Р Е Ш Е Н И Е № 130
гр. Хасково, 10.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд………...…………………...…….…………….… в открито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Р.Р.…….…..…………………….………….…и в присъствието на прокурора
……………………………………...…..………………. като разгледа докладваното от съдия И В А
Н О В А ……….в.гр.д.№…..153....………....по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
- АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” – гр.София е останал недоволен от решение №
279 от 10.12.2018 год., постановено по гр.д. № 224 / 2018 год. по описа на
Районен съд – Свиленград, с което е осъден да заплати на К.Д.К., В.С.М. и К.С.Д. суми съответно от по 4 126.05 лева,
1 375.35 лева и 2 063.02 лева,
представляващи обезщетения за лишаването на ищците от ползване на площ от
4 093 кв.м. от ПИ с идентификатор
36110.20.506 по КККР, целият с площ от 8 851 кв.м., с адрес на имота – с.***, местността ***,
за периода от 26.03.2013 год. до 26.03.2018 год., ведно със законната лихва и
деловодни разноски, поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено
и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли исковете,
предявени на основание чл.59 от ЗЗД.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ
- К.Д.К., В.С.М. и К.С.Д. – оспорват
въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от К.Д.К., В.С.М. и К.С.Д. против
Агенция „Пътна Инфраструктура” – гр.София с искане за присъждане на обезщетение
за неоснователно обогатяване в размер общо на 1 000 лева, претендирано
като пазарна наемна цена по отношение на част от имота им с площ от около 4 093 кв.м кв.м., определена като разлика между
действителната и отчуждената част от ПИ № 020030 по плана за земеразделяне
землището на с.***, в м-та ***, засегната при изграждането на Автомагистрала
„Марица“, дължимо за периода от 26.03.2013 год. до 26.03.2018 год. С протоколно
определение от 13.11.2018 год. е допуснато изменение на исковете, след
първоначалното им уточняване, чрез увеличаване на цената от 300 лева на
4 126.05 лева – за ищеца К., от 400 лева на 1 375.35 лева – за ищеца М.
и от 300 лева на 2 063.02 лева – за ищеца Д..
Безспорно
по делото е установено, че ищците с процесуалното качество на въззиваеми в
настоящото производство са придобили по наследство и реституция по ЗСПЗЗ правото на собственост върху нива от
16.502 д-ка в м-та ***, представляваща имот
№ 020030 по плана за земеразделяне землището на с.***, възстановено на
наследодателя им К. М.Г., починал на
23.02.1951 год., съгласно решение № 02004 от 13.09.1999 год. на Поземлена
комисия – гр.Свиленград.
Видно
от представената от ищците скица № 15 – 113713 – 22.02.2018 год. е, че част от
възстановения на наследодателя им по ЗСПЗЗ, имот 020030 е отредена за поземлен
имот с идентификатор 36110.20.506 по КККР, с площ от 8 851 кв.м.
С
решение № 536 от 15.07.2011 год. на МС за отчуждаване на имоти и части от имоти
– частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „АМ „Марица“ и
реконструкция на ел.кабел и водопроводи на територията на община Свиленград“, е
отчуждена площ от 7 476 кв.м. от
имот № 20030, собственост на наследниците на К. М.Г., съгласно т. 10, раздел I – Регистрация на земеделски земи за отчуждаване:
Обект „АМ „Марица“ Оризово – ГКПП „Капитан Андреево“.
При
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е назначена техническа
експертиза от представеното по която
заключение се установява, че засегнатата от строителството на магистралата част
от имота на ищците, извън отчуждената, е с площ от 4 093 кв.м., от която 2 405 кв.м. и 992 кв.м. били необработваеми - имало остатъци от строителни материали – едри
камъни, ями от изгребване на строителни материали и бабуни от изкопана пръст, обрасли с храсти, треви и тръни. Площите
подлежали на възстановяване като обработваема земя, но след рекултивация на
терена. Върху площ от имота – 696 кв.м. бил прокаран черен път, обслужващ
строителството на магистралата, а в момента използван като транспортен достъп
до обработваемите имоти на трети на спора лица. Вещото лице посочва, че площта върху
която е прокаран пътя не подлежала на рекултивация. При заснемане на оградата
се установило, че няма навлизане на площ, заета от земното платно на
магистралата навътре към процесния имот. В устния си доклад вещото лице Д.
посочва, че магистралата е засегнала
само тази част от имота, която е била отчуждена. Посочените по – горе необработваеми
площи от имота били използвани като депо за съхраняване на строителни материали
и скална маса, ползвани при строителството на пътното съоръжение. След
приключване на строителството, терена не бил почистен добре – не бил заравнен, част от строителните отпадъци не
били отстранени. Собствениците на съседните имоти освен прокарания по време на изграждане на
магистралата черен път, обслужващ строителството й, имали достъп до нивите си и
от друг, но по - отдалечен път.
От
заключението на вещото лице Б. се установява, че средната, пазарна наемна цена
на ползваната от ответника част от имота на ищците, с определена от вещото лице Д.
площ от 4 093 кв.м., възлиза годишно на 2 475.63 лева. В съдебно заседание, проведено на
14.09.2018 год., експерта посочва, че размерът на годишното обезщетение,
определено като наемна цена на земеделска земя и на земя с лице към
автомагистрала, възлиза на 2 613.44 лева, до който размер не е поискано
изменение на исковете.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от ищците
свидетели Я. и Я., от показанията на които се установява, че преди строителството на автомагистралата,
целият имот на ищците се е ползвал като земеделска земя, а след отчуждаването, част от имота била заета от
насипи от строителни материали и утъпкана от преминаващите по време на
строителството на магистралата тежкотоварни превозни средства.
При
така установената фактическа обстановка, като безспорно съдът приема, че ищците са придобили по наследство и
реституция по ЗСПЗЗ правото на собственост
върху поземлен имот № 020030, в
местността ***, по плана за земеразделяне землището на село ***, Хасковска
област, с площ от 16.502 д-ка, от която през 2011 год., на основание чл.34 а, ал.1, вр. чл.34 б и § 1
от ДР на Закона за държавната собственост е отчуждена част общо от 7 476 кв.м.,
върху която е реализирано мероприятието, за което е отчужден имота, а
именно изграждане на автомагистрала „Марица”. Като безспорно съдът приема и това,
че при строителството на пътното
съоръжение друга част от имота с площ
общо от 4 093 кв.м. е била засегната, чрез използването й за депо за
строителни материали и за преминаване на тежкотоварни превозни средства през
прекарания в имота черен път, обслужващ строителството на магистралата. В тази насока
съдът цени заключение на вещото лице Д., неоспорено от страните, в подкрепа на
което са и събраните по делото гласни доказателства, установяващи състоянието
на имота преди и след изграждането на магистралата.
Изложените по-горе фактически
обстоятелства, съдът приема като такива обуславящи частичната основателност на
предявения на основание чл.59 от ЗЗД иск, предвид наличието на елементите от
фактическия му състав, а именно - установено право на собственост по отношение
на имот, чийто собственик е лишен от възможността да получава доходи, в
резултат на извършени от друго лице действия, създаващи пречка за упражняване
правото на собственост в пълния му обем, включително и неговото ползване или
отдаване по наем. При определяне размера на иска съдът цени заключението на
вещото лице Д., определил площта от имота на ищците, засегнат от строителството
на автомагистралата, определена на 4 093 кв.м., извън отчуждената част,
използвана за депо за строителни материали и за преминаване на МПС, обслужващи
изграждането на пътното съоръжение, и
заключението на вещото лице Б.,
определил размера на обезщетението на 2 475.63 лева - годишно, на база средна пазарна наемна цена. При
определяне размера на заявените претенции и на основание чл.155 от ГПК, съдът
прие като неподлежащ на доказване общоизвестния факт, че строителството на
автомагистрала „Марица“ е приключило на 29.10.2015 год., до който момент вземането
на ищците за обезщетение за неоснователно обогатяване се явява основателно. За
останалия период от време, за който се претендира обезщетение по чл.59 от ЗЗД,
а имено – от 29.10.2015 год. до 26.03.2018 год., предявените искове се явяват
неоснователни, поради това, че за посочения период, следващ изграждането на
магистралата, не се представят доказателства за извършване на действия от
страна на ответника, които да са пречили на ищците да упражняват правото си на
собственост върху засегнатата /извън отчуждената/ при строителството площ от
имота им. В подкрепа на извода за неоснователност на иска по чл.59 от ЗЗД за
посочения период от време, съдът изхожда и от неговия субсидиарен характер,
предвид наличието на друг иск, а именно такъв за присъждане на имуществени
вреди, определени като стойност на необходимите дейности по отстраняване на
нанесените повреди в имота, за да бъде възстановен във вида в който е бил преди
започване на строителните работи по магистралата, с който обеднелия може да се
защити съгласно ал.3 от цитирания законов текст.
