Р Е Ш Е Н И Е
№846/27.11.2019 г. 27.11.2019 година
град Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ
граждански състав
На тридесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Т.К.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1649 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Г.А.Я.
против Д.Н.Д. , с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от
1218, 49 лв.- неплатена наемна цена за стопанските 2016-
В
исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили договор за наем на
земеделска земя от 14.06.2016 год., по
силата на който ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване
земеделска земя,подробно описана в исковата молба за срок от 1 стопанска
година, като било уговорено наемно плащане в размер на 20 % от средния добив на
декар в натура или левовата му равностойност,по пазарни цени към момента на
прибиране на реколтата. Когато наемното плащане се осъществявало в парична
форма,то следвало да бъде изплатено не по-късно от края на стопанската година.
Плащане за процесната години не било направено Иска се уважаване на исковете,
както и присъждане на разноски в производството.
Правното основание на предявения иск е
по чл. 232, ал.2 от ЗЗД .
В
съдебно заседание ищецът изпраща процесуален представител, който моли за
уважаване на иска, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран от ответника.Счита,че исковата
молба е допустима,но неоснователна. Твърди се,че ищеца е продал на трето
неучастващо по делото лице процесните имоти на 23.02.2017 г.,като от него
момент важали правилата на чл.237 ЗЗД,като правата и задълженията й преминали
върху приобритателя и същия се явявал легитимиран да получи плащането на наемната цена. Към
момента на договора за продажба нямало реколта за прибиране .На 29.03.2017 г. ответника
бил уведомен от приобрителя с уведомление,че е придобил правото на собственост
върху процесните имоти и встъпва като страна на наемодател по посочения договор
за наем. С разходен касов ордер № ***г. ответника заплатил наемната цена на
приобритателя,като по този начин изпълнил задължението си към кредитора и не
дължал плащане на ищеца. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответника изпраща
процесуален представител, който моли за отхвърляне на иска, сочи доказателства
и претендира присъждане на разноски.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства,
становището на ответната страна и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения от ищеца Договор № ***
за наем на земеделски земи от 14.06.2016 г. се установява, че между страните е
възникнала облигационна връзка, по силата на която Г.А.Я. в качеството й на
наемодател, е предоставила на наемателя Д.Н.Д. ***, за временно и възмездно
ползване собствената си земеделска земя,находяща се в землището на с.Г..И.,обл.Я.
по плана на земеразделянето,а именно :
-нива от 14,059 дка в местността „***“,категория
4,имот № *** при граници ***,***,***.
-нива от 6,033 дка в местността „***“,категория
4,имот № ***,при граници ***,***,***.
-нива от 13,785 дка в местността „***“,категория
6,имот № *** при граници ***,***,***.
Процесните недвижими имоти, били отдадени за
срок от една стопанска година, считано от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 г., при
задължение на наемателя съгласно чл. 4, ал.1 от договора да заплаща на
наемодателя годишно наемно плащане по имоти,описани в предмета на договори,в
следните форми и размери на декар : до 20% от средния добив на декар в
зависимост от категорията на земята и местонахождението на имота в натура или
равностойността й в лева,по пазарни цени към момента на прибиране на реколтата.
В чл.4.2 от договора било предвидено,че паричната форма на наемното плащане се
извършвало не по-късно от края на стопанската година,като в 4.3 от договора
било предвидено,че натуралната форма на наемното плащане се извършвало в срок
до 30 дни,след прибиране на съответните земеделски култури.
Страните не спорят,че нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***,том ***,рег.№ ***,дело
*** от
На 29.03.2017 г. Р.А.В. изпратил писмо
до ответника Д.Н.Д. с което го уведомява,че с нотариален акт за
покупко-продажба закупил от ищцата посочените недвижими имоти предмет на
договор № *** за наем на земеделски земи,сключен на 14.06.2016 г. по който
ответника бил страна в качеството му на наемател,а ищцата в качеството й на
наемодател.
С настоящото писмо го уведомявал,че
след закупването на недвижимите имоти,съгласно чл.237 ЗЗД встъпвал в правата на
наемодателя по договор № *** за наем на земеделски земи,сключен между тях на
14.06.2016 г.,като следвало да получава дължимата наемна вноска от негова
страна,съгласно условията на договора. Молил да се вземе предвид това
обстоятелство,при изплащане на годишната наемна цена за стопанската 2016-
Във връзка с това ответника с разходен
касов ордер № *** от 26.09.2017 г. изплатил на приобритателя по посочения
договор за наем сумата от 1000,00 лв.,съставляваща наемно плащане за
стопанската 2016-
С оглед на това настоящия съдебен
състав счита,че изпратеното уведомително писмо от приобритателя до
ответника,представляващо уведомяване за настъпилата промяна в
собствеността на земеделските земи и представляващо покана за издължаване на
дължимата наемна цена за стопанската 2016/2017 г.
По делото страните не
спорят,че през стопанската 2016/2017 г. ответника е ползвал под наем процесните
имоти,както и няма спор,че същите са се намирали в негово владение.
Спорът между страните е
дали наемното плащане за стопанската 2016/2017 г. се дължи на ищцата или на
приобритателя по договора за наем.
Съгласно чл.228 ЗЗД ,с
договора за наем наемодателя се задължава да предостави на наемателя една вещ
за временно ползване,а наемателя да му плати определена цена. От смисъла на
посочения законов текст се вижда,че между страните по един договор за наем
трябва да бъде постигнато съгласие по два основни въпроса : относно вещта,която
се предоставя за временно ползване и относно възнаграждението /наемната
цена/,която наемателя му дължи за предоставеното му ползване.Касае се за
двустранен договор,поради което спрямо него се прилагат правилата на
ЗЗД.Сключеният между страните договор е възмезден. Наемодателя се е задължил да
предостави на наемателя за временно ползване посочените в договора процесни
ниви в землището на с.Г.И.,общ.Т.,обл.Я.
срещу задължение на наемателя да
заплаща на наемодателя годишна наемна цена в размер на 20 % от средния добив на
декар в зависимост от категорията на
земята и местонахождението на имота в натура или равностойността й в лева,по
пазарни цени към момента на прибиране на реколтата,като договора е сключен за
една стопанска година от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 г.Настоящия съдебен състав
счита,че волята на страните по договора за наем и принципът за свобода на
договарянето,съответно обуславят действието на договора като закон по отношение
на тези ,които са го сключели или неговата задължителна сила. Същия следва да
се изпълнява точно и съобразно уговореното в него.
Съгласно чл.237 от ЗЗД, при прехвърляне на недвижим имот договорът за
наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.
Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна
дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за
повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е
във владениe на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор
за наем без определен срок. В случая процесният договор за наем не е с нотариално
заверени подписи на страните,като няма достоверна дата. От доказателствата по
делото се установява, че на 14.06.2016г. ищцата отдала под наем на ответника-наемател Д.Н.Д.
процесните 3 земеделски имота в землището на с.Г.И. за срок на договора една
стопанска година 2016/2017г. и с уговорена годишна наемна цена 20 % от средния добив на декар в
зависимост от категорията на земята и
местонахождението на имота в натура или равностойността й в лева,по пазарни
цени към момента на прибиране на реколтата. След сключване на договора за наем,наемодателя Г.А.Я.-ищец
в настоящото производство на 23.02.2017 г. продава на трето лице неучастващо в
процеса Р.А.В. процесните 3 земеделски
имота в землището на с.Г.И., предмет на договора за наем на
земеделски земи от 14.06.2016г. Р.А.В. като приобретател на наетите земеделски
имоти встъпва в наемното правоотношение на мястото на наемодателя. В този
смисъл са неоснователни възраженията на пълномощника на ищцата. Върху
приобретателя преминава и правото да получи наема. В този смисъл е Решение №
151 от 10.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 811/2008 г., II т. о., ТК, съгласно
което, приобретателят на наетия имот встъпва в наемното правоотношение на
мястото на наемодателя. Правата и задълженията на наемодателя преминават върху
приобретателя, включително и правото да получава наема. Прехвърлянето на
собствеността не поражда автоматично задължение за наемателя да заплаща наема
на приобретателя вместо на бившия наемодател. За да възникне това задължение, е
необходимо приобретателят да уведоми наемателя за прехвърлянето на
собствеността върху имота. С уведомително
писмо от 29.03.2017 г., получено от ответника, приобретателят Р.А.В. е уведомил наемателя Д.Н.Д. за настъпилото
заместване на наемодателя Г.А.Я. от Р.А.В. като страна по договора за наем на 3 бр.
земеделски имота в землището на с.Г.И. с обща площ 33.847 дка. От момента на
получаване на писмото,ответника е задължен да плати дължимия наем за тези имоти
по договора за наем на земеделски земи от 14.06.2016г. на приобретателя – Р. А.В..
Ответника в
тази насока е изпълнил задължението си по договора за наем от 14.06.2016 г.,като
с разходен касов ордер № *** от 26.09.2017 г. заплатил наемната цена на
приобритателя,като това обстоятелство не е оспорено от ищцата.
С оглед на
това настоящия съдебен състав счита,че иска предявен от ищцата против ответника
следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед
изхода на спора на основание чл. 78, ал.3 ГПК,ответника има право на разноски в
размер на сумата от 400,00 лв., която ищецът следва да бъде осъден да му
заплати.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р
ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.А.Я. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***»***»
№ ***,ет.***,кант.***против Д.Н.Д.,ЕГН ********** ***«***» № ***,със съдебен
адрес ***,кант.№ ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1218,49 лв.,представляваща неизплатена наемна цена за стопанската 2016/2017 г.
по договор № *** за наем на земеделски
земи от 14.06.2016 год.,като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.А.Я. с ЕГН ********** ***,със
съдебен адрес ***»*** да заплати на Д.Н.Д.,ЕГН
********** ***,със съдебен адрес ***,кант.№ ***, сумата от 400,00 лв. - разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: