ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………..
гр. София, 14.01.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа т.д. 2689/2019 г. по описа на СГС,
намери следното:
Производството е
образувано по жалба на П.м.к. АД с искане за отвод на В.П.Г.в качеството й на
председател на арбитражния състав по вътрешно арбитражно дело №1/2019 г. на Арбитражния съд при Професионално сдружение за
извънсъдебно решаване на спорове.
Искането за отвод е мотивирано с
обстоятелството, че председателят на арбитражния състав е заинтересована, тъй
като се намира в професионална обвързаност с адвокат В.В., който е бил нейн
адвокатски сътрудник и който адвокат е представлявал другата страна в
арбитражното производство в производството по обезпечаване на същите искове
пред Софийски градски съд. На следващо място пристрастността на В.Г.се
обосновава с произнасянето на
арбитражния съд по искане за спиране на производството поради наличие на отвод
за висящ процес, произнасянето по доказателствените искания за събиране на
гласни доказателства, с действия по изготвяне на протокола от заседанието на
арбитражния съд от 15.11.2019 г. относно показанията на разпитания в същото
заседание свидетел С., с изявления на арбитър в проведените заседания от
15.11.2019 г. и 28.11.2019 г., с предходно отхвърляне на искане за отвода й.
Другата страна в арбитражното
производство Й.2. АД оспорва жалбата, като я счита недопустима, тъй като е
подадена извън преклузивния 7-дневен срок. По същество оспорва адвокат В.В. да
има отношение към арбитражното производство, като чрез преупълномощаване от
адвоката, представляващ тази страна в
арбитражното производство (адв.М.Я.), му е възложено единствено
представителство за получаване на обезпечителната заповед и изпълнение на
обезпечителните мерки. Твърди, че делото, с което е обосновано искането за
спиране на арбитражното производство било прекратено.Излага факти относно
съществуващите правоотношения между страните и съществуването на вземанията,
които са предмет на арбитражното производство и цитира практика на европейския
съд по правата на човека по чл.6 ЕКЗПЧ.
Съдът, като съобрази доводите в
жалбата и отговора и въз основа на представените доказателства приема следното
от фактическа и правна страна:
Твърденията на страните съвпадат, а
се установи и от представените от тях протоколи от заседания на Арбитражния съд
при Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на спорове по арб.дело №
1/2019 г. от 18.09.2019 г., 15.11.2019
г., 28.11.2019 г. и 11.12.2019 г., че страни в арбитражното производство са Й.2.
АД, в качеството му на ищец и П.м.к. АД, в качеството на ответник.
От протокола от 11.12.2019 г. се
установява, че с молба, депозирана в това заседание на арбитражния съд,
ответникът по арбитражното дело П.м.к. АД е поискало отвод на председателя на
състава В.Г.. Молбата с искането за отвод е представена заедно със жалбата и се
основава на постановен отказ за спиране на арбитражното производство поради
наличие на преюдициален спор по т.д.№2035/2019 г. на СГС, отхвърляне искането
за допускане на разпит на свидетел с „неверни твърдения“, на твърдения за частично
протоколиране на показанията на свидетеля С. в заседание на 15.11.2019 г. и на
изявления на арбитъра в заседанията на 15.11.2019 г. и 28.11.2019 г. и поради
предходно отхвърляне на искане за отвод поради доводи за обвързаност между
арбитъра и адв. Видолов.
По молбата, представена в
заседанието на 11.12.2019 г. арбитражният съд се е произнесъл в самото
заседание, като е отхвърлил искането за отвод. Жалбата срещу това произнасяне е
подадена на 13.12.2019 г. и следователно
в срока по чл.16, ал.1 ЗМТА, поради което е и допустима. Неоснователни са
следователно възраженията на ответника по нея за недопустимост поради
неспазване на срока, тъй като с жалбата се оспорва отказ на арбитражния
съд от 11.12.2019 г. по искане за
отвод, а не предходни неговия произнасяния със същия предмет.
Независимо от допустимостта на
жалбата, обаче, доколкото не се твърди
страните да са постигнали споразумение за процедурата по отвод на арбитър, с
оглед разпоредбата на чл.15, ал.2 ЗМТА, която е императивна, всички основания
за искането за отвод, които са станали известни на страната преди повече от 15
дни преди искане, т.е. преди 26.11.2019 г. се преклудират, респективно не могат
да послужат като основание за отвод на арбитър, независимо от естеството си.
