РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. гр. Радомир , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20201730100711 по описа за 2020 година
Предявените искове са с правно основание чл.245, ал.2 от КТ, във вр. с чл. 242, във
вр. с чл.128, т.2 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищцата М. В. М., от гр.Р., общ. Р., обл. П., ж.к.
„Г.“, бл.. ет.., ап.6 с ЕГН:**********, чрез адв.К.Д. И., от АК-Перник, служебен адрес: гр.П.,
ул.„Ч т.“, бл.., вх.., партер, офис 5, са предявени обективно съединени искове против ГПК
„Н.“- гр.Р., със седалище и адрес на управление: гр. Р., общ. Р., обл.П., ул. Б.“ № 13, с ЕИК:.,
представлявано от управителя Д. С Р., чрез адв.С. И. от АК –П., служебен адрес:
гр.Перник, ул.„О. П.“ №., офис №., ет.. с които моли съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответникът да й заплати следните суми:
- сумата от -883,58 /осемстотин осемдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/
лева, от които за месец май 2020 г.-200 лева, за месец юни 2020 г.- 417,04 лева, за месец юли
2020 г.- 266,54 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците май,
юни и юли 2020 г., обезщетение за забава върху всяко едно от месечните плащания, до
настоящата искова молба, както и законната лихва върху главницата от 883,58 лева, смятано
от датата на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 872,49 /осемстотин седемдесет и два лева и четиридесет и девет
стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, обезщетение за забава
върху сумата, считано от 22.07.2020 г. /датата на прекратяване на трудовото
правоотношение/ до настоящата искова молба, както и законната лихва върху главницата от
872,49 лева, смятано от датата на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата от 1384,85 /хиляда триста осемдесет и четири лева и осемдесет и пет
стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ- обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, а именно: за 2018 г.-15 дни, за 2019 г.-20 дни и за 2020
г.-11 дни, обезщетение за забава върху сумата, считано от 22.07.2020 г./датата на
прекратяване на трудовото правоотношение/ до настоящата искова молба, както и законната
1
лихва върху главницата от 1384,85 лева, считано от датата на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата, както и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски делото.
Ответникът в писмения си отговор в установения едномесечен срок по чл.131, ал.1
ГПК, чрез представителя. Ответната страна не е оспорила главното доказване в процеса –
съществуването на трудово правоотношение между страните, както и това, че същото е било
прекратено.
Признава иска за неизплатено трудово възнаграждение на М. В. М. за периода месец
май 2020г., месец юни 2020 г. и месец юли 2020 г. за сумата в общ размер на 883,58 лв.
(осемстотин осемдесет и три лева и петдесет и осем стотинки), представляваща неизплатено
трудово възнаграждение в нетен размер, както и претенция по чл.224, ал.1 от КТ за
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и размера на
задължението, като заявява, че на ищцата се дължи обезщетение за общо 46 дни, от които 15
дни за 2018г., 20 дни за 2019 и 11 дни за 2020г., са 11 дни и признава иска по чл.224, ал.1 от
КТ за сумата в размер на 1384,85 лв., (хиляда триста осемдесет и четири лева и осемдесет и
пет стотинки) -нетна сума, дължима за изплащане на ищцата след приспадане дължимите се
данъци и осигуровки), като претенцията за неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ
и иска по чл.221, ал.1 от КТ за претендираната по исковата молба сума в размер на 872 49
лв.
Не възразява и не оспорва представените с исковата молба писмени доказателства,
както и това, че
Не оспорва трудовото правоотношение, а по доказателствените искания оспорва
искането за предоставяне на личното трудово досие, по аргумент, че противоречи на чл.156,
ал.1 от ГПК, тъй като не е посочено какви факти и обстоятелства се установяват.
Ответната страна възразява срещу поисканата съдебно-икономическа експертиза,
тъй като признава исковите претенции. Ищцата в публичното заседание от 23.02. 2021 г.,
предвид направеното признание на иска, оттегля искането за експертиза.
