Решение по дело №1366/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против решение № 694 от 09.05.2023г. на ВРС, постановено по НАХД № 20233110201414/2023 г., по описа на ВРС, с което е отменено наказателно постановление № 03-012777/16.06.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Елитис мегастор" ЕООД на основание чл.416 вр. чл,415, ал.1 от КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500 лева В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, излагат се конкретни доводи за това. Претендира се неговата отмяна.

По съображения за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон се отправя искане да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателно постановление да се потвърди.

В съдебно заседание касатора, чрез пълномощника юрисконсулт Б, поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за постановяване на решение, с което да се отмени решението на Районен съд-Варна като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди изцяло издаденото НП на Директора на Дирекция Инспекция на труда-Варна. Счита, че същото е подкрепено с достатъчно писмени и гласни доказателства. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че обжалваното решение се остави в сила, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по делото.

Ответната в касационното производство страна „Елитис Мегастор“ ЕООД, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. С отговор по касационната жалба и писмено становище с. д. № 13260/20.09.2023 г., чрез пълномощника адв.К. се оспорва касационната жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Отравя се искане за оставяне в сила на решението на ВРС. Претендира се присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от процесуално легитимирано лице, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

ВРС е приел от фактическа страна, че с протокол №ПР2001026/07.02.2020г. на Дирекция „ИТ" - Варна, на „Елитис Мегастор" ЕООД било дадено задължително предписание №2 да начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м. декември 2019г. на Д. П. на длъжност продавач -консултант, съгласно допълнително споразумение от 13.10.2017г. към трудов договор №635/13.05.2015г. със срок за изпълнение 17.02.2020г. При последваща проверка извършена от служител при Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, обективирана в протокол № ПР2007530/10.04.2020г.било установено, че предписанието не било изпълнено. Тези констатации били квалифицирани като нарушение на чл.415 ал.1 от КТ и бил съставен АУАН. Впоследствие, въз основа на АУАН от административно наказващия орган било издадено наказателно постановление № 03012777/16.06.2020г., с което дружеството било санкционирано на основание чл.415 ал.1 от КТ, за извършено нарушение на 18.02.2020г. С процесното предписание №2 дадено с протокол №ПР2001026/07.02.2020г. на Дирекция „ИТ" – Варна, обективиращо влязла в сила ПАМ, е бил определен на работодателя срок за изпълнението му до 17.02.2020 год. При първоначално разглеждане на производството пред ВРС било представено становище от процесуален представител на дружеството към което били приложени копия от решение на ВРС по АНД № 4312/2020г. След служебна справка в деловодната система ВРС установил, че АНД № 4312/2020г. е било образувано по жалба на „Елитис Мегастор" ЕООД против наказателно постановление № 03012408/19.02.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -Варна, с което на „Елитис Мегастор" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева на основание чл.416 вр. чл.415“в“ ал.1 от КТ. От обстоятелствената част на решението и от текста на самото НП №03- 012408/19.02.2020г. ВРС констатирал, че на 19.02.2020 г. дружеството е представило в Д“ИТ“ Варна фишове за изплатени възнаграждения в пълен размер от страна на дружеството. Въз основа на тези доказателства на същата дата АНО е издал НП №03- 012408/19.02.2020г., като е приел, че нарушението - неизплащане в пълен размер уговореното основно месечно трудово възнаграждение на П. за месец декември 2019 г. е било извършено, но е отстранено веднага след установяването му. Поради тази причина дружеството било санкционирано на основание чл.415в, ал.1 от КТ, налагайки „имуществена санкция“ в размер на 250 лв.

За да отмени наказателното постановление, ВРС е приел, че с издаване на процесното НП №03-012408/19.02.2020г., административнонаказващия орган на практика е приел, че предписание № 2, дадено с протокол № ПР2001026/07.02.2020 г. на дирекция „ИТ“-Варна, да начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа през м. декември 2019г. на Д. П., на длъжност „продавач-консултант/складов работник“, полагаща труд по сключен с „Елитис“ ЕООД трудов договор № 635/13.05.2015 год., е изпълнено. Горния извод съдът е приел, че се налага от това, че в противен случай, не би следвало да намери приложение привилегирования състав на чл.415в, ал. 1 от КТ. Приел е, че констатациите в НП №03-012408/19.02.2020г., противоречат на констатацията по процесното НП №03-012777/16.06.2020г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, че пълният размер на трудовото възнаграждение на П.не бил изплатен към датата 18.02.2020 г. и поради това предписанието не било изпълнено. ВРС е изложил мотиви досежно липсата на осъществен от обективна страна състав на нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, поради което обжалваното НП е материално незаконосъобразно.

Решението на ВРС е правилно.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. По делото не е налице спор по фактите. Формиран е спор по приложението на закона. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС, че след като преди издаването на процесното наказателно постановление вече е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „Елитис Мегастор“ ЕООД по чл. 415в, ал. 1 от КТ за отстранено веднага след установяването му административно нарушение, свързано с неизплащането до пълния размер на основното трудово възнаграждение на същата работничка, то административнонаказващия орган е влязъл в съществено противоречие, приемайки на по-късен етап, че възнаграждението все още не е изплатено.

Правилни са изводите на въззивния съд, че нито предписанието, нито процесните АУАН и НП, съдържат изложение на факти за това какъв точно е пълният размер на дължимото трудово възнаграждение и какъв е размера на приетото частично негово плащане. Горното сочи на допуснати съществени нарушения на изискванията визирани в чл. 42, ал. 1, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно задължителните реквизити на АУАН и НП, но и са довели до нарушаване на гарантираното от закона право на защита на наказаното лице да организира защитата си, тъй като за него не трябва да съществува съмнение срещу какви точно факти да се защитава.

Предвид изложеното, като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора е основателно съгласно чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН искането на ответника по касация за присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Същите съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.06.2023 г. са в размер на 600 лв. Съдът като прецени направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност и невисоката фактическа и правна сложност на спора, намира, че следва да се редуцира до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. вр. чл. 63д ал. 2 ЗАНН минимум от 550 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 694 от 09.05.2023г., постановено по НАХД № 20233110201414/2023 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ да заплати на „Елитис Мегастор“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от Л. Р., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: