№ 15122
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110123063 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
23.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на пети декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 23063/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „А“ АД срещу СО, като се твърди, че на 06.03.2017
г. в гр. София, на ул. „8-ми декември“ било настъпило ПТП, като лек автомобил „Ауди А8“
рег. № СВ ............. ВТ, при ляв завой бил попаднал в необезопасена и несигнализирана
дупка. Поддържа, че органите на МВР не били намерили нарушения на ЗДвП, като било
установено, че по автомобила били нанесени вреди. Навежда доводи, че към момента на
ПТП-то за автомобила била сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № 0306Х0219015, с период на застрахователно покритие от
08.07.2016 г. до 07.07.2017 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10017030106337 – по която било изплатено
застрахователно обезщетение в размер 395,63 лева, което било изплатено на 02.05.2017 г. с
платежно нареждане, освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 10,00
1
лева. Излага съображения, че ответникът имал за задължение да поддържа пътя където било
настъпило ПТП-то. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетението е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента. Поддържа, че е поканил ответника да заплати
дължимото застрахователно обезщетение, но последният не бил заплатил дължимата сума,
поради което бил изпаднал в забава и дължал сумата от 123,61 лева – мораторна лихва за
периода от 02.04.2019 г. до 02.04.2022 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
претенцията се оспорва изцяло. Твърди, че механизма на ПТП-то твърдян в исковата молба
не бил изяснен изцяло и не се доказвал. Сочи, че не било установено да са спазени
правилата на ЗДвП, съответно деянието на водача не можело да се трети като невиновно,
съответно същото било и противоправно. Навежда доводи, че констатациите на на
служителите на СДВР не можело да се ползват, тъй като същите отразявали данни от водача,
като протоколът и не отговаря на нормативните изисквания. Излага съображения, че
застрахователят не бил отчел при определяне на застрахователното обезщетение
овехтяването на автомобила, поради което счита, че размера на обезщетението е в друг
размер. Твърди, че не са налице елементите от фактически състав, които обуславят
претенцията на ищеца. Поддържа, че претенцията следвало да бъде предявена срещу друго
лице, което поддържало пътя. Прави искане за привличане на трето лице-помагач, както и
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска
отхвърляне на претенцията, като претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е направено искане за привличане на трето
лице-помагач „ГБС-инфраструктурно строителство“ АД, като е предявен обратен иск.
Поддържа, че страните се намирали в облигационни отношения, като ответника по обратния
иск има договорно задължение да поддържа и ремонтира участъка, където било настъпило
процесното ПТП – въз основа на Договор № СОА15-ДГ-55-272/04.05.2015 г. Твърди, че
съобразно уговореното в договора, ако било причинено ПТП или била възникнала щета в
резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на договора, изпълнителят носел
пълна имуществена отговорност за причинените вреди. Иска ответника по обратния иск да
бъде осъден да заплати сумата от 529,24 лева в случай, че ищеца по обратния иск бъде
осъден да заплати същата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба по обратния иск,
като се твърди, че претенцията е неоснователна. Поддържа, че страните се намирали в
договорни отношения, като било уговорено извършването на ремонт и поддръжка на
булеварди и улици на територията на СО, като една от улиците била и мястото където било
настъпило ПТП-то. Навежда доводи, че е изправна страна по договора, което аргументира
подробно. Излага съображения, че са спазензи нормативните изисквания за извършването на
ремонтни дейности и такива по поддръжка, като обосновава дали е било необходимо да се
потавят пътни знаци, като такова задължение нямало и вменено по силата на договора
между страните, поради което се намирали в обективна невъзможност да установят, че
процесната дупка е била сигнализирана. Твърди, че при неизпълнение имало органи, които
можели да констатират същото и да съставят съответните писмени доказателствени
средства, но протокола за ПТП не бил сред тях, като сочи, че причина за ПТП-то било
поведението на самия водач. Поддържа, че ищецът по обратния иск не бил изправна страна,
тъй като условията по договора, последният имал възможност и следвало да ораганизира
контрола върху извършваните СМР, вкл. и с оглед възможността да се обезпечат надлежни
доказателства, ако се твърди, че изпълнителят не бил изпълнил задълженията си по
договора. Прави извод за недоказаност на материалните предпоставки на претенцията и
липсва на причинно-следствена връзка. Иска отхвърляне на предявените иск.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
I. По отношение предявените главен и акцесорен иск.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в
правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност
заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата
на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на
виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977
г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната
възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД,
когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при
действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ,
тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и
съща.
Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните
субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
3
основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечително-
гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно
измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е
причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика –
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал
задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 06.03.2017 г. в гр. София, на ул. „8-
ми декември“ било настъпило ПТП, като лек автомобил „Ауди А8“ рег. № СВ ............. ВТ,
при ляв завой бил попаднал в дупка в следствие на което по автомобила били нанесени
вреди; 2) към момента на ПТП-то за автомобила била сключена валидна застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0219015, с период на
застрахователно покритие от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г.; 3) във връзка с ПТП-то била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10017030106337 – по която
било изплатено застрахователно обезщетение в размер 395,63 лева, което било изплатено на
02.05.2017 г. с платежно нареждане, освен това били сторени ликвидационни разходи в
размер на 10,00 лева; 4) ищецът е поканил ответника да заплати дължимото застрахователно
обезщетение, но последният не бил заплатил дължимата сума; 5) между ищеца по обратния
иск и ответника по обратния иск е налице валидно сключен договор за ремонт и поддръжка
на процесния участък, където е настъпило ПТП-то.
Приложен е Протокол за ПТП № 1673910/06.03.2017 г., в който е отразено, че на
06.03.2017 г. около 12:30 ч., лек автомобил „Ауди А8“, рег. № СВ ............. ВТ, се движи по
ул. „8-ми декември“, с посока от ул. „Димитър Стефанов“ към ул. „акад. Боян Петканчин“, и
на кръстовището с ул. „Росарио“, при извършване на маневра за завой наляво, превозното
средство преминава през вдлъбнатина (напукан и разрушен асфалт), като са налице вреди по
двете десни гуми.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК –
напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
4
отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен
актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха
имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради
обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да
бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски
показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г.,
II т. о., ТК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Б. Г..
При разпита на св. Г. се установява, че бил управлявал автомобил „Ауди А8“, като се
движел с посока от „Студентски град“ към кв. „Дървеница“. Бил направил завой на ляво по
улица, чието име не помни, като веднага след завоя попаднал в големи дупки. Десните гуми
се били спукали. Свидетелства, че сами спомени са му бегли, поради изминалият период от
време, освен това колата била на брат му и номерът бил сменен. Сочи, че към момента на
инцидента нямало предупредителни знаци за дупките. Изяснява, че инцидентът настъпил
през деня, като след това се бил обадил на мобилна група на застрахователя – „А“ и на КАТ,
като органите на КАТ били посетили мястото и той бил подписан протокола. Установява, че
мисли, че времето било сухо и не било валяло сняг. Сочи, че не помни, но вероятно е
можело и да има начин да избегне дупките, за които изрично изяснява, че били големи.
Самото ПТП настъпило буквално след като бил завил и ги бил видял в последния момент.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото
5
същият е и пряк участник в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния: на 06.03.2017 г. около 12:30 ч., лек автомобил „Ауди А8“, рег. № СВ
............. ВТ, се движи по ул. „8-ми декември“, с посока от ул. „Димитър Стефанов“ към ул.
„акад. Боян Петканчин“, и на кръстовището с ул. „Росарио“, при извършване на маневра за
завой наляво, превозното средство преминава през вдлъбнатина (напукан и разрушен
асфалт), като са налице вреди по двете десни гуми. Експертът е посочил, че в причинно-
следствена връзка са настъпили вреди по автомобила по 2 броя десни гуми. Изяснено е, че
стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени
към датата на ПТП-то е в размер на 423,91 лева.
Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
В случая безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило в рамките на гр.