Следователно по отношение на
обстоятелствата относно постановен отказ за спиране на арбитражното
производство поради наличие на преюдициален спор по т.д.№2035/2019 г. на СГС,
отхвърляне искането за допускане на разпит на свидетел с „неверни твърдения“,
на твърдения за частично протоколиране на показанията на свидетеля С. в
заседание на 15.11.2019 г. и на изявления на арбитъра в заседанията на
15.11.2019 г. страната е пропуснала да упражни правото си да поиска отвод в
законоустановения 15-дневен срок, респективно след изтичането му и към 11.12.2019 г. същите основания не могат
да обосноват отвод на арбитъра, поради което и не следва да се обсъждат по
същество.
Съдът следва да обсъди единствено наведените
в жалбата обстоятелства относно поведението на арбитъра Г. в заседанието на
арбитражния съд от 28.11.2019 г., тъй като по отношение на тези факти искането
за отвод е допустимо.
По твърдения на жалбоподателя в
заседанието на 28.11.2019 г. В.Г.е направила изявленията „Заради своята процесуална недобросъвестност в процеса …..Това е
пореден опит за шиканирането на процеса“.
От представения с жалбата протокол от
заседанието от 28.11.2019 г. по арбитражно дело № 1/2019 г. на Арбитражния съд
при Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на спорове се установява,
че горните изявления действително са протоколирани като такива на арбитъра В.Г.,
като са част от мотивите, с които е отхвърлено искането на П.м.к. АД за
допускане на допълнителна задача. В цялост изявлението, от което са част
цитираните в жалбата и искането за отвод изречения, е със следното буквално съдържание в протокола от
заседанието:“ Арбитър: Във връзка с направеното искане за допълнителна задача,
така както е формулирана от процесуалния представител адв.Калоянов, ОПРЕДЕЛИХ:
Арбиръта констатира, че в предходното съдебно заседание е допуснал изслушването
на допълнителна задача в счетоводството на ответника, единствено и само с оглед
изясняването на фактите по делото, като е взел предивд и процесуалното
поведение на ответника, че до изготвянето на основното заключение не оказа
съдействие на вещото лице. След изслушването на днешното заключение и след
разпита на вещото лице се установи, че ответникът поставя задачи, за които
своевременно е могъл да се снади с писмени доказателства, които да послужат на
вещото лице за изготвянето на днес изготвеното експертното заключение. Заради своята процесуална недобросъвестност
в процеса и неоказването на съдействие на вещото лице, доколкото се касае
за документи за минали периоди, за които дружеството е могло да се снабди по
съответния ред с исканите документи и с оглед на достатъчно дългия срок между
последните две заседания, намира че: Така формулираното искане за допускане на
доказателства, не следва да бъде уважавано. Това
е пореден опит за шиканиране на процеса.“
Съдът намира, че произнасянето по
доказателствените искания на страните, включително чрез отхвърлянето им, само
по себе не отразява пристрастност на решаващия орган, които има право на
преценка кои доказателства са допустими и необходими за решаване на спора по
същество, респективно е длъжен да допуска само и единствено такива
доказателства.
Същевременно, както общия граждански
процес, така и предвидената в Правилника на избрания арбитражен съд процедура,
предвиждат задължения за страните и съда/арбитражния съд за процесуална
дисциплина и добросъвестно упражняване на процесуални права – такива са
правилата по чл.8, чл.12, ал.6, 7 и 8, чл.24, ал.1, чл.28, ал.1, чл.29, ал.4,
чл.55, чл.56 и други от Правилника на
АСПСИРС. Съответно понятията „недобросъвестност“ и „шиканиране“, което е
равнозначно на „злоупотреба“, са легални, като в случая са използвани
единствено относно процесуалното поведение на страната в арбитражното
производство, за да мотивират отказа на арбитражния съд да уважи определено
доказателствено искане и по становище на настоящия съдебен състав не обосновават
извод на пристрастност или предубеденост на арбитражния съд, а още по-малко на
един от членовете на състава му, пък бил той/тя и председател, относно
съществото на спора, а представляват
проявление на задължението за спазване на приложимата процедура и
въвеждане на процесуална дисциплина при разглеждане на спора.
По тези съображения жалбата е
неоснователна.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.м.к.
АД с искане за отвод на В.П.Г.в качеството й на председател на арбитражния
състав по вътрешно арбитражно дело №1/2019 г.
на Арбитражния съд при Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на
спорове.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: