Р
Е Ш Е
Н И Е
№
К., 25.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи
януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното
от съдия Косева гр. дело № 2386/2019 година за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с
правно основание чл.49 от СК съединен с искове по чл.322 ал.2 ГПК.
Ищцата З.И.Ч. твърди, че с ответника са съпрузи. Сключили граждански брак 25.02.2003 г. в гр.К., който е първи и за двамата, имат две вече пълнолетни деца. След сключването на брака ответникът започнал системно да й изневерява. Заради децата, за да не я сочат в обществото като разведена и поради защото била финансово зависима от него търпяла изневерите и унижението, на което я подлагали ответникът и извънбрачните му партньорки, демонстрирайки открито пред нея взаимоотношенията си. Когато децата й станали самостоятелни решила, че повече няма да търпи системното унижение на което ответникът я подлагал. Изнесла се от семейното жилище - апартамент в гр.К., ж.к. ***** на 21.07.2019 г. Твърди, че жилището, закупили по време на брака, на 08.04.2003 г., а нейният принос в закупуването на жилището е по-голям тъй като вложила средствата от свои наследствен имот, който продала. Има кредит, който изплаща като сумата на погасителната вноска по кредита месечно е 280лв. Желае след развода ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея и поради това, че доходите й са по-ниски от тези на ответника, вложила е пари от своето наследство при закупуването на имота, отдала младините си да отгледа децата като била добра майка и съпруга. След напускането й ответника сменил бравата на входната врата на семейното жилище и дори личните си вещи не могла да вземе. Счита бракът с ответника за лишен от смисъл и съдържание. Твърди, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът. Напускането на семейното жилище от нейна страна било неизбежно с оглед поведението му през годините.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати бракът й с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника при условията на чл.49 ал.З СК, да постанови за в бъдеще да носи предбрачното си фамилно име – М., да й предостави ползването на семейното жилище – имот в гр.К., *****.
Ответникът С.А.Ч. не подава отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, невзема становище по предявените искове.
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл.49 от СК съединен с искове по чл.322 ал.2 ГПК.
Ищцата Златка Иванова Чалъкова твърди, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак 25.02.2003 г. в гр.Казанлък, който е първи и за двамата. От брака имат две вече пълнолетни деца.
След сключването на брака ответникът започнал системно да й изневерява и да „й посяга“. В името на децата, на това да не я сочат в обществото като разведена и поради това, че била финансово зависима търпяла изневерите и унижението на което я подлагали ответникът и извънбрачните му приятелки, демонстрирайки открито пред нея взаимоотношенията си. Когато децата й пораснали и станали самостоятелни решила, че повече няма да търпи системното унижение на което ответникът я подлагал. Изнесла се от семейното жилище на 21.07.2019 г. и се преместила при сина си. Семейното жилище, апартамент в гр.Казанлък, ж.к. „Изток“ бл.№ 48, вх.Е, ет.З ап.95 закупили по време на брака на си – на 08.04.2003 г. нейният принос в закупуването на жилището е по-голям тъй като вложила средствата от свои наследствен имот, който продала. Желае след развода ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея още повече, че доходите й са по-ниски от тези на ответника, вложила е пари от своето наследство при закупуването на имота, дала младините си да отгледа децата като била добра майка и съпруга. Твърди, че след напускането й ответника сменил бравата на входната врата на семейното жилище и дори личните си вещи не могла да си вземе. Счита бракът с ответника за лишен от смисъл и съдържание. Твърди, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът. Напускането на семейното жилище от нейна страна било неизбежно с оглед поведението му през годините. Ива кредит, който изплаща като сумата на погасителната вноска по кредита месечно е 280лв.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати бракът й с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен ПО ВИНА на ответника при условията на чл.49 ал.З СК, да постанови за в бъдеще да носи предбрачното си фамилно име – МИТЕВА, да й предостави ползването на семейното жилище – имот в гр.Казанлък, ж.к. „Изток“ бл.№ 48, вх.Е, ет.З ап.95.
Ответникът Сашо Атанасов Чалъков не подава отговор на исковата молба, взема становище по предявените искове.
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл. 49, ал.4 от СК.
Ищцата Кремена Василева Демирева твърди, че с ответника Асен Митков Демирев сключили граждански брак на 28.07.2018 год. Съпрузите заживели на квартира в с.Ветрен, обл. Стара Загора. Съвместното им съжителство продължило около месец след което се разделили. Тя заминала за Холандия където заживяла с мъж, от който има дете. Ответникът заминал за Италия където заживял с жената, с която живеел преди да сключат граждански брак. По време на брака нямат родени деца. Постигнали са съгласие по въпросите визирани в чл. 51 от СК, представят споразумение поради което моли съда да прекрати брака й с ответника с развод при условията на постигнатото споразумение.
Ответника Асен Митков Демирев признава твърдените от ищцата факти и обстоятелства, моли съда да прекрати бракът му с ищцата с развод без да се произнася по въпроса за вината при условията на представеното и подписано от него споразумение.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак съставено по акт № 282/2003 г. издаден от Община К., С.А.Ч. и З.И. М. са сключили граждански брак на 25.02.2003 год. в гр. К.. Съпругата при сключването на брака е приела за свое фамилно име фамилното име на съпруга си – Ч.
Видно от удостоверение за раждане съставено по акт за раждане № 759/1963 г. издаден от Община К. предбрачното фамилно име на З.И. Чолакова е М.
Видно от представения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 18.03.2003 г. З.И.Ч. се е задължила да продаде на Е.Д.М.имот, придобит чрез дарение, а именно: апартамент № 35, находящ се в гр. К., бул. *****/сега ж.к. *****на четвърти етаж, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения на 43,51 кв. м. площ, заедно с избено помещение № 32 и 0,54 % идеални части от общите части на сградата и 34 кв.м. идеални части от правото на строеж за сумата 6500 лв. Представена е фактура № 15 от 18.03.2003 г. на Кантора за недвижими имоти „П.“ – гр. К. за платена комисионна.
Видно от представения по делото нот. акт № 130, том I, рег. № 1735, дело № 150/2003 г. На 08.04.2003 г. Д.П.Д., П.Д.П. и С.Д.К.продават на З.И.Ч. и С.А.Ч. недвижим имот – апартамент № 95, находящ се в гр. К., ж.к. ****, жилищна сграда блок № **, на трети етаж, вх. *, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена плащ на апартамента 85,03 кв.м. с принадлежащите избено помещение № 95, със застроена площ от 4,96 кв.м., със 1,01 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на апартамента: от горе – А.П., от долу – ведомствен на МК, от страни – ведомствен на МК, на избеното помещение от юг – Д.Д., запад – коридор, север – ведомствен на МК за сумата 5745,20 лв.
От показанията на разпитаните като свидетели Н.С.и Ф.Ч. съдът приема, че закупеното на 08.04.2003 год. жилище е семейното жилище на страните, в него те са живели от 2003 год. раздялата им през юни на 2019 г. От самото начало ответникът злоупотребявал с алкохол, поддържал интимни връзки с други жени явно и демонстративно, държал с поведението си в напрежение членовете на домакинството си, физически и психически малтретирал ищцата, не влагал усилия в осигуряване благополучието на семейството. Създадената от него атмосфера в дома била нетърпима. Опитите на ищцата да подобри отношенията си с ответника не дали желания резултат. Първи от жилището се изнесли децата му, въпреки, че поемането на разходи за квартира значително ги затруднявало. След тях от жилището излязла и ищцата. Годините прекарани в компромиси с поведението и отношението на ответника влошили много здравословното й състояние и след като децата й пораснали тя взела решение да го напусне. Ответникът веднага сменил бравата на входната врата на жилището и заплашил ищцата, че ако бъде принуден да излезе от жилището ще стигне по-далеч от досега нанасяният й побой.
Видно от удостоверение от 31.07.2019 г. на ТПК „***“ З.И.Ч. работи по трудово правоотношение и има брутно трудово възнаграждение за периода месец юли 2018 - месец юни 2019 г. в размер на 9707,18 лв.
Видно от договор за потребителски кредит № 81900КР-АБ-2783/29.12.2017 г. ищцата със съгласието на съпруга си /който е поръчител по договора/ е теглила 13 000 лв. потребителски кредит с падеж на договора 27.12.2022 г. и месечна вноска 274,30 лв.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :
Искът за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като семейната общност е разкъсана, преустановени са всякакви духовни, икономически и физически контакти между страните. Това е обективно състояние на тяхната връзка и трайно установили се отношения. Липсват доверие, уважение, обич. Бракът им е една формална връзка, която не е в интерес на съпрузите и на обществото.
Съдът счита, че причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са от субективен характер и се дължат на поведението на ответника, който неглижирал задълженията си по чл.14 и чл.17 от СК, а именно отношенията му с ищцата да почиват на взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за семейството, а поведението му като съпруг да е фокусирано върху грижите по отглеждането, образованието, издръжката и възпитанието на децата и осигуряване благополучието на семейството.
Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., ***** следва да бъде предоставено на ищцата.
Предбрачното фамилно име на жената е М. и това фамилно име следва да носи след прекратяването на брака.
По допускането на развода съдът определя окончателна държавна такса от 75 лв., от които 25 лв. са внесени от ищцата при подаване на исковата молба.
В съответствие с нормата на чл.329 ГПК ответникът следва да заплати на РС - К. останалата част от държавната такса по допускането на развода, а именно 50 лв.
Страните не представят списък на разноските.
Ищцата е представлявана от адвокат, представя договор за договорено възнаграждение в размер на 800 лв., от които са внесени само 400 лв.
Разноските направени от ищцата възлизат на 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 425,00 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 25.02.2003 год.
в гр. К., граждански брак между С.А.Ч., ЕГН ********** с адрес: *** и З.И.Ч.,
ЕГН ********** с адрес: *** поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПРИЗНАВА за
установено, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА
на С.А.Ч.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака З.И.Ч. да носи брачното си фамилно име
М.
ПРЕДОСТАВЯ на
З.И.Ч., ЕГН ********** ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К.,
ж.к.*****.
ОСЪЖДА С.А.Ч., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати по сметка на РС – К. сумата 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./,
представляваща държавна такса по допускането на развода.
ОСЪЖДА С.А.Ч., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на З.И.Ч., ЕГН ********** сумата
425, 00 лв., представляваща направени от нея разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
ОКРЪЖЕН СЪД - Ст. З.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :