РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Козлодуй, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело №
20221440101099 по описа за 2022 година
Производството е по предявени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Юлия Христова Юргакиева – Изпълнителен Директор,
чрез И. Н. – юрисконсулт, против ответника Л. П. Л., с ЕГН: **********, с
адрес в гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, област Враца,с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД,
във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника Л., че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК:
********* гр. София сумата от 1086.04 лева / хиляда осемдесет и шест лева и
04 ст. /, представляваща главница по договор за паричен заем; сумата от
113,54 лева /сто и тринадесет лева и 54 ст./ - договорна лихва за периода от
04.11.2017г. до 03.04.2018г.; сумата от 105,10 лева /сто и пет лева и 10 ст. / -
обезщетение за забава за периода от 05.11.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда - 23.12.2021 г. до изплащане на вземането.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди и иска да бъде установено по отношение на ответника,
че последният му дължи сумата 1086.04 лева / хиляда осемдесет и шест лева и
1
04 ст. /, представляваща главница по договор за паричен заем; сумата от
113,54 лева /сто и тринадесет лева и 54 ст./ - договорна лихва за периода от
04.11.2017г. до 03.04.2018г.; сумата от 105,10 лева /сто и пет лева и 10 ст./ -
обезщетение за забава за периода от 05.11.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 23.12.2021г., ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда - 23.12.2021 г. до изплащане на
вземането.
Претендира и направените в заповедното и в настоящето производство
разноски.
Твърди се, че на 06.04.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
/Заемодател/ и Л. П. Л. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с №
2784895 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Сочи се, че с подписването на договора заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 2000.00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като редът и
условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се
уреждат от договора.
Излагат се доводи, че съгласно клаузите на договора, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на
заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната
сума е на датата на сключване на договора.
Релевира се, че така предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от заемодателя на заемателя, съставлява изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на
заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в договора.
Посочено е, че погасителните вноски, които заемателят се задължава
да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 2399, 16 лв.
Твърди се, че договорната лихва по кредита уговорена от страните е в
размер на 399.16 лв., като съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 03.04.2018 г. на 12
равни месечни погасителни вноски, в размер на 199.93 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 08.05.2017 г, а падежът на
последната погасителна вноска е 03.04.2018 г.
Сочи се, че с подписването на Договора за заем заемателят
удостоверява, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от
този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
2
вноска, а именно 03.04.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Излага доводи, че на основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена
лихва за забава върху неплатената главница в размер на действащата законна
лихва за периода от 05.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
която е в общ размер на 105.10 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020
г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Релевира се, че на 01.10.2018 г. е подписано Приложение 1
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 30.01.2017 г, сключено
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД/, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2784895/06.04.2017 г, е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
03.05.2019г..
Посочено е, че на 03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по
силата на който вземането, произтичащо от сключения между Л. П. Л. и „Изи
Асет Мениджмънт“ договор за паричен заем, е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършените продажби на вземането с Уведомителни писма с изх. № УПЦ-П-
АКПЗ-ИАМ/2784895 от дата 27.05.2019 г. съответно от името на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, и от името на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, изпратени до длъжника с известие за доставяне, от
страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на
пълномощник на предходните кредитори.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подала заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Л. П. Л.. Съдът уважил претенцията за следните суми: главница по
договор за паричен заем в размер на 1086.04 лева / хиляда осемдесет и шест
лева и 04 ст./; сумата от 113,54 лева /сто и тринадесет лева и 54 ст./ -
договорна лихва за периода от 04.11.2017г. до 03.04.2018г.; сумата от 105,10
лева /сто и пет лева и 10 ст./ - обезщетение за забава за периода от
3
05.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 23.12.2021г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда - 23.12.2021 г. и по образуваното ч. гр. д. 1435/2021 г. по описа на
Районен съд - Козлодуй е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е
намерен на посочения адрес, като в срока по чл.414 от ГПК е подал
възражение срещу издадената заповед, че не дължи сумите по нея, поради
което е подадена на настоящата искова молба.
Ответникът, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, не е взето становище по предявените искове и не са представени
доказателства.
В открито съдебно заседание, ищецът не изпраща представител.
