Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…...02.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори януари
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1733 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от
"ВГ-4" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ул. "Твърдишки проход" № 23, ет. 3, офис 10-11, р-н
Триадица, п.к. 1404, гр. София, представлявано от управителя К-К.Д., чрез адвокат Р.М. срещу
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: п.к. 9009, гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258,
Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., в качеството им на
членове на УС, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сума в размер 162 378,91 лв. (сто шестдесет и две хиляди триста
седемдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), претендирана като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември
2015г., както и сума в размер 47 597,12 лв. (четиридесет и седем хиляди
петстотин деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2015г. до датата на
предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочените суми
от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към
електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване от 04.07.2008г.,
сключен между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД. Твърди се, че ищецът е сключил
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 86/11.06.2009г. с „Е.ОН
България ПРОДАЖБИ“ АД, по силата на който последният се е задължил да изкупува
ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената
електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение №
Ц-10/30.03.2010г. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени
преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било
установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без
ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за
ВяЕЦ, работещи над 2250ч. Сочи, че през м.Септември 2015г. ищецът произвел
ел.енергия в размер на 758,040 мWh, за което издал фактура №96/12.10.2015г. на
стойност 8898,71 лв. с ДДС, тъй като ВЕЦ не била достигнала 2250 ефективни часа
работа.
Впоследствие през м.октомври
2015г. ВЕЦ достигнала 2250 часа, поради което и счита, че цялото количество
ел.енергия през м.Септември 2015г. следвало да се изкупува по преференциална
цена от 172,95 лв./мWh, а не по цена за излишък на балансиращия пазар. С оглед
на това издал дебитно известие №98/31.10.2015г. в размер на 162 378,91 лв.
към фактура №96/12.10.2015г. Твърди, че
ответникът следвало да заплати количеството ел.енергия до 15 работни дни след
получаване на фактурата, респ.дебитното известие. Твърди, че срокът за
заплащане на дебитното известие е изтекъл като към момента незаплатената сума
възлизала на 162 378,91 лв. Твърди се, че отказът на ответното дружество
да заплати сумата по дебитното известие е неоснователен, тъй като изложеният
механизъм за заплащане на произведената от ищеца ел.енергия е в съответствие
със сключения между страните договор. Излага се, че ответната страна е
изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение в размер на 47 597,12 лв. С
допълнителната искова молба оспорва възраженията в отговора, като твърди, че
поведението на НЕК не може да дерогира задълженията на ответника по договора за
изкупуване, и именно последният се явявал неизправна страна по договора.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав
Варненчик №258, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове
по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за
изкупуване на ел.енергия. Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера
на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното
специфично производство, приложима се явява цената за излишък на балансиращия
пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД, на когото ответникът продава
изкупените количества ел.енергия, относно приложимата цена при изкупуването и
липсата на решение на КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение №
СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал произведената ел.енергия над нетното
специфично производство по цена за излишък. Твърди, че задължението по
издадената от ищеца фактура за м.09.15г. е било заплатено, а това по
допълнително издаденото дебитно известие оспорва като неправилно определено,
тъй като количествата на произведена ел.енергия над 2000 квтч следвало да се заплащат
по цена за излишък. Счита, че ищецът е в неизпълнение на договорните си
задължения, тъй като при издаването на това известие не е спазил чл.18 от
договора, съотв. чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-1/31.07.15г. Намира за
неправилно твърдението на ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 са приложими
към една и съща ВяЕЦ предвид диференцирането и обособяването на отделни групи
производители съобразно производителността на инсталацията и наличния ресурс на
първичния енергиен източник. В допълнителния отговор се оспорват твърденията в
ДИМ.
В становището си третото лице –
помагач на
страната на ответника „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД оспорва исковата молба като неоснователна въз
основа на аргумента, че след достигане на нетно специфично производство от 2000
кВч при преференциална цена от 188,20.9 лв. се прилага цената за излишък на
балансиращия пазар съгласно чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед съвпадащите насрещни твърдения е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен
снабдител на електрическа енергия; наличието на договорно правоотношение между
страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от
ответника закупената от последния ел.енергия; до достигане на НСП ищецът е
продавал ел.енергия по преференциална цена по т.8 от Решение Ц-10; количествата
произведена и фактурирана електроенергия; факта на получаване на фактурата и
дебитното известие от ответника.
Приети са като доказателство по делото договор за
изкупуване на електрическа енергия от 11.06.2009г. и договор за присъединяване
на обект на независим производител на ел.енергия от 14.08.2008г. ведно с анекс
№1, сключени между "ВГ-4"
ЕООД, ЕИК ********* и „Е.ОН България ПРОДАЖБИ” АД.
Приети са като доказателства по делото фактура от 12.10.2015г., издадена от "ВГ-4" ЕООД с получател „Енерго –
Про Продажби” АД на стойност 8898,71 лв., дебитно известие от
31.10.2015г. за сумата 162378,91 лв.
Представена е кореспонденция
между "ВГ-4" ЕООД и „Енерго – Про Продажби” АД относно претенциите за заплащане на произведената ел.енергия над нетното
специфично производство по преференциална цена от 172,95 лв./мWh, както и
становище на КЕВР от 27.04.2015г.
С решение от 23.02.2018г. по адм.дело №8522 по описа за 2015г. на Адм.съд –
София град е отменено решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР в частта му по т.1.7
и т.1.8, в която е определено нетното специфично производство на ел.енергия. С
решение на ВАС от 28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. решението е обезсилено
в частта, с която е отменено решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР в частта му
по т.1.8 и е оставено в сила решението в частта по т.1.7.
Представено е по делото решение на КЕВР №СП-5 от 28.03.2019г., с което е
установено, считано от 31.07.2015г., нетно специфично производство на
ел.енергия в размер на 2000 кВч, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа по
т.8 от решение №Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на договор между страните, неговото
неизпълнение, а в тежест на ответника да докаже извършено плащане или
наведените в отговора правоизключващи основания. За успешното провеждане на
предявените искове в тежест на ищеца по делото е да установи, че между страните
е възникнала валидна облигационна връзка по силата на договор за изкупуване на
ел. енергия, сключен между страните, въз основа на който ищецът произвежда и
продава ел. енергия срещу задължението на ответника като купувач да купува и
плаща цената, нейния размер, начин и срок на плащане, обвързващ страните в
рамките на исковия период, собствената си изправност по сключените между
страните договори, настъпилата
изискуемост на насрещните задължения на купувача да заплати уговорената цена,
както и размера на претенцията.
В тежест на ответника е да установи всички наведени в
отговора правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. да установи точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на
уговорената цена на ел. енергия в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.
По делото няма спор, че ищецът е производител на
ел.енергия от възобновяем източник, която е присъединена към електроразпределителната
мрежа, както и че ответникът в качеството си на краен снабдител е задължен да
изкупува произведената от първия ел.енергия по преференциални цени, които се
определят от КЕВР. Процесното правоотношение, макар и нормативно предвидено на
договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена
с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съответно
цените, на които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или
общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР съгласно чл.30,
ал.1, т.1 ЗЕ.
Между страните няма спор, че по отношение на конкретното
правоотношение за спорния период относими се явяват преференциалните цени, определени
с Решение Ц-10/30.03.11г.
Процесният договор е сключен при действието на Закона за
възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата / обн., ДВ,
бр. 49 от 2007г./, като след приемането му спрямо правоотношението е
приложим Закона за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ, бр.35 от
3.05.2011г./. Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г.,
на преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера на
определената средногодишна продължителност на работа съгласно решението на
ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за горницата – по
утвърдената от ДКЕВР цена, по която общ.доставчик продава ел.енергия на
крайните снабдители и електроразпределителните дружества. С последващо
изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че по
преференциални цени ще се изкупува само количеството ел.енергия до размера на
нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на
балансиращия пазар. Въведеното с тази разпоредба редуциране на количеството
ел.енергия, изкупувано по преференциални цени, е обвързано с нетното специфично
производство, чиито размери са определени с решение на КЕВР. С оглед на това и
в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е
определено нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което
са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.11г., а именно: т.
1.7. – 2000 kWh, при определената цена – 188,29лв./МВтч, без ДДС, за вятърни
ел. централи, работещи до 2250 часа и т. 1.8. – 2300 kWh, при определената цена
172,95лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел.централи работещи над 2250 часа. С
влязло в сила Решение №1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в
сила решение № 1177/23.02.18г. по адм.д.№ 8522/15г. на АС София-град в частта
му, в която е отменено решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.1.7.
Същевременно с Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР е
установено считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на ел.енергия
в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за
вятърни електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение №
Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение №Ц-13/28.06.06г. Това решение като индивидуален
административен акт се ползва с предварителна изпълняемост съобразно
императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ., поради което и
следва да бъде съобразено съгласно нормата на чл.235, ал.3 ГПК. Според същото решение нетното специфично производство на електрическа
енергия за съответните групи производители, за които са определени
преференциални цени с Решение № Ц-10 от 31.03.2010 г. на ДКЕВР, следва да бъде
установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния
ресурс на първичния енергиен източник, работещи до и над 2 250 часа. С Решение
Ц-13 от 28.06.2006г. ДКЕВР определя преференциална цена за продажба на
електрическа енергия, произведена от вятърни централи, съобразявайки се
най-вече със средната годишна производителност на ветровите генератори и
размера на инвестиционните разходи. Средната годишна производителност на
ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни ефективни часа
на тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество електрическа
енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощност на
ветровата централа. В решението се посочва също, че за България ефективните
часа на работа на ветровите генератори трябва да са съобразени с изследванията
на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка
райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може условно да бъде разделена
на две ветрови зони: 1/. зона с пълни ефективни годишни часа на работа на
ветровите генератори до 2250 часа включително и 2/. зона с пълни ефективни
годишни часа на работа на ветровите генератори над 2250 часа. Въз основа на
горните показатели в решението се определят два вида преференциални цени за
електрическа енергия, произведена от ветрови генератори - за ветрови генератори
с пълни ефективни годишни часа на работа до и над 2 250 часа /така Определение
№ 91 от 12.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 868/2018 г., II т. о., ТК/.
С оглед клаузите на сключения договор за изкупуване на
ел.енергия, в частност тези, регламентиращи договорената цена, се установява
постигнато съгласие между страните, че конкретната ВяЕЦ попада в ценовата
категория на централи, работещи до 2250 часа, доколкото в чл.18, ал.4 се
предвижда, че при достигане на 2250 пълни ефективни часове на работа на
електрическата централа, за следващите до края на годината часове цената е
различна от първоначалната. Ищецът не твърди, а и не ангажира доказателства за
поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен
източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250 часа на годишна
база, в който случай преференциалната цена би била определена на 172,95 лв/Мвтч.
Предвид това и съгласно Решение № Ц-10/30.03.11г., нетното специфично
производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е 2000 kWh.
С оглед на гореизложеното по преференциални цени подлежи
на изкупуване част от произведената ел.енергия за м.09.2015г., тоест до достигане
на нетното специфично производство, а останалото произведено количество за
същия месец подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансиращия пазар.
Този извод е в съответствие с относимите за периода разпоредби на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР относно прилагането на посочената
разпоредба към централите от съответния вид. Между страните няма спор, че
ответникът е заплатил количествата ел.енергия, надхвърлящи нетното специфично
производство, за процесния период по цена за излишък, както и относно размера
на дължимата цена за излишък.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявения
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Изходът на спора по
главния иск обуславя извод за неоснователност на акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава.
Предвид своевременно направеното искане и изхода на спора
в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски
съобразно представените доказателства за извършването им в общ размер 9183 лв.,
представляваща заплатено адв.възнаграждение и държавна такса за производството
по частна жалба. Възражението за
прекомерност на адв.хонорар, релевирано своевременно от ищцовата страна, се
явява неоснователно с оглед съответствието му с предвидените в чл.7, ал.1 и 2
от Наредба №1/2004г. минимални размери.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ВГ-4" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, представлявано от управителя К-К.Д., против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, с правно основание
чл. 79, ал. 1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер 162 378,91 лв. (сто шестдесет и две хиляди триста седемдесет
и осем лева и деветдесет и една стотинки), претендирана като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември
2015г., както и сума в размер 47 597,12 лв. (четиридесет и седем хиляди
петстотин деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2015г. до датата на
предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочените суми
от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА "ВГ-4"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано от
управителя К-К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №
258, сумата от 9183 лв., представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8,
в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: