РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Г.Г.
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 552/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС от ищцата Р.Ч.В., упълномощила като проц. представител адв. Д.Н. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 5), за установяването на правото ѝ на собственост, придобито по възмезден начин по време на брака като лично имущество, на осн. чл. 21, ал. 1 от СК (от 1985 г., отм.) върху:
1.1. Дворно място, с площ от 711 кв. м., с идентификатор № 73496.501.2322 по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан,
1.2. Масивна жилищна сграда, със застроена площ 102 кв. м., с идентификатор № 73496.501.2322.1 по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан.
1.4. Ищцата била единствен наследник и наследила имуществото на родителите си. На 28.01.1999 г . била продала наследената от баща ѝ овощна градина за сумата от 400 000 четиристотин хиляди лева, но за месец парите свършили.
1.5. Ищцата твърди, че с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 4, том. 1, рег. №83, д. №10/99 година от 18.01.1999 г. на Нотариус № *** - А. Р.била призната за собственик по наследство на недвижим имот, находящ се в *****, а именно: Полумасивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от първи етаж със застроена площ от 84 кв.м; втори етаж със застроена площ от 84 кв. м.; мазе от 24 кв. м. и пристроена полумасивна лятна кухня с площ от 18 кв.м., построени с отстъпено право на строеж в държано дворно място, съставляващо имот с пл. № 2632, за който е отреден парцел VII в кв. 101 по плана на гр. Тутракан.
1.6.
На 25.02.1999
г. ответникът изтеглил заем в размер на 15 000 000 (15 000
деноминирани) лв., който ищцата обезпечила, като ипотекирала къщата на
родителите си.
1.7.
С кредита бил закупен трактор на стойност 600 000
лв.
1.9. (Уточнено в с. з. - л. 86) Tвърди, че личният ѝ наследствен имот бил продаден съгласно Нотариален акт № 50/20.12.2002 г. за цената от 35 000 лв., като през март. месец 2002 г. между нея и бъдещите купувачи е сключен предварителен договор, съгласно който купувачите изплатили на ищеца следните суми:
1.10. през месец март - 10 000,00 лв.;
1.11. за периода от месец март до месец ноември - по около 1 000,00 долара месечно;
1.12. през. месец ноември - 2002 г. - 10 000,00 лв.
1.13.
С тези пари съпрузите закупили дворно място с малка
стара къща в него с предварителен договор от 11.05.2002 г., като при покупката
заплатила 3 000 лв. в брой, а на 30.08.2002 г. - още 3 000 лв.
1.14.
С останалата част в размер на 29 000 лева започнали
ремонта на къщата и пристрояване към нея, като от 66 кв. м. станала с площ от
102 кв. м. Ремонтът приключил през м. септември 2002 г. и възлязъл на стойност
17 061 лв.
1.15.
Твърди се, че прехвърлянето на имота с нотариален акт
станало след пет години.
2.
Ответникът К.А.В. е подал отговор на искова молба в срока по чл. 131 от ГПК, чрез адв. Г.Г. *** (л. 47).
2.1.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
2.1.1.
Твърди се, че гореописаният имот е придобит в режим на
СИО, при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от страните.
2.1.2.
Не
се оспорват
обстоятелствата от т. 1.3 - 1.8.
2.1.3.
Твърди се че
покупната цена на процесния имот е заплатена със средства предоставени в заем
от:
2.1.3.1. А. В. - баща на ответника (2 500 лв.) и
2.1.3.2. С. В. - брат на ответника (1 550 лв.).
2.1.4.
(Уточнено в с. з. - л. 86) Средствата били предоставени през
м. октомври 2002 г.
2.2.
Предявени са насрещни искове за осъждането на ищеца да заплати на
ответника
2.3.
припадащата
му се част от тежестите на общата вещ, дължима на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗС, представляваща дължими от ищеца данъчни
задължения за процесните имоти, заплатена от ответника 18.12.2018 г., която
част възлиза на 185 лв.;
2.4.
(в условията на евентуалност) сумата, с която ищецът неоснователно се е
обогатил, дължима на
осн. чл. 59 от ЗЗД, в резултат на заплащането от ответника на данъчни
задължения за процесните имоти, с платежно нареждане от на 18.12.2018 г., в
размер на 370 лв.
3.