С
оглед на изложените по-горе съображения, съдът приема за основателно искането
на ищците за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване, но за
периода, през който частта от имота, определена от вещото лице Делчев на
4 093 кв.м. е била използвана при строителството на пътното съоръжение –
Автомагистрала „Марица“, а именно – от 26.03.2013 год. – посочена в исковата
молба като начална дата на периода, за който се претендира обезщета до 29.10.2015
год., до когато имота е бил ползван от
изпълнителя – „Пътни строежи“ АД – гр.Пловдив, на който въззивникът с
процесуалното качество на ответник по иска в производството пред
първоинстанциония съд е възложил изграждането на автомагистрала „Марица“. Изхождайки
от определения от вещото лице Б. размер от 2 475.63 лева – годишна наемна
цена и от размера на наследствените квоти на ищците – 1 / 3 ид.ч. – за ищеца К.,
1 / 9 ид.ч. – за ищцата М. и 1 / 6 ид.ч. – за ищеца Д., съдът определи размера на
дължимите им обезщетения съответно на 2 138.67 лева, на 712.89 лева и на
1 069.34 лева, до който исковете следва да бъдат уважени, а за разликата
до предявените размери като неоснователни бъдат отхвърлени. Като
неоснователно съдът намира заявеното от въззивника с процесуално качество на
ответник по иска в производството пред първоинстанционния съд, възражение за
погасителна давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишната давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно
разясненията, дадени в т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 год. на Пленума
на ВС, в случаите на чл.59, ал.1 от ЗЗД погасителната давност започва да тече
от деня на получаване на престацията. Исковата молба е подадена на 26.03.2018
год., а периодът, за който се претендира
обезщетение е за периода от 26.03.2013 год. до 26.03.2018 год., т.е в
рамките на установения от закона давностен срок.
С
оглед на изложеното, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта за разликата над посочените по-горе суми, до които исковете
се явяват основателни и доказани, а именно - 2 138.67 лева, 712.89 лева и
1 069.34 лева до уважените размери – 4 126.05 лева,
1 375.35 лева и 2 063.02 лева, и за периода от 29.10.2015 год. до
26.03.2018 год., като исковете в тази им част бъдат отхвърлени.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 279 от 10.12.2018
год., постановено по гр.д. № 224 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Свиленград в частта за разликата над 2 138.67 лева до уважения размер от
4 126.05 лева – обезщетение за лишаването на К.Д.К. от ползване на 1/3
ид.ч. от площ в размер на 4 093 кв.м., представляваща част от имот с
идентификатор 36110.20.506 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, с
номер по предходен план: част от 020030, с адрес на имота – с.***, местност ***,
за периода от 29.10.2015 год. до 26.03.2018 год., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.К. против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.”Македония”
№ 3 И С К за разликата
над 2 138.67 лева до уважения
размер от 4 126.05 лева –
обезщетение за лишаването на К.Д.К. от ползване на 1/3 ид.ч. от площ в размер
на 4 093 кв.м., представляваща част от имот с идентификатор 36110.20.506
по Кадастралната карта и кадастралните регистри, с номер по предходен план:
част от 020030, с адрес на имота – с.***, местност ***, за периода от
29.10.2015 год. до 26.03.2018 год.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279 от 10.12.2018
год., постановено по гр.д. № 224 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Свиленград в частта, с която АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.”Македония” № 3 е осъдена да
заплати на К.Д.К. сумата в размер на
2 138.67 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на 1/3
ид.ч. от площ в размер на 4 093 кв.м., представляваща част от имот с
идентификатор 36110.20.506 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, с
номер по предходен план: част от 020030, с адрес на имота – с.***, местност ***,
за периода от 26.03.2013 год. до 29.10.2015 год., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба – 26.03.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 279 от 10.12.2018
год., постановено по гр.д. № 224 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Свиленград в частта за разликата над 712.89 лева до уважения размер от 1 375.35 лева – обезщетение за лишаването
на В.С.М. от ползване на 1/9 ид.ч. от площ в размер на 4 093 кв.м.,
представляваща част от имот с идентификатор 36110.20.506 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри, с номер по предходен план: част от 020030, с адрес на
имота – с.***, местност ***, за периода от 29.10.2015 год. до 26.03.2018 год., вместо
което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.С.М. против
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.”Македония” № 3 И С К за
разликата над 712.89 лева до уважения
размер от 1 375.35 лева – обезщетение за лишаването на В.С.М. от ползване
на 1/9 ид.ч. от площ в размер на 4 093 кв.м., представляваща част от имот
с идентификатор 36110.20.506 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, с
номер по предходен план: част от 020030, с адрес на имота – с.***, местност ***,
за периода от 29.10.2015 год. до 26.03.2018 год.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279 от 10.12.2018
год., постановено по гр.д. № 224 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Свиленград в частта, с която АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.”Македония” № 3 е осъдена да заплати на В.С.М. сумата в размер
на 712.89 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на 1/9
ид.ч. от площ в размер на 4 093 кв.м., представляваща част от имот с
идентификатор 36110.20.506 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, с
номер по предходен план: част от 020030, с адрес на имота – с.***, местност ***,
за периода от 26.03.2013 год. до 29.10.2015 год., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба – 26.03.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 279 от 10.12.2018
год., постановено по гр.д. № 224 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Свиленград в частта за разликата над 1 069.34 лева до уважения размер
от 2 063.02 лева – обезщетение за
лишаването на К.С.Д. от ползване на 1/6 ид.ч. от площ в размер на 4 093
кв.м., представляваща част от имот с идентификатор 36110.20.506 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, с номер по предходен план: част от 020030, с
адрес на имота – с.***, местност ***, за периода от 29.10.2015 год. до
26.03.2018 год., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.С.Д. против
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.”Македония” № 3 И С К за разликата
над 1 069.34 лева до уважения размер от 2 063.02 лева – обезщетение
за лишаването на К.С.Д. от ползване на 1/6 ид.ч. от площ в размер на 4 093
кв.м., представляваща част от имот с идентификатор 36110.20.506 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, с номер по предходен план: част от 020030, с
адрес на имота – с.***, местност ***, за периода от 29.10.2015 год. до
26.03.2018 год.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279 от 10.12.2018
год., постановено по гр.д. № 224 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Свиленград в частта, с която АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.”Македония” № 3 е осъдена да
заплати на К.С.Д. сумата в размер на 1 069.34 лева, представляваща обезщетение
за лишаването му от ползване на 1/6 ид.ч. от площ в размер на 4 093 кв.м.,
представляваща част от имот с идентификатор 36110.20.506 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри, с номер по предходен план: част от 020030, с адрес на
имота – с.***, местност ***, за периода от 26.03.2013 год. до 29.10.2015 год.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 26.03.2018
год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 279 от 10.12.2018 год.,
постановено по гр.д. № 224 / 2018 год. по описа на Районен съд – Свиленград в
частта с която АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Булстат *********, със седалище
и адрес на управление – гр.София, бул.”Македония” № 3 е осъдена да заплати на К.Д.К., В.С.М. и К.С.Д., сумата в размер над 892.24 лева до присъдения
размер от 1 895 лева – деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279 от 10.12.2018
год., постановено по гр.д. № 224 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Свиленград в частта с която АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.”Македония” № 3 е осъдена да
заплати на К.Д.К., В.С.М. и К.С.Д., сумата в размер на 892.24 лева – деловодни разноски, направени
от ищците при разглеждане на делото пред първоинсанционния съд, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, бул.”Македония” № 3 да заплати на К.Д.К.,
ЕГН ********** ***, В.С.М., ЕГН ********** *** и К.С.Д.,
ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.Свиленград, бул.“България“ № 55
– адвокат Е.М. сумата в размер общо на 777.50
лева – деловодни разноски, направени от въззиваемите при разглеждане на
делото пред въззивния съд, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: