РЕШЕНИЕ
№976
гр. Пловдив, 15.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура - Пловдив Росен Каменов, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 413 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от „ОБС Трейд“ ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. Асеновград, депозирана чрез пълномощника му адв. Т. Н., против Областна дирекция на МВР - Смолян. С
исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати
на ищеца имуществени вреди, претърпени в резултат на издаден срещу него
незаконосъобразен Електронен фиш серия Г № 0000738 с издател ОД на МВР Смолян,
представляващи сторените в хода на съдебното обжалване на електронния фиш по
АНД № 116/2019 г. по описа на Районен съд - Чепеларе разноски за заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в хода на
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева
адвокатски хонорар и 25 лева държавна такса за образуване на делото.
Ищецът,
редовно призован, е изпратил представител в съдебно заседание - упълномощения
му адв.Н., който поддържа исковата претенция и моли
същата да се уважи така, както е предявена, като се присъдят и направените в производството
разноски.
Ответникът по иска ОД на МВР - гр. Смолян
е депозирал писмен отговор по исковата молба, чрез представляващия ответника Директор
на ОД на МВР. С отговора се заявява признание на иска за имуществени вреди от
400 лева. Прави се искане в тази връзка за приложението на разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК за възлагане разноските върху ищеца. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания
размер на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция и
намаляването му до минималния предвиден такъв. В съдебно заседание, редовно
призован, ответникът не е изпратил представител.
По направеното признание на иска ищецът не е
направил искане за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК, поради
което и съдът дължи произнасяне с решение по чл.235 от ГПК.
Задължително участващият по реда на
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за основателност на исковата претенция,
като моли същата да се уважи.
Пловдивският административен съд, на
първо място, намира, че искът е допустим.
С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск с правно
основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от
съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в
резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на
административна дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно
Тълкувателно постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление,
като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също
представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда
на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 АПК, но въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за квалифициране на
иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно -
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая
исковата претенция е основана на отмяна на електронен фиш по предвидения за
това съдебен ред по ЗАНН, към който препраща чл.189, ал.8 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането.
Предвид това, че електронният фиш е приравнен едновременно на акт за
установяване на административно нарушение и на наказателно постановление по
отношение на правното му действие /в този см. е ТР №1/14 г. по т.д.1/13 г. на
ВАС/, то всичко изложено по-горе относно допустимостта на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление се отнася в пълна
сила и по отношение на претендирани вреди като
резултат от незаконосъобразно издаден електронен фиш.
На второ място, както е посочено и
в цитираното вече ТП № 2/15 г., а също и в ТР № 1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ
колегия, нито ЗАНН, който е приложимият закон в производството по обжалване на
наказателните постановления, нито НПК, към който ЗАНН препраща за неуредените
случаи, са предвиждали към момента на провеждане на делото пред районния съд специален
ред за присъждане на разноски в производството. Същото се е отнасяло и до
касационното производство по обжалване решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела, при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на ВАС, административните
съдилища не са могли да присъждат разноски до настъпилото изменение в ЗАНН. Тъй
като към момента на провеждане на производството пред районния съд по обжалване
на електронния фиш не е била в сила все още разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН
/приета едва с ДВ., бр.94/29.11.2019 г./, то редът за претендиране на
направените разноски по тези производства по ЗАНН е именно този по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ /в редакцията на закона към момента на депозиране на исковата молба/
за търсене на обезщетение за вреди.
Искът е предявен от надлежна страна,
предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен
ответник, доколкото, по смисъла на чл.205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посочения
електронен фиш, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди
за ищеца е именно Областна дирекция на МВР - Смолян. Последната е юридическо
лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което и правилно искът е насочен
именно срещу нея.
По същество исковата претенция се явява
основателна.
От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа
страна, че срещу ищеца „ОБС Трейд“ ООД е бил издаден Електронен фиш серия Г № 0000738
на ОД на МВР Смолян, с който на същия е било наложено административно наказание
имуществена санкция от 2000 лева за нарушение по КЗ. Електронният фиш бил
обжалван от ищеца по реда на чл.59 от ЗАНН пред Районен съд – Чепеларе, където
по жалбата било образувано АНД 116/2019 г. по описа на съда. По него с решение
№ 153/20.11.2019 г. електронният фиш бил отменен като незаконосъобразен. Това
решение не било обжалвано и влязло в сила на 10.12.2019 г. В производството
пред Районен съд - Чепеларе дружеството – ищец било представлявано от
упълномощения му адв.Н., за когото по делото било
представено пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие от
15.08.2019 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, когато
възнаграждението за адвокат е заплатено в брой, то с оглед доказване на
плащането, този факт следва да бъде отразен в договор за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В случая се установява, че такъв договор за правна
защита и съдействие, ведно с пълномощно от името на дружеството - ищец за адв.Н., е бил приложен в оригинал по АНД 116/2019 г. на РС
- Чепеларе. В договора е изрично отразено, че има за предмет именно оказване на
правна защита и съдействие по повод обжалване на електронния фиш на ОД на МВР -
Смолян. В договора, освен това, изрично е посочено и че е договорено и платено
в брой възнаграждение от 400 лева. В тази насока и според съда, въпросният
договор за правна защита и съдействие е годен да удостовери извършения от
страна на ищеца разход за адвокатска защита пред районния съд по обжалване на
електронния фиш. Поради това и така направеният разход от 400 лева за
възнаграждение на адвокат по делото на районния съд е доказан по своя размер.
За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно:
да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се посочи, е установена по делото наличната отмяна на издаден при изпълнение на
особена по своя характер административна дейност, каквато е административно-наказателната
дейност, акт – електронен фиш, като незаконосъобразен. В развилото се пред Районен
съд - Чепеларе по АНД 116/19 г. производство се установява, както се каза вече,
ищецът да е направил имуществен по своя характер разход, като е заплатил
адвокатски хонорар за представителство от адвокат, упълномощен с пълномощно по
делото. Така направеният разход се явява имуществена вреда за ищеца, която,
освен това, е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт –
електронен фиш – и е непосредствена последица от него, доколкото ищецът не би
търсил и заплащал адвокатска защита, ако срещу него не бе издаден
незаконосъобразния електронен фиш. В тази насока съдът взема предвид и
изричното разрешение, дадено в задължителното за съдилищата ТР 1/2017 г. на
ВАС, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления /респ. електронен фиш/, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Съдът е длъжен да се
съобрази със задължителното за приложение тълкувателно решение.
Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на
държавата. В тази връзка съдът съобразява и съдържанието на изричната
разпоредба на чл.4, пр. посл. от ЗОДОВ.
Не се установява
от доказателствата по делото нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които са
основание за отхвърляне на иска, или намаляване размера на присъденото обезщетение.
От
изложеното следва, че искът е доказан и по своето правно основание, като поради това
и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди, произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на отменен като незаконосъобразен електронен фиш,
издаден против ищеца.
В Тълкувателно
решение № 1/2017 г. на ВАС изрично е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа
на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата /ЗА/, сиреч да е обоснован и справедлив, което означава да е съразмерен на извършената правна
защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява, или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в
производството. В разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА е предвидено, освен, че размерът
на договореното адвокатско възнаграждение следва да е обоснован и справедлив,
също и че не може да е по-нисък от предвидения в наредбата на ВСС размер за
съответния вид работа. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в относимата редакция/ е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, респ. приложимо и за електронни фишове,
каквото е установено в случая да е извършено за ищеца пред РС - Чепеларе от
адвокат, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административно -наказателен характер, извън
случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв. /чл.18, ал.3 от Наредбата/. В
случая наложената по електронния фиш глоба е била в размер на 2000 лева, като в
тази връзка и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата / в редакцията в сила към
датата на сключване на договора/, при
интерес от 1000 до 5000 лева възнаграждението е 300 лв. плюс 7 процента за
горницата над 1000 лева. Предвидените по Наредбата размери са само долна
граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната
от тях правна помощ, а самият размер се определя по свободно договаряне въз
основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален
размер не е равнозначен на обоснован и справедлив размер по смисъл на чл.36,
ал.2 от ЗА, а определянето на размера на възнаграждението като обоснован и
справедлив е в зависимост от характеристиките и обема на конкретно оказаната
правна помощ и във връзка със спецификите, сложността, продължителността и
предмета на конкретното производство. В случая, оказаната правна помощ по
делото пред районния съд се е изразила в изготвяне и депозиране на жалба срещу
електронния фиш, процесуално представителство чрез участие на упълномощения
адвокат в две съдебни заседания, ангажиране на писмени доказателства и
представяне на писмени бележки по съществото на делото. С оглед на посочената
действително осъществена правна защита и съдействие, както и характера,
сложността и обема на делото, по което е осъществена защитата, то съдът намира,
че съразмерен размер на обезщетението в случая е такъв именно от 400 лева,
който се претендира и който надхвърля незначително минимално предвидения такъв
в Наредбата от 370 лева. Тоест, така направеният разход от 400 лева от ищеца
може да бъде счетен за съответен на фактическата и правна сложност на
проведеното пред районния съд производство и съответно оказаната по него правна
помощ. Поради изложеното и исканото по делото обезщетение за направени разходи
за адвокатско възнаграждение, следва да се уважи като претенция до пълния претендиран размер от 400 лева, който размер е признат за
основателен и от ответника.
Настоящият състав намира за основателно и
направеното акцесорно искане, което принципно следва
съдбата на основното, за присъждане на законна лихва върху обезщетението, което
ще се присъди. Според т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове
на администрацията, началният момент на дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизането в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове, а при нищожните – моментът на издаването им. В случая
се претендира законна лихва от деня, следващ датата на влизане в сила на
решението по отмяната на незаконосъобразния електронен фиш, поради което и
законната лихва върху сумата от 400 лева ще следва да се присъди, считано от
тази по-късна дата 11.12.2019 г. и до окончателното изплащане на размера на
обезщетението.
Що
се касае до исканото от ответника приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, основано на
направеното с отговора по исковата молба признание на иска, то съдът намира, че
същото следва да се остави без уважение. На първо място, от отговора по
исковата молба става ясно, че се признава, но не изцяло, исковата претенция,
доколкото въпросният размер на обезщетение се претендира със законната лихва, а
по отношение на това акцесорно искане не е налице
изрично признание на иска. Дори и исковата претенция да бе призната изцяло
обаче, според съда пак не биха били налице основания за приложението на чл.78,
ал.2 от ГПК, както се претендира от ответника. Известна е в тази насока
действително разнопосочната и противоречива съдебна практика на ВАС, като,
както в цитираните в отговора по исковата молба съдебни актове, така и в редица
други, като напр. Определение 2362/2020 г. по адм.
дело № 1334/20 г. или Определение № 2227/20 г. по адм.
дело № 1495/2020 г. на ВАС, съдът приема, че при липсата на доказателства
ищецът да е направил постъпки пред ответника за доброволно заплащане на претендираната сума и да има отказ от ответника това да
бъде сторено преди предявяване на иска, следва да се счете, при признание на
иска, че са изпълнени и двете кумулативно дадени предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК и ответникът да бъде освободен от заплащане на разноски в полза на ищеца.
Впрочем, в посочените съдебни актове, както и напр. в Определение № 3983/2018 г.
по адм. дело № 3647/2018 г., съдът е обвързал
приложението на чл.78, ал.2 от ГПК и с установено поведение на ответника по
заплащане на претендираното обезщетение по ЗОДОВ, вкл.
в хода на вече заведеното съдебно производство.
Според
възприетото друго разрешение по същия въпрос, дадено например в Определение №
13611/2019 г. по адм. дело № 11175/2019 г. и Определение
№ 1390/2019 г. по адм. дело № 14343/2018 г., както и
др., в производствата по ЗОДОВ относно претендирани
по исков ред разноски не може ответникът да се позовава на чл.78, ал.2 от ГПК
при признаване на иска, защото завеждането на делото от ищеца е било по причина
отсъствието на въведена нормативна уредба за възстановяване на разноските и
няма връзка с поведението на ответната страна, тъй като делото, при всички
случаи, следва да бъде заведено, за да се постигне възстановяването на
направени в друго съдебно производство разноски, съгласно и съдържанието на ТР
1/2017 г.
Според
настоящия съдебен състав, нито едно от двете противоположни становища на ВАС
относно приложимостта, съответно неприложимостта на разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК, не е споделимо, доколкото приложението на
ГПК, включително и нормата на чл.78, следва да се осъществява само при липса на
изрична уредба в специалния ЗОДОВ, респ. АПК и това произтича от §1 ЗР на ЗОДОВ
и чл.144 от АПК. Върховният административен съд на Република България в тази
насока последователно и многократно е застъпвал и тезата, че уредбата на чл.10
от ЗОДОВ, включваща и разпределянето на разноските в производството, е
специална по отношение общите правила на ГПК и АПК и дерогира
приложението им /в този см. Определение № 8619/16 г. по адм.
дело № 7076/2016 г., Определение № 7220/2019 г. по адм.
дело № 1338/2018 г./. В чл.10, ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ изрично е предвидено в кои
случаи разноските по производството по делата по този закон се възлагат на
ищеца. Следователно, не е налице неуреден случай, за да се прибегне към
приложението на общите разпоредби на чл.78 от ГПК. Нормата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, сочи изчерпателно конкретните хипотези, при които ищецът следва да
заплати разноските по делото, като признанието на иска не е сред тях. Ето защо и
в случая не са налице основания за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, при
наличие на изричния текст на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, който сочи, че при уважаване
на иска изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и внесената държавна такса /изцяло/ и възнаграждението на
един адвокат /съразмерно с уважената част от иска/. В тази насока и съдът
намира, че в случая, независимо от заявеното
признание на иск, при условие, че същият се уважава и то изцяло,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото по
посочения ред. В този смисъл е налице и практика на ВАС, която се споделя от
настоящия съд и е обективирана напр. в Определение №
3446/18г. по адм. дело № 1728/2018 г., Определение №
10623/19 г. по адм. Дело № 539/18 г.
Затова и на основание
специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължат и следва да бъдат
присъдени разноските по производството, като конкретно бъде присъден размерът
на внесената държавна такса за образуване на делото, която е 25 лева, както и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
По възражението на представителя на ответната
страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено за представителство пред настоящия съд, съгласно
договора за правна защита и съдействие, представен по делото, следва да се
посочи, че възнаграждението действително се явява прекомерно и са налице основания за намаляването му по
смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, приложим съгласно препращането на чл.144 от АПК
и §1 от ЗР на ЗОДОВ. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията на разпоредбата към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за настоящото
дело/ за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела с определен материален интерес възнаграждението е: при интерес до 1000 лв.
– 300 лв. В конкретния случай, уговореното и платено възнаграждение по
настоящото дело, видно от представения договор за правна защита и съдействие от
27.01.2020 г., е 400 лева, а оказаната от адвокат Н. по настоящото дело правна
помощ се изразява в изготвяне и депозиране на исковата молба, както и
процесуално представителство в единственото заседание, продължило пет минути. Това
дело не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това и в процесния
случай уговореният и видно от договора за правна защита и съдействие, приложен
по настоящото дело, заплатен действително от ищеца размер на адвокатското
възнаграждение от 400 лева, който надвишава със 100 лева минимално предвидения
по Наредбата, следва да се определи като несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36, ал.2 от ЗА, поради което следва да бъде определен като
прекомерен и намален по искането на ответника до справедлив и съответстващ на
посочените критерии размер, а именно такъв от 300 лева.
Предвид
посоченото и ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените
разноски в производството за държавна такса от 25 лева, както и адвокатско
възнаграждение от 300 лева, или общо 325 лева.
По така
изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - гр. Смолян, бул.“България“ № 67, да заплати на „ОБС Трейд“ ООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр. Асеновград, ул.“Марин Дринов“
№ 33, сумата в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно
издаден срещу него Електронен фиш серия Г № 0000738 на ОД МВР Смолян, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи - гр. Смолян, бул.“България“ № 67, да заплати на „ОБС
Трейд“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград,
ул.“Марин Дринов“ № 33, сумата в размер на 325, 00 лв. /триста двадесет и пет лева/,
представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: