Р Е Ш
Е Н И Е
№ 168
гр. Враца, 10.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА
и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА
адм. дело № 62 по описа на АдмС - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК
вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен от М.Т.С. ***, чрез пълномощника му * Т.П., против Областна Дирекция
на МВР - Враца иск за заплащане на сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
отменено с влязло в сила решение НП № 19-0248-000002/25.01.2019г., издадено от
ОДМВР - Враца, РУ Козлодуй. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Твърди се, че вредите
произтичат от платен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на НП.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск.
Ответникът - Областна
Дирекция на МВР - Враца, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата
претенция като недоказана. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение като несъразмерно на извършената правна защита и
съдействие. Прави възражение за
прекомерност и по отношение на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото производство.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за доказаност на предявения иск по
основание. Намира възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
за основателно.
По делото са
представени писмени доказателства. Изискано и приложено е АНД № 197 по описа за
2019 г. на РС – Козлодуй, предмет на разглеждане по което е било НП №
19-0248-000002/25.01.2019г., издадено от ОДМВР - Враца, РУ Козлодуй.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор и
от приетите писмени доказателства се установява, че с НП № 19-0248-000002/25.01.2019г.,
издадено от ОДМВР - Враца, РУ Козлодуй, на ищеца е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 1 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 20, ал. 2 от
същия закон.
С решение № 109 от 27.12.2019
г., постановено по АНД № 197/2019 г. по
описа на Районен съд – Козлодуй е отменено цитираното по-горе НП. Решението не
е обжалвано и е влязло в сила на 21.01.2020 г.
В производството пред
районния съд ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за
правна защита и съдействие № 236 от 26.06.2019 г. /л. 21 от АНД № 197/2019 г./,
с договорено и заплатено в брой възнаграждение от 300 лева.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Враца,
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определяща е дейността на органа, издал оспорения акт. НП се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административният
характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните НП като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този
смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на
ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи,
че НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал,
което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените
вреди. НП е издадено от РУ – Козлодуй към ОДМВР - Враца, а съгласно чл. 37, ал.
2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са юридически лица.
Предвид това
предявеният иск е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е
и основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение
на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от
ЗОДОВ. Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая безспорно е
налице отменен акт – НП № 19-0248-000002/25.01.2019г., издадено от ОДМВР -
Враца, РУ Козлодуй, отменено с решение № 109 от 27.12.2019 г., постановено по
АНД № 197/2019 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй и влязло в сила на 21.01.2020 г. Този факт е безспорен между
страните, при което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а
именно - отменен акт.
Именно
издаденото НП, което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е
предпоставка за ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за
правна защита и съдействие при съдебното му обжалване, последица от което е и
заплащането на адвокатски хонорар за процесуално представителство. Ако НП не
беше издадено, за ищеца нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше
да плати хонорар за това. Макар да не е задължително ползването на адвокатска
защита при обжалване на НП, в случай, че не е в
състояние само да организира защитата си, ангажирането на професионален
защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за
обезпечаването на успешния, а в случая и окончателен изход на
административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за
осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно
дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на
Върховния административен съд. Съгласно цитираното ТР при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
При тези констатации съдът
намира, че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие на
причинна връзка между отменения акт - НП и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното,
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по
основание. От приложения договор за
правна защита и съдействие № 236 от 26.06.2019 г. се установява, че
договореното възнаграждение от 300 лева е заплатено в брой и в пълен размер.
Същият е надлежно оформен, удостоверява извършено плащане в рамките на
производството по АНД, преди постановяването на решение по спора и има характер
на разписка за посочената в него като заплатена сума, съгласно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при което искът се явява
доказан и по размер.
Направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Изхождайки
от указанията, дадени в ТР № 1/2017 г. на ВАС, съдът намира, че претендираният
размер на обезщетението е справедлив и съразмерен. Съгласно чл. 36, ал. 2, пр. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. В предходната редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е било предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Последното ограничение – не
по-малко от 300 лв. е отменено с Решение № 13062 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 3586/2016 г., II о., оставено в сила с Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, обн., ДВ, бр. 45, в сила от
15.05.2020 г. Разглежданото адвокатско възнаграждение е било договорено и
платено при действието на отменената разпоредба и в минималния предвиден
размер, поради което не може да бъде намалено.
По изложените
съображения, настоящият състав приема за доказани всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 АПК. Предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
общо 310,00 лева, от които 10,00 лева за платена държавна такса и 300,00 лв. –
възнаграждение за един адвокат съгласно представен
договор за оказване на правна защита и съдействие № 257 от 27.01.2020 г.
Направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно.
По делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 27.01.2020 г., от който се установява, че договореното
възнаграждение от 300 лева е заплатено в брой и в пълен размер. Договорът е
надлежно оформен и има характер на разписка за посочената в него като заплатена
сума, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Заплатеното от ищеца възнаграждение е в минималния размер,
предвиден в действащата към момента на договарянето и плащането редакция на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., поради което не може да
бъде намалено.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.С. ***, сумата от 300,00 (триста) лева
- обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло
в сила решение НП № 19-0248-000002/25.01.2019г., издадено от ОДМВР - Враца, РУ
Козлодуй.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.С. *** направените по
делото разноски в общ размер на 310,00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: