№ 44637
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110107817 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Т. Т.
срещу „Вивус.БГ“ ЕООД.
Съдът, намира предявените искове за процесуално допустими, поради
което следва да насрочи делото в открито съдебно заседание и на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между нея, в качеството й на кредитополучател и
„ВИВУС.БГ" ЕООД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за
кредит № ********** от 01.03.2024 г., по силата на който, кредитодателят се е
задължил да предостави заемни средства в размер на 1100 лева на
кредитополучателя, а тя от своя страна се е задължила да върне заемната
сума, ведно с възнаградителна лихва с уговорен годишен лихвен процент на
заема от 40.99 % и годишен процент на разходите от 49.7 %, за срок на
договора от 30 дни. Твърди се, че в договора е уговорена такса за бързо
разглеждане в размер на 226,94 лв. Излага подробни съображения, че таксата
1
за бързо разглеждане е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР,
защото е част от общите разходи по кредита за потребителя, поради което
реалният ГПР по договора за кредит е различен от посочения в договора за
кредит, което от своя страна представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 68д, ал.1 и 2, т.1 ЗЗП и води до недействителност на целия
договор за кредит. Поддържа също така, че посочения в договора за кредит
договорен лихвен процент от 40.99% не отговаря на действително
приложения лихвен процент, тъй като таксата за експресно разглеждане
представлявала по мнение на ищеца скрита възнаградителна лихва. В
условията на евентуалност, ако съдът прецени, че договорът за кредит не е
недействителен в цялост, моли съдът да обяви за недействителна клаузата на
договора, в която е уговорена такса за експресно разглеждане, поради това, че
с посочената клауза се нарушавала установената в чл. 10а ЗПК забрана за
начисляване на такси, свързани с усвояване и управление на договора за
кредит, като неравноправна клауза в потребителски договор и поради
нарушение на добрите нрави по чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД с посочената клауза,
тъй като създава в тежест на потребителя значително парично задължение в
размер на 20% от главницата, нарушава принципа на справедливост и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване в полза на кредитора. Въз основа
на посоченото моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено между страните, че договор за кредит № ********** от 01.03.2024
г. е нищожен поради нарушаване на закона (ЗПК и ЗЗП). В условията на
евентуалност, предявява иск за нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане в процесния договор за кредит, в
размер на 226,94 лв., поради нарушаване на закона.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Посочва, че таксата за експресно разглеждане е начислена за допълнителната
и незадължителна услуга за приоритетно разглеждане на заявката за отпускане
на кредит в рамките на 15 минути, вместо стандартния срок за одобрения и
проучване на кредитоспособността на длъжника от 7 дни, което ангажира
човешки и материален ресурс на кредитодателя. Посочва, че ползването на
услугата „експресно разглеждане“ не е задължително условие за получаване
на заявената сума и не повишава шансовете за отпускане на кредит и не се
включва в основната престация, поради което и поддържа, че посочената такса
2
не следва да се включва в общите разходи по кредита и съответно при
изчисляване на ГПР. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски за водене на
делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищцовата страна.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са евентуално обективно съединени искове:
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, че договор за
потребителски кредит № ********** от 01.03.2024 година, е нищожен
поради противоречие със закона, евентуално съединен с
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с ал. 4
ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК за установяване спрямо ответника
„Вивус.БГ“ ЕООД, че клаузата по договор за потребителски кредит №
********** от 01.03.2024 г за уговаряне на такса за експресно
разглеждане в размер на 226,94 лв. е нищожна поради противоречие на
закона и в частност – на разпоредбата на чл.10а ЗПК.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявения иск за нищожност на договор за кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор между страните, в който е уговорена
посочената клауза за такса за бързо разглеждане, както и посочените
основания за нищожност – противоречие на закона, изразяващо се в посочване
на ГПР, който е по-висок от действително приложения между страните
размер на ГПР.
Ответникът следва да докаже, че размерът на ГПР, посочен в договора за
кредит отговаря на действителния размер на ГПР.
По предявения иск за нищожност на договорна клауза:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор между страните, в който е уговорена
посочената клауза за такса за бързо разглеждане, както и посочените
основания за нищожност – противоречие на императивна разпоредба на чл.
3
10а, ал. 2 ЗПК.
Ответникът следва да докаже, че клаузата не е нищожна на посочените
основания.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: наличие
на договорно правоотношение между ищеца К. Т. Т. и „Вивус.БГ“ ЕООД,
по договор за потребителски кредит от разстояние № ********** от
01.03.2024 г, при следните параметри: 1100 лева – главница (отпусната
заемна сума), годишен лихвен процент на заема от 40.99 % и годишен
процент на разходите от 49.7 %, срок на договора от 30 дни, като в
договора за кредит е уговорена такса за бързо разглеждане в размер на
226,94 лв., която не е включена при изчисляване на ГПР.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която след
като се запознае с документите по делото да даде само отговор на въпрос №2
от доказателствените искания към исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ в размер на сумата от 300 лв., платими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Предупреждава ищеца, че при невнасяне на депозита определението в
частта относно допускане на съдебно-счетоводна експертиза ще бъде
отменено от съда.
УКАЗВА на вещото лице да представи заключението, най-малко една
седмица преди насроченото съдебно заседание.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190 ГПК (като не необходимо).
УКАЗВА на ищеца до приключване на съдебното дирене да представи
банкова сметка, по която да бъдат заплатени дължимите суми, както и че в
случай, че титуляр на представената банкова сметка е адвоката на ищеца или
друго лице, а не ищецът, следва да бъде представено изрично пълномощно в
полза на оправомощеното лице за получаване на сумите от името на ищеца.
4
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.12.2025 г., от 13,25 часа, за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5