№ 34
гр. гр. Червен бряг, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20244440101321 по описа за 2024 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 от СК, чл. 127а, ал. 2 от
СК вр. чл. 45 от ЗБЛД и чл. 149 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от А. П. С., с ЕГН ********** в качеството си
на майка и законен представител на малолетната С.ия С.а С.а - родена на ***********, с
ЕГН **********, с адрес гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
*****************, чрез адв. И. В., с адрес: гр. Червен бряг, ул. „Екзарх Йосиф" № 5 срещу
С. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
***********************, с която на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс се иска от
съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху
роденото от съвместното им съжителство с ответника дете – С.ия С.а С.а, с ЕГН
**********, с всички произтичащи от това законни последици на него, да определи
местоживеенето му и регламентира издръжката и режима на личните му контакти с децата.
На основание чл. 149 от СК се иска ответника да заплати издръжка за минало време за
детето, в размер на по 500 лв. месечно, за периода от датата на подаване на исковата молба
до едногодишен минал период, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, както и в същия размер да заплаща издръжка за бъдеще време
на основание чл. 143 от СК и заплащане на направените по делото разноски. На основание
чл. 45 от Закона за българските лични документи се иска от съда да постанови решение, с
което да се даде от съда заместващо съгласие на основание чл. 45 от Закона за българските
лични документи на А. П. С., с ЕГН **********, за издаване на паспорт по ЗБЛД на С.ия
С.а С.а, с ЕГН **********. Иска се и на основание чл.127а, ал. 2 от СК, съда да разреши
1
малолетното дете С.ия С.а С.а, с ЕГН **********, да пътува извън територията на
Република България до държава, посочена в Исковата молба, който да бъде придружаван от
майка си А. П. С. или упълномощено от нея лице многократно, без ограничение на броя на
пътуванията, считано от постановяване на Решението и които пътувания да не съвпадат по
време с определения режим на лични контакти на бащата с детето.
Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намира
за редовна и с разпореждане е разменил книжата по делото. В срока е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорва отчасти иска, моли същия да се отхвърли за заплащането
на издръжката в размер на по 500 лв. месечно за детето за минало време, а по отношение на
издръжката за бъдеще време ответника счита, че същия следва да бъде уважен в размер на
400 лв. месечно като в частта, надхвърляща четиристотин лева на месец същия да бъде
неоснователен. С. С. изразява съгласие по отношение на упражняването на родителските
права върху роденото от съвместното им съжителство дете – С.ия С.а, с ЕГН **********,
като счита, че същите следва да бъдат упражнявани от майката - А. С.. Иска режима на
личните му контакти с детето да бъдат определени от съда, съобразно утвърдената съдебна
практика, а по отношение на заместващото съгласие на основание чл. 45 от Закона за
българските лични документи, счита че съда не следва съда да се произнася, тъй като е дал
такова, съобразно нотариално заверено Пълномощно с рег. № 3047/18.11.2024г. на Нотариус
Ивалина И.ова, с район на действие Районен съд – Червен бряг.
В съдебно заседание ищцата - редовно призована се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК,
който от името на доверителката си поддържа така предявената искова молба, като намира
предявените обективно съединени искове за основателни и доказани и излага доводи за това.
Позовава се на писмени и гласни доказателства. Адв. И. В., в откритото съдебно заседание, с
оглед становището на ответника, изразено в отговора на исковата молба и поради факта на
личното му явяване в съда, моли исковата молба да бъде изменена в частта относно
издръжката на малолетната С.ия. Счита, че исканата издръжка за минало време за детето, в
размер на по 500 лв. месечно следва да отпадне, а по отношение на издръжката за бъдеще
време, същия следва да бъде уважен в размер на 400 лв. месечно. Ищцата поддържа
казаното от процесуалния си представител и предоставя на съда да определи режима на
личните контакти на бащата с детето, съобразно утвърдената съдебна практика. Не изразяват
становище по иска с основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 45 от ЗБЛД.
С протоколно определение, от проведеното съдебно заседание на 09.01.2025г., настоящия
съдебен състав е приел като основателна направената корекцията в исковата молба,
съобразно изразеното становище от процесуалния представител на ищцата.
Ответникът - редовно призован се явява лично. Не възразява по направените искания от
ищцата и адв. В., изразени в откритото съдебно заседание, за изменение на молбата в частта
за издръжката за минал и бъдещ период. Счита същите за основателни. Предоставя на съда
да определи режима на личните му контакти с малолетната С.ия.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните,
по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното: Видно от
2
представеното у-е за раждане на дете е, че страните по делото са родители на малолетната
С.ия С.а С.а, с ЕГН **********. По делото е безспорен факта, че родителите са живеели
заедно до месец септември 2023г., като непосредствено след раздялата детето е останало да
живее при майка си. От този момент насам непосредствени грижи по неговото отглеждане,
възпитание и издръжка се поемат от нея. Същата желае да продължи да отглежда детето си и
желае да й бъдат предоставени упражняването на родителските права, с всички
произтичащи от това законни последици. Последното не се оспорва от ответника. По делото
е изготвен и представен социален доклад от Д „СП" гр. Червен бряг по местоживеене на
детето. От този социален доклад се установява, че за малолетната С.ия С.а С.а, с ЕГН
**********, се полагат адекватни грижи от майката, но в нейн интерес е да поддържа връзка
и с двамата родители. Установява се още, че между майката и детето има създадени
отношения на доверие и привързаност и че последната е с добър родителски капацитет.
Освен това детето е в такава възраст, че се нуждае от постоянни и непосредствени грижи.
Майката разполага с жилищно-битови условия гарантиращи задоволяване потребностите на
детето и осигуряване на подходяща семейна среда за отглеждане и развитие. А. споделила,
че получава подкрепа и от родителите си в грижите за детето. Бащата работи като
„монтажник“ към фирма *********, която извършва дейността си предимно в чужбина.
Контактите на бащата с детето не са ограничавани от майката, като същото получавало
пълноценни контакти и с двамата родители. А. и С. заявили, пред социалния работник, че
поддържат добри взаимоотношения помежду си. Ежедневно комуникирали относно
състоянието и развитието на детето.
При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по
делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и
въпроса за местоживеенето на малолетната С.ия С.а С.а, с ЕГН ********** и упражняване
на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да
живее и кой да упражнява родителските права, което прави предявените обективно и
субективно съединени искове допустими. Това се потвърждава и от представения по делото
социален доклад.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ
съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
По отношение на иска по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 от СК:
Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, въз основа на която е предявен и настоящия иск, касае
разногласие относно местоживеенето на детето и самите родителски права, възникнало
между отделно живеещи родители. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата
разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява
родителските права и задължения, респективно да определи режим на лични отношения
между детето и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка. След
сравнителен анализ и преценка на родителския капацитет към настоящия момент,
финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от
двамата родители за отглеждане и възпитание на малолетното дете, съдът счита, че в негов
3
интерес е да продължи да живее при майка си, както и на нея да се предостави
упражняването на родителските права по следните съображения: малолетната С.ия С.а С.а, с
ЕГН ********** е живяла заедно с родителите си до фактическата раздяла на същите и
оттогава предимно майката и нейните родители полагат грижи за него. Решаващо значение
при определяне при кой от двамата родители да живее детето е неговата ниска възраст, което
предполага по специално отношение и грижи. По делото са налице данни, че бащата не
оспорва иска в тази му част. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да
уважи така предявения иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не
само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки,
но и осигуряване на образование, възпитаване на детето към адаптиране и развитие в
обществото, формиране на възгледите му, за да израсне и живее като пълноценна,
самостоятелна и отговорна личност.
След като упражняването на родителските права и задължения се предоставят само на
единия родител, съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения на детето с
другия родител. Следва да се определи установения в съдебната практика режим на лични
контакти на детето с бащата, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
19.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя; един месец през лятото, който да не съвпада с
редовния платен годишен отпуск на майката; два дни, които майката прецени през
великденските и коледните празници; по пет дена, които майката прецени, през
великденската и коледната ваканции, когато детето започне да посещава училище. Относно
предявения иск за издръжка съдът съобрази следното: Основното задължение на родителите
е визирано в чл.125, ал.1 от СК, а именно - родителите са длъжни да се грижат за
физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото
образование и за неговите лични и имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата
за децата е и даването на издръжка. Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 от
СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Майката и бащата
изразяват становище по въпроса, чрез процесуалния представител на майката, като молят
съда издръжката да бъде в размер на 400 лв. месечно на детето. Съобразявайки в съвкупност
нуждите на малолетната С.ия С.а С.а, с ЕГН **********, възможностите на родителите,
изразеното разбирателство между тях, относно размера й, както и нормативно установената
граница на издръжката, съдът счита, че бащата следва да поеме по–голямата част, а именно -
400.00 лв., при минимален размер определен от законодателя от 269,25 лв., а останалата част
от издръжката, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето
остава в тежест на майката. Ето защо съда счита, че този иск освен по основание е доказан и
по размер и ответника следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на малолетната
С.ия С.а С.а, с ЕГН **********, в размер на по 400.00 лв. месечно, който размер е близо до
минимално определения такъв от законодателя към момента, считано от датата на подаване
на исковата молба - 24.10.2024 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване.
4
Заявеното желание на бащата издръжката да бъде с падеж – двадесет и девето число на
текущия месец, съдът намира за основателно, поради което същото следва да се уважи.
По отношение на иска за издръжка за минало време по чл. 149 СК:
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година назад до завеждане на иска.
В производството по този текст доказателствената тежест пада върху ответника. Ищецът не
е длъжен да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало време.
В о.с.з проведено на 09.01.2025г. от процесуалния представител на ищцата е направено
оттегляне на иска по чл.149 от СК – издръжка за една година преди подаване на ИМ.
Съгласно чл. 214, ал.1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да
измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за
уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. Настоящият
съдебен състав, кредитира действията на ищцата, като такива по чл. 214, ал.1 от ГПК, което
е достатъчно основание на настоящия съдебен състав да не се произнася по вече оттегления
иск по чл.149 от СК.
По отношение на иска по чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 45 от ЗБЛД:
Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 45, вр. чл. 76,
ал.1, т. 9 от ЗБЛД следва да е изцяло в интерес на детето, тъй като липсата на такова
решение би ограничило правата му като български гражданин да влиза и излиза от страната
с паспорт - чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от
ЗБЛД ограничения. Ето защо съдът намира, че следва да даде възможност на детето да
пътува зад граница. При нежеланието на бащата в подходящата форма /декларация и
пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за издаване/преиздаване на
международен паспорт на детето и то да пътува извън пределите на страната, това съгласие
по силата на разпоредбата на чл.127а от СК следва да бъде заместено с решение на Съда.
В случая обаче, съобразно представените писмени доказателства по отношение на
заместващото съгласие на основание чл. 45 от Закона за българските лични документи, съда
счита че не следва да се произнася, тъй като бащата С. Н. С., с ЕГН ********** е дал такова,
съобразно нотариално заверено Пълномощно с рег. № 3047/18.11.2024г. на Нотариус
Ивалина И.ова, с район на действие Районен съд – Червен бряг. Видно от представеното
доказателство, разногласие между родителите не съществува по спорът за издаване на
паспорт по ЗБЛД на С.ия С.а С.а, с ЕГН ********** и да пътува извън територията на
Република България придружавана от майка си А. П. С. или упълномощено от нея лице
многократно, без ограничение на броя на пътуванията.
По разноските: Ищцата претендира разноски в размер на 1200.00 лв. адвокатско
възнаграждение, които съгласно чл.78, ал.1 от ГПК следва да се поемат от ответника, като се
редуцират съобразно оттеглените искове и изменената искова молба в проведеното открито
заседание на 800.00 лв. С оглед изхода на делото същия следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху определения размер на издръжката за бъдеще време, която е 2% върху
5
сбора на платежите за три години, а именно в размер на 288.00 лв., съгласно чл. 69, т. 7 от
ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК по сметка на Районен съд – Червен бряг.
Водим от горното и на основание на чл.235, във връзка с чл.236 от ГПК, чл. 127, ал. 2 вр. чл.
143 от СК, чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 45 от ЗБЛД и чл. 149 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетната С.ия
С.а С.а - родена на ***********, с ЕГН ********** на майката - А. П. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
*****************.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетната С.ия С.а С.а - родена на ***********, с ЕГН
********** да е при майката - А. П. С., с ЕГН ********** на адреса, на който живее: гр.
Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. *****************.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на малолетната С.ия С.а С.а - родена на
***********, с ЕГН ********** с бащата С. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг,
общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***********************, с правото да я взима при себе
си, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19.00 часа в петък до
17.00 часа в неделя; един месец през лятото, който да не съвпада с редовния платен годишен
отпуск на майката; два дни, които майката прецени през великденските и коледните
празници; по пет дена, които майката прецени, през великденската и коледната ваканции,
когато детето започне да посещава училище.
ОСЪЖДА на основание чл.143 от СК С. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. *********************** да заплаща на малолетната С.ия С.а
С.а - родена на ***********, с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
А. П. С., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за
детето, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.10.2024 г., с падеж – двадесет и
девето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законоустановени причини и условия за
изменението и прекратяването й.
ОСЪЖДА С. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
*********************** да заплати на А. П. С., с ЕГН ********** направените от нея
съдебни разноски в размер на 800.00 лв.
ОСЪЖДА С. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
*********************** да заплати на държавата по сметка на Районен съд – Червен бряг
върху уважения размер на издръжката за бъдеще време в размер на 288.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е
изготвено пред Плевенски окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
7