№ 1115
гр. Перник, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20231720104928 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Р. Н. З. срещу Б. Г. Д. искове по чл.422
ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 45, ал.1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцата сумата от 1152,16 лева, представляваща дължими суми с оглед ползването
на имот, находящ се в *************, за периода от 01.11.2021 г. до 31.10.2022 г., а именно:
1. консумативи за ел. енергия в общ размер на 45,59 лева, за периода от 01.11.21 г. до
31.10.22 г., за студена вода - 24.31 лева за периода от 01.11.21 г. до 31.10.22 г., 218 лева такса
СОТ за периода от 01.11.21 г. до 31.08.22 г., 54,00 лева - такса за разходи във връзка с
етажната собственост, сумата от 20,00 лева - закупени препарати за почистване на
жилището,
2. 45,00 лева за сменен патрон на жилището, 14,00 лева за нова закачалка за баня,
588,00 лева за закупен матрак, 115,30 лева за закупено спално бельо - чаршафи и завивки,
27,96 лева за хавлиени кърпи, както и законната лихва върху главницата от 1152.16 лева от
31.07.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба и множеството уточнителни молби се поддържа, че ищцата живее и
работи в чужбина, като при прибирането си, в отпуск за 15 дни, на 10.09.2022 г., късно
вечерта намерила жилището си във вид, показващ, че е ползвано за живеене. Оказало се, че
ответникът Б. Д. е направил дубликат на ключа от жилището, разбрал е от СОТ кода на
монтираната аларма и за период от 10 месеца, от м. 11.2021 г. до м. 09.2022 г., е ползвал
жилището, като квартира, без нейно знание и съгласие. За този период тя е разговаряла с
1
него многократно по телефона, но той не я е уведомил за това обстоятелство. След
прибирането си на 11.09.2022 г. ищцата установила повреда в пералнята, бойлера, използван
до неузнаваемост и мръсен матрак на леглото, счупена закачалка в банята и веднага
инициирала среща с ответника, като при проведен разговор той не отрекъл заявеното му и
заявил, че ще плати всичко, ще отремонтира и закупи всичко ново. Твърди се, че на
23.09.2022 г. той саморъчно е подписал разписка, в която е упоменал, че дължи „наем” за
периода в размер на 3000 лева, която следвало да ги плати на вноски - първоначално е
платил само 500 лева, а останалите отказал. За сумата от 2500 лева е издадена ЗИЗИ, след
която ответникът заплатил присъденото на ищеца. Тъй като ответникът отказал да заплати
претендираните разходи - за ток, вода, СОТ и др. за имота, направени от него при ползването
му, за да не се спре ел. захранване ищцата заплатила същите. Твърди се, че описаният
матрак, ползван от ответника, бил закупен през 2004 г. и бил анатомичен, като не е
подлежал на повторна употреба от ищцата след употребата му от ответника, което наложило
неговата подмяна с нов. При пребиваването си в жилището на ищцата ответникът е ползвал
наличните чаршафи, възглавници, завивка, кърпи, като невъзможно е същите да се ползват
от ищцата, най-малко от хигиенична гледна точка. Поради тази причина ищцата е закупила
нови - бял долен протектор и бежов чаршаф и един зелен калъф за олекотена завивка и 2 бр.
възглавници. Отделно от горното, сочи се, че при пребиваването си в имота ответникът е
счупил желязна закачалка в банята, която ищцата е подменила с нова, както и е подменила
бравата на жилището си с оглед наличието на дубликат от предходния ключ за имота у
ответника, който и до днес не и е върнат. След ползването на жилището от ответника е било
необходимо и основно почистване на жилището, тъй като не го е заварила чисто и във вида,
в който го е оставила, като за целта е закупила препарати за дезинфекция – белина и перилни
препарати.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва
предявените искове. Поддържа, че не е налице договорна връзка между страните, по силата
на която за него да е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми. Сочи, че
не са налице доказателства за наличие на посочените вещи и състоянието им в жилището,
както и за тяхна последваща увреда. Твърди, че той и неговата майка са имали ключ от
процесния апартамент, предоставен доброволно от ищцата, за да могат да проверяват имота
и да се грижат за него, докато тя е в чужбина. Оспорва се твърдението ответникът да е
ползвал имота през сочения период. Твърди се, че приложената разписка за дължимост на
сумата от 3000 лева е подписана от ответника, тъй като е бил подложен на системен терор
от ищцата и за да преустанови същия, а не поради това, че е ползвал имота. Оспорва се
представената справка за посещения на имота за периодите 12.11.21 г.-27.11.21 г., 01.12.21 г.-
31.12.21 г., 02.02.21 г. – 19.02.22 г., 07.03.22 г. – 19.03.22 г. Изложените в отговора
съображения се доразвиват в представената писмена защита.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Представена е по делото разписка, подписана от ответника, с която същият се
2
задължава да заплати на ищцата сумата от 3000 лв., в срок до м.11.2022 г., с отсрочка до
декември месец 2022 г.. Като основание за дължимостта на сумата е посочен „наем“.
Отбелязано е, че при подписване на разписката са заплатени 500 лева. Няма спор между
страните, че останалата сума от 2500 лв., ведно с дължимата лихва и разноски, е заплатена
доброволно след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1782/23 г. по описа на ПРС, като за установяване на това обстоятелство е представено и
платежно нареждане / л. 16/.
Страните не спорят относно обстоятелството, че ответникът е закупил матрак, с който
да се подмени наличният в апартамента на ищцата, но ищцата намира същия за неотговарящ
на качеството на притежавания от нея.
Представен е формуляр за поръчка, ведно с фискален бон за закупен двулицев матрак
с размери 120/190 лв. на 13.01.23 г. на стойност 588 лв.
Въз основа на приетите като доказателства по делото фискални бонове и разписки за
плащане /л. 6-12 от делото/ се установява, че ищцата има открити кл. партиди на нейно име
за процесния апартамент в "Електрохолд продажби" АД - абонатен № ******** и във
"Водоснабдяване и канализация" ООД - Перник - абонатен № ***** Стойността на
доставената ел енергия за периода от 01.11.21 г. до м. 09.22 г. включително с лихвите за
забава била в общ размер на 45,59лв. Стойността на заплатената от ищцата услугата за
доставена, отведена и пречистена вода за процесния апартамент за периода от 01.11.21 г. до
м. 09.22 г. е в общ размер на 24,31 лв.
Представени са е фискални бонове за закупени, както следва на 20.09.22 г. домашни
потреби на стойност 20 лв., на 28.11.22 г., спално бельо на стойност 91,00 лева, на 28.11.22 г.,
единична закачалка на стойност 13, 99 лв. Представен е фискален бон за заплатени на
20.09.22 г. ключарски услуги на стойност 45 лева.
Представени са по делото също разписка за платени такси към етажна собственост в
размер на 54 лева до м.11/21 г. и приходни касови ордери, издадени от „Саламандър АСО
ФЛ“ ООД за такса СОТ за м. 10/21 г. до 09/22 г. м. 02, м.03/22 г. и м. 11 -12. 2022 г. в общ
размер 128 лева.
Представени са разпечатки от кореспонденция между страните, които не съдържат
релевантни за спора изявления на ответника.
Представени са и разпечатки от системата, поддържана от СОТ, за отразяване на
задействането й при влизане и излизане в обекта.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на двама
свидетели. От показанията на свидетелката Н.Ш. – сестра на ищцата и майка на ответника,
се установява, че ищцата е била предоставила на свидетелката ключ от апартамента си и й
възложила да наглежда същия, както и да заплаща консумативните разходи от нейно име.
Свидетелката сочи, че за периода м. септември или октомври 2021 г. до м. ноември 2022 г. е
посещавала жилището еднократно. Разказва, че във връзка с възникнал проблем с тока в
процесния апартамент ответникът е посетил Електроснабдяване и се срещнал с
3
домоуправителя на блока. Мисли, че ответникът си има свой ключ от апартамента и
предполага, че е посещавал апартамента, за да го наглежда, но не е живял там. Пояснява, че
конфликтът между страните възникнал по повод незаплатени суми за ток. На въпроси на
ищцата дали е видяла коледна украса в апартамента при посещението си през процесния
период, свидетелката заявява, че действително е видяла торби с играчки, но не и елха.
Споделя, че синът й се разделил със съпругата си през пролетта на 2021 г., но продължава да
живее в своя апартамент, находящ се на ******. Съдът кредитира показанията на
свидетелката, в частта, носеща информация за факти, като съответстващи на останалия
доказателствен материал, отчитайки нейната родствена връзка със страните по делото. Не
взема предвид изразените предположения за посещенията на ответника в процесното
жилище.
Свидетелката Н.Е., съседка на ответника, която живее на адрес
********************, разказва, че от 2002 г. ответникът живее на адреса със своите деца и
куче и го вижда всеки ден. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, като логични и
последователни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 и
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Предмет на доказване от ищеца по иска по чл. 59 ЗЗД е плащане на процесните суми
– за ел. енергия, студена вода, вход ЕС, такса СОТ, за перилни препарати, в резултат на което
неговото имущество се е намалило, а имущественото състояние на ответника се е увеличило
за сметка на ищеца, както и че намаляването и увеличаването произтичат от един общ факт
или от обща група факти – в случая, че в течение на процесния период не е ползвал имота и
съответно - доставената в него, вода и др. консумативи, а същият е ползван от ответника.
Липсата на основание за обогатяването на ответника за сметка на ищеца, като отрицателен
факт, не подлежи на доказване от ищеца, а напротив – наличието на основание за плащането
като разместване на блага, следва да се докаже от ответника, поради което е достатъчно
твърдението за липсата му.
При анализ на събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че
ответникът е ползвал имота на ищцата през процесния период. Този свой решаващ извод
основава на направеното от негова страна признание, обективирано в представената
разписка за дължимост на сума, равняваща се на наемна цена. Не се твърди преимуществено
ответникът да е ползвал жилището, а само от време на време през сочения период и в този
смисъл формираният извод не се опровергава от показанията на свидетелката Е., която
заявява, че е виждала ответника в собственото му жилище, през процесния период. Следва
4
да се посочи и че ниската стойност на комуналните услуги по месеци също подкрепя извода,
че жилището е ползвано спорадично. Като признание за ползването на имота съдът приема
и действието по закупуване на матрак от страна на ответника, с което той признава и
похабяването на съществуващия такъв. За несъстоятелни намира твърденията, че
поведението му е продиктувано от осъществен тормоз, доколкото дори да е упражняван
такъв от страна на ищцата, житейски логичното негово поведение е да потърси защита на
правата си по установения правов ред. Потребяването на комунални услуги, чието
заплащане е извършено от друго лице е обогатяване на лицето, което спестява извършване
на разходи, а заплатилото ги лице обеднява. Ищцата е заплатила стойността на потребеното
от ответника количество ток и вода, поради което и се дължи възстановяване на платеното.
Предвид изложеното претенциите за заплащане на сумата от 45,59 лева за ел. енергия и
сумата от 24,31 лв. за студена вода следва да се уважат. Същите са начислени за периода на
ползването, като съдът отчита датите на начисляване на сумите, съобразени с предвидените
отчетни периоди на съответните дружества и намира, че потреблението е извършено именно
в периода до завръщането на ищцата.
Изложеното не е валидно за заплатените суми за такса СОТ и такса за етажната
собственост. Таксата за охрана на имота е задължение на собственика, негова лична
преценка и не е обвързано с ползването на същия, поради което претенцията се явява
неоснователна.
Дължимите се такси към Етажната собственост на сградата се подчиняват на
различен режим. Съгласно чл. 48, ал.8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на
общото събрание. Ползватели са лицата, които имат учредено вещно право на ползване, а
обитатели са тези, които ползват на друго правно основание. Ответникът не попада в тази
категория лица. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, в приложимата към процесния период редакция
на ДВ, бр. 26 от 2016 г., не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна
възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. (3) Общото събрание
с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши
собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една
календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление
и поддържане по ал.1. В случая не са представени доказателства за това дали ищцата е под
такъв режим на заплащане, с оглед пребиваването й в чужбина или се начисляват такси в
пълен обем, които биха били дължими от нея, дори и ответникът да не е ползвал
апартамента. Отделно от това представената разписка удостоверява плащане на такси за
период, предхождащ процесния, а именно до м.11/21 г., поради което исковата претенция за
заплащане на тази сума следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно претенциите за заплащане на сумата от 45,00 лева за сменен патрон на
жилището, 14,00 лева за нова закачалка за баня, 588,00 лева за закупен матрак, 115,30 лева за
5
закупено спално бельо - чаршафи и завивки, 27,96 лева за хавлиени кърпи.
Предмет на доказване от ищеца по иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД са конкретните
обстоятелства, на които основава иска си – свързани с 1. вреди (съвкупност от
неблагоприятни за пострадалия последици), причинени на ищеца 2. противоправно 3.
поведение на ответника (състояние на несъответствие между правно дължимото и
фактически осъществено поведение), при наличието на 4. причинна връзка между
противоправното деяние и настъпилата вреда. 5. Вината на ответника, съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД се предполага до доказване на противното, поради което липсата й подлежи на
доказване от ответника. А именно ищцата следва да установи, че в процесния период
ответникът, чрез ползването си, е похабил сочените нейни вещи, както и че е имал
неразрешен достъп до жилището й, което е наложило подмяна на патрона на входната врата,
съответно заплащане на съответната сума за това.
По изложените по-горе съображения съдът формира извод, че ответникът е ползвал
жилището на ищцата без да има правно основание за това. Закупуването на нов матрак
съдържа в себе си признание, че е ползван намиращия се в жилището преди това друг такъв,
заедно с вещите, функционално свързани с него, а именно текстилни принадлежности. С
оглед тяхното предназначение и естество същите не биха били годни да бъдат ползвани
отново от хигиенна гледна точка, което налага необходимостта да бъдат подменени.
Захабяването им до степен да бъдат неизползваеми се приравнява на увреждане на вещта.
Поведението на ответника е противоправно и същият дължи обезщетение за настъпилите в
патримониума на ищцата имуществени вреди, като съдът определя техния размер по реда на
чл. 162 ГПК, доколкото отчита, че дължимата се стойност не следва да бъде като за нови
вещи, доколкото ползваните такива са били използвани и преди това от ищцата. В този
смисъл за закупено спално бельо и завивки претенцията следва да бъде уважено до сумата от
90, 00 лв., за хавлиени кърпи до 20, 00 лв., за закупен матрак за 480 лева. Възражението, че
матрак е закупен, поради което не следва да се уважава тази претенция се явява
неоснователно, тъй като длъжникът е предложил вещ, която не е със същото качество, като
увредената, и кредиторът е в правото си да откаже да приеме това изпълнение и да потърси
паричната равностойност на вещта. Съдът намира също, че извършването на разходи за
закупуване на почистващи препарати е било наложително. Естествено е ищцата да желае да
почисти апартамента си след неправомерното ползване от ответника. Претендираната сума
от 20, 00 лева, за заплащането на която са представени доказателства, е съответна на
пазарната стойност на такива продукти от среден клас.
Съдът намира за основателна и претенцията за заплащане стойността на смяната на
патрона на входната врата, наложила се именно поради това, че неправомерно ответникът е
влизал в жилището на ищцата, разполага с ключ от него и този разход е извършен за
предотвратяване на последващо навлизане.
За неоснователна съдът намира претенцията за заплащане стойността на подменена
закачалка за баня. Не се събраха доказателства в хода на производството, че ответникът с
действията си е счупил намиращата се такава в банята на апартамента. Представените
6
разпечатки от кореспонденция не съдържат негови изявления в този смисъл и от
поведението му не може да се формира подобен извод, аналогично с разсъжденията за
спалното бельо.
Като законна последица от уважаване на претенциите следва да се присъди
съответното претендирано обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
изплащане.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на
исковите претенции.
Ищцата е направила разноски в исковото производство за заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лева – държавна такса, от които съобразно уважената част от иска
/724,90/1152,6/ следва да се присъдят 15,50 лв.. В заповедното производство ищцата е
направил разноски както следва: 400 лева – адвокатско възнаграждение и 25,00 лева –
държавна такса, т. е. общо 425,00 лева, от които следва да се присъдят 263, 50 лв..
Ответникът следва да понесе отговорността за заплащане на посочените разноски по делото.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете /507,86/1152,6/ в исковото производство за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв, от които следва да се присъдят 185 лв. и в
заповедното за адвокатско възнаграждение от 400 лв. да се присъдят 148 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД ,
чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
************* ДЪЛЖИ на Р. Н. З., с ЕГН **********, с адрес: ********** сумата в размер
45,59 / четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ лева – заплатена стойност на
ел. енергия, за периода от 01.11.21 г. до м. 09.22 г., сумата от 24.31 / двадесет и четири лева
и тридесет и една стотинки/ лева за заплатена студена вода - за периода от 01.11.21 г. до м.
09.22 г., сумата от 20,00 /двадесет/ лева - закупени препарати за почистване, сумата от
45,00 / четиридесет и пет/ лева за сменен патрон на жилището, 480,00 / четиристотин и
осемдесет/ лева за закупен матрак, сумата от 90,00 /деветдесет/ лева за закупено спално
бельо - чаршафи и завивки, сумата от 20,00 / двадесет / лева за хавлиени кърпи, както и
законната лихва върху главницата от 724,90 лева от 31.07.2023 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3643 по описа за 2023
7
г. на Пернишки районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявените исковете за заплащане на сумата
218 ,00 лева - такса СОТ за периода от 01.11.21 г. до 31.08.22 г., за сумата от 54,00 лева -
такса за разходи във връзка с етажната собственост, за сумата от 14,00 лева – за закупена
закачалка за баня и исковете за заплащане на стойността на закупен матрак за разликата над
480,00 лева до претендирания размер от 588, 00 лева, за закупено спално бельо - чаршафи и
завивки за разликата над 90, 00 лева до претендирания размер от 115, 30 лв. и за заплащане
стойността на закупени хавлиени кърпи за разликата над 20 лева до претендирания размер
от 27,96 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ********* вх. А, ет. 7 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Н. З., с ЕГН **********, с адрес: ********** на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
сумата в размер на 15,50 лева – разноски в исковото производство и 263,50 лева – разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА Р. Н. З., с ЕГН **********, с адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ********* вх. А, ет. 7 на осн. чл. 78, ал.3 ГПК сумата
в размер на 148,00 лева – разноски в исковото производство и 185,00 лева – разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03643 по
описа за 2023 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8