Определение по дело №380/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на Х. Ю. А., [ЕГН] от с.Зараево, общ.Попово, обл.Търговище, ул. „Ангел Кънчев“ №13 подадена чрез адвокат С. М. от АК-Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Търговище, ул. „Лилия“ №4, вх.“Б“, офис №9 срещу Решение №2153-25-163/21.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253-00-435-7/07.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Търговище – И. Д., гл.експерт по осигуряването, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета на Х. Ю. А., [ЕГН] е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г.

В жалбата като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че органът неправилно и в противоречие на чл.62 §1, §.2 и §.3 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета е определил размера на обезщетението на оспорващата за безработица като е изходил от неправилен период и неправилно определена основа при изчисляването на неговия размер от 29.10 лева дневно. Излага се твърдение, че полагащото се обезщетение на А. следва да бъде в по-голям размер. Обосновава се становище, че на жалбоподателката следва да се отпусне парично обезщетение за безработица като се отчете изключително трудовото възнаграждение по последната ѝ работа по трудово правоотношение в Белгия, без размерът на последното да се редуцира до размера на максималния осигурителен доход за България за съответната година, както е прието от органа, както и за 18 работни дни, а не както е отчетено от органа-за 13 работни дни. Излага се становище, че органът в нарушение на чл.35 от АПК не е извършил проверка на всички обстоятелства от значение за правилното разрешаване на случая. Излагат се подробни доводи, обосноваващи че съгласно представения фиш за заплата административният орган е следвало да приеме, че общият размер на брутната сума за социално осигуряване за 18 работни дни е 2010.42 евро/3920.32 лева/. При разделяне на посочения размер на работните дни се получава размер от 111.69 евро /217.80 лева-среднодневен осигурителен доход. Последният размер, при прилагане на 60 % от 111.69евро, обосновава среднодневно ПОБ от 67.01 евро/130.68 лева. Навежда се, че след съобразяване на последната сума с максималния размер на ПОБ, съгласно ЗДБДОО за съответната година, то размерът на среднодневното парично обезщетение за оспорващата следва да е от 85.71 лева за 2023г., а за 2024г. от 107.14 лева, а не приетият от органа размер от 29.10 лева. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от Х. Ю. А. заявление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Не се спори по делото, че Х. Ю. А. към 25.09.2023г. има право на ПОБ като компетентната институция и държава е Р.България, съгласно и чл.65, ал.5 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета.

Не се спори по делото, че по последен фиш за заплата Х. Ю. А. в периода от 02.09.2023г. до 22.09.2023г. е била с трудова заетост на територията на ДЧ на ЕС – Белгия, с работодател по правоотношението „JADOUL BV“-Белгия в сектор „селско стопанство“ с уговорена тарифна почасова ставка за заплащане в размер на 12.41 евро на час, при отработени 162 часа, като за посочения период лицето е осигурено за всички социални рискове, в т.ч. и за „безработица“.

Не се спори по делото, че Х. Ю. А. е с последно прекратяване на осигуряването от 23.09.2023г. с работодател по правоотношението „JADOUL BV“-Белгия, прекратено на основание-изтичане срока на договора.

Съдът указва на ответника по оспорване, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи тежестта на доказване, че оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане са издадени от компетентни органи, при спазване на всички процесуални правила, както и относно наличието на фактическите основания, на които посочените актове са издадени.

Съдът указва на оспорващата, че съгласно чл.152 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК носи тежестта на доказване на изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.

Съдът след като извърши служебна проверка приема жалбата за редовна и допустима. Следва страните да бъдат конституирани, на същите да се съобщи проекта на доклад и делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното и на основание чл.154, ал.1 от АПК, чл.171 ал.5 и ал.6 от АПК, чл.146 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни по адм.д. № 380/2024г., по описа на АС- гр.Търговище :

Оспорващ

1. Х. Ю. А. от с.Зараево, общ.Попово, обл.Търговище, ул. „Ангел Кънчев“ №13, чрез адвокат С. М. от АК-Търговище.

Ответник по оспорването

2. Директор на ТП на НОИ – Търговище.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2024г. от 15.00 ч.

СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото със съдържание, изложеното в мотивите на настоящото определение.

За деня и часа на откритото съдебно заседание на страните да се изпратят призовки.

Препис от определението да се изпрати на страните.