№ 9684
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110152344 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че на 10.04.2024 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника Д. С. С. за
следните суми: сумата от 1240,10 лева, главница за цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“ 36, ет. 3, надпартерен, ап.12, аб.
№ ** за период м.05.2020 г.-м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 10.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 151,60 лева, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период 15.09.2021 г.-01.03.2024 г., сумата от 45,69 лева, главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период м.02.2021 г.-м.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 10.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,33 лева, мораторна
лихва върху главниците за дялово разпределение за период 15.04.2021 г.-01.03.2024 г., както
и разноски в размер на 78,93 лева. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 21732/2024 г. по
описа на СРС, 161 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение.
Заповедта била връчена на ответника, като той възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради
което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се
изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответникът като
собственик на имота бил негов клиент на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Според
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при
публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в
едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор. Според клаузите на приложимите в случая общи условия купувачите на
1
топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В
процесния имот през процесния период била използвана доставената топлинна енергия, но
същата не била заплатена, поради което настъпила забава и се дължала и законна лихва за
забава. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в
която се намирал процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата
дялово разпределение с „Техем сървисис“ ООД. Сумите за топлинна енергия били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 10.04.2024 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът Д. С. С. не оспорва, че в исковия период в имота е доставяна топлинна
енергия в претендираните размери, но сочи, че през по-голяма част от периода той не е
собственик на имота, а покойната му майка. Освен това прави възражение за погасяване по
давност на претенциите. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Диспозитивното начало в процеса предполага разглеждането на иска само на
предявените от ищеца основания. Доколкото ищецът твърде, че притежава вземания по
договорно правоотношение по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, възникнало поради въвеждането на
2
топлоснабдяване в сграда етажна собственост, в която ответникът е собственик, при
приложимите общи условия на ищеца, то съдът е длъжен да обсъдил дали това
правоотношение е възникнало от твърдените от ищеца факти – право на собственост.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил пълно и главно, че
ответникът е собственик, но на 1/2 ид.ч. от имота, и за част от исковия период – след
22.12.2022 г.
Не се спори, а и от доказателствата се установява, че имотът е бил собственост на С.
Г. П. – майка на ответника, която е починала на 22.12.2022 г. Ответникът видно от
становището в отговора на исковата молба е приел наследството на майка си и съгласно чл.
48 ЗН с обратно действие е станал собственик на 1/2 ид.ч. от имота (с оглед наличието на
друг син, за когото няма данни да се е отказал от наследството), считано от датата на
смъртта на майката 22.12.2022 г. Преди този момент той не е собственик на имота и не може
да отговаря за задължения към ищеца на основание собствено право на собственост. Дали
може да отговаря на друго основание – като наследник на майка си – настоящият съдебен
състав изобщо и не помисля да обсъжда – заради диспозитивното начало в процеса, но пък и
за студент по право (обикновено наследственото право се учи в четвърти курс) е ясно, че
парично задължение, възникнало на лично основание, и такова, придобито по наследяване,
имат различен характер и различен правен режим – с оглед възможността за приемане на
наследството по опис и ограничената отговорност по чл. 60, ал. 2 ЗН, с оглед възможността
за отделяне на имуществата по чл. 67 ЗН, с оглед възможността за водене на Павлов иск
срещу приемане на несъстоятелно наследство и пр.
Така искът за главница за топлинна енергия следва да се отхвърли за периода до
22.12.2022 г., а за периода след това – да се уважи само за 1/2 част от задълженията.
Видно от заключението на ССчЕ за периода м.01.2023 г.-м.04.2023 г. прогнозните
задължения са общо 296,87 лв., а по реда на чл. 162 ГПК за 22.12.2022-31.12.2022 съдът
намира, че прогнозните задължения са 22,15 лв. – общо 319,02 лв. За периода 05.2022-
м.04.2023 изравнителната вноска е 18,26 лв. и по реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че
изравнението за периода 22.12.2022-м.04.2023 г. е (319,02/647,35) х 18,26 =9 лв. Така,
задължението за топлинна енергия за периода 22.12.2022-м.04.2023 г. е 9+319,02=328,02 лв.,
а ответникът отговаря за половината от тази сума – 164,01 лв.
Установеното от вещото лице плащане е от 400,14 лв. е от 12.07.2022 г. и касае стари
задължения, такива преди 22.12.2022 г.
До този размер и за периода 22.12.2022-м.04.2023 г. искът за главница за топлинна
енергия следва да бъде уважен (ведно със законната лихва), а за разликата над 164,01 лв. и до
пълния предявен размер от 1240,10 лв. и за периода м.05.2020 г.-21.12.2022 г. – да се
отхвърли.
По реда на чл. 162 ГПК и при данните в таблица 4 в заключението на ССчЕ съдът
намира, че размерът на мораторната лихва върху главницата 22.12.2022-м.04.2023 г. е
(319,02/647,35) х 41,75 =20,57 лв.
3
До този размер искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия следва
да бъде уважен, а за разликата над 20,57 лв. и до пълния предявен размер от 151,60 лв. – да
се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху вземането за услуга дялово разпределение
Както вече се посочи, ищецът и ответниците са обвързани от договорно
правоотношение по чл. 150 ЗЕ, като в сградата, в която се намира собственият на
ответницата имот, е въведена системата на дялово разпределение и такова се извършва от
третото лице-помагач – лицензирана субект по чл. 139а ЗЕ. Задълженията на ищеца по
договора за продажба са да доставя и продава топлинна енергия, а на ответниците да я
заплащат съобразно цените, одобрени от КЕВР, и на падежите, посочени в общите условия
на ищеца.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца
разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно разпределение
са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2
ЗС). Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за дерогирането й както с нарочно
писмено съглашение между ищеца и ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени
от надлежния държавен орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите
условия от 2014 г. Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна
енергия се предвижда задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца.
Такава уговорка не е включена в общите условия, поради което за основателността на
главния иск за дялово разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на
третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно
задължение за предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да
определя по съглашение с третото лице-помагач реда и начина на заплащане на услугата, то
отново според съда в тежест на ответниците не би възникнало задължение за заплащането
на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец
продавач, според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на
задължения за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл.
186, ал. 2 ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато
едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
4
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат всички главни страни.
Ищецът е сторил в исковото дело разноски от 28,93 лв. за държавна такса, 300 лв.
депозит за вещо лице, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г., съдът
определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., или общо разноски от 428,97 лв. В
заповедното дело разноските на ищеца са в размер на 78,93 лв. Съразмерно на уважената
част от исковете в полза на ищеца се дължат разноски от 54,73 лв. и 10,07 лв.
Ответникът е сторил разноски от 400 лв. за адвокатски хонорар, от които
пропорционално на отхвърлената част от исковете му се дължат 348,97 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, против Д. С. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 164,01 лв., главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“ 36, ет. 3, надпартерен, ап.12, аб. № ** за период
22.12.2022 г.-м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 10.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 20,57 лв., мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 22.12.2022 г.-м.04.2023 г., натрупана в периода 31.07.2023 г.-01.03.2024 г., което
вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 29.04.2024 г. по гр.д. № 21732/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
Д. С. С., ЕГН **********, исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2
ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 45,69 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период м.02.2021 г.-м.04.2023 г., сумата от 9,33 лева, мораторна лихва
върху главниците за дялово разпределение за период 15.04.2021 г.-01.03.2024 г., както и
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за топлинна
енергия за разликата над 164,01 лв. и до пълния предявен размер от 1240,10 лв. и за периода
м.05.2020 г.-21.12.2022 г., и мораторна лихва върху главници за топлинна енергия над 20,57
лв. и до пълния предявен размер от 151,60 лв. – да се отхвърли.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 54,73 лв. разноски, сторени в
производството по делото, и сумата от 10,07 лв., разноски, сторени в производството по
ч.гр.д. № 21732/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
5
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. Д. С.
С., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 348,97 лв., разноски, сторени в
производството по делото.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6