Решение по КНАХД №1707/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна срещу Решение № 83/30.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 138/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което е отменен Електронен фиш Серия К № 10128784, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на Е. М. П., законен представител на „Скай инвест 81“ ЕООД – гр. Велинград, ЕИК *********, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и са присъдени 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, а освен това неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. По-конкретно се посочва, че въззивният съд неправилно е конституирал като страна по делото „Скай Инвест 81“ ЕООД вместо управителя на дружеството Е. М. П.. Посочва се, че поради грешка в ЕЦОНУ са издадени два фиша. Сочи, че ЕФ серия К №10137427 се явява втори пореден, съответно не е влязъл в сила, поради което не е бил нарушен принципът „ne bis in idem“. Касаторът счита, че нарушението е безспорно доказано и че административнонаказателното производство е проведено правилно, без допуснати съществени процесуални нарушения, квалификацията на деянието е правилна и точно е приложена санкционната норма. Прави искане за отмяна на решението на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане. В условията на евентуалност иска отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството, „Скай инвест 81“ ЕООД – гр. Велинград, обл. Пазарджик, ЕИК *********, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилен и обоснован извода на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с това, че на същата дата, за извършено в същия час и място нарушение е съставен на дружеството още един електронен фиш, както и че същият не е влязъл в законна сила, предвид оспорването му по н.а.х.д. № 87/2025 г. на Районен съд Провадия. Твърди, че въззивният съд правилно е съобразил чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Оспорва възражението, че въззивният съд неправилно е конституирал жалбоподателя, предвид обстоятелството, че в електронния фиш е посочено юридическото лице. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. Пледира решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като производството пред въззивния съд е проведено с участието на ненадлежна страна – търговското дружество, което не е адресат на електронния фиш.

 

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е бил Електронен фиш Серия К №10128784, издаден от ОД на МВР Варна, с който на „Скай инвест 81“ ЕООД за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.12.2024 г. полицейски служител в РУ - Провадия работил с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - ARH CAM S1, поставена на кръстовището на ул.“Никола Обретенов“ и ул. „Г. Димитров“ в гр. Дългопол, позиционирана в посока гр. Айтос. В 15:10:51.2 с посоченото АТСС било регистрирано движение на МПС лек автомобил „Пежо 407“ с регистрационен номер [рег. номер], със скорост от 73 км/ч. Непосредствено след това в 15:10:51.8 ч. скоростта на движението на същото МПС била регистрирана на 74 км/ч. Във връзка с използването на АТСС на посоченото място, ден и часови диапазон служителят изготвил Протокол за използване на АТСС.

След установяване собствеността на автомобила - а именно „Скай инвест 81“ ЕООД с управител Е. М. П., на осн. чл. 189, ал. 4 били издадени Електронен фиш Серия К №10128784 на ОД на МВР – Варна за нарушение на 12.12.2024 г. в 15:10 ч. по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, с наложено на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. за превишаване на разрешената скорост от 50 км/ч с 21 км/ч след приспадане на толеранс от 3%, както и Електронен фиш Серия К №10137472 на ОД на МВР – Варна за нарушение на 12.12.2024 г. в 15:10 ч. по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с наложено на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лв. По жалбата срещу първия фиш било образувано н.а.х.д. № 138/2025 г. на Районен съд – Провадия, решението по което е предмет на настоящото касационно производство. Във връзка с обжалване на втория фиш в Районен съд - Провадия, било образувано н.а.х.д. № 87/2025 г.

При така установените факти, от правна страна районният съд е приел, че електронен фиш Серия К №10128784 съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. В процесния участък действа ограничение на скоростта до 50 км/ч. по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото се касае за населено място. Предвид липсата на декларация, съдържаща данни за друго лице, управлявало МПС, е посочил, че правилно е определен субектът на нарушението – законния представител на дружеството. За да отмени електронния фиш, въззивният съд е приел, че на същата дата, за извършено в същия час и място нарушение е съставен още един електронен фиш Серия К №10137472 от ОД на МВР Варна, който не е влязъл в законна сила предвид обжалването му по н.а.х.д. № 87/2025 г. на Районен съд - Провадия. Според районния съд отговорността на субекта за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана в двата електронни фиша за извършено нарушение на една и съща дата, в един час, на един и същи пътен участък, с едно и също АТСС, но при различна скорост на движение, с което е нарушен принципът „ne bis in idem“, и като се е позовал на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК въззивният съд е отменил електронния фиш

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и крайния му извод за незаконосъобразност на електронния фиш, като намира за необходимо да отбележи и следното.

Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на районния съд, обосноваващо недопустимост на въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена от дружеството „Скай инвест 81“ ЕООД, представлявано от управителя Е. М. П.. За да конституира като страна именно дружеството, районният съд е съобразил съдържанието на връчения електронен фиш, според който собственик/ползвател на автомобила е „Скай инвест 81“ ЕООД и в който не е отразено физическо лице, представляващо дружеството, на което да се налага административното наказание „глоба“. Липсата на идентичност между връчения фиш и представения в административната преписка разпечатан от електронната система фиш със снимков материал, според който за собственик, на когото е регистрирано МПС е посочена „Е. М.П. – законен представител на фирма „Скай инвест 81“ ЕООД“, не може да бъде вменена на дружеството. Дружеството е упражнило правото си на защита като адресат на връчения му фиш, който има характер на официален писмен документ, с който е ангажирана отговорността именно на дружеството, а не на законния му представител, поради което правилно във въззивното производство като въззивник е конституирано именно дружеството, а не физическото лице Е. П.. Несъответствието между вида на наложеното административно наказание и субекта на нарушението, отразен в електронния фиш, е самостоятелно основание за отмяна на фиша като незаконосъобразен.

Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията, че не е допуснато нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като обжалваният по н.а.х.д. № 138/2025 г. на Районен съд – Провадия фиш е бил втори за същото нарушение и към датата на съдебното решение по това дело първият фиш не е влязъл в сила. Правилни са констатациите на районния съд, че на едно и също място, в един и същи час, на един и същи пътен участък с едно и също АТСС неколкократно е установено превишение на скоростта на движение на автомобила на дружеството, като съответно са издадени два електронни фиша Серия К №1128784 и Серия К №10137472. От нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, може да бъде направен извод, че не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното трябва да се прекрати, когато спрямо същото лице за същото административно нарушение има друго незавършено административнонаказателно производство, но не и че това производство трябва вече да е завършило с влязъл в сила санкционен акт. Доколкото не е възможно да се установи поредността на издаване на фишовете, по-рано образуваното въззивно производство по обжалване на другия фиш (н.а.х.д. № 87/2025 г. на Районен съд – Провадия) осъществява хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и е достатъчно основание за отмяна на фиша, обжалван по н.а.х.д. № 138/2025 г.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено за претендираната сума от 400 лева, която е в минимума по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, VІ касационен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 83/30.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 138/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна да заплати на „Скай инвест 81“ ЕООД - гр. Велинград, обл. Пазарджик, ЕИК *********, сумата 400 (четиристотин) лева разноски за касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.