуалния закон, а
декларираната от първоинстанционния съд невъзможност да разбере кои от процесните
вземания са погасени чрез плащане, не представлява основание за отхвърляне на исковете. В
настоящата хипотеза този въпрос е напълно ясен. След като длъжникът в заповедното
производство е подал частично възражение срещу заповедта за изпълнение, в което е
посочил изрично кои вземания оспорва и кои признава и плаща, въпросът за прихващането
на изпълнението по реда на чл. 76, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗД е ирелевантен. Без значение е и по
какъв начин ищцовото дружество е осчетоводило плащането. При подадено частично
възражение срещу заповедта за изпълнение, съпроводено с плащане на признатите вземания
по реда на чл. 414а ГПК, не може да съществува съмнение по въпроса какво е платено –
платени са тези вземания, чиято дължимост длъжникът е признал. Още повече, че в частта
по неоспорените вземания заповедта за изпълнение е обезсилена с влязло в сила
определение от 30.03.2021г., именно поради извършеното от длъжника плащане.
С оглед неправилността на изложеното от СРС основание за отхвърляне на исковете
и безспорното наличие на всички останали материалноправни предпоставки за тяхното
уважаване, описаният по-горе спорен предмет следва да бъде разгледан от въззивния съд.
Относно претендираната мораторна лихва върху главниците за цена на топлинна
енергия и дялово разпределение, съдът намира следното. Както е посочено и в исковата
3
молба и експертното заключение по ССчЕ, процесните задължения са начислени по реда на
общите условия на ищеца в сила от 12.03.2014г. (действали до 27.06.2016г.) Съгласно чл. 33,
ал. 2 и 4, вр. чл. 32, ал. 2 от приложимите общи условия на ищеца, лихва за забава се
начислява само върху сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за
дялово разпределение, като същата се дължи след изтичане на 30-дневен срок от датата на
публикуване на всяка от общите фактури на интернет страницата на „Топлофикация София“
ЕАД. При тази уредба, за да изпадне длъжникът в забава, доставчикът на топлинна енергия
следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница, каквото
доказване ищецът не е провел. Ето защо съдът намира, че изпадането на длъжника в забава
за плащане на двете главници не се установява от доказателствата по делото. Исковете за
сумата от 98,92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.09.2016г. до
18.04.2019г. върху главницата за цена на топлинна енергия, доставена през периода от
01.05.2015г. до 31.03.2016г. и за сумата от 2,70 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 30.05.2016г. до 18.04.2019г. върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, доставена през периода от 01.05.2015г. до 31.03.2016г., следва да бъдат
отхвърлени на това основание.
Относно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на главниците
за цена на топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2015г. до 31.03.2016г. съдът намира следното. При действието на общите условия в
сила от 12.03.2014г. изискуемостта на сумите по индивидуални фактури и общи фактури
настъпва след изтичане на 30 дни от обявяването им на интернет страницата на ищеца. Тъй
като тази редакция на общите условия предвижда, че изискуемостта на вземането възниква
след отправяне на покана чрез публикуване на интернет-страница (действие което зависи от
волята на кредитора), а не обвързва изискуемостта с обективното настъпване на определен
падеж, то на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността при общите условия от 2014г.
започва да тече от датата, на която вземането е възникнало. Тоест давността за всяко
месечно вземане започва да тече изтичане на месеца, за което е начислено – от първото
число на следващия месец. Счетоводните операции на ищеца като фактуриране, издаване на
кредитни известия и префактуриране в общи фактури нямат отношение към момента на
възникване на вземането.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение имат периодичен
характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /08.05.2019г./ всички вземания за цена на
топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до
31.03.2016г. са погасени по давност. Последните по време вземания за м.03.2016г. са
възникнали на 01.04.2016г., поради което давностният срок за тях е изтекъл на 01.04.2019г. –
преди датата на подаване на заявлението. Ето защо предявените искове за сумата от 249,79
лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 31.03.2016г., и
сумата от 12,40 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2015г. до 31.03.2016г., следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
Предвид гореизложеното, при съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в допустимата му
част, при изложените по-горе мотиви.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна. Същата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева, платено изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита
и съдействие. Релевираното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно. Предвид материалния интерес на спора и липсата на
проведено съдебно дирене във въззивното производство, на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в
размер на 400 лева.
4
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 18515 от 10.11.2023г., постановено по гр.д. №
27903/2021г. по описа на СРС, 119-ти състав, В ЧАСТТА, с която предявеният
установителен иск за цена на топлинна енергия в размер на 249,79 лева е отхвърлен за
периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. и В ЧАСТТА, с която предявеният установителен
иск за цена на услугата дялово разпределение в размер на 12,40 лева е отхвърлен за периода
от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта за така
посочените периоди на исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18515 от 10.11.2023г., постановено по гр.д.
№27903/2021г. по описа на СРС, 119-ти състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Я. М. Б., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Нелбо
Инженеринг“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5