РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Кюстендил, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520201291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Г. К. Г., с ЕГН – ********** от гр.К. срещу
електронен фиш /ЕФ/ с. К № 6435778/2022г. , издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на
осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „
глоба“ в размер на 400 лева. Иска се отмяна на ЕФ като се твърди неговата
незаконосъобразност. Претендират се разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва въззивната жалба и моли ЕФ да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Г. К. Г. е водач на МПС със специален режим на движение, по смисъла на чл. 91 от
ЗДвП / линейка/, собственост на Министерство на здравеопазването.
През 2021 година Филиалът за Спешна медицинска помощ/ФСМП/ в с. Невестино
разполагал с две МПС със специален режим на движение /линейки/, едната от които
оборудвана са пациенти със симптоми на Covid, а втората линейка за всички останали
пациенти.
На 04.10.2021 г. Г. изпълнявал служебните си задължения, като във връзка с получен
сигнал в 21:38 ч. за лице, имащо симптоми характерни за Covid19, е закарал медицинския
1
екип на адреса в с. Неделкова Гращица. От адреса лицето е закарано в МБАЛ „Д-р Н.
Василиев“АД гр. Кюстендил, с линейка с рег. № ********, като час на пристигане в
лечебното заведение е отразен – 22:35 ч. Междувременно в ФСМП с. Невестино е подаден
сигнал за друг пациент – Б. А., нуждаещ се от медицинска помощ/ видно от Фиш за спешна
медицинска помощ – л.18 гръб/ . Във връзка с подадения втори сигнал , след оставяне на
първия пациент – В. И. в МБАЛ гр. Кюстендил, св. Г. е тръгнал по спешност към ФСМП в
с. Невестино, за да остави линейката пригодена за Covid – пациенти и с втората линейка да
закара мед. екип на подадения втори сигнал в с. Ваксево. В хода на това пътуване, от гр.
Кюстендил към с. Невестино, на територията на с. Багренци , в 23:08 ч. водачът на
специалния автомобил е извършил нарушение за скорост, като при максимално допустима
скорост от 50 км/ч. за населено място се е движел със скорост от 86 км/ч. / след приспаднат
толеранс от 3 % в полза на водача/. Превишаването на скоростта е установено и заснето със
стационарно техническо средство SITRAFFICLYNX ERS 400 и същото представлява
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 18.10.2022 г., след като е подадена
декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП от представител на собственика на превозното средство
със специален режим на действие, в която е посочено, че именно Г. Г. е управлявал
процесната линейка в момента на заснемане на нарушението с техническото средство.
Недоволен от издадения му ЕФ останал въззивният жалбоподател, поради което и
същият е сезирал съда с искане ЕФ да бъде отменен. Жалбата е процесуално допустима , но
по същество е неоснователна.
Атакуваният пред съда електронен фиш за налагане на глоба съдържа всички
изискуеми реквизити, съобразно нормата на чл. 189, ал.4, изр. второ от ЗДвП -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Безспорно е от представените от административно-наказващия орган документи,
приобщени към доказателствения материал по делото, че установяването на конкретното
нарушение-управление на МПС с превишена скорост за конкретния пътен участък-е
извършено с техническо средство, представляващо такова одобрено за измервателно
средство и отговарящо на всички метрологични изследвания.
Правният спор се свежда до това законосъобразно ли е ангажирана отговорността
на нарушителя, с оглед факта, че превозното средство, с което се твърди че е извършено
нарушението е такова със специален режим на действие / линейка/.
В разпоредбата на чл. 91, ал. 1 и 2 ЗДвП е предвидено, че моторни превозни
средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при
2
движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена
светлина и специален звуков сигнал, като специалният режим на движение се ползва само
при необходимост. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗДвП моторно превозно средство със специален
режим на движение подава едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена
светлина и специален звуков сигнал.
От така цитираните разпоредби следва извод, че предвидените в закона
изключения от правилата за движение по пътищата, включително превишаване на
разрешената скорост, както и предвиденото анулиране на ел. фиш, важат в хипотезата при
която, съответното МПС, за което е предвидено правото да ползва специален режим на
движение, е използвало такъв в случай на необходимост. Целта на законодателя е
осигуряване на безпрепятствено осъществяване на дейността на служителите на съответната
организация, с оглед естеството й, като предвидената специална сигнализация има за цел
обозначаване на възможността съответното МПС да не спазва определени правила за
движение, както и безопасност на останалите участници в движението. Цитираните от
жалбоподателя разпоредби на чл. 189, ал. 6, т. 2 ЗДвП, чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 1,
т. 2 от Наредба №I141/18.09.2002 г., са приложими по отношение на МПС ползващо
специален режим на движение по смисъла на закона - чл. 91, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от ЗДвП –
които при движението си подават едновременно указаните в закона светлинен и звуков
сигнал. Но този факт, дори да е установен , сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове
законосъобразност на поведението на водача на превозното средство със специален режим
на движение, каквото е линейката. Както вече бе посочено, следва да е доказано по
несъмнен начин, че автомобилът е бил в такъв режим „по необходимост“. От събраните, в
конкретния случай, доказателства се установи наличие на твърдяната необходимост
превозното средство със специален режим на движение да се движи с включени звуков и
светлинен сигнал, респективно същото да попада в категорията МПС по чл. 189, ал. 6, т. 2
от ЗДвП.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че атакуваният ЕФ е следвало да
бъде анулиран , при условията на чл.189, ал.6, т.2 от ЗДвП и доколкото АНО не е сторил
това своевременно, то съдът следва да отмени ЕФ като незаконосъобразен.
При този изход на правния спор, основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 36,
ал. 3 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения на жалбоподателя следва да се
присъдят направените разноски в размер на 300 (триста ) лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.2 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш К № 6435778/2022г. , издаден от
ОДМВР Кюстендил, с който на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
на Г. К. Г., с ЕГН – ********** от гр.******** административно наказание „ глоба“ в
размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Кюстендил да заплати на Г. К. Г., с ЕГН – ********** от
гр.********** сума в размер на 30 /триста/лева, представляваща сторени от последния
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Кюстендил в
14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4