№ 2847
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110161047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Б. М. и Б. Б. М., чрез адв. Т., срещу
„Топлофикация София” ЕАД, с която са предявени активно субективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците - Д. Б. М. и Б. Б. М. не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД чрез принудително изпълнение сумата от по 3241,76 лв.,
представляваща ½ от общия дълг на наследодателя им от 6483,52 лв. – главница за топлинна
енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 20.08.2013 г. по гр.д. № 41558/2008 г.
по описа на СРС, 44 състав, за събирането на която е образувано изп. д. 1293/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Х. поради погасяването на вземането по давност.
Ищците поддържат, че на 20.08.2013г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
наследодателят им Б. Д. М. бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 41558/2008 г. по
описа на СРС, 44 състав, за следните суми: 6483,52 лв. – главница, представляваща стойност
на доставена от дружеството топлинна енергия; 1357,89 лв. – мораторна лихва, както и
185,08 лв. – разноски по делото. Ищците твърдят, че са наследници по закон на починалия Б.
Д. М., като всеки от тях е наследил по ½ част от наследството на общия им наследодател,
т.е. всеки от тях отговаря до ½ част от задълженията на наследодателя. Поддържат, че въз
основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1293/2014 г. по описа
на ЧСИ С.Х. в хода на което били предприети изпълнителни действия на 02.04.2014 г.,
когато бил наложен запор върху банковата сметка на наследодателя им Б. Д. М..
Впоследствие запорът бил вдигнат със съобщение от 14.04.2014 г. Твърдят, че след това
изпълнителни действия били поискани от взискателя-ответник с молба от 26.03.2017 г. и
1
21.02.2019 г., а на 09.09.2020 г. било подадено искане за издаване на удостоверение за
наследници. Поддържат, че в периода от 14.04.2014 г. до 26.03.2017 г. не били
предприемани принудителни изпълнителни действия срещу наследодателя им, както и в
периода от 21.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г., също не
разполагали с информация да са били предприети принудителни изпълнителни действия.
Предвид гореизложеното, считат, че в периода от 02.04.2014 г. до 26.03.2017 г. са изминали
повече от 2 години, през които нито съдебният изпълнител, нито взискателят, са
предприемали принудителни изпълнителни действия, поради което на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изпълнителното производство било прекратено без да е необходимо ЧСИ да
постановява нарочен акт. Гореизложеното обосновавало правен интерес за ищците от
предявяване на настоящите искове, поради което молят съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника сумата от по 3241,76
лв., представляваща ½ от общия дълг на наследодателя им от 6483,52 лв. – главница за
топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 20.08.2013 г. по гр.д. №
41558/2008 г. по описа на СРС, 44 състав, за събирането на която е образувано изп. д.
1293/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х. поради погасяването на вземането по давност.
Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Н., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Поддържа, че след образуване на процесното изп. дело
били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Ето защо моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че на 20.08.2013 г. в полза на „Топлофикация София” ЕАД е бил издаден
изпълнителен лист срещу Б. Д. М. (наследодател на ищците) въз основа на заповед за
изпълнение от 30.12.2008 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело
№ 41558/2008 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 44 състав, за заплащане на
следните суми: 6483,52 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2005 г. до м.04.2008 г., ведно със
законната лихва от 04.12.2008г. до изплащане на вземането; 1357,89 лв. – мораторна лихва
за периода от 01.01.2006 г. до 11.11.2008 г., както и 185,08 лв. – разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 20.03.2014 г. молба
до частен съдебен изпълнител С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия
по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано
изпълнително дело под № 20148630401293, като със съобщение с изх. № 38287 от 02.04.2014
г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Б. Д. М., която му е била
връчена лично на 14.04.2014 г.
2
На 02.04.2014 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
до множество банки за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на
длъжника.
На 14.04.2014 г. била подадена молба от длъжника Б. Д. М. до ЧСИ Х., с която било
поискано да бъде вдигнат запора, наложен върху банковата сметка на длъжника в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, където получавал инвалидна пенсия по болест. Със същата
молба длъжникът заявил, че ще погасява задължението по 100 лв. на месец.
Видно е от гърба на изпълнителния лист и приложените писмени доказателства, че в
периода от 19.06.2014 г. до 13.11.2015 г. длъжникът Б. Д. М. е превеждал по сметка на ЧСИ
Х. ежемесечно суми в размер на по 100 лв. с посочено основание „ИД 20148630401293“, а
от 11.12.2015 г. до 10.02.2017 г. суми в размер на по 100 лв. месечно са превеждани от
наредител с имена Д.В.В..
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Б. Д. М. е
починал на 26.12.2015 г., като е оставил за наследници по закон своите синове Д. Б. М. и Б.
Б. М..
С молба от 20.03.2017 г., подадена от „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. Л., до
ЧСИ С.Х. взискателят поискал да бъде наложени запори на банковите сметки и трудовото
възнаграждение на длъжниците.
С молба от 21.02.2019 г., подадена от „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. Л., до
ЧСИ С.Х. взискателят поискал да бъде наложени запори на банковите сметки и трудовото
възнаграждение на длъжниците.
С постановление от 21.12.2022 г. на ЧСИ Сия Х. изпълнителното производство по
изп.д. № 1293/2014 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
В разглеждания случай ищците основават отрицателните си установителни искове на
петгодишна погасителна давност, текла от 02.04.2014г. – когато е било извършено
последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 20148630401293, като
сочат, че считано от 02.04.2016г. делото е било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, а след тази дата се била прекратила възможността за извършване на по –
3
нататъшни изпълнителни действия. Т. е. претенциите са основани на новонастъпили факти,
което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищците да претендират по исков
ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищците отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения
съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение
на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение
№ 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019
г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г.,
постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III
г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на
СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.
№ 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен състав; Решение № 5246 от
14.07.2017 г. по гр. д. № 2532 / 2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав и др.).
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение - в случая най-късно на 20.08.2013 г. (когато е бил
4
издаден изпълнителният лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани
данни за по-ранен момент на влизането й в сила), е започнала да тече нова петгодишна
давност.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността
се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. С
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане
на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна
молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В този смисъл
са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е
посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес - с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването
на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел
конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на
изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Взискателят има задължение със свои
действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може
да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен
характер.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление №
5
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно
решение е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. Настоящият
съдебен състав споделя приетото в Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело №
2382/2017 г., I V г. о., ГК и Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2917/2018
г., I V г. о., ГК, съгласно които прилагането на даденото с посоченото Тълкувателно
решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяване
по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по
тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване
на действащото към този момент ППВС. Поради това даденото с отмененото тълкувателно
ППВС и Тълкувателното решение тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото
Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това
извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. поражда действие от датата на
обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това.
В Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, е
прието, че в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК, не е разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията.
Същата не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на
две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през
това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди
неговия край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от нов способ.
Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: откога започва да тече новата погасителна
давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и постановеният отговор е: новата давност започва да тече
от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание
на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
6
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Перемпцията е имала значение при действието на ППВС № 3/1980 г., тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни
да съобразяват поведението си с него. Двугодишният период за перемпция започва да тече
от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно,
например по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се
осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода до
26.06.2015 г., през който образуваното срещу наследодателя на ищците изпълнително дело
№ 20148630401293 е било висящо, давност за вземанията не е текла, а от 26.06.2015 г. е
приложимо приетото с Тълкувателното решение № 2, а именно, че давността се смята за
прекъсната с поискването на всяко изпълнително действие и съответно от този момент
започва да тече нова давност.
В приложение на задължителните разяснения, дадени с горепосоченото Тълкувателно
решение, СРС приема, че основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато
взискателят въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато
такива са поискани, но не са приложени поради някаква причина, включително поради
липсата на притежавано от длъжника имущество. Т. е., необходимо е бездействие на
взискателя в продължение на две години (който срок е процесуален преклузивен), каквото
не е налице, когато същият е отправял искания за насочване на изпълнението с посочване на
изпълнителен способ, без значение дали той е приложен, а ако е приложен или се прилага
бездействие също не е налице в периода на прилагането. Очевидно перемпция не настъпва,
ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години
взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време
може да се е осъществявал поискания предходен изпълнителен способ, а преди неговия край
не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение –
включително доброволно, например по постигнато споразумение между страните, т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане – виж Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело
№ 1747/2020 г., ІV г. о., ГК.
В разглеждания случай е видно от данните по изпълнителното дело, че не е налице
период на двегодишно бездействие на взискателя. Същият е подал на 20.03.2014 г. молба до
ЧСИ Сия Х. за образуване на изпълнително производство, с която е възложил по чл. 18
7
ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията, като на 02.04.2014
г. от частния съдебен изпълнител са били изпратени запорни съобщения до множество банки
за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на длъжника. На 14.04.2014 г.
