Определение по дело №2285/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 3 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Х. С. П., [ЕГН], с адрес [населено място], бул. М. Л., № 26, ет. 2, ап. 20, чрез адв. А. Д. от АК – Варна, с адрес [населено място], бул. М. Л., № 26, ет. 2, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0433-000248/19.08.2024 г. по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от младши автоконтрольор сектор в „Пътна полиция“, ОД на МВР – [населено място], с която спрямо оспорващият е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, считано от датата 16.08.2024 г.“.

В петитума на жалбата е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на издадената ЗППАМ по чл. 166, ал. 2 АПК.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е особено искане на жалбоподателя.

Съдът, като се запозна с доказателствата по административната преписка и делото, прие за установено следното:

Съдът като взе предвид изложеното от жалбоподателя, намира, че се касае до искане за спиране предварително изпълнение на атакувания административен акт по смисъла на чл. 166 АПК. Искането е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна – адресат на наложената принудителна административна мярка, чиято законосъобразност е оспорена по съдебен ред.

Разгледано по съществото същото е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от същия кодекс. В конкретния случай спрямо Х. С. П. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на административните актове не спира изпълнението на наложената административна мярка.

По силата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, условията при които може да бъде спряно допуснатото от закона предварително изпълнение на мярката са следните: – то да причинява на оспорващия значителна или трудно поправима вреда само въз основа на нови обстоятелства.

Съгласно чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. С оглед на това, предпоставка за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение, е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК. В тежест на оспорващия в административния процес, особено в случаите на допуснато предварително изпълнение по силата на закона, е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно.

В конкретния случай от страна на П. се твърди, че СРМПС и табели с регистрационен номер [рег. номер] са му необходими т. к. ползва автомобила си за да се придвижва до лекари и физиотерапия. На следващо място са наведени доводи, че МПС-то е основно средство за придвижване и за нуждите на семейството му. По делото са представени експертно решение относно оценката на работоспособността.

Съдът намира, че по делото не е доказано по несъмнен начин както наличието на нови обстоятелства, така и настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Не са предоставени доказателства, че МПС с регистрационен номер [рег. номер] е основен автомобил на семейството, както и доказателства, че жалбоподателя редовно посещава лекари и рехабилитационни процедури, съот. тези нужда да се задоволяват чрез друго превозно средство/транспорт.

Принудителните административни мерки са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Принудителната административна мярка се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта оспорващият е лишен от правото да ползва лекия си автомобил, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност на адресата на акта да управлява превозното средство, чиято регистрация е прекратена като ПАМ, всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Самият законодател е преценил, че конкретната ПАМ е съизмерима с високата обществена опасност на конкретното административно нарушение.

Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Лишаване от обичайното ползване на лекия автомобил, чиято регистрация е временно прекратена, не обосновава значителност и трудна поправимост на вредите за оспорващия.

Законосъобразността на оспорения административен акт се преценява към момента на неговото издаване, а новите обстоятелства, сочещи на търпени вреди, следва да бъдат пряка последица не от акта, а от неговото предварително изпълнение.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 6 ЗДвП, АдмС-Варна, XIV състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. С. П., [ЕГН] за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № № 24-0433-000248/19.08.2024 г. издадена от младши автоконтрольор сектор в „Пътна полиция“, ОД на МВР – [населено място].

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.