Ищцата Р. Ч.В. е подала отговор на насрещната искова
молба чрез адв. Д.Н. от Адвокатска
колегия – гр. Силистра, с който заявява, че иска е допустим но неоснователен,
тъй като данъчните задължения за имота са били погасени от ищеца на 18.10.2018
г.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
4. Като свидетели по делото са разпитани: Й. Т. Р., П. С. К., С. Ц. Ф. (л. 87), М. Х. И.(л. 109).
5. На 19.11.1998 г. починал бащата на ищеца - Ч. Ч.(л. 10).
6. На 18.01.1999 г. е издаден Нотариален акт № 4/18.01.1999 г., с който ищеца В. е призната за собственик по наследство от баща си на Двуетажна жилищна сграда, построена в държавно дворно място, съставляващо имот с пл. № 2632, за който е отреден парцел VII, в кв. 101 по плана на гр. Тутракан (л. 13).
7. На 28.01.1999 г. е сключен договор за покупко - продажба, съгласно който ищецът продава на М. Н. 30 бр. овощни дръвчета и оградна мрежа за сумата от 400 000 лв. (л. 14).
8. На 25.02.1999 г. е сключен договор за ипотека, съгласно който страните учредили ипотека върху имота по т. 6, за обезпечаване на кредит в размер на 15 000 000 лв., отпуснат на ответника от „Банка ДСК” ЕАД (л. 15).
9. На 26.02.1999 г. е сключен договор за покупко - продажба, съгласно който ищецът В. е закупила трактор с марка „ZT - 300 - Фаворит” за сумата от 600 000 лв. (л. 16).
10. През 2002 г. според свид. К., последният, в качеството си на председател на кооперация, закупил от ищеца трактор на стойност 600 000 лв. Показанията на свидетеля не могат да бъдат ценени с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Сделката е формална (чл. 144 от ЗДвП) и стойността на договора е над 5 000 лв.
11. На 11.04.2002 г. (съдът приема за достоверна датата, посочена при нотариалната заверка на подписите) е сключен предварителен договор за покупко - продажба (л. 18), съгласно който Ц. Ц., Р. П. и С. Ф., са се задължили да прехвърлят на ищеца собствеността върху Дворно място с площ 680 кв. м., съставляващи имот с пл. № 2421, в кв. 106 по плана на гр. Тутракан, за сумата от 6 000 лв., платими както следва:
11.1. към момента на договора са заплатени 3 000 лв.;
11.2. до 30.08.2002 г. е следвало да бъдат изплатени останалите 3 000 лв.
11.3. Свид. Ф. твърди, че двете вноски за закупуване на дворното място и (всяка по 3 000 лв.) са заплатени от ищеца през 2002 - 2003 г. (Съдът приема, че се касае за тази година, тъй като през 2003 г. свид. Ф. тръгнала „на гурбет”) Страните съборили намиращата се към този момент в имота сграда и изградили нова.
12. На 20.12.2002 г. е сключен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 50/20.12.2002 г. на Нотариус № *** - Й. Д., съгласно който страните по делото продават на Х. М. и Н. Х. - 1/2 ид. ч., и на И. Р. и свид. Й. Р. - останалите 1/2 ид. ч. от горепосочената Двуетажната жилищна сграда (вж. т. 6), построена в държавно дворно място, съставляващо имот с пл. № 2632, за който е отреден парцел VII, в кв. 101 по плана на гр. Тутракан, за сумата от 6 697,40 лв. (л. 19).
12.2. Показанията на свидетеля относно договорената цена могат да бъдат ценени. При режима на съпружеска имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. С иска по чл. 23 СК се цели установяване, че при осъществяване на придобивния способ са вложени лични на единия съпруг средства. Спорът се развива между съпрузите, респ. бившите съпрузи, които или единия от тях, са участвали в сделката като приобретатели. Нормите на СК са специални и отчитат спецификата на семейните отношения, които не са само имуществени, а имуществените се преплитат и със сложни лични отношения. Докато съпрузите са в брак не могат да предполагат бъдещ развод, за да подписват обратни писма с оглед бъдещо разкриване на симулация, нито могат да уговарят квоти на придобиване, защото съпружеската общност е бездялова. Именно затова при разрешаване на спор за трансформация на лични средства по отношение на имот, придобит с договор за покупко - продажба, е относимо каква е действителната придобивна цена и произхода на средствата, с които е заплатена, като твърдението, че е заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт не съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства. Фактите в какъв размер е действително уговорената цена и произхода на средствата, с които е заплатена подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. (Решение № 86 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2017 г., II г. о.)
13. През 2003 г. (на неустановена дата) е сключен договор за потребителски кредит между С. В. (брат на ответника) и „Българска пощенска банка” АД за сумата от 3 000 лв. (л. 65) На 26.03.2003 г. сумата е получена от кредитополучателя (л. 80). Свид. И. е бил поръчител по договора за кредит, като кредитополучателя му казал, че заема е предназначен за ответника.
14. На 09.08.2007 г. е сключен договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 118/09.08.2007 г. на Нотариус № *** - Й. Д., съгл. който Ц. Ц., Р. П. и свид. С. Ф. продават на ищеца Дворно място с площ 708 кв. м., съставляващи имот с пл. № 2322, в кв. 106 по плана на гр. Тутракан, заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв. м. (л. 6). Видно от представената по делото скица, за поземления имота е отреден идентификатор № 73496.501.2322 (за сградата съответно № 73496.501.2322.1.) при одобряването на кадастралната карта на гр. Тутракан (л. 8).
15. На 18.10.2018 г. е изготвена приходна квитанция, удостоверяваща, че ищецът В. *** сумата от 825,48 лв., представляващи данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци процесните имоти (земя и сграда на ул. ****) за периода: 2011 г. - 2018 г. (вкл.), както и лихва върху вземанията (л. 53).
16. На 25.10.2018 г. е издаден Акт № 1853-1/25.10.2018 г. на Община Тутракан за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който са установени допълнителни задължения задължение за заплащане на данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци процесните имоти за периода: 2013 г. - 2018 г. (вкл.), както и лихва върху вземанията, възлизащи общо на 364,24 лв. (л. 51 и 91)
17. На 18.12.2018 г. е издадена платежно нареждане от ответника с основание: „местен данък” за заплащането на Община Тутракан на сумата от 374,35 лв. (л. 46).
18. На ответникът са зададени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, на които той не се е явил да отговори.
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
19.
Съдът намира,
че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по
същество.
II.
По установителния иск
20. Ищецът
твърди, че процесните Дворно място с идентификатор № 73496.501.2322 и Жилищна
сграда с идентификатор № 73496.501.2322.1 са придобити с договор за покупко -
продажба на 09.08.2007 г., изцяло с лични средства на ищеца, получени от продажбата
на Двуетажна жилищна сграда, построена в държавно дворно място, съставляващо
имот с пл. № 2632, за който е отреден парцел VII, в кв. 101 по плана на гр. Тутракан, наследена от ищеца.
21. Към
процесния период са били приложими разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от СК (от 1985 г., отм.), който определя, че лични са
вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака
изцяло с лично имущество по чл. 20, ал.1 (в обхвата на който попадат
наследените имущества).
22. От
страна на ответника не е оборена доказателствената сила на Нотариален акт №
4/18.01.1999 г., поради което съдът приема, че ищецът В. е придобила по
наследство Двуетажна жилищна сграда, построена в държавно дворно място,
съставляващо имот с пл. № 2632, за който е отреден парцел VII, в кв. 101 по плана на гр. Тутракан.
23. Тази сграда е продадена впоследствие с договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 50/20.12.2002 г. Съдът кредитира показанията на свид. Р. , която твърди, че цената е 40 000 лв., като същата е платена на две равни вноски - през м. септември 2002 г. и при подписване на нотариалният акт - през м. декември 2002 г.
24. За закупуването на процесния имот с
идентификатор № 73496.501.2322 на 11.04.2002 г. е сключен предварителен договор
на 11.04.2002 г. Въпреки разминаването в планоснимачния номер на имота, парцела
и площта, съдът приема, че страните по делото и предишните собственици на
процесния имот с идентификатор № 73496.501.2322 (Ц. Ц., Р. П. и свид. С. Ф.) са постигнали съгласие на 11.04.2002
г. да прехвърлят собствеността именно върху процесния имот. Този факт не се
спори от страните, и се потвърждава от свид. Ф..
26. В
поземления имот е изградена сграда с идентификатор № 73496.501.2322.1, след
сключването на предварителният договор, но преди изповядването на окончателния
такъв. Поради тази причина сградата по силата на приращението е придобита от
собствениците на поземления имот - Ц. Ц., Р. П. и свид. С. Ф.. Впоследствие на 09.08.2007
г. поземления имот и сградата са прехвърлени на страните по делото за цената от
5 172 лв., която е по - ниска от заплатената по предварителният договор.
Последното налага извода, че прехвърлителите не са претендирали допълнителна
цена нито за поземления имот, нито за построената в имота сграда.
27. Следователно
цената на придобиване на поземления имот се равнява на сумата, изплатена по
предварителният договор, която не е заплатена с лични средства на ищеца (вж. т. 25).
28. По
отношение цената на придобиване на построената в имота сграда може да се приложи
разширително тълкуване на чл. 21, ал. 1 от СК (от 1985 г., отм.)., като се
приеме, че е налице трансформация не само когато личните средства са използвани
за заплащането на цената на сделката, но и когато са тях се допринася по
какъвто и да е друг начин за придобиването на имуществото. Приносът за
придобиването в случая се изразява в построяването на сграда в чужд имот (чиито
бъдещо прехвърляне е било уговорено), която след това е прехвърлена на
съпрузите безвъзмездно заедно със заплатеният поземлен имот.
29. В конкретният случай ищецът В. твърди, че е
вложила лични средства за построяването на сградата, която впоследствие е
прехвърлена с договора за покупко - продажба от 09.08.2007 г. При
това положение следва да бъде доказано по безспорен начин какви суми от личните
средства са използвани за конкретните строителни дейности, за да може крайният
им сбор да бъде съпоставен с общата стойност на разходите за построяването на
сградата. Тъй като собствеността върху сградата е извършено именно с
договора за покупко - продажба, на
изследване ще подлежат всички разходи по сградата, направени до този момент.,
т. е в периода: 11.04.2002 г. - 09.08.2007 г.
30. Относно
размера на направените разходи за построяването на сградата и периодът на
извършването им не са приведени никаква доказателства. Установено е единствено,
че към момента на продажбата през 2007 г. сградата вече е била построена.
31. Както вече бе отбелязано по - горе, ищецът В.
е получила през м. септември 2002 г. и през м. декември 2002 г. на два пъти
вноски от по 20 000 лв., представляващи продажната цена за наследствения
ѝ имот (вж. т. 12.1).
32. От доказателствения материал по делото не
може да се установи как са разходвани тези средства и, в частност, дали са
вложени в построяването на процесната сграда. Обратно доказателствата сочат на вероятност
част от сумата да е разходвана за други нужди на семейството.
32.1. Свид. Р. твърди, че с част от сумите е погасен банков
кредит, за да бъде вдигната, учредената по отношение на имота ипотека.
32.2. Самият
ищец В. твърди в исковата молба че предоставил 4 600 лв. на съпруга си за
да замине на работа в Република Италия и да се върне след това в страната.
32.3. Не
е установено какви приходи и разходи е имало семейството в периода на строежа
(доколкото всеки от съпрузите твърди, че другият съпруг не е работил), което открива
възможността част от сумата да е използвана за удовлетворяване на други битови
потребности.
33. Ако
се отчетат като признание твърденията на ищеца, че строежът е осъществен в
периода от предаването на владението на имота (11.04.2002 г.) до м. септември 2002
г. (л. 2), се налага извода, че всички
строителни дейности в периода 11.04.2002 г. - 30.08.2002 г. не са финансирани
със средствата от продажбата на наследствения имот, тъй като първата вноска от
20 000 лв. е осъществена през м. септември.
34. Дори
да се приложи разпоредбата на чл. 176, ал. 3 от ГПК поради неявяването на
ответника в последното открито
съдебно заседание и се приемат за доказани твърденията на ищеца, че строежът на
сградата е осъществен изцяло с личните средства на съпругата, то този извод ще
противоречи на показанията на свид. Р. , на които следва да бъде отдаден
приоритет.
35. За пълнота на изложението следва
да бъде отбелязано, че недоказани остават и твърденията за влагане на средства
на ответника за построяването на сградата, доколкото свид. И. е узнал,
че средствата са предназначени за ответника, не е бил свидетел на извършването
на конкретни разходи, финансирани с тези средства.
36. С
оглед изложеното съдът приема, че презумпцията на чл. 19 от СК (от 1985 г., отм.) не е оборена и
собствеността върху процесните имоти е придобита в режим на съпружеска
имуществена общност в резултат на вложени общи семейни средства.
37. Последното
налага отхвърлянето на установителните искове.
III.
По насрещният иск по чл. 30, ал. 1 от ЗС
38. Задължението
за заплащане на данъци и такси за придобитите в режим на съпружеска имуществена
общност имоти е облигационно, поради което на осн. чл. 24, ал. 1 от СК и чл.
30, ал. 3 от ЗС всяка от страните дължи половината от съответното задължение.
39.
В случая съгласно приходната квитанция от 18.10.2018 г.
ищецът В. *** сумата от 825,48 лв.,
представляващи данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци
процесните имоти за периода: 2011 г. - 2018 г. (вкл.), както и лихва върху
вземанията. С Акт № 1853-1/25.10.2018 г. на Община Тутракан са установени допълнителни задължения за заплащане на
данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци процесните имоти за
периода: 2013 г. - 2018 г. (вкл.), както и лихва върху вземанията, което
наложило с платежно нареждане от 18.12.2018 г. ответникът да заплати на Община Тутракан допълнително сумата от 374,35 лв. (вж. т. 15- 17).
40.
Следователно
дължимите публични задължения за процесните имоти са били 825,48 лв. + 374,35
лв. = 1 199,83 лв. Всяка от страните дължи половината от сумата, а именно по 599,92
лв.
41. Ответникът е заплатил сумата от 374,35 лв., която е по - малка от задължението му, с оглед на което искът по чл. 30, ал. 3 от ЗС се явява неоснователен. (Налага се извода, че ищецът В. е погасила, част от задължението на ответника).
IV.По
евентуалния насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД
42. Искът по чл. 59 от ЗЗД също се явява неоснователен, тъй като ответникът е изпълнил вменено му от закона задължение за заплащане на данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и обезщетение за забава върху тях, с оглед на което не е налице неоснователно обогатяване на ищеца със сумата.
Разноски
43. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение по главния иск - 800 лв.
44. Ищецът не е направил разноски по насрещните искове, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
45. Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност, предявените от ищеца Р.Ч.В., с ЕГН **********, срещу ответника К.А.В., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за установяването на правото ѝ на индивидуална собственост, придобито по възмезден начин по време на брака, като лично имущество чрез трансформация на лични средства върху следните имоти, индивидуализирани съгласно Скица № 15-760467/19.10.2018 г. изд. от СГКК – Силистра:
1. Поземлен имот с площ от 711 кв. м., с идентификатор № 73496.501.2322 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, две хиляди триста двадесет и две) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, с административен адрес: гр. Тутракан, ул. ****, при съседни имоти с идентификатори: № 73496.501.2323, № 73496.501.2462, № 73496.501.2320, № 73496.501.2319 и № 73496.501.278; заедно с построената в имота
2. Масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 102 кв. м., с идентификатор № 73496.501.2322.1 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, две хиляди триста двадесет и две, точка, едно).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от ответника К.А.В., с ЕГН **********,
срещу ищеца Р.Ч.В., с ЕГН **********,
насрещен иск за осъждането на ищеца да
му заплати припадащата му се част от
тежестите на общата вещ,
представляваща дължимата от ищеца част от данъчни задължения за Поземлен имот с
идентификатор № 73496.501.2322 и Масивна едноетажна жилищна сграда, с
идентификатор № 73496.501.2322.1 по кадастралната карта и регистри на гр.
Тутракан, заплатена от ответника с платежно нареждане от 18.12.2018 г., която
част възлиза на 185 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от ответника К.А.В., с ЕГН **********,
срещу ищеца Р.Ч.В., с ЕГН **********,
евентуален насрещен иск за осъждането на ищеца да му заплати сумата са която ищецът неоснователно се е обогатил, в резултат на заплащането от ищеца на
данъчни задължения за Поземлен имот с идентификатор № 73496.501.2322 и Масивна
едноетажна жилищна сграда, с идентификатор № 73496.501.2322.1 по кадастралната
карта и регистри на гр. Тутракан, с платежно нареждане от 18.12.2018 г., която
сума възлиза на 370 лв.
ОСЪЖДА ищеца Р.Ч.В., с ЕГН **********, да
заплати на ответника К.А.В., с ЕГН **********,
направените разноски по делото по главния иск в размер в размер на 800
лв. (осемстотин лева).
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: