№ 15390
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20251110114871 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от К. Й. М., ЕГН ********** срещу
„Аделина Еър Карго“ ЕООД, ЕИК ********* обективно съединени искове с
правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато за
незаконно уволнението, извършено от ответника със Заповед №
004/20.08.2024 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, т. 3 КТ, поради
системни нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на
работодателя и имуществени вреди в голям размер на повереното му МПС, и
възстановяване ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, с код по НКПД 83322005, както
и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 6000,00 лв. за времето, в
което ищецът е останал без работа за периода от 03.09.2024 г. до 03.03.2025 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.09.2024 г., до окончателното плащане на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения. Ищецът работил при ответника по трудов договор от 07.06.2024 г.,
на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. Със
заповед № 004/20.08.2024 г. трудовото правоотношение било прекратено, като
1
ищецът бил дисциплинарно уволнен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл.
188, т. 3 КТ. Като причина за уволнението в заповедта било посочено:
системни нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на
работодателя и имуществени вреди в голям размер на повереното му МПС.
Твърди се, че заповедта за уволнение липсват мотиви за твърдените
нарушения и наложеното наказание, липсва правна квалификация на
нарушението, не са били изискани писмени обяснения от ищеца. Предвид
изложеното счита заповедта за уволнение за незаконосъобразна и моли да
бъде отменена, като ищецът бъде възстановен на длъжността, която е заемал
до уволнението. Претендира да му бъде заплатено обезщетение в размер на
6000,00 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от
03.09.2024 г. до 03.03.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.09.2024 г., до окончателното плащане на вземането.
В изпълнение на указанията, дадени с Определение № 13107/19.03.2025
г., ищецът е депозирал молба с вх. № 119072/03.04.2025 г., с която уточнил, че
времето през което ищецът е останал без работа, се равнява на 13 дни за
периода от 20.08.2024 г. до 01.09.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер, по
съображения, подробно изложени в отговора. Не оспорва, че между страните е
било налице трудово правоотношение, породено от посочения трудов договор,
както и че то е било прекратено с посочената от ищеца заповед. Сочи, че
причините за уволнението се изразявали в това, че ищецът системно отказвал
да работи, не идвал навреме на работа, отказвал да изпълнява служебните си
задължения, внезапно си тръгвал от работа и зарязвал камиона на пътя,
умишлено повреждал камиона, за да не бъде в движение последния и да не
работи, което се потвърждавало и от предишни работодатели на ищеца.
Твърди, че ищецът не е оставал без работа, тъй като на 02.09.2024 г. сключил
трудов договор с работодателя „Транс Грийн“ ЕООД. Ето защо моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна следното:
2
Представен е трудов договор № 022/07.06.2024 г., сключен между
ответника като работодател и ищеца като работник/служител на основание чл.
70, ал. 1 КТ, по силата на който ищецът е заемал длъжността „Шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ с код по НКПД: 83322005.
Страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение на
работника в размер от 933,00 лв., платимо до 30-то число на следващия месец
и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6 % годишно за всяка година трудов стаж при същия
работодател. Договорът е сключен като безсрочен със шестмесечен срок за
изпитване, уговорен в полза на работодателя. Отбелязано е, че служителят е
постъпил на работа на 07.06.2024 г.
Представена е Заповед № 004/20.08.2024 г. за прекратяване на трудов
договор № 022/07.06.2024 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл.
188, т. 3 КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Като
причини за дисциплинарното уволнение са посочени: системни нарушения на
трудовата дисциплина; злоупотреба с доверието на работодателя; и
имуществени вреди в голям размер на повереното му МПС. Представената
заповед не съдържа подпис за работодател, нито подпис на
работника/служителя за удостоверяване датата на връчване на заповедта.
Представена е товарителница 51667149124 от ответника до лице, чиито
данни са заличени, без информация каква е пратката.
Представена е справка от НАП относно трудовите договори на ищеца от
12.09.2024 г., от която се установява, че трудовото правоотношение между
ищеца и ответника е прекратено на 20.08.2024 г., както и че на 02.09.2024 г.
ищецът е сключил трудов договор с работодателя „Транспрес Грийн“ ЕООД,
ЕИК *********.
Представени са още: служебна бележка № 022/07.06.2024 г. за проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на ищеца; молба от
ищеца за назначаване; декларация за даване на съгласие за съхранение,
обработване и предоставяне на лични данни; справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; свидетелство за съдимост; уведомление за
клиентски банкови сметки; длъжностна характеристика.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с
3
необходимите знания и умения, се установява, че за периода от 20.08.2024 г. до
01.09.2024 г. обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 365,04 лв., както и
че в периода от 02.09.2024 г. ищецът работи при друг работодател –
„Транспрес Грийн“ ЕООД, ЕИК ********* с основно трудово възнаграждение
в размер на 933,00 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Исковете са допустими като предявени пред родово и местно
компетентен съд.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е било да
установи законността на уволнението.
Законността на извършеното уволнение се определя от спазването на
формалните изисквания за налагането на дисциплинарното наказание и
установяваното на вменените със Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” и прекратяване на трудовия договор дисциплинарни
нарушения. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е
установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно
неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид
правонарушение са: деяние (действие или бездействие), противоправност и
вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за всяко
едно от вменените дисциплинарни нарушения с процесната заповед.
По отношение на формалните пороци на заповедта за изпълнение:
Дисциплинарното уволнение е наложено за нарушения, предвидени в
чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 КТ.
Както бе посочено, представената уволнителна заповед не съдържа
подпис за работодател и не е посочено лицето, което я е издало. При това
положение не може да се установи, че заповедта за уволнение е издадена от
4
лице, разполагащо с работодателска власт, респ. че са спазени изискванията
на чл. 192 КТ.
От представените по делото доказателства не се установи и че
работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, а именно
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства, респ. да осигури възможност на ищеца като
работник/служител да даде обяснения относно вменените му дисциплинарни
нарушения. При това положение съдът намира, че действително не е
изпълнено формалното условие, регламентирано в разпоредбата на чл. 193, ал.
1 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ посоченото нарушение
представлява формално основание за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание, без да се разглежда спора по същество.
На следващо място, заповедта не отговаря на изискването на чл. 195, ал.
1 КТ, доколкото същата не е мотивирана. В заповедта само формално са
възпроизведени законовите текстове на чл. 190, ал. 1, т. 3 и 4 КТ, както и че
част от причините за налагане на това наказание са причинени имуществени
вреди в голям размер, без обаче посочените дисциплинарни нарушения да са
индивидуализирани, респ. не е посочено в какво се изразяват системните
нарушения на трудовата дисциплина и злоупотребата с доверието на
работодателя, респ. кога са извършени тези нарушения. При това положение
не може да се отговори категорично и на въпроса дали дисциплинарното
наказание е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.
Посочените формални пороци на процесната уволнителна заповед
представляват достатъчно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказания „уволнение“.
По отношение на вменените с процесната заповед за уволнение
дисциплинарни нарушения:
Независимо от констатираните формални пороци, представляващи
самостоятелно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание,
съдът намира за необходимо да добави и че от страна на ответника не бяха
представени доказателства, от които може да се установи при условията на
пълно и главно доказване, че ищецът действително е извършил вменените му
с уволнителната заповед дисциплинарни нарушения.
5
По изложените съображения съдът намира за незаконно уволнението,
извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, т. 3 КТ, поради което
същото следва да се отмени от съда.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
От крайния извод за незаконността на уволнението, извършено със
Заповед № 004/20.08.2024 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, т. 3
КТ, поради системни нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба с
доверието на работодателя и имуществени вреди в голям размер на
повереното му МПС, се извежда и основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ.
Ето защо исковата претенция се явява изцяло основателна и следва да
бъде уважена.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че са се осъществили
следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя,
изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати
с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ.
претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово
възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от
шест месеца след уволнението – в конкретния случай за периода от 20.08.2024
г. до 01.09.2024 г.; 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно
пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на нейното
получаване, респ. от този момент трудовото правоотношение се счита
прекратено. В разглеждания случай е безспорно, че ищецът е получил
уволнителната заповед чрез куриер на 03.09.2024 г., т. е. от тази дата се счита
наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, респ. от тази дата се
счита прекратено трудовото правоотношение на ищеца, породено от
процесния трудов договор № 022/07.06.2024 г.
6
Същевременно ищецът претендира обезщетение за оставането си без
работа за периода от 20.08.2024 г. до 01.09.2024 г., когато трудовото му
правоотношение все още не е било прекратено. За този период ищецът
евентуално би имал право на трудово възнаграждение съгласно разпоредбата
на чл. 128, т. 2 КТ, но такъв иск не е предмет на разглеждане в настоящото
производство, респ. за този период ищецът няма право на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ, тъй като трудовото му правоотношение все още не е било
прекратено.
Ето защо исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е неоснователна и
като такава същата следва да бъде отхвърлена от съда.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в
размер на 930,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК на ответника е неоснователно, тъй като заплатеното от ищеца
възнаграждение е дори под минимума съгласно НВАР за съответната работа,
същевременно същото е съответно на обема на процесуалната защита, оказана
от процесуалния представител на ищеца в настоящото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 620,00 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски в размер на 1000,00 лв., от
които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят 333,33 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 160,00 лв. – държавна такса за предявените неоценяеми
искове в полза на държавата по сметка на Районен съд София.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението, извършено със Заповед № 004/20.08.2024 г., с
която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, т. 3 КТ е прекратено
трудовото правоотношение на К. Й. М., ЕГН **********, породено от трудов
договор № 022/07.06.2024 г., поради системни нарушения на трудовата
7
дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя и имуществени вреди в
голям размер на повереното му МПС, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. Й. М., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона“, с код по НКПД 83322005 при работодателя „Аделина Еър Карго“
ЕООД, ЕИК *********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Й. М., ЕГН ********** срещу „Аделина
Еър Карго“ ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 6000,00 лв. за времето, в което ищецът е
останал без работа за периода от 20.08.2024 г. до 01.09.2024 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2024 г.,
до окончателното плащане на вземането КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Аделина Еър Карго“ ЕООД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на К. Й. М., ЕГН ********** сумата от 620,00
лв., представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К. Й. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на „Аделина Еър Карго“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 333,33 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Аделина Еър Карго“ ЕООД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски районен съд сумата от 160,00 лв. – държавна такса за
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8