Ответникът се явява и моли да бъдат отхвърлени исковете, тъй като е
погасил задължението си към кредитора по посочения договор за кредит.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №1435/2021г. по описа на РС-
Козлодуй, въз основа на заявление, подадено от ищеца по настоящето дело,
съдът на 29.12.2021г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №546, с която е осъдил ответника Л. П. Л. да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от сумата от 1086.04 лева /
хиляда осемдесет и шест лева и 04 ст. /, представляваща главница по договор
за паричен заем, за периода от 23.12.2021г.; сумата от 113,54 лева /сто и
тринадесет лева и 54 ст./ - договорна лихва за периода от 04.11.2017г. до
03.04.2018г.; сумата от 105,10 лева /сто и пет лева и 10 ст. / - обезщетение за
забава за периода от 05.11.2017г. до 23.12.2021г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 23.12.2021 г.
до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство
разноски за образуване на делото в размер на 26,09 лева /двадесет и шест лева
и 09 ст./, платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150,00 лева /сто и петдесет лева/.
Посочената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника на 10.01.2022г.. На 27.01.2022г. същият е подал в РС-Козлодуй
възражение по чл.414 от ГПК с вх. №400 срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №546. Поради това, на
заявителя му е указано да предяви положителния установителен иск по чл.422
от ГПК, за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение.
Заявителят, по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и е предявил иска по чл.422 от ГПК.
От приложени по делото Предложение за сключване на договор за
паричен заем от 06.04.2017г. и Договор за паричен заем №2784895 от
06.04.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК:*********,
със седалище гр. София и Л. П. Л., с настоящ адрес в гр. Козлодуй, се
4
установява, че ответникът е получил в заем сумата от 2000,00 лева, като се
задължил да върне сумата в общ размер на 2399,16 лева, включваща чистата
стойност на заема, ведно с договорната лихва по него. Погасяването на заема
е трябвало да стане на 12 равни погасителни месечни вноски по 199,93 лева,
при ГПР 41,35℅ и годишен лихвен процент по заема 35,00℅. Към размера на
погасителните вноски е включена и договорната лихва. Датата на първата
погасителна вноска е била 08.05.2017г., а на последната 03.04.2018г..
Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: 1) Две физически лица – поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер
на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; Поръчителят
подписва договор за поръчителство ИЛИ 2). Банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност – 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.
В ал.2 на чл.4 от Договор за паричен заем №2784895 от 06.04.2017г. е
уговорено, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си за
представяне на обезпечение в срока по ал.1, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 1794,48 лева, която се плаща заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от тях се добавя сумата от
149,54 лева.
С Рамков договор от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и
Приложение №1 към него от 01.10.2018г., вземанията срещу ответника Л. П.
Л. са цедирани на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с
ЕИК:*********.
Видно от представения по делото Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, с ЕИК:********* и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕООД, с ЕИК:*********, както и приложение № 1/03.05.2019г.
към него /л. 23-27; и л. 31-33/ вземанията по процесния договор срещу
ответника Л. П. Л. са цедирани на „Агенция на събиране на вземания“ЕАД, с
ЕИК:*********. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля по основание, размер и задължено лице. В договора за цесия е
посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар. 2,
т.2.1 от договора/.
С изрични пълномощни законният представител на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК:********* упълномощава „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, с ЕИК:*********, а законният представител
5
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК:*********
упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на
цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
03.05.2019 г., да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на
цедента.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, с ЕИК:*********, чрез „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, са изпратени писма, съдържащи Уведомително писмо с
изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/2784895 от 22.05.2019 г. и Уведомително писмо с
изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/2784895 от 22.05.2019 г. за извършената продажба
на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника,
посочен в договора за паричен заем. Писмото е върнато в цялост, като е
отбелязано, че адресът е преместен.
По делото няма доказателства уведомлението за извършената цесия да
е достигнало до длъжника-ответник преди депозиране на исковата молба.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза.
От заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съдът
приема изцяло като обективно, пълно и професионално изготвено след
извършена проверка на материалите по делото и след проверки в „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр. София и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с
ЕИК:********* гр. София, се установи, че на ответника заемната сума в
размер на 2000 лева – предмет на договора за заем е предоставена на
06.04.2017г., с подписването на самия договор, който има силата на разписка.
Освен дължимата сума по заема от 2000 лева, по договора е била
дължима и сумата в размер на 1794,80 лева, представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение или общо 3794,80 лева.
Със получената сума по кредита в размер на 2000 лева, ответникът е
погасил друго свое задължение по предходен Договор за паричен заем
№2699040 с остатък от 998,60 лв., като това е станало на основание чл.3, ал.1
от Договор за паричен заем №2784895/06.04.2017г..
След усвояване на кредита, в целия размер, ответникът е правил
частични плащания, като размерът на дълга е както следва: главница –
1086,04 лева; договорна лихва – 113,54 лева, за периода от 04.11.2017г. до
03.04.2018г.; обезщетение за забава - 105,10 лева, за периода от 05.11.2017г.
до 23.12.2021г. и неустойка в размер на 867,00 лв..
Ответникът е погасил сумата в общ размер на 2127,06 лева, от които
сумата в размер на 913,96 лева – главница; сумата от 315,68 лева – лихва и
сумата от 897,42 лева - неустойка.
Според вещото лице ГПР е 41,35 %, а ГЛП е 35%, като в случай, че се
прибави неустойката за неизпълнение на обезпечение по чл.4, ал.2 от
договора, ГПР става 369,25 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
6
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания за главница, договорна лихва, и обезщетение за забава по Договор
за паричен заем №2784895 от 06.04.2017г..
Исковете са с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С тези искове ищецът претендира правото си да получи от ответника
цитираните суми, поради което в тежест на ищцовото дружество е при
условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това
право.
Между страните е налице спор относно наличието на облигационно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор на
вземане по Договор за паричен заем №2784895 от 06.04.2017г., прехвърлено с
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
30.01.2017г., неразделна част от който е Приложение №1 от 01.10.2018г. и
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019г.,
неразделна част от който е Приложение №1 от 03.05.2019г., в което са
индивидуализирани вземанията, има право да иска от ответника изпълнение
на задълженията му по договора.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че има правен интерес от воденето на иска и право да получи
изпълнение по претендираното право
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника по силата на валидно сключен Договор за паричен заем №2784895
от 06.04.2017г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдения размер
от 2000 лева; 3. Настъпване на падежа на вземанията; 4. Размера на всяка една
от претенциите за главница и лихви;
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че е изпълнено изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията
на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за
заплащане на претендираните суми по Договор за паричен заем №2784895 от
06.04.2017г., както и че го е изпълнил точно.
Предявените искове са допустими, като предявени от правен субект с
правен интерес.
За да установи качеството си на кредитор по Договор за паричен заем
№2784895 от 06.04.2017г., „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се
позовава на представените като писмени доказателства по делото Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г.,
сключен между „Изи Aceт Мениджмънт“ АД с ЕИК:********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК:*********, неразделна част
7
от който е Приложение №1 от 01.10.2018г. и Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019г., сключен между
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК:********* и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК:*********, неразделна част
от който е Приложение №1 от 03.05.2019г.. Съдът кредитира тези писмени
доказателства за относими и доказващи факта на прехвърляне на вземанията
спрямо ответника Л. П. Л. от „Изи Aceт Мениджмънт“ АД с ЕИК:*********
към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК:*********.
На следващо място съдът намира, че е спазено изискването на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, а именно за уведомяване на длъжника от стария кредитор за
извършената цесия.
По делото е прието като писмено доказателство, представеното с
исковата молба от ищцовото дружество пълномощно, видно от което
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК:*********,
упълномощена от „Изи Aceт Мениджмънт“ АД, с ЕИК:*********
преупълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК:*********,
да извършва всички необходими правни и фактически действия, с оглед
надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията.
В действителност по делото няма доказателства за уведомяване на
длъжника за извършената цесия от страна на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
Съдът приема, обаче че е извършено уведомяване на длъжника от съда
с връчването му на исковата молба, ведно с приложенията към нея, част от
които са и Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/2784895 от
22.05.2019 г. и Уведомително писмо с изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/2784895 от
22.05.2019 г., изпратени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, находящи се на л.15 и
л.16, съдържащи уведомление за извършената цесия по договора за заем.
