Решение по дело №807/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260057
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 27 март 2021 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20202150100807
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260057                                                05.03.2021г.                                              гр.Несебър

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                      ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и седми януари                                     две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Берберова-Георгиева

секретар: Радостина Менчева

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

гражданско дело № 807 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молбата на М.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.И.-Т./ против Д.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се сочи, че страните са сключили граждански брак на 17.08.2011г. в гр.Несебър, обл.Бургас който е първи по ред и за двамата. От брака си имат родени две деца – М.Д.М.. с ЕГН **********, роден на ***г. и Х.Д.М.. с ЕГН **********, роден на ***г. Ищцата твърди, че първите години от брака й с ответника протекли нормално, като първоначално заживели при неговите родителите. С течение на времето започнали да имат проблеми с бащата на ответника, който се месел в семейния им живот. Тогава ответникът започнал да посяга на ищцата и да й нанася физически тормоз Ревнувал я без причина, вследствие на което ищцата била подложена на постоянни побои. Сочи че ответникът посещавал редовно игрални зали и връщайки се от тях употребил алкохол тормоза се повтарял. През 2014г. ищцата се преместила да живее с децата при родителите й в с.Ръжица, тъй като и те били подложени на този тормоз. Три месеца по-късно ответникът се нанесъл при тях, но след три месеца същият поискал да се върнат отново в с.Кошарица при родителите му. От тогава до настоящият момент ищцата твърди, че ответникът продължава да я тормози – физически, психически и сексуално, по всяко едно време. Сочи, че живее в постоянен страх за живота си, както за нея, така и за децата й. Вследствие на честите побои, твърди, че през 2018г. получила страхова невроза, като била диагностицирана от лекар в гр.Бургас.

Невъзможността да търпи непрестанния тормоз от ответника и нежеланието да подлага и децата си на това е мотивирало правния интерес у ищцата да поиска от съда да прекрати брака й с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Моли да й бъдат присъдени родителските права върху децата, като бъде осъден ответника да й заплаща месечна издръжка, в качеството й на майка и техен законен представител в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева за всяко едно от тях. Наред с горното, моли съда да определи режим на лични контакти на децата с баща им, както следва: Всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа и по един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск; Коледните празници през всяка нечетна година децата да прекарват при баща си, а Новогодишните празници - всяка четна година. Моли се съда да предостави ползването на семейното жилище, находящо се на адрес в с.Кошарица, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“Първи май“ № 10, на ищцата, където същата ще отглежда децата си. Моли след прекратяване на брака да бъде възстановена предбрачната й фамилия – Стефанова. Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане. Моли съда да задължи ответника да представи справка за неговите доходи за една година назад. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, включая и адвокатски хонорар.

Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът М. не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата М.Х.М. се явява лично и с процесуалния си представител, и поддържа исковата молба. Заявява, че желае брака и с ответника да бъде прекратен по негова вина. Оттегля искането си за предоставяне ползването на семейното жилище на нея. Ангажират гласни доказателства.

Ответникът Д.М.М. се явява лично в съдебно заседание и изразява съгласие за прекратяване на брака му с ищцата. Твърди, че ищцата няма необходимите удобства, за да отглежда децата им в нормална среда. Не сочи доказателства.

Исковата молба е допустима, подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събраният по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото са съпрузи, чийто брак е сключен с Акт № 0047 от 17.08.2011г. на Община Несебър /вж.Удостоверение за сключен граждански брак – л.6/. От брака си имат родени деца две малолетни деца – М.Д.М.., роден на ***г. с ЕГН ********** и Х.Д.М.., роден на ***г. с ЕГН **********.

В исковата молба, ищцата М. сочи, че в началото брака им протичал нормално, но поради намеса на бащата на ответника в семейните им отношения, същите се влошили. Ответникът започнал да осъществява непрестанен физически тормоз над ищцата по различни причини и без причини. През 2014г., ищцата се преместила при родителите си в с.Ръжица, тъй като и децата им били подложени на тормоз от ответника, но не след дълго, по молба на последния се върнали отново в с.Кошарица, при неговите родители. От тогава до настоящият момент, ищцата твърди, че тормоза от страна на ответника продължил във всичките му форми – физически, психически и сексуално. Вследствие на честите побои, ищцата получила страхова невроза. В подкрепа на твърденията си за нанасяния й побой, ищцата представя съдебномедицинско удостоверение № 345/2019г., издадено от отделение по съдебна медицина при УМБАЛ Бургас /л.9/.

Изнесените в исковата молба фактически обстоятелства се потвърждават от показанията на водените от ищцата свидетел Николай Темелков, без родство със страните по делото. Същият установява пред съда, че от ищцата знае за тормоза върху нея от ответника, който бил причина тя да поиска да се разделят. От изготвения по делото социален доклад от ДСП-Поморие /л.25-26 вкл./ се установява, че страните са във фактическо раздяла, като децата Михаил и Христо живеят и се отглеждат от майката, и възприемат нея като значим фактор в живота си. Баща работи нерегламентирано в строителството и се подпомага от родителите си, които живеят и работят в Германия. Майката също работи нерегламентирано, като се грижи за възрастен мъж, за което получава месечно 280 лева. Не се подпомага от ДСП-Поморие.

