ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298
гр. В., 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г.П. Й.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500415 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „АТ“ ЕООД, гр. С. против
Разпореждане № 202064 от 29.12.2020г. на ВдРС по ч. гр. д. № 2391/2020г. по описа на
същия съд в частта, в която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Ц.Н.В. с ЕГН :
********** и адрес- гр. С., кв.“Н.„ул.“Д.И.Д. *-къща“ за сумата от 123.63 лева -
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, за сумата от 34,59 лева, съставляваща
административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като излага следните
аргументи: съдът е излязъл извън пределите на предоставената му от законодателя
компетентност в рамките на заповедното производство, като се е произнесъл по въпрос,
който би следвало да бъде обсъждан при депозиране на възражение по чл. 414 ГПК. Твърди
се, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че клаузата за възнаграждение за
предоставяне на поръчителство противоречи на закона. Длъжникът сам е избрал при
кандидастването си за кредит от „К.“ ЕАД да обезпечи изпълнението на задълженията си
като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитора юридическо лице.
Възнаграждението по договора за поръчителство е за предоставена услуга и не може да се
характеризира като целящо да заобиколи нормата на чл. 33 ЗПК. Счита, че съдът не може
категорично да прецени дали една клауза е нищожна, защото липсват документи отнасящи
се до спорното право. Административните разноски се формират от всички извършени
разходи от „К.“ ЕАД във връзка с извънсъдебното събиране на просроченото вземане и са за
сметка на кредитополучателя.
Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на заповед за
1
изпълнение и за горните претенции.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от
обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „АТ“ ЕООД, гр. С., в развилото се производство по ч. гр.
д. 2391/2020 по описа на ВРС е издадена Заповед № 202064/29.12.2019 за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено длъжникът Ц.Н.В. с ЕГН : ********** и адрес-
гр. С., кв.“н. „ул.“Д.И.Д. *-къща , да заплати на процесното дружеството следните суми:
сумата 728.84 лв. – представляваща неплатена главница по Договор за кредит №
1182354/10.12.2018, сключен между „К.“ ЕАД и Ц.Н.В., обезпечен с договор за предоставяне
на поръчителство на 10.12.2018г. между кредитора „А.Т.“ ЕООД и длъжника, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
05.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 64,90 лева договорна
лихва за периода 21.05.2019г.-20.01.2020г.; сумата от 78.47 лева наказателна лихва за
периода 21.04.2019г.-17.09.2020г., както и сумата от 25 лева съдебно-деловодни разноски и
50 лв.юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Отказано е
издаването на заповед за изпълнение за сумата от 34.59 лева административни разноски за
извънсъдебно събиране на задължението и сумата от 123.63 лева – възнаграждение за
предоставяне на поръчителство.
По доводите в жалбата:
На първо място, съдът счита за неоснователно оплакването, че районният съд е
превишил правомощията си при проверката, която следва да извърши в заповедното
производство.
Правилно, при решаване на делото заповедният съд се е позовал на разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската
защита, доколкото длъжникът е с очевидно качество на потребител, и дали договорът
съответства на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Затова и доводът на жалбоподателя,
че заповедния съд се е произнесъл по въпрос, който би следвало да бъде обсъждан в едно
бъдещо исково производство, не се споделя.
В практиката, включително изобилната на СЕС по тези въпроси не е имало съмнение,
че още на фаза заповедно
производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя
411 ал.2
т.2 от ГПК, предвижда възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство
Решение на СЕС по дело С.448/17 и други/.
Относно спорното пред настоящата инстанция вземане възникнало от сключения
договор за поръчителство. Съгласно описаното в т.12 от заявлението, между страните е
2
уговорено заплащане на претендираното възнаграждение в полза на заявителя за договорно
поръчителство, т.е. за солидарна отговорност с длъжника за задълженията му към кредитора
по договора за кредит. Твърди се, че длъжникът сам е избрал да обезпечи изпълнението на
задълженията си по сключения между него и „К.“ ЕАД договор за кредит, макар че е имал
възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг
вид обезпечение.
От анализа на изложените факти се стига до извода, че при сключването на
акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал
право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се
има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредитора на длъжника по
договора за кредит /справка в ТР/. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на
изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и
възможност за индивидуално договаряне.
На следващо място: При условие, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 от ЗПК, а
с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен
това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя
тежестта от оценката по чл. 16 от ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл.
10а ал.1 и 2 от ЗПК. Вземането за поръчителство не основава съответно на неравноправна
клауза за потребителя.
Що се отнася до втората спорна претенция относно сумата представляваща
"административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението", същата не се
дължи за нищо друго освен за управление на кредита, а такси за това не могат да се събират
от длъжника – чл. 10а ал.2 от ЗПК, респективно клаузата, предвиждаща такива разходи е
нищожна.
В контекста на изложеното, обжалваното разпореждане не страда от визираните в
жалбата пороци и следва да се потвърди.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 202064 от 29.12.2020г. на ВдРС по ч. гр. д. №
3
2391/2020г. по описа на същия съд в частта, в която е отхвърлено заявлението на кредитора
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника Ц.Н.В. с ЕГН : ********** и адрес- гр. С., кв.“Н. „ул.“Д.И.Д. *-къща“ за сумата
от 123.63 лева - възнаграждение за предоставяне на поръчителство, за сумата от 34,59 лева,
съставляваща административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4