Няма пречка съобщаването като фактическо действие с правни
последици да бъде извършено от представител на цедента, както е в
настоящия случай. Представителната власт на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, е възникнала на база представеното по делото пълномощно.
Между страните не се спори, а и от приетия по делото без възражение
Договор за паричен заем №2784895 от 06.04.2017г. се установява, възникнало
облигационно правоотношение между „Изи Aceт Мениджмънт“ АД, с
ЕИК:********* /Заемодател/ и Л. П. Л. /Заемател/ .
Вземанията по посочения Договор за паричен заем №2784895 от
06.04.2017г. са прехвърлени от „Изи Aceт Мениджмънт“ АД, с
ЕИК:********* на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с
ЕИК:*********, с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение №1 от 01.10.2018г. към него, както и от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК:********* на
ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:********* с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019г. и
8
Приложение №1 от 03.05.2019г. към него.
С Решение №23/07.07.2016 год., постановено по т.д. № 3686/2014 год.
по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. В мотивите си ВКС е приел, че нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски
договор, са повелителни. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП, изрично е посочено,
че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на
Директива 93(13) ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Националният съд /дори и без възражения/ е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна
клауза, е длъжен от една страна, без да чака потребителя да направи искане в
този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според националното
право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от
тази клауза. Горното се потвърждава и от измененията на ГПК с ДВ бр. 100 от
20.12.2019г., където в чл.7, ал.3 е предвидено, че съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като
осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Съдът приема, че процесният Договор за паричен заем №2784895 от
06.04.2017г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което
попада в приложното поле на потребителската защита и следва да се
произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор. С разпоредбата
на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Съдът с Определението по чл.140 от ГПК обяви на страните че ще се
произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения между тях
Договор за паричен заем №2784895 от 06.04.2017г. и предостави
възможност на всяка от страните да ангажират доказателства до ПЪРВОТО
открито съдебно заседание във връзка с направеното обявяване, че съдът ще
се произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор за
потребителски кредит.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
9
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
В конкретния случай, съгласно чл.4 от Договор за паричен заем
№2784895 от 06.04.2017г., получаването на заема е обвързано с условие за
предоставяне на обезпечение, представляващо или предоставяне на банкова
гаранция или сключване на договор за поръчителство от две физически лица,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер
на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“.
В ал.2 на чл.4 от Договор за паричен заем №2784895 от 06.04.2017г. е
уговорено, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си за
представяне на обезпечение в срока по ал.1, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 1794,48 лева, която се плаща заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от тях се добавя сумата от
149,54 лева.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Според настоящият съдебен състав предвидената в договора и събирана
по него сума в размер на 1794.48 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за осигуряване на двама поръчители в 3-дневен срок
от подписване на договора за паричен заем и представяне на банкова
гаранция с размер на отпуснатия заем, противоречи на чл. 33 от Закона за
потребителския кредит, предвиждащ, че в такъв случай кредиторът има право
да получи като обезщетение само лихва и то до размера на законната лихва за
забава.
Същата е в пряко противоречие и с Директива 93/13/ЕИО, тъй като така
определената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
Отделно от това, изхождайки от твърденията в исковата молба, относно
съдържанието на уговорките за неустойка за неизпълнение, съдът намира, че
10
същите са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави (чл. 26,
ал. 1 ЗЗД). Непротиворечиво и утвърдено в съдебната практика е разбирането,
че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена извън присъщите й
функции (Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK - т. 3) и в разрез с принципа за добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. В случая уговорената между
страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез намиране на
поръчител или представяне на гаранция, излиза извън присъщата
обезщетителна функция. Проявлението на тази функция е компенсиране на
кредитора за вредите от неизпълнението (пълното или неточно изпълнение с
оглед характеристиките време, количество и качество). Вредите за кредитора
от неизпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит се
проявяват с неосигуряване на следните дължими престации – връщане на
предоставените в заем парични средства; заплащане на възнаграждение за
тяхното ползване и реалните разходи по събирането. Уговорената между
страните неустойка в случая не обезпечава възстановяването на тези вреди от
неизпълнение на задълженията по договора, а евентуални такива от
непредставянето на обезпечение чрез поръчителство, затова тя надхвърля
обезщетителната функция. Неустойката в случая е свързана единствено с
неизпълнение на задължението на заемополучателя за осигуряване на
поръчител или банкова гаранция.
С тази неустойка в размер на почти цялата заета сума и при изначално
предвидимо неизпълнение, очевидно се цели заобикаляне на нормата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща размера на разходите по кредита.
Видно от заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена е,
че при включването на дължимото възнаграждение за неустойка за
непредставяне на обезпечение по Договор за паричен заем №2784895 от
06.04.2017г., ГПР ще стане 369,25%, което ще надвиши многократно
законово допустимия от 50 % /пет пъти законната лихва/.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение №1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
41,35 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в чл.4, ал.2 от Договора за паричен
заем №2784895 от 06.04.2017г. неустойка в размер на 1794,48 лева, следва да
се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай
това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително
прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. /
Решение №141 от 03.06.2020г. по в. гр. дело №117/2020г. на ОС-Враца/
11
В случая след прибавянето на неустойката към ГПР, последният ще
стане в размер на 369,25 %, което ще доведе до нарушение на чл.19, ал.4 от
ЗПК, тъй като значително ще се надвиши законовоопределеният му размер от
пет пъти размера на законната лихва.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Посочените нарушения на чл.11 от ЗПК водят до недействителността на
Договора за паричен заем №2784895 от 06.04.2017г., сключен между
страните на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл.23, ал.1 от Закона за потребителския кредит,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Предвид изложеното съдът, намира, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1086,04, лева, представляваща главница по Договор за паричен заем
№2784895 от 06.04.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 23.12.2022 г. до изплащане на
вземането, като в останалата част предявените искове за сумата от 113,54 лева
/сто и тринадесет лева и 54 ст./ - договорна лихва за периода от 04.11.2017г.
до 03.04.2018г.; сумата от 105,10 лева /сто и пет лева и 10 ст. / - обезщетение
за забава за периода от 05.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в
съда, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК страните имат право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по
настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство и практическата и правна
сложност на делото, съдът приема, че при направеното искане, в полза на
ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в
настоящото исково производство и в заповедното производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100, 00 лв. за
всяко от двете производства.
В полза на ищцовото дружество следва да се определят разноски по
съразмерност в заповедното и исковото производство, както следва: сумата от
104,96 лв. - разноски в заповедното производство съразмерно на уважения
размер на исковете и сумата от 352,87 лв. - разноски в исковото производство,
съразмерно на уважения размер на исковете.
Ответникът не е представил доказателства за направени по делото
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. П. Л., с ЕГН: **********, с
адрес в гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, област Враца ап.6 дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, чрез
И. Н. – юрисконсулт, сумата от 1086.04 лева / хиляда осемдесет и шест лева и
04 ст. /, представляваща главница по договор за паричен заем, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
23.12.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
№546/29.12.2021 г. по ч.гр.д.№1435/2021 г. на Районен съд-Козлодуй.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Юлия Христова Юргакиева, чрез И. Н. – юрисконсулт
против Л. П. Л., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Козлодуй, общ. Козлодуй,
област Враца, за дължимост на сумата от 113,54 лева /сто и тринадесет лева и
54 ст./ - договорна лихва за периода от 04.11.2017г. до 03.04.2018г. и сумата
от 105,10 лева /сто и пет лева и 10 ст. / - обезщетение за забава за периода от
05.11.2017г. до 23.12.2021г., за които суми е издадена Заповед
№546/29.12.2021 г. по ч.гр.д.№1435/2021 г. на Районен съд-Козлодуй като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Л. П. Л., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, област Враца, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Юлия Христова Юргакиева, чрез И. Н. – юрисконсулт,
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 352.87 лв., представляващи заплатена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и в
заповедното производство по ч. гр.д. №1435/2021 г. на Районен съд -
Козлодуй в размер на 104.96 лв., съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
13