Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 10.06.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на четвърти юни, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
участието на секретар К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира
Иванова въззивно гражданско дело № 10247
по описа за 2019г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 50502/25.02.2019г. по гр.д. №
49311 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 124-ти състав са отхвърлени отрицателни установители искове, предявени с искова молба вх. №
2015564/20.07.2017г. на Д.М.М., с
адрес: *** срещу „С.в.”АД, ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление:***, сграда 2 с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено , че Д.М.М.
не дължи на С.в.”АД заплащане на
сумата от 1600лв. начислени като стойност на потребени ВиК услуги в имот с
партиден № **********, като Д.М.М., ЕГН
**********, е осъден да заплати на С.в.”АД, ЕИК***** на основание на чл.
78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 100лв.
Срещу
така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
5058726/03.04.2019г. от ищеца Д.М.М., ЕГН
********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Претендирал е разноски.
Въззиваемият - ответник по исковете С.в.”АД, ЕИК***** в предоставения срок за отговор не е изразил
становище.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 2015564/20.07.2017г. на Д.М.М., ЕГН
**********, с адрес: *** срещу „С.в.”АД,
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, сграда 2 с която е поскал
от съда да признае за установено , че Д.М.М. не дължи на С.в.”АД заплащане на сумата от
1600лв. начислени като стойност на потребени ВиК услуги в имот в гр. София,
ул. „Суходолска” с партиден № ********** за периода от 2002г. до подаване на
исковата молба-20.07.2017г.. Посочил е че след смъртта на баща му М.М.П.през
1991г. процесният имот бил необитаем, той представлявал помещение, което трудно
би могло да се нарече стая, барака и паянтов гараж, намирал се в началото на
ромската махала на район Красно село и многократно бил разграбван, в имота
нямало водомер, партида за него била закрита след смъртта на баща му, вероятно
по грешка била открита партидата за него отново, разбрал за същото през 2015г.,
когато му се обадил служител на ответника да го уведоми, че дължи 1500лв. Не
бил уведомяван до този момент че дължи суми, никой от семейството му не
обитавал този имот, не били ползвали имота. Посочил е, че по инициирана от него
проверка ответникът огледал имота и установил, че имот не се обитава, няма
водомер и вода е спряна отдавна, подал заявление на 23.03.2016г. за
отстраняване на грешката като партида и начислени задължения бъдат заличени, но
това не било направено от ответника. Бил съсобственик на имота с Михаела Попсавова и двамата били провели
срещи с ответника за уреждане на спора, но не постигнали съгласие с ответника
за същото.
Ответникът
„С.в.”АД, ЕИК***** в предоставения
му срок е оспорил исковете. Посочило е, че между страните съществувало
правоотношение за доставка на ВиК услуги
в имота в гр. София, ул. „*****, ж.к. Факултета” клиентски № ********** при
Общи условия , приложими били разпоредби на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребители за
ползване на ВиК системи. Не било установено имотът да е необитаем постоянно, не било подавано заявление за
същото до ответника.. По делото било установено че в имота има водоподаване, но
нямало водомер, той бил свален от потребителя. При посещенията за проверка на
потреблението до имота не бил осигуряван достъп и затова била фактурирана вода
на база брой живущи. Претендирало е разноски.
Приет
е неоспорен от страните нотариален акт № 155/1974г. съгласно който М.М. П.е
дарил на сина си Д.М.М. 150/730 д.ч. от дворно място цялото с площ от 730кв.м. съставляващо имот № 5, полигон 18, м. Красна
поляна София.
Прието
е неоспорено от страните удостоверение за наследници издадено на 22.05.2017г.
от СО, район Красна поляна, съгласно което М.М. П.е починал на 23.05.1991г. и е
оставил за наследници по закон децата си Р.М.
М. и Д.М.М. ЕГН **********.
По
делото е приет неоспорен от страните контролен лист ТП Е1/17.03.2016г. № 0205543 носещ подписи за
служители на ответника, както и за присъствали на проверката Р.М. и А.М.,
съгласно които на 17.03.2016г. е извършена проверка на имот в гр. София, ул. „*****с
титуляр на партидата Д.М.М., с потребителски № **********, при което е
констатирано че имотът е водоснабден, има спирателен кран, сградата не е
топлофицирана, водомер е свален от инсталацията, има водоподаване на
спирателния кран, имотът не се обитава и по данни на клиента водата е спряна от
спирателния кран.
Прието
е заявление то ищеца до ответника с която е поискал да се закрие партида за
имота на негово име и да се преразгледат задълженията за него поради това че имот е
необитаем и няма потребление на вода в него.
По
делото е прието писмо от ответника до Омбудсмана на Република България, с което
е посочено, че имот в гр. София, ул. „*****с титуляр на партидата Д.М.М. с клиентски № ********** със стар абонатен №
354321, партида за имота била открита от предишния ВиК оператор като данни за
нея има от 01.08.1998г. На 01.02.2002г. при прехвърляне на данни в новата
система за този имот бил даден с
клиентски № **********, документацията не се пази поради изтекъл срок за
съхранение. За задълженията за имота регулярно били издавани фактури, изпращани
били и напомнителни писма до длъжника, водоподаване на спирателния кран било
установено че има при проверката на 17.03.2016г. при проведени срещи с титуляра
на партидата не било постигнато съгласие за тези задължения.
Приети
са снимки, на които се вижда стара сграда и барака, обрасъл с храсти и
дървета двор, помещение в което са
натрупани стари вещи.
В
о.с.з. от 09.10.2018г. пред СРС първоначално назначеното вещо лице Елеонора
Валева е посочила, че е огледала имота, но не е влизала в него, защото се
страхува за живота си, сградата била пред срутване, евентуално задачи можело да
се изпълнят само по проверка на шахта, за да се установи дали има водоподаване.
С
прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице Черпоков
след запознаване с документи по делото и проверки при ответника , външен оглед
на имота поради неосигурен достъп от ищеца за оглед на водомерна шахта в имота,
е посочило, че не бил огледал водомерна шахта вътре в имота поради неосигурена
възможност от ищеца, но съобразно протокола от 17.03.2016г. такова водоподаване
до спирателния кран във водомерната шахта има, няма водомер там, няма и
тротоарен спирателен кран, от който може да се спре изцяло подаването на вода в
имота, имот е необитаем. При огледа
отвън установил, че сградата е в много лошо състояние със счупени прозорци и
врати, пропаднал покрив, занемарен двор, покрит с отпадъци, съответствал на
представените снимки по делото, няма признаци за деен живот в имота, състоянието
му било пред самосрутване. По данни на ответника партида била открита на името
на ищеца от предишния ВиК оператор през 1998г. Нямало данни кой е заявителя.
Приети
са извлечения от сметки, фискални бонове съгласно които за имот на ул.
Суходолска” 81 СО е начислявало на ищеца задължения за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци за 2016г. и 2017г.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът приема, че постановеното решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част :
Предявеният иск е
с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр.
с Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД- иск за установяване несъществуване на задължение на ищеца
към ответника за плащане на потребени
ВиК услуги поради недоставяне на такива.
При така
предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по което ответникът се е задължил да предоставя на ищеца доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода, че е изпълнил задълженията си по договора и стойността на същото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните
на потребителите ВиК услуги се извършва
по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и
канализационни услуги (ЗРВКУ).
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите
дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно
чл. 1 ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни
и канализационни услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на
потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК
системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане,
пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и
канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно
чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са
всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно §
1, ал.1, т. 2 буква „а” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е
собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В същият
смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2014г. за условия, ред за присъединяване на потребители и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която
уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или право на строеж.
Съгласно
чл. 8 от Наредба № 4 получаването на
ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в
един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те
влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в
30-дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще
обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат
Общите условия.
Съгласно
чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва
да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка
и ремонт на същите.
Съгласно
разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4 изразходваното количество вода
и ВиК услугите се определят по показания
на водомерите, за отчитането на което при сгради етажна собственост се обявява
дата от оператора поне три работни дни преди отчитането и за данни по
показанията на водомерите потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен
водомер или при липса на водомер
съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 35 от
Наредба № 4 месечно потребление е по 6 куб.м. вода за топлофицирано жилище
и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл.
39, ал. 6 от Наредба № 4 се завишават с по 1 куб.м. на тримесечие за всеки
обитател при сграда етажна собственост.
По
делото не се спори, че ответникът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, тоест „оператор на ВиК услуги
по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/2014г.
По
делото не се спори и се установява от приетите по делото нотариален акт, удостоверение
за наследници, че ищецът е бил собственик на част от имот на ул. *****, гр. София през
процесния период, поради което доколкото се установи от приетия по делото
неоспорен от страните контролен лист от 17.03.2016г., че имотът е присъединен
към водоснабдителните и канализационни
системи, то съдът приема, че ищецът е потребител на ВиК услуги в имота.
Съдът
приема, че от приетия по делото неоспорен от страните контролен лист от
17.03.2016г., заключение по съдебно-техническата експертиза по делото се
установява че за този имот е открита партида на името на ищеца с клиентски №
**********.
Страните
не спорят, че за периода от 2002г. до подаване на исковата молба ответникът е начислил като дължими от ищеца
за потребени в имота ВиК услуги сумата от 1600лв. Твърдения за тези факти
ищецът е изложил в исковата молба, ответникът е посочил с отговора на исковата
молба, че сумата е дължима, поради което и съдът приема за безспорно това
обстоятелство.
Същевременно,
съдът приема че по делото не е установено в имота за периода от 2002г. до подаване
на исковата молба - 20.07.2017г., да са потребени ВиК услуги на стойност от
1600лв. В тежест на ответника по исковете е било по делото да установи по
несъмнен начин възникване на вземанията
му към ищеца за плащане на тази сума, тоест че в имота са потребени услуги на
такава стойност. Ищецът изрично е оспорил потреблението на ВиК услуги в имота,
сочейки че от смъртта на баща му през 1991г. имотът е необитаем. Доказателства
за твърденията на ответника че услуги са доставяни по делото не са
ангажирани. По делото е установено от
изявленията на първоначално определеното от СРС вещо лице Вълева и от вещото
лице, изготвило заключението по техническата експертиза - в.л. Черпоков, че
имотът представлява стара сграда с изпочупени прозорци и врати пред самосрутване,
занемарен двор с натрупани отпадъци, необитаем. Това се установява и от
протокола от 17.03.2016г., носещ подпис за представител на ответника, който не
е оспорен от страните. Установява се, че в имота от 17.03.2016г. няма водомер.
Твърденията на ответника, че не е осигурен достъп за отчет на уреди на
определена дата за същото , че и преди 17.03.20176г. не е имало водомер , че
начислено е на база брой живущи и начисленото е съответствало на заявения от потребителя брой живущи не са
установени по делото. По делото не е установено да е заявено от потребителя,
че имотът се ползва от определен брой
живущи. Не е установено и брой на потребителите да е установен по определен
начин от ответника. Не е установено и начисления за всеки отделен месец от
процесния период, който да съответства на определен брой живущи и на цена на ВиК
услуги за съответния период, че до 17.03.2016г. са обявявани дати за отчет на
уреди, но такъв не е осигурен. Следва да се посочи , че доколкото по делото не се спори от
17.03.2016г., че в имота няма водомер, то без значение е дали за отчет на уреди
в имота след 1703.2016г. е осигурен
достъп. За този период обаче отново релевантен е заявения брой живущи за
определяне на количество потребени ВиК услуги съгласно правилата на Наредба № 4,
месечното начисления в съответствие с цената на ВиК услуги за съответния месец.
Тези обстоятелства ответникът е следвало
да установи по делото при условията на пълно и главно доказване. Такова
доказване не е проведено по делото, поради което съдът приема, че по делото не
е установено ищецът да дължи на ответника сумата от 1600лв. за доставени в
имота ВиК услуги от 2002г. до подаване на исковата молба.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че иск е основателен и като такъв следва да
бъде уважен, а решението на СРС следва да бъде отменено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по
делото следва да се поставят в тежест на въззивваемия-ответник по исковете и
той следва да бъде осъден да заплати на въззивника – ищец разноски, както следва: за производството
пред СРС: сумата 600лв. възнаграждение за
адвокат ; сумата от 64лв. разноски за държавна такса, 2,70лв.банкова такса за
превода й по сметка на съда; сумата от 200лв. разноски за възнаграждение за вещо лице, сумата от 4лв.
банкова такса за превода й по сметка на съда. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Сложността на делото, броя на
проведените заседания, цената на исковете не обосновават извод за прекомерност
на същото; за производство пред СГС сумата от 32лв. разноски за държавна такса,
5лв. банкова такса за превода й по сметка на съда. Доказателства за други
разноски въззивникът не е ангажирал и такива не му се следват.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
50502/25.02.2019г. по гр.д. № 49311 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 124-ти
състав в частта, с която са отхвърлени отрицателни
установители искове, предявени с искова молба вх. № 2015564/20.07.2017г. на Д.М.М., с адрес: *** срещу „С.в.”АД, ЕИК*****, със седалище и адрес
на управление:***, сграда 2 с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за
установено , че Д.М.М. не дължи
на С.в.”АД заплащане на сумата от
1600лв. начислени като стойност на потребени ВиК услуги в имот с партиден №
**********, като Д.М.М., ЕГН **********,
е осъден да заплати на С.в.”АД, ЕИК***** на основание на чл.
78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 100лв. и вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. № 2015564/20.07.2017г.
отрицателни установителни искове от Д.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „С.в.”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сграда
2 с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите, че Д.М.М. ЕГН ********** не
дължи на С.в.”АД ЕИК ***** заплащане на сумата от
1600лв. (хиляда и шестстотин лева), начислена като стойност на потребени
ВиК услуги за периода от 2002г. до 20.07.2017г в имот в гр. София,ж.к.
Факултета”, ул. „Суходолска” с клиентски № **********.
ОСЪЖДА „С.в.”АД, ЕИК*****, със седалище и адрес
на управление:***, сграда 2 да заплати
на Д.М.М., ЕГН ********** с адрес: ***
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 907,70лв. (деветстотин и
седем лева и 0,70 лева), представляващи разноски за адвокат в производството
пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.