София, поради което собственик на пътя се явява ответника, поради което именно
последният е имал задължение да го поддържа. Тоест улицата, на която е реализирано
произшествието, се намира в населено място и представлява местен път по смисъла чл. 3 ал.
3 Закона за пътищата и като такъв е публична собственост на СО (чл. 8, ал. 3 ЗП). На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява
6
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност – дупка, с
необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението (арг. чл.
13 ЗДвП), както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок (арг.
чл. 167, ал.1 ЗДвП). Като не е изпълнил това са си задължение, същият е изпълнил
фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, като с оглед установеното по делото
именно поведението му е станало причина за настъпване на процесното ПТП, поради което
следва да заплати на застрахователя дължимото регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение, тъй като с плащането на застрахователното обезщетение
последният е встъпил в правата на увредения срещу делинквента.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск, като с оглед принципа на диспозитивното
начало, който е основен за българския граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК),
претенцията следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че безспорно е
установен – от събраните писмени доказателствени средства, свидетелски показания и
заключението на САТЕ механизма на процесното ПТП. В тази насока не могат да се
споделят възраженията на ответника, че не било посочено къде точно на улицата, съответно
при какви размери на дупката било настъпило ПТП-то. От една страна както беше посочено
релевантните обстоятелства са изяснени категорично от свидетелските показания по делото
и заключението на САТЕ, а от друга страна е правно абсурдна тезата на ответника, че
следвало да се посочат и размерите на дупката. Подобно задължения за увреденото лице
няма. Напротив, релевантен е противоправният резултат, а с оглед изясненото по-горе от
правна страна по-скоро релевантен е извод в противна насока – ответникът следва да
организира така поддържането на пътната мрежа на територията на СО, респ. гр. София, че
да няма дупки при попадането в които да се увреждат автомобилите, респ. ако са налице
дупки или ремонтните дейности свързани напр. с изрязване на асфалт, продупчване на
покритието и т.н., то те да бъдат надлежно обозначени, за да може всеки водач на МПС да
може да ги възприеме своевременно и да предприеме своевременни действия и мерки за
избягване на препятствието на пътя.
На следващо мястото, настоящият съден състав намира, че не следва да взема
предвид възраженията на ответника досежно облигационното отношения по
застрахователния договор и общите условия към него. Основен принцип на облигационното
право е този за относителното действие на облигационното отношения, поради което
договорът поражда действие само между страните, а по отношение на трети лица, когато
законът го допуска, поради което само в последната хипотеза трети лица могат да черпят
възражения от договорните отношения, какъвто не е процесният случай – арг. чл. 21, ал. 1
ЗЗД. В този смисъл, доводите на ответника, че не били налице условията по
застрахователния договор за плащане на застрахователното обезщетение са ирелевантни и
не следва да бъдат вземани предвид.
Неоснователни са доводите на ответника, че ПТП-то било настъпило поради вина на
водача, поради което било налице съпричиняване. По делото нито са сочени, нито са
събрани доказателства в тази насока – че с поведението си водачът е допринесъл обективно
за настъпването на ПТП-то и вредоносните последици, поради което, съдът е длъжен да
приеме недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е заплатил
претендираната главница, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
7
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действително.
По отношение претенцията за мораторна лихва върху главницата на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Приложена е писмо и регресна покана от ищеца до ответника (л. 8-9 в кориците на
делото), като на същите е отбелязано с печат с входящ номер, че са получени от ответника
на 31.05.2017 г.
Следователно безспорно е установено по делото, че ответника е бил поканен да
заплати претендирата сума, поради което при липсата на доказателства за плащане на
главницата, съдът намира, че ответната страна е изпаднала в забава, поради което дължи
претендираната мораторна лихва. Въпреки това, съдът намира, че следва част от
претенцията да бъде отхвърлена поради действието на императивната нормата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (която разпоредба в
действащата в периода на претенция – в редакцията действаща от 13.03.2020 г. до
09.04.2020 г.), като е предвиждала, че до отмяната на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Следователно искът за мораторна
лихва следва да бъде уважен за сумата от 120,57 лева за периода от 02.04.2019 г. до
12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 02.04.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер
от 123,61 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., претенцията следва да бъде
отхвърлена.
II. По отношение на обратните искове:
СРС, 156-ти състав е сезиран с последващо обективно и пасивно, субективно
съединени осъдителни (обратни) искове с правно основание: чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр.
чл. 82 ЗЗД.
Обратният иск е форма на защита на страната в процеса, като същата цели в едно
производство да разреши евентуално възникналия правен спор с третото лице-помагач, при
положение, че бъде уважен предявения главен иск. Тоест, обратният иск срещу третото-лице
помагач винаги е под вътрешнопроцесуалното условие, че главният иск е основателен.
Тоест, в случая с оглед изложеното по-горе за основателност на главният иск, съдът намира,
че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по предявените обратни
искове.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително облигационно
правоотношение по договор за обществена поръчка с предмет поддържане на процесния
пътен участък; 2) виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника –
неизпълнение на задължения по договора 3) настъпването на имуществени вреди, под
формата на претърпени загуби – т.е. ищецът да докаже, че е намалял активът му, че се е
увеличил пасивът му или че е сторил разноски по процесния договор за поддръжка на
пътния участък обект, който да е бил валидно сключен и с достоверна дата за процесния
период с оглед неизпълнението на задължението на ответника, и 4) причинна връзка между
виновното неизпълнение на договорното задължение за ответника и настъпването на
вредоносния резултат.
Обезщетението, предвидено в чл. 79, във вр. чл. 82 ЗЗД, е винаги парично и
представлява оценимия в пари позитивен интерес на кредитора от неосъществяването на
дължимата по договора престация. Вредата се проявява чрез засягане на правно защитените
негови блага.
8
По делото е обявено за безспорно, че между ищеца и ответника по обратния иск е
налице валиден Договор № СОА15-ДГ-55-272/04.05.2015 г., както и че по силата на
сключения Договор № СОА15-ДГ-55-272/04.05.2015 г. ищецът е възлагал на ответника да
извършва ремонти на процесния участък, като работата по същият е била приета без
забележки – за което са представени писмени доказателствени средства – протоколи за
месечна инпекция.
От представения Договор № СОА15-ДГ-55-272/04.05.2015 г. се установява, че
възложителят СО е възлагал на изпълнителя „ГИС“ АД, дейности на територията на СО,
включващи райони „Панчарево“, „Младост“, „Студентстки“ и „Изгрев“ да извършва
дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоражения в
съответствие с техническа спецификация на възложителя. В договора е посочено, че улиците
и булевардите са посочени в приложение към договора, а дейностите включват:
- текущ ремонт и поддръжка на пътната настилка в това число и тротоарите;
- дейности по текущ ремонт и поддръжка на пътни съоръжения – мостове, пасарелки,
водостоци, пешеходни подлези;
- ремонтно-възстановителни дейности при аварийни ситуации, целящи незабавно
възстановяване на минимално ниво на обслужване след възникнало аварийни ситуации
(пропадания, срутвания, изравяния, разрушение на мостови съоръжения и др.);
- съпътстващи поддържането дейности, представляващи условие, следствие или
допълнение към него, като: доставка влагане на необходимите и съответстващи на
техническата спецификация материали и строителни продукти; извършване на
необходимите изпитвания и лабораторни изследвания; отстраняване на проявени дефекти
през гаранционните срокове, определени в договора за възлагане на обществена поръчка.
В клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора страните са уговорили, че дейностите по
договора ще се извършват в период от 48 месеца.
Според договореното в чл. 5 от договора дейностите се възлагат от възложителя на
изпълнителят с годишни, срочно и извънредни задания, с които се определят сроковете за
изпълнение.