Предвид събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира, че са налице данни за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. В резултат на непрестанния физически и психически тормоз, осъществяван от ответника спрямо ищцата, връзката между съпрузите е престанала да носи емоционалното удовлетворение, което се поражда от обичта, взаимното уважение и доверието помежду им. Бракът е останал да съществува само формално, без да осъществява социалното си предназначение. Между съпрузите е прекъсната всякаква духовна и физическа връзка. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че вина за констатираното дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпругът Д.М.. С оглед на това, съдът намира за основателен предявения от съпругата М.М. иск за прекратяване на сключения между нея и ответника Д.М. граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.

Съдът намира за основателно искането на майката за предоставяне на родителските права върху децата на нея, като бъде определен режим на лични контакти на децата с бащата – всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа и по един месец през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск. Коледните празници през всяка нечетна година и Новогодишните празници през всяка четна година, както и всякога, когато децата пожелаят, в удобно за майката време, извън режима на лични контакти. С оглед отказа на ищцата за предоставяне на нея ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: с.Кошарица, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“Първи май“ № 10, същото следва да бъде предоставено за ползване на ответника. По искането на ищцата за възстановяване на предбрачното й фамилно име - Стефанова след прекратяване на брака, съдът намира същото за основателно, поради което счита, че следва да бъде уважено.

По искането за присъждане издръжка на родените от брака деца, съдът съобрази следното:

При определяне размера на издръжката следва да се има предвид възможностите на дължащия издръжката, съобразени с нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

От данните по делото се установява, че страните по делото работят нерегламентирано, като ищцата се грижи за възрастен мъж, за което получава 280 лева месечно, а ответникът се подпомага от родителите си, които живеят и работят в чужбина. По делото не са ангажирани и доказателства за трудовата заетост на ответника съответно за получаваното от него трудово възнаграждение.

Задължението за издръжка от родителите на своите ненавършили пълнолетие деца е регламентирано в закона, независимо дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При така установените материални възможности на страните, съдът намира, че за отглеждане на двете деца е необходима обща сума в размер на по 250 /двеста и петдесет/ лева месечно, за всяко едно от тях, от които бащата следва да заплаща сумата в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева, определена към минимално предвидения от закона размер /в чл.142, ал.2 от СК/, а останалата част от по 80 /осемдесет/ лева следва да бъде заплащана от майката, предвид на това, че същата полага и грижи за отглеждането на децата. Този размер на издръжката, съдът намира за съобразен с възможностите на родителите и с възрастта на двете деца. С оглед на това, искът по чл.143, ал.2 от СК следва да бъде изцяло уважен, като основателен. Издръжката следва да се заплаща от бащата издръжка на малолетните си деца, чрез тяхната майка и законен представител, до 10-то число на месеца, за който се дължи, чрез пощенски запис.

На основание Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, съдът определя окончателна държавна такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева, от които 25 лева, внесени от ищеца при завеждане на исковата молба, а останалите 25 /двадесет и пет/ лева, с оглед резултата по делото, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Наред с горното и съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, ответникът М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-гр.Несебър държавна такса върху размера на присъдената за двете деца месечна издръжка общо в размер на 244,80 /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/.

Предвид изхода на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат заплатените по делото разноски от ищцата, възлизащи общо в размер на 525 лева /петстотин двадесет и пет/ лева, от които – 25 лева – заплатена държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд 

 

Р Е Ш И :

           

ПРЕКРАТЯВА сключеният с Акт № 0047 от 17.08.2011г. на Община Несебър граждански брак между М.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.И.-Т./ и Д.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на МЪЖА.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата М.Д.М.., роден на ***г. с ЕГН ********** и Х.Д.М.., роден на ***г. с ЕГН **********, на МАЙКАТА М.Х.М. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата М.Д.М.., роден на ***г. с ЕГН ********** и Х.Д.М.., роден на ***г. с ЕГН **********, при тяхната майка М.Х.М. с ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.Кошарица, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“Първи май“ № 10, на ответника Д.М.М..

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д.М.М. с децата М.Д.М.., роден на ***г. с ЕГН ********** и Х.Д.М.., роден на ***г. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа и по един месец през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск. Коледните празници през всяка нечетна година и Новогодишните празници през всяка четна година, както и всякога, когато децата пожелаят, в удобно за майката време, извън режима на лични контакти.

ОСЪЖДА Д.М.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на децата М.Д.М.., роден на ***г. с ЕГН ********** и Х.Д.М.., роден на ***г. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител М.Х.М., месечна издръжка в размер на по 170 лева /сто и седемдесет/ лева за всяко едно от децата, до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, чрез пощенски запис, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване.

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ищцата – СТЕФАНОВА.

ОСЪЖДА Д.М.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.И.-Т./, сумата общо в размер на 525 лева /петстотин двадесет и пет лева/, представляващи заплатени по делото разноски.

ОСЪЖДА Д.М.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд-гр.Несебър сумата в размер на 244,80 /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдената на децата издръжка.

ОСЪЖДА Д.М.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд-гр.Несебър сумата в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща допълнителна държавна такса за решаване на делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: