Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.Варна, ………..2020
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в,
в публично съдебно
заседание на единадесети август 2020г,
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Галина
Славова,
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 1234 по описа на ВОС за 2020г,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Произовдството е въззивно,
образувано по жалбата на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА вх.№ 23312/25.03.2020г срещу решението на
ВРС № 1057/28.02.2020г по гр.д. № 16803/ 2019г, с което е прието за установено,
че въззивникът следва да заплати на Х.К.Н. ЕГН ********** сумата 1659,34лв, представляваща незаплатено
дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 1.10.2016г-30.09.2019г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ
- 16.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.178 ал.1 т.3
вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в
размер на 350лв, на осн.чл.78 ГПК; осъдена е ОД на МВР-Варна да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 291,37лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Счита
същото за неправилно и излага подробни доводи за това Моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, като бъдат
присъдени разноски и юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В
срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор с вх. № 34837/08.06.2020г от Х.К.Н., с който оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно.
Претендира
присъждане на сторените за въззивното производство разноски.
Производството
е образувано по исковата молба на Х.К.Н. срещу Областна Дирекция на
МВР–Варна, в която излага, че през периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г ищецът
е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника,
по силата на което заема длъжност „младши инспектор“ в РУ Провадия, което е на
структурно подчинение към ОД на МВР Варна.
Съгласно
ЗМВР през целия период, посочен по-горе
ищецът е бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се
явява директорът на ОД на МВР Варна по силата на чл.159 ал.1 ЗМВР и Заповед
8121з-140/24.01.2017г на Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр.13/2017г.
За
процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време.
Съгл.чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на
чл.178 ал.1 т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното
кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67 ал.1 от него
брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен
платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на
положения труд.
Нормалната
продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 ЗМВР, като
съгласно ал.. от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
От
14.10.2016г, съгл..чл.187 ал.З ЗМВР,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период,
като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Така
например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва
да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края
на месец юли, и т.н. Преди 14.10.2016г работното време на работещите на смени
се е изчислявало ежемесечно.
И при
действието на двата варианта възнаграждението за положения труд се дължи в
месеца, следващ месеца на полагането на труда, както гласи чл.ЗЗ ал.1 от
Наредба 8121з-776/29.07.2016г на Министъра на вътрешните работи.
Предметът
на иска произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както
и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на
м.април 2015г е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване
на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова Наредба
относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма
и следователно трябва да се прилага общата такава.
Съгласно
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължи телност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Понятието
„нощен труд" намира своето легално определение в чл.140 КТ, съгласно
който:
ал.1 нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
ал.2 - Нощен е трудът,
който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Следователно коефициентът
се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Заплащането
на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с
две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което ги прави различни правни институти.
Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго.
Това е
пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8
часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.
ЗМВР
изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.
Разликата
между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и
умножаването им с коефициент 1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за
който следва да се прилага съответната часова ставка.
Изрично уточнява, че не претендира
допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на
0,25 лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение за полагане на
извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените часове за един
отчетен период и нормата часове за отчетния период.
Служителят претендира допълнително
възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете
положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените
общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите
на МВР.
Основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба
8121з-919/13.07.2017г на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в
Държавен вестник. Претенцията за главницата е формирана като разликата между
часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с
коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана
при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл.187
ал.6 ЗМВР.
За
периода от 01.10.2016г до 30.09.2019г ищецът е положил общо 1446часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1,143 се равнява на 1652,78часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до своеобразен извънреден труд
от 206,78часа, който следва да бъде заплатен допълнително от ответника.
При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно
чл.187 ал.6 ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия процесен период е в размер на
1724.53 лева главница. Поради изпадане в забава на ответника, ищецът е предявил
и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от подаване на молбата до окончателното
изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.
Поради
изложеното моли за осъждането на ответната страна да му заплати сумата от 1659,34лв,
представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от
206,78часа, за периода 1.10.2016г-30.09.2019г /след допуснато изменение
на иск по реда на чл.214 ГПК/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 16.10.2019г до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира
и заплащане на разноските за производството.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът ОД на МВР-ВАРНА е представил отговор, в който оспорва
изцяло предявените искове по основание и
по размер.
Признава,
че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.
Счита, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е
неприложима за служители на МВР, тъй
като по отношение на тях в процесния период е действала друга Наредба, в която
липсва изрична норма, която да допуска превръщането на нощните часове положен
труд в дневни с определен коефициент. Налице е и специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може
да намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е
непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при
кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея 1. подневно
отчитане на работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно
работно време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, може да се въвежда увеличение с
коефищент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. В чл.187 ал.1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно
време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови
норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл 247 и чл. 250 от КТ.
Счита, че
предявените искове за заплащане на процесната сума за допълнително
възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от 22:00 часа
до 06:00 часа в размер на 284 часа за посочения в исковата молба период,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
„1,143", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата са неоснователни и моли за
отхвърлянето им.
За
процесния период, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
(дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното
време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумиране изчисляване, чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за
процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР като
извънреден труд.
При
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон
за МВР. На основание чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
За част от процесния период, редът е
регламентиран с Наредба № 8121з-776/29.07.2016г (обн. ДВ.бр.60/2.08.2016г, изм.
и доп. ДВ.бр.99/13.12.2016г) и Наредба № 8121з-908/2.08.2018г (обн.ДВ.бр.67/14.08.2018г/.
За да се
твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника,
следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно
време по график и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая
всеки положен от него час труд, включително за извънреден и нощен труд,
своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки.
Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент „1,143“ е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25лв, а не
за генериране и заплащане на извънреден труд.
Нощният
труд, положен от ищеца, не е извънреден труд. Такъв ще бъде само ако служителят
работи извън установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове
в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд.
В
специалния МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите
държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това
води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 часа
дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент 1. В тази
връзка заявява, че предвид нормативната уредба, която се е прилагала за ищеца
през процесния период, положеният от него извънреден труд се е отчитал и
изплащал на тримесечен период съгласно ЗМВР.
Моли за
отхвърляне на предявените осъдителни искове и за заплащане на разноските от
страна на ищеца.
Така
предявените в условията на кумулативно обективно
съединяване искове намират правното си основание в
разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна
и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че за процесния период, че ищецът е държавен служител по смисъла на гл.XV
ЗМВР и че за процесния периоди е бил в служебно правоотношение с ответника,заемайки
длъжността „мл.инспектор“ в РУ Провадия и е работил на 12–часови дневни и нощни
смени.
От заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, се установява,
че за процесния период ищецът е
отработил 1691,50часа нощен труд, които след преизчисляване на положените
часове нощен труд с коефициент 1,143 се получават 1933,38 часа положен труд,
като разликата между приравнен и отчетен нощен труд от 241,88 часа, чиято
паричен израз възлиза на 1659,34лв. Изчисленията са извършени въз основа на
констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца.
Не се спори по отношение факта, че реално положените от
ищеца часове нощен труд - 1691,50часа са му били заплатени като такъв.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че са
доказани твърденията, че за процесния период 1.10.2016г до 30.09.2019г ищецът е положил общо 1691,50 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен
труд възлизат общо на 1933,38 часа, от които незаплатени са останали 241,88 часа, чиято парична равностойност е 1659,34лв.
Основният спорен въпрос
между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчислен в часове
дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143
и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
съответно да се начисли и заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода
на исковата претенция е действала
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от
26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално
определение на понятието „нощен труд“. Със
заповед № 8121з-791/28.10.2014г
на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание
и следва да бъде уважена,
съгл.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.
На осн.чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното погасяване на задължението.
По разноските
На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане
на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС разноските в размер на 291,37лв, включващи дължимата държ.такса
за производството в размер на 66,37лв и 225лв- възнаграждение за вещо лице, на
осн.чл.78 ал.6 ГПК.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от същия разноски за адв.възнаграждение в размер на 350лв.
За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.6 ГПК,
въззивната страна следва да заплати държавна
такса в размер на 2% върху уважената част от претенцията, равно на 33,19лв, вносима по сметката на ВОС
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция предвид своевременно
отправеното искане и представените доказателства за това – договор за правна
защита и съдействие за сумата от 250лв, сключен на 31.07.2020, който обективира
и разписка за реалното й заплащане към него момент. Затова приложимите материално
правни норми са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020-
изменението е обнародвано в ДВ бр.68/31.07.2020. Съгласно чл.7 ал.1 вр. ал.2
т.1 от Наредбата установеният минимален размер е 300лв.
При това положение в конкретния случай възражение за
прекомерност не е било заявено, но дори и да бе направено такова, би било
неоснователно с оглед изложеното по-горе.
Ето защо следва да бъде присъдена сумата от 250лв.
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС № 1057/28.02.2020г по гр.д.№
16803/2019г,
с което е прието за установено, че въззивникът следва да заплати на Х.К.Н. ЕГН **********
сумата 1659,34лв, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 1.10.2016г-30.09.2019г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ
- 16.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.178 ал.1
т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в
размер на 350лв, на осн.чл.78 ГПК; осъдена е ОД на МВР-Варна да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 291,37лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВАРНА да заплати
на Х.К.Н. ЕГН ********** сумата от 250лв
/двеста и петдесет лева/ - разноски за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВАРНА да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВОС сумата от 33,19лв, представляваща дължима
държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
/О.М./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на докладчика по делото с-я Деспина Георгиева
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде
установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита
за извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по
делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение, заемайки посочената длъжност, като е работил на 12/24-часови
смени.
Твърденията на ищеца са, че при даване на 12/24-часови
смени фактически е полагал труд над нормативно установената продължителност на
служебното време, който не бил компенсиран. Затова спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това доколко
положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените такива,
поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез умножаване
с коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв с допълнително
възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР.
Затова в тежест на ищеца е установяването на положения
труд извън нормативно определеното служебно време, а за ответната страна - че
ищецът е бил компенсиран с дължимата почивка, респ.с допълнително
възнаграждение.
За процесния период са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г, посл. изм. бр.26/ 28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142 ал.1
урежда две категории служители в МВР–държавни служители, чийто статус се урежда
със ЗМВР, и лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статус се урежда от
КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за две години статусът на служителите
в МВР е бил променян два пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на
чл.142 ал.1 ЗМВР е изменена и са обособени вече три категории служители:
т.1 държавни
служители–полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението;
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгл.§86 от същия изменителен закон,
разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.142
ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за
държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са
прекратени към 1 април 2015 г.
Независимо от извеждането в две отделни категории полицейските органи и
органите по пожарна безопасност и защита на населението от една страна, и
държавните служители от друга, законодателят продължава да придава на
държавните служители по чл.142 ал.1 т 2 ЗМВР статуса, с който се ползват
държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното
следва, че ищецът попада в категорията субекти по служебно правоотношение, за
които са приложими изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР визира,
че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 /в
редакцията от 14.10.2016/ е посочено, че „работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова
смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт
на МВР може да се определя и 6-часова смяна.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. От това следва, че трудът с
8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители, в
интервала от 22.00 до 6.00 часа, се явява нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР е специална
спрямо общите правила, установени с КТ, а хипотезата на ал.3 в редакцията й от
2016г - и по-нова, което изключва прилагането на по-стария общ закон, а още
повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се в наредби,
правилници и пр. Казано с други думи, специалният закон въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта
– по 8 часа в сравнение с работното време за работниците и служителите по
трудови правоотношения, установени по КТ. В последния, съгл.чл.140 ал.1, е
предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време при
5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от
функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР - за защита на
правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита
на националната сигурност, опазването на общественият ред и пожарна безопасност
и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по чл.105 ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява обществения ред и
националната сигурност на гражданите и Държавата.
На следващо място. Необходимо е да
се прави разграничение между нощен и
извънреден труд.
Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, реално положен от служителя по
разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на
работодателя и който труд попада извън установеното
за служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /в редакцията й от
2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6 указват как
следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят
е направил ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен
труд е регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия член е посочено,
че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със
Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е
определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187 ал.6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните
възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е
регламентиран в различни нормативни актове.
В нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР
изрично е предвидена делегация на М-ра на вътрешните работи да определи реда за
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на
работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така
в Решение № 55/7.04.2015г по гр.д.№ 5169/2014г на ВКС-III ГО/.
На осн.чл.187 ал.9 ЗМВР са приети Наредба №
8121з-592/25.05.2015г за реда за организацията и разпределянето на
работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР,отм. с Решение № 8585/11.07.2016г на ВАС по адм.д. № 5450/2016г
/обн.ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР /обн.ДВ
60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че
служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч,
като работните часове не следва да надвишат средно 8-часа за всеки 24-часов
период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г на
Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е посочено, че за всеки отработен
нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед е
посочено, че допълнителните
възнаграждения по т.1, 2
и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови
звена на протокол–приложение № 5 към
чл.32 ал.1 и чл.33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно време
от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по
определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение следва, че липсва
нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още
по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и
по-конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на
часовете нощен труд /НСОРЗ/ с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като
според по-новия и специален закон, какъвто се явява ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква – от по 8 часа.
В допълнение може да се посочи и
това, че коефициентът 1,143 е определен в Писмо
изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява задължително
предписание за всички работодатели по трудови
правоотношения. Същото е издадено в качеството му на орган, осъществяващ контрола
по спазването на трудовото законодателство „когато нормалната продължителност
на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа. Следователно, превръщането
на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване
заплащането на нощния труд /за да не бъде ощетен работникът, работил през нощта
и да получи по-малко ТВ от този , който е работил през деня/, а не е с цел заплащане
на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ. Да се мисли противното /като
се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143 и получените
допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело до поставяне
в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два вида
правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение на конкретния случай
следва да се приеме, че ищецът през процесния период е работил на 12/24-часови
смени по утвърдени графици за дежурства. Отработеното време се отчита в часове,
което се сравнява с нормата за съответния месец, получена при умножаването на
броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не превишават
месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25лв за всеки час нощен труд. Само в случай, че е отработил
в повече от нормата, тогава часовете в повече следва да бъдат компенсирани с
възнаграждение за извънреден труд.
По делото се установи, че на ищеца са били заплатени всичките часове
нощен труд, остойностени по съответната тарифна ставка. Не се установява ищецът да е положил часове
труд над установената норма за процесния период.
Следва да се посочи и това, че още
в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът не твърди да е полагал
извънреден труд над установения в ЗМВР норматив, а претендира само преизчисляване
на положения от него нощен труд, попадащ в рамките на 12/24-часовите му
дежурства по график.
Изложеното дотук налага извода за неоснователност претенцията на ищеца, тъй като не се установи да е работил реално извън установеното за него работно време по график, т.е. да
е полагал труд над установения норматив, който извънреден труд също е лимитиран,
съгл.чл.189 ал.7 ЗМВР, и не би могъл да надвишава 70 часа за тримесечен период и
280 часа годишно.
Поради изложеното претенцията се
явява неоснователна.
Съдия-докладчик:……………….
Д.Георгиева