По делото не е представено нито едно от посочените Прилоожения към договора,
поради което съдът намира, че не може да направи категоричен извод по смисъла на чл. 154,
ал. 1 ГПК (т.е. наличието на пълно и главно доказване), че процесната улица е била предмет
на договора. Фактът, че по делото са ангажирани други писмени доказателствени средства за
възлагане не може да доводе до категоричен извод, че в случая такова е налице досежно
процесният договор. Ето защо, при неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Въпреки това, дори съдът да приеме, че процесният пътен участък е включен в
предмета на сключения между страните договор, то следва да се отбележи следното:
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва
9
страните с обективирани в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения
– арг. чл. 180 ГПК.
Според правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Процесният договор по правната си същност носи характеристиката на договора за
изработка. Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално,
неформално, комутативно, възмездно, inter vivos съглашение, по силата на което едната
страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои
средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се
задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа
възнаграждение.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на
определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща
такава. Като договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на
възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.
В случая по делото е обявено за безспорно, че ищецът по обратният иск е приел без
възражения работата по процесният пътен участък, за което самият той е представил
доказателства – фактури и констативни протоколи.
Тоест, ищецът СО е приела и е одобрила работата извършена от страна на
изпълнителя, която е била извършена за процесната улица. Тоест, налице е извънсъдебно
признание на факти, че изпълнителя по договора е изпълнил същия, което признание е
направено от възложителя по договора. А извънсъдебното признание на факти е едно от
най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в
съвкупност с останалите доказателствени средства по делото води до изясняване на
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК.
Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че не са
доказани пълно и главно материалните предпоставки на предявените обратни искове,
поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК. На първо място не може да се направи категоричен извод, че мястото на
ПТП-то, като пътен участък действително е попадало в обхвата на договора. На следващо
място трябва да се отбележи, че дори настоящият съдебен състав да приеме, че процесната
улица е попадала в обхвата на договора, то от ангажираните писмени доказателства се
установява, че ответниците по обратния иск са изпълнили същия, доколкото с оглед
уговореното, за да се извърши ремонт и поддръжка на улицата е необходимо възлагане от
страна на възложителя – ищец по обратния иск. В тази насока безспорно е установено, че
възложените дейности са изпълнени от изпълнителя по договора и са приети от
10
възложителя. Тоест, не е налице виновно неизпълнение по договора, за да може да се
ангажира гражданската отговорност за вреди на изпълнителят по договора.
Следователно, обратните искове са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
III. По отношение на разноските.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат ищеца, ответникът и ответникът по обратния иск.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете следва да му се
присъди сумата от 377,82 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като с оглед
отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл.
37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му се присъди сумата от 0,57 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът по обратният иск не е направил искане за присъждане на деловодни
разноски, като не е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. ..................... да заплати на ЗАД „А“ АД, ЕИК:
..................., със седалище и адрес на управление: гр. ................., на основание чл. 410 КЗ, във
вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 405,63 лева, представляващи
регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 10017030106337 за ПТП, което е настъпило на 06.03.2017 г. около
12:30 ч., като лек автомобил „Ауди А8“, рег. № СВ ............. ВТ, се движи по ул. „8-ми
декември“, с посока от ул. „Димитър Стефанов“ към ул. „акад. Боян Петканчин“, и на
кръстовището с ул. „Росарио“, при извършване на маневра за завой наляво, превозното
средство преминава през вдлъбнатина (напукан и разрушен асфалт), като в причинно-
следствена връзка са настъпили вреди по двете десни гуми, ведно със законната лихва от
29.04.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и
сумата от 120,57 лева, представляващи мораторна лихва върху главнциата за периода от
02.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 02.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
мораторна лихва за сумата над 120,57 лева до пълния предявени размер от 123,61 лева и
за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
11
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от СО, с адрес: гр. ..................... срещу „ГИС“ АД,
ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: гр. .............., за заплащане на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, на сумата от 529,24 лева,
представляващи имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, поради виновно
неизпълнение на Договор № СОА15-ДГ-55-272/04.05.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП СО, с адрес: гр. ..................... да заплати на ЗАД „А“ АД, ЕИК:
..................., сумата от 377,82 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание л. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „А“ АД, ЕИК: ................... да заплати на СО, с адрес: гр.
....................., сумата от 0,57 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ГИС“ АД на
страната на ответника СО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12