РЕШЕНИЕ
№ 13002
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110163387 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Е. Д. В. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 68186/2021 г.
по описа на СРС, 33 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за сумите, както
следва: главница за доставена топлинна енергия в размер на 1029,86 BGN /хиляда
двадесет и девет лева и 86 стотинки/ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва за периода от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г. в размер на 150,55 BGN /сто и
петдесет лева и 55 стотинки/, главница за дялово разпределение в размер на 2,61 BGN
/два лева и 61 стотинки/ за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.03.2020 г. до 16.11.2021 г. в размер на 0,37 BGN /нула лева и 37
стотинки/, държавна такса в размер на 23,67 BGN /двадесет и три лева и 67 стотинки/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/.
В законоустановения срок длъжникът е подала възражение срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
1
тези общи условия е доставил на ответницата в процесния период топлинна енергия,
като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответницата е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, бул. Претендираните вземанията от ответницата представляват ½
част от общо дължимите вземания за процесния период. По отношение на останалата
½ част издадената заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника КН
Бе влязла в законна сила. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което
претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата оспорва предявените искове. На първо
място оспорва основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира
вземанията, като отрича наличието на облигационна връзка между страните – сочи, че
не е нито ползвател, нито живуща в процесния имот. Не оспорва, че задълженията не
са платени. В случай на установяване наличието на облигационна връзка, в условията
на евентуалност прави възражение за погасителна давност на част от претендираните
суми. Сочи, че не са налице предпоставки за присъждане на цена на дялово
разпределение поради липса на облигационно правоотношение с третото лице-
помагач. Признава фактите и обстоятелствата, посочени в поставените към вещите
лица въпроси от ищеца. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответницата да е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
2
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
С оглед изразеното от ответницата в отговора на исковата молба във връзка
исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по
делото, обективиран в определение от 12.02.2023 г. и приет за окончателен в
проведеното открито съдебно заседание от 06.04.2023 г. без възражения от страните, на
осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на
твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. В открито
съдебно заседание от 06.04.2023 г. докладът по делото е допълнен с отделения като
безспорен факт между страните, че ответницата Е. Д. В. е наследник /дъщеря/ на
лицето Ваня Колева Богданова, заедно с нейния брат.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
От приетия по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот № 194, том
XXXIV, нот. дело № 6748/1995 г., се установява, че на 19.04.1995 г. наследодателката
на ответницата, а именно – Ваня Колева Богданова, придобива чрез замяна
собствеността върху процесния имот, а именно: ап. находящ се в гр. София, бул. След
смъртта на В, настъпила на 12.07.2017 г. /установено след служебно извършена от съда
справка/, ответницата, заедно с нейния брат, наследили по ½ част от собствеността на
имота /относно наследственото правоприемство – отделен безспорен факт между
страните/.
Ето защо може да се направи извод, че ответницата е собственик на ½ част от
процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.
Ответницата изрично сочи, че в случай на основателност на исковете, не оспорва,
че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на
твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че
претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период
действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето
защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ по
поставените от ищцовото дружество въпроси.
С оглед направеното от ответницата възражение за изтекъл период на погасителна
давност на част от претендираните суми, съдът е уважил искането й за допускане на
ССчЕ за отговор на поставения въпрос – да посочи непогасените задължения по
отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 29.11.2018 г. Вещото лице е
посочило, че ½ част от дължимите суми с изискуемост след посочената дата са, както
следва: главница за ТЕ – сумата от 964,60 лева, лихва върху главницата за ТЕ – сумата
от 135,13 лева, главница за дялово разпределение – сумата от 2,61 лева и лихва върху
главницата за дялово разпределение – сумата от 0,37 лева. Съдът кредитира
експертното заключение като пълно и компетентно дадено.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.11.2021 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 29.11.2018 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 29.11.2018 г., като
предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи за периода от
29.11.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 964,60 лева, като се отхвърли за горницата
до пълния предявен размер от 1029,86 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 28.11.2018 г.
като неоснователен.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея, за които ищецът твърди са във връзка със
сключен договор с третото лице – помагач, то следва да се даде отговор на въпроса
дължи ли ответницата същите. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Представени по
делото са два договора: 1/ договор № 2713/31.07.2002 г., сключен между третото лице –
помагач и етажната собственост за срок от 5 години с възможност за продължаване на
действието му с още една година /т. 2.4 от договора/ и 2/ договор № Д – 0 –
67/03.06.2020 г., сключен между третото лице-помагач и „Топлофикация София“ ЕАД
за срок от 3 години, като е посочено, че влиза в сила от 01.05.2020 г. /Раздел II, т. 1 от
договора/. Налага се извод, че първият договор е прекратен поради изтичане на срока
му преди процесния период, а вторият договор е сключен и влязъл в сила след
процесния период. Ищцовото дружество не доказа по време на процесния период /от
01.02.2020 г. до 30.04.2020 г./ да е имало сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с твърдяното дружество – третото лице-помагач. При тези
данни, не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на
услуга, за която не е проведено доказване, че е предоставена на соченото от ищеца
договорно основание. Предявеният иск за заплащане на цена за извършена услуга
дялово разпределение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
4
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, съдът не достигна до
извод за дълг по предявения главен иск, поради което като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 109,05 лева, пропорционално на уважените
искове, от които: 27,54 лева държавна такса и 81,51 лева юрисконсултско
възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответницата разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете. От ищеца
е направено възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение от
5
ответницата, което е основателно, като с оглед ниската правна и фактическа сложност
на спора, същото следва да бъде редуцирано до минимално предвидения размер от 420
лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. Не следва да се взема
предвид фактът, че по делото са проведени повече от две заседания, тъй като
провеждането на трето такова е по вина на ответницата – несвоевременно внасяне на
определения депозит за вещо лице. Така, с оглед отхвърлената част от исковете в полза
на ответника следва са се присъди сумата от общо 110,93 лева, от които: 77,65 лева
адвокатско възнаграждение и 33,28 лева възнаграждение за вещо лице.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответницата в размер на 23,67 лева държавна такса и 25,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 39,67 лева, от които:
19,29 лева държавна такса и 20,38 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Е. Д. В., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 964,60 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 29.11.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. № 235236 и
адрес: гр. София, бул. ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.11.2021 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
1029,86 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 28.11.2018 г.; иска по чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземания за сумата от 2,61
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение в периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г., както и исковете по чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 150,55 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г. и за сумата от 0,37 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 16.11.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 08.12.2021 г. по ч. гр.
дело № 68186/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. В., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 109,05 лева разноски в исковото производство и
сумата от 39,67 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на Е. Д. В., ЕГН: ********** сумата от 110,93 лева разноски в исковото
производство, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
6
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7