Ответникът не претендира направени разноски по делото.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12
и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното дружество е
съществувало трудово правоотношение. По делото е представен трудов договор
№./15.01.2015 г. Трудовото правоотношение между страните е прекратено, смятано от
22.07.2020 г., което е видно от представената заповед № ./22.07.2020 г, на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ.
С оглед разпределението на доказателствената тежест, направено с доклада по
делото, в тежест на ответника е да докаже правопогасяващи и правоизключващи факти по
отношение на дължимото се обезщетение /евентуално извършено плащане и др./. Същият не
е ангажирал доказателства в тази насока.
Предвид направеното признание на иска, което се подкрепя от представените с
исковата молба писмени доказателства, съдът намира, че исковете се явяват изцяло доказани
и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед акцесорността на вземането за лихви, с оглед изхода на делото по основния
иск, съдът намира, че следва да бъде присъдена законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото ответникът ГПК „Наркооп“-гр.Радомир, следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РдРС държавна такса- 4 % върху цената на всеки един от
исковете, но не по- малко от 50 лв., а именно: 50 лв. – за иска по чл.128, т.2, вр. чл.242, вр.
2
чл.245, ал.2 от КТ, 50 лв. – за иска по чл. 221, ал.1 КТ и 55,39 лв. – за иска по чл.224, ал.1
КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената
част на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски. Исковите претенции са уважени изцяло поради което на ищцата следва да
бъдат присъдени в пълен размер направените разноски. Разноските, съгласно приложения
списък на разноските по чл.80 от ГПК, възлизат на250 лв. за изплатено адвокатско
възнаграждение, която сума следва да бъде присъдена на ищцата.
Съдът намира искането на ответната страна по чл.78, ал.2 от ГПК за неоснователно,
тъй като не се събраха доказателства по делото за поведение на ответника, с което не е дал
повод за завеждане на делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна по чл.78, ал.5 от
ГПК, свързано с прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е
съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГПК „Наркооп“-гр.Р., със седалище и адрес на управление: гр.Р., общ.Р.,
обл.П., ул.„Б.г“ №., с ЕИК: ., представлявано от управителя Д.С. Р., да заплати на М. В. М.,
от гр.Р., общ.Р., обл.П., ж.к.„Г.“, бл.. ет.. ап.. с ЕГН:**********, чрез адв.К.Д. И., от АК-П.,
служебен адрес: гр. П., ул.„Ч. т.“, бл., вх., партер, офис .следните суми:
- сумата от -883,58 /осемстотин осемдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/
лева, от които за месец май 2020 г.-200 лева, за месец юни 2020 г.- 417,04 лева, за месец юли
2020 г.-266,54 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците май,
юни и юли 2020 г., както и законната лихва върху главниците, смятано от датата на
предявяване на иска- 16.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 872,49 /осемстотин седемдесет и два лева и четиридесет и девет
стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, както и законната лихва
върху главниците, смятано от датата на предявяване на иска- 16.09.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 1384,85 /хиляда триста осемдесет и четири лева и осемдесет и пет
стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ- обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, а именно:за 2018 г.-15 дни, за 2019 г.-20 дни и за 2020
г.-11 дни, както и законната лихва върху главниците, смятано от датата на предявяване на
иска- 16.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ГПК „Н.“-гр.Радомир, със седалище и адрес на управление: гр.Р., общ.Р.,
обл.П., ул.„Б.“ №., с ЕИК: ., представлявано от управителя Д. С. Р., да заплати на М. В. М.,
от гр.Радомир, общ.Р., обл.Перник, ж.к.„Г.“, бл.., ет., ап.. с ЕГН:**********, чрез адв.К.Д.
И., от АК-П., служебен адрес: гр.П., ул.„Ч. т.“, бл.., вх., партер, офис ., сумата от 250 лв.
/двеста и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ГПК „Н.“-гр.Р., със седалище и адрес на управление: гр.Р., общ.Р., обл.П.,
ул.„Б.“ №. с ЕИК:., представлявано от управителя Д. С. Р., да заплати по сметка на
Районен съд –Радомир сумата от 155.39 лв. /сто петдесет и пет лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща държавни такси върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Перник, в
двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл.259, ал.1 ГПК.
3
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4