№ 927
гр. Перник, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20241720102977 по описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439
ГПК.
Образувано по искова молба с вх.№ 12298/05.06.2024 г., подадена от Б. С. Х.
против „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК *********, с която се иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответното
дружество следните суми:
По Изпълнителен лист от 29.09.2008г., издаден въз основа на ЗИПЗ по чл. 417
ГПК от 29.09.2008г., по ч.гр.д. № 5227/2008г. - в размер на 1234,48лв. - главница
въз основа на запис на заповед, издадена на 15.05.2008г., в гр. Перник, 25,00лв. -
държавна такса, както и сумата от 40лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение;
По Изпълнителен лист от 10.11.2008г., издаден въз основа на ЗИПЗ по чл. 417
ГПК от 10.11.2008г. по ч.гр.д. № 5947/2008г. сумите в размер на 800лв. -
главница по запис на заповед, издадена на 28.01.2008г., в гр. Перник, сумата от
25лв., представляваща държавна такса на съда, както и 40лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение, респективно ответникът не притежава правото
на принудително изпълнение по горецитираните изпълнителни листа и за
посочените суми спрямо ищеца;
Ищецът излага в исковата молба, че изп.дело № 839/2011г. е било образувано по
молба на взискателя на 01.07.2011г., въз основа на Изпълнителен лист от 29.09.2008г.,
издаден въз основа на ЗИПЗ по чл. 417 ГПК от 29.09.2008г., по ч.гр.д. № 5227/2008г.,
като по същото на 29.12.2011г. е била връчена ПДИ до длъжника, а последното реално
извършено и годно да прекъсне давността изпълнително действие е било реализирано
на 02.12.2011г; Изпълнително дело № 1537/2011г. е било образувано на 05.10.2011г.,
въз основа на Изпълнителен лист от 10.11.2008г., издаден въз основа на ЗИПЗ по чл.
417 ГПК от 10.11.2008г. по ч.гр.д. № 5947/2008г., като по същото на 13.03.2012г. е била
1
връчена ПДИ до длъжника, а последното реално извършено и годно да прекъсне
давността изпълнително действие е било реализирано на 21.02.2012г. Излага още, че
по отношение на тези две дела липсва друга информация освен посочената на гърба на
изпълнителните титули, т.к. същите са били унищожение от ЧСИ А. В.а, съобразно
разпоредбата на чл. 5, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/06.02.2006г. за служебния архив на
частните съдебни изпълнители, за което обстоятелство е издадено Удостоверение изх.
№ 56596/11.10.2023г., по описа на ЧСИ Г. Костов. Твърди, че след датата на
последното реално предприето изпълнително действие по първия изпълнителен лист
— 02.12.2011г. и датата на последното реално извършено изпълнително действие по
втория изпълнителен лист — 21.02.2012г., двете дела са прекратени по силата на
закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е най-късно на 03.12.2013г. и
22.02.2014г., като от тогава е започнала да тече и новата погасителна давност и
доколкото изп.д. № 583/19г. по описа на ЧСИ А. В.а е образувано чак на 16.04.2019г.,
то вземането и по двата листа е погасено по давност, по смисъла на чл. 110 33Д, както
и аксесорните вземания на осн.чл. 119 ЗЗД. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК *********, в срока по чл. 131
ГПК изразява становище за недопустимост на предявените искове, като заявява, че
спора е разрешен с влязло в сила решение. Моли съда да отхвърли предявените
претенции, като неоснователни. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните доказателства при съобразяване с чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Искът е процесуално допустим. Правният интерес на ищеца от воденето му се
установява от представените изпълнителни листи, издадени на 29.09.2008г., издадени
по ч.гр.д. № 5227/2008г., и от 10.11.2008г. по ч.гр.д. № 5947/2008г. по описа на ПРС.
Наличието на изпълнителен титул за спорното вземане обосновава правния
интерес на ищците за предявяване на настоящия иск за установяване, че правото на
принудително изпълнение на същото не съществува, тъй като е погасено по давност.
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по
изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти,
осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.
За уважаване на предявения иск с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване - наличието на факти, настъпили след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, и които водят до погасяване на
установеното със сила на пресъдено нещо изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или
спиране на давността.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
От представените по делото копия от изпълнителни листи от 29.09.2008г.,
издадени по ч.гр.д. № 5227/2008г., и от 10.11.2008г. по ч.гр.д. № 5947/2008г. по описа
на ПРС е видно, че последното реално извършено и годно да прекъсне давността
2
изпълнително действие е било реализирано на 02.12.2011г. и на 21.02.2012г., видно от
направеното на гърба на всеки един от тях отбелязване. Съответно след настъпване на
перемпцията по всяко едно от тях на 03.12.2013г. и на 22.02.2014г. до образуване на
новото изп.д. № 583/2019г. по описа на ЧСИ А. В.а на 16.04.2019г., то давността по
всеки един от тях е била изтекла с изтичане на петгодишната давност, поради което и
не подлежат на принудително изпълнение.
Ответникът с отговора на исковата молба, както и със становище вх.№
19259/28.08.2024г. не излага твърдения по отношение на спора по същество, а
единствено излага възражения по отношение допустимостта на настоящето
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.2, изр.последно ГПК ако ищецът предяви
отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ ГПК, съгласно което ако
ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в
новото дело, само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка,
което води до единствения извод, че предявените в настоящето производство искове са
допустими.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и
съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност. В
настоящият случай от ответника нито са изложени твърдения, нито пък са
представени доказателства за спиране и прекъсване на давността от прекратяването по
силата на закона на изп.дело № 839/2011г. и изп. дело № 1537/2011г., до образуването
на новото изп.д. № 583/2019г. по описа на ЧСИ А. В.а на 16.04.2019г., през който
период е изтекъл срок по-дълъг от 5 години. Петгодишния давностен срок е изтекъл на
03.12.2018г. и на 22.02.2019г., поради което и на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД в този
момент правото на принудително изпълнение на вземането, обективирано в
изпълнителните листи се е погасило по давност. С оглед правилото на чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че с нея са погасени разноските в изпълнителното
дело. Предвид изложеното така предявените искови претенции са основателни и
следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват и
сторените по делото разноски в размер на 681,08 лева, съобразно представения списък
по чл.80 ГПК, кореспондиращ с представените по делото доказателства за реалното им
реализиране.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Б. С. Х. с ЕГН
********** гр.****, чрез адв.Н.Ц., не дължи на „АПС Бета България“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ № 81В,
ап.3, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение следните
суми: 1234,48 лева - главница въз основа на запис на заповед от 15.05.2008г., за която
сума е издаден Изпълнителен лист от 29.09.2008г., по ч.гр.д. № 5227/2008г. по описа на
РС Перник, както и сумата от 800 лева - главница по запис на заповед от 28.01.2008г.,
за която сума е издаден Изпълнителен лист от 10.11.2008г., по ч.гр.д. № 5947/2008г. по
описа на РС Перник, както направени разноски по делата, за които вземания е
образувано изпълнително дело № 593 / 2019 год. по описа на ЧСИ Анелия В.а, което
се води под № 6974/2023г. по описа на ЧСИ Г.Костов с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „АПС Бета България“ ООД с
3
ЕИК: ********* да заплати на Б. С. Х. с ЕГН ********** сумата от общо 681,08 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4