е била подадена молба от длъжника Б. Д. М. до ЧСИ Х., с която е поискано да бъде вдигнат
запора, наложен върху банковата му сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Със същата
молба длъжникът е заявил, че ще погасява задължението по 100 лв. на месец. Видно е от
гърба на изпълнителния лист и приложените писмени доказателства, че в периода от
19.06.2014 г. до 13.11.2015 г. длъжникът Б. Д. М. е превеждал по сметка на ЧСИ Х.
ежемесечно суми в размер на по 100 лв. с посочено основание „ИД 20148630401293“.
Същевременно, на 26.12.2015 г. длъжникът Б. Д. М. е починал и от този момент
изпълнителното дело е било спряно по силата на закона, съобразно чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК (независимо от това, че спиране на изпълнителното дело не е било
постановено от частния съдебен изпълнител). Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 от
ГПК изпълнителното производство се спира в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 (смърт на някоя
от страните). Както и по отношение на перемпцията, така и досежно спирането на
изпълнителното производство, не е нужен нарочен акт за това на съдебния изпълнител, тъй
като и прекратяването и спирането в тези случаи настъпва по силата на закона при
осъществяване на съответните правно релевантни факти (изтичането на две години от
последното поискано от взискателя изпълнително действие или извършено такова от
съдебния изпълнител, респ. при смърт на някоя от страните), а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, респ. спиране на
изпълнителното производство (т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Докато
производството е спряно на това основание и до издирването на наследниците е било
обективно невъзможно изпълнението да продължи, поради липсата на правен субект, срещу
когото да се изпълнява, като тази невъзможност обхваща всички изпълнителни действия
(така Решение № 1588 от 4.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3355/2022 г.). В този смисъл
погасителната давност спира да тече с настъпване смъртта на длъжника, тъй като до
конституирането на неговите наследници, не могат да бъдат извършвани никакви
процесуални действия, а и както е отбелязано в т. 10 на посоченото вече Тълкувателно
решение, ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Тоест от
датата на смъртта на длъжника на 26.12.2015 г. давност не е текла – в този смисъл са
Решение № 1384 от 13.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8279/2021 г., Решение № 2446 от
14.09.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10242/2021 г., Решение № 3870 от 19.12.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 9256/2021 г., Решение № 234 от 9.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 1060/2022 г.,
Решение № 862 от 20.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14233/2021 г., Решение № 262424 от
13.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 831/2021 г. и др. От данните по изпълнителното дело не
се установява частният съдебен изпълнител да е изпълнил задължението си да уведоми
взискателя за спирането, нито да е дал указания да посочи наследниците на длъжника и
техните адреси в шестмесечния срок по чл. 230, ал. 2 ГПК, респ. не се установява
наследниците на починалия длъжник да са били конституирани. Независимо от това, при
липса на такова уведомяване и при спряно по силата на закона изпълнително производство,
8
до възобновяването и конституирането по реда на чл. 429 ГПК на правоприемниците на
починалия длъжник са спрели да текат процесуалните срокове, вкл. двегодишният срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (така Решение № 262424 от 13.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
831/2021 г.).
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че не е изтекъл изискуемият срок по
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесните вземания на „Топлофикация София” ЕАД, за
които на 20.08.2013 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 41558/2008 г. по описа на СРС, ГО, 44 с-в, не са
погасени по давност.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. М., ЕГН: **********, и Б. Б. М., ЕГН: **********,
двамата с адрес: АДРЕС, срещу „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление АДРЕС, активно субективно съединени искове с правно основание
чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че всеки от ищците - Д. Б.
М. и Б. Б. М. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД чрез принудително изпълнение
сумата от по 3241,76 лв., представляваща ½ от 6483,52 лв. – главница за топлинна енергия,
за която сума срещу наследодателя на ищците - Б. Д. М., е издаден изпълнителен лист от
20.08.2013 г. по гр.д. № 41558/2008 г. по описа на СРС, 44 състав, за събирането на която е
образувано изп. д. 1293/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х. поради погасяването на вземането по
давност.
ОСЪЖДА Д. Б. М., ЕГН: **********, и Б. Б. М., ЕГН: **********, двамата с адрес:
АДРЕС, да заплатят на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9