Решение по дело №2049/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1183
Дата: 11 август 2023 г. (в сила от 11 август 2023 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Даскалова
Дело: 20234430102049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1183
гр. ***, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430102049 по описа за 2023 година
Пред РС-*** е депозирана искова молба от „***” ***, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя К.Х.Т., чрез
юрк.Л. Г., против Д. Б. С., ЕГН **********, от гр.***, обл.***, ул.“***“
№***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422,
ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 599,83 лева- главница,
представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна
вода, по фактури за периода 28.09.2021г. - 28.09.2022г., и сумата от 35,34
лева, представляваща лихва за забава за периода 28.10.2021 г. – 16.11.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 18.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№6057/2022 г. по описа на РС-***.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №6057/2022 г. по описа на РС-***, по
което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал.5 ГПК.
Сочи се, че ищецът е предоставил на ответника, в качеството му на
1
потребител, по смисъла на чл. 3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, водоснабдителни и канализационни услуги, на
обект с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, за които са издадени фактури в
периода от 28.09.2021г. - 28.09.2022г. Твърди се, че за посочения адрес,
ответникът има открита партида в регистрите на ВиК *** с ИТН ***
/абонатен номер ***. Твърди се, че между страните по делото е налице
облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите
условия на ВиК ***. Твърди се, че на основание чл. 8, ал.1 и 3 от Наредба №4,
получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от
собственика/собствениците на ВиК системи или от съответният регулаторен
орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор; общите
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
или местен ежедневник. Посочва се, че в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни условия,
като предложените от потребителите и приети от ВиК оператора различни
условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Твърди се, че
съгласно ОУ, задължение на Вик оператора е да водоснабди, отведе и
пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на
водопроводната мрежа, а абонатът, от своя страна е длъжен да заплати Вик
услугите в установения между страните срок и размер. Посочва се, че цените
на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на
чл. 192 и чл. 193 от ЗВ и разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2004г. Твърди
се, че в случая е налице изпълнение от страна на ищеца, за предоставяне на
ВиК услуги спрямо ответника. Твърди се, че от страна на ответника е налице
неизпълнение, като същият не е изпълнявал редовно задължението си да
заплаща ползваните ВиК услуги по издадените фактури, описани в
настоящата искова молба и е уведомен от ищеца по реда на чл. 67 от Общите
условия с Покана за доброволно изпълнение, получена на адреса на
22.02.2022г. от Х. С.-*** на ответника. Твърди се, че адресът е посетен
2
отново от служители на ВиК ***, на дати 02.08.2022г. и 03.08.2022г., за
връчване на покана за доброволно плащане, като и при двете посещения не е
открит никой на адреса. Сочи се, че за всяко от посещенията е изготвен
констативен протокол, екземпляр от който е залепен на вратата или
пощенската кутия на адресата с указание да осигури достъп. Излагат се
съображения, че поради неплащане в срок, със Заповед №159/19.08.2022г. на
управителя на ВиК, е разпоредено прекъсване на захранването и
водоподаването на абоната. Твърди се, че същото не е направено, тъй като на
адреса не е намерено лице, което да осигури достъп на служителите на
дружеството до измервателното тяло.
Твърди се, че задълженията по фактурите са изискуеми, както и че
съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Общите условия на ВиК оператора, в
сила от 30.09.2014г., ВиК издава месечни фактури, освен при изрична
договореност за различен период на фактуриране. Посочва се, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплаща използваните ВиК услуги, по
издадените фактури, които са дадени в табличен вид. Уточнено е, че
главницата, посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е
формирана като сбор от всички суми по издадените фактури.
Към исковата молба с са приложени писмени доказателства по опис и е
направено доказателствено искане – за прилагане на ч.гр.д.№6057/2022 г. по
описа на РС-***. Претендира се присъждането на сторените по делото
разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът,
редовно уведомен /разписка на л. 70 от делото/, не е депозирал отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Постъпила е
молба от процесуалния представител юрисконсулт Елена Узунова, поддържа
се исковата молба по изложените съображения. Отправено е искане към съда
в случай, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК, да постанови
неприсъствено решение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът
редовно уведомен по реда на чл. 41 ГПК / разписка на л.81 от делото/, не се
явява и не се представлява.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
3
последиците от своето бездействие-неспазване сроковете за размяна на книжа
и неявяването в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в исковата молба обстоятелства и приетите по делото
доказателства.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в Разпореждане № 5708/17.05.2023 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвения с Определение № 2890/03.07.2023г., проекто-
доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по
делото заседание, проведено на 21.07.2023г., и не е направил искане делото да
се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, Съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
На заявителя „***” ***, ЕИК ***, следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на
25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, които Д. Б.
С., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати.
За исковото производство, в полза на ищеца „***” ***, ЕИК ***, следва
да бъдат присъдени разноски, както следва: 25 лева за държавна такса и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, които Д. Б. С.,
ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 203 от ЗВ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че
ответникът Д. Б. С., ЕГН **********, от гр.***, обл.***, ул.“***“ №***
4
дължи на ищеца „***” ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
***, представлявано от управителя К.Х.Т. сумата от 599,83 лева- главница,
представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна
вода, по фактури за периода 28.09.2021г. - 28.09.2022г., и сумата от 35,34
лева, представляваща лихва за забава за периода 28.10.2021 г. – 16.11.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 18.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение
№3323/21.11.2022г. по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№6057/2022 г. по описа
на РС-***.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Д. Б. С., ЕГН **********, от
гр.***, обл.***, ул.“***“ №*** да заплати на „***” ***, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя К.Х.Т.,
сторени в заповедното производство по ч.гр.д.№6057/2022 г. по описа на РС-
*** разноски: сумата от 25 лева за държавна такса и сумата от 50 лева за
юрискосултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Д. Б. С., ЕГН **********, от
гр.***, обл.***, ул.“***“ №*** да заплати на „***” ***, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя К.Х.Т.,
сторените в исковото производство разноски, от които 25 лева за държавна
такса и сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5