Определение по дело №157/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260256
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Анна Петкова
Дело: 20215600500157
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

 

№ 260256                            05.04.2020 година                гр. Хасково

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО     гражданско отделение,… трети въззивен състав

на  ……………пети април……………..  две хиляди двадесет и първа         година                                          

в закрито  заседание   в следния   състав :

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ :    АННА ПЕТКОВА

                                                                                     ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното  от съдия Петкова……………….………………..

Въззивно частно гражданско дело №          157           по описа за 2021 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 121 от ГПК, образувано по частна жалба на Н. Ж.М. ***, със съдебен адрес ***.

Обжалва се Определение № 260071/10.02.2021 година, постановено по гр.д. № 865/2020 година по описа на РС-Свиленград, с което исковото производство пред същия съд е прекратено, а делото е изпратено по правилата за функционална подсъдност на Административен съд – Хасково. Основният довод на частния жалбоподател е, че в необходимата степен е конкретизирал претенцията си по основание и размер, поради което нямало основания за прекратяване производството по делото. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото на РС-Свиленград за продължаване на съдопроизводствените действия.

    Съдът, като се запозна материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

    Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

   Производството по  гр.д. № 865/2020 година по описа на РС-Свиленград е образувано по искова молба, подадена от Н.Ж.М. ***. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил пространни съображения относно това – защо е несъгласен с решение № 268 ГД/14.06.2019 година на ОСЗГ Любимец, както и твърдение, че с издаване на това решение, респ. с отказа да му бъдат възстановени земи, попадащи в регулацията, са му причинени имуществени вреди в размер на пазарната им цена. Все от същия ответник – Община Любимец се претендира и обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи. Но от даденото в ИМ разяснение става ясно, че като лице, ползващо имота се сочи трето лице на спора. Т.е. и по този иск се претендира обезщетение за вреди, които ищецът е понесъл в резултат на административната дейност на Община – Любимец, в резултат на която ползването на спорните земи е било осъществявано от третото на спора лице, а не от ищеца М.. Впоследствие дадените от ищеца уточнения са в същия смисъл.

С атакуваното определение РС-Свиленград е дал прочит на твърденията на ищеца, напълно съответстващ на действителния им смисъл. Твърденията и формулираните искания към съда правилно са преценени като такива, сочещи на претенции за обезщетяване на вреди, причинени в резултат на изпълнение на административна дейност. Изложените в ИМ фактически обстоятелства, разгледани заедно с формулирания петитум не позволяват да се приеме, че поне една от претенциите обуславя функционалната подсъдност на общите съдилища. Както вече бе посочено по-горе и както правилно приема районният съд, втората от ищцовите претенции не може да бъде квалифицирана като типичен иск за обезщетение за лишаване от ползване. Ищецът ясно заявява, че земите не са ползват от ответника, а от третата спрямо спора кооперация. А той е недоволен от това, че Община Любимец, с административната си дейност, е предпоставила това.

Необходимо е да допълни, че в случая производството по повдигнатия от Н. М. спор не е прекратено въобще, а само пред РС-Свиленград, респ. общите съдилища. Делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Хасково, т.е. не се касае за отказ от правосъдие, а за спазване на пратилата, уреждащи функционалното разпределение на делата между отделните съдилища.

С оглед гореизложеното съдът се солидаризира с извода на първоинстанционния съд за това, че на основание чл. 7 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ компетентен да разгледа спора се явява Административен съд – Хасково. Поради това правилно и в съответствие с чл. 118 от ГПК производството пред РС-Свиленград е прекратено, а делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Хасково.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260071/10.02.2021 година по гр. д. № 865/2020 година по описа на РС Свиленград.

Определението е окончателно.

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: