Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14*1*017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ХІ гр. състав, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3770/2017г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Делото е
образувано по искова молба на М.Т.П. и Д.В. П.против М.В.Т. и П.Б.К.. В
исковата молба ищцата твърди, че е сключила граждански брак с втория ищец Д. П.през
1986г. като от сключването на брак до момента живее в дома на родителите на съпруга си. Твърди
се, че това жилище е било тяхно семейно жилище от момента на сключване на брак
до подаване на исковата молба. Ищцата твърди, че имотът представлява ПИ с площ
от 308 кв.м. с жилищна сграда, постройка на допълващото застрояване с площ 18
кв.м. и друга такава с площ 22 кв.м. Твърди, че имотът с изключение на една от
двете постройки на допълващо застрояване са били собственост на родителите на
ищеца Д. П., който има сестра – ответницата М.Т.. В молбата се твърди, че
ищецът Д. П.заедно с първата ответница – М.Т. са живели в имота от раждането
им. Твърди се, че на 04.03*976г., В.П.и Г.П. – родители на ищеца Д. П.,
прехвърлили с дарение на дъщеря си – ответница по делото М.Т. 1/3 идеална част
от процесния имот, а няколко дни по-късно ответницата М.Т. сключила граждански
брак и напуснала имота. Ищците твърдят, че от 1986г. живеят в имота и го
владеят целия като собственици. Твърдят, че ответницата М.Т. им заявила, че
няма да има претенции към имота, а дарението на 1/3 идеална част от него е било
само формално във връзка с бъдещо отчуждаване. Ищците твърдят, че ответницата М.Т.
е идвала в дома им, но само на гости, като са и предоставяли различни стаи и не
е влизала в имота без да бъде допускана. Ищците твърдят, че са владели целия
имот и са се считали за собственици, без противопоставянето и със знанието на
ответницата М.Т.. Твърдят, че всички ремонти и подобрения са извършвали двамата
за тяхна сметка и никога не са имали претенции за подобренията, които са правили
в имота. Поради изложеното ищците твърдят, че през периода 1986г. до 1996г., в
продължение на 10 години са владели имота като негови собственици - явно, непрекъснато, спокойно несъмнено, поради което са придобили
собствеността върху 1/3 идеална част от имота, който е бил собственост на
ответницата М.Т., придобила го с дарение от нейните родители. Ищците твърдят,
че през 2005г. имотът бил ипотекиран в полза на „***, а ипотекарен длъжник
станала ответницата М.Т.. Впоследствие с договор за цесия, през 2015г. банката
кредитор прехвърлила обезпеченото вземане заедно с обезпечението на другия
ответник – П.Б.К., като договорът за цесия бил вписан на 02*2*015г. Молят съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че заедно, в режим на
СИО са придобили собствеността върху 1/3 идеална част от правото на собственост
на ответницата М.В.Т., която идеална част ответницата Т. е получила с дарение
от родителите си. Ищците твърдят, че при сключване на ипотеката, ипотекарният
длъжник М.Т. не е била собственик на тази 1/3 идеална част от имота. Молят съда,
на основание чл*6 ал* ЗЗД да прогласи нищожност на договора за ипотека, а при
условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че сделката би била
сключена и без недействителните и части, то на основание чл*6 ал* ЗЗД съдът да
прогласи частична нищожност на договора за ипотека за тази 1/3 идеална част,
която М.Т. е придобила с дарение от родителите си през 1976г. В съдебно заседание поддържат исковите
претенции. В представената писмена защита навеждат доводи, че от събраните
доказателства е установено, че ищците са придобили собствеността върху имота,
тъй като ответниците не са оборили презумпцията, че упражняващите фактическа
власт ищци са държали имота за другиго. Ищците навеждат доводи в писмената
защита, че са формирали намерение да владеят процесните имоти за себе си още
при сключването на брак през 1986г. и установяването им да живеят в имота. В
писмената защита твърдят, че родителите на ищеца са владяли само своята част от
имотите, а по отношение на идеалната част на ответника М.Т. са били само
държатели. Твърдят, че ответницата Т. е посещавала имота инцидентно, а след
сключването на брак между ищците, те са започнали да ползват целия имот и са го
поддържали и стопанисвали, включително и идеалната 1/3 част, която е била
прехвърлена на ответницата Т. с дарение през 1976г.
Ответницата М.Т.
представя писмен отговор, в който твърди, че от сключването и на брак през
1976г. не живее в имота и има уговорка с брат си, имота да остане за него.
В представения
писмен отговор ответникът П.К. твърди, че дарението на 1/3 идеална част от
имота е било във връзка с бъдещо отчуждение. Твърди, че ответницата Т. е
наследник и пълноправен съсобственик. Твърди, че ако е искала друго лице да
придобие собственост върху имота е щяла да го прехвърли. Навежда доводи, че
ипотеката през 2005г. е станала с участие на всички съсобственици в по-късен
момент, а тогава ответницата Т. се е легитимирала като съсобственик, не е имало
спор за правото и на собственост и тя е участвала като съсобственик. Твърди, че
ищецът и М.Т. са съсобственици по наследство, поради което и при учредяване на
ипотеката ищцата М.П. се е подписала като „дал съгласие съпруг“. В
представените писмени бележки твърди, че за да докаже едно лице, че е
превърнало държането върху имота във владение трябва да докаже, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си. Твърди, че правото на собственост се
загубва, ако друг го придобие, но твърди, че ищците не са доказали, че са
придобили имота по давност.
Трето лице помагач
*** оспорва иска. Навежда доводи, че исковете са недопустими, тъй като ищците
са загубили правото си да ги предявят. Твърди, че е следвало иск за собственост
да бъде предявен в друго дело между същите страни, в което ищците не са се
позовали на придобивна давност и не са твърдели, че са придобили собствеността
върху имота по давностно владение. Моли съда, ако приеме исковете за допустими,
то да ги отхвърли като неоснователни. В писмените бележки навежда доводи, че
ищците не са доказали, че са владели имота за себе си. Твърди, че
обстоятелството, че ищците живеят в имота не е достатъчно, за да докажат, че са
придобили собствеността върху него по давност. Отделно от това навежда доводи,
че искът е неоснователен, тъй като при сключване на договора за ипотека, ищцата
М.П. е посочена като „дал съгласие съпруг“ и няма изявление, че е собственик.
Твърди, че с подписване на процесния договор за ипотека, е дадено безусловно
съгласие със съдържанието на договора, а в него изчерпателно е посочено кои са
собственици на ипотекирания имот.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
Не се спори между
страните, че ищците М.Т.П. и Д.В. П.са съпрузи, както и че ответницата М.В.Т. е
сестра на ищеца Д. П.. Не се спори и се установява от представения нотариален
акт в копие на лист 21, че на 04.03*976г. В.Н.П.е дарил на дъщеря си М.В.П. 1/3
идеална част от процесния недвижим имот дворно място с площ от 312 кв.м.,
представляващо пл.№***в стр. кв.313 по плана на града, с административен адрес ***. Не се спори и се установява от нот.акт в
копие на лист 22, че на 20.09*989г. (в десетгодишния период, на който се
позовават ищците) В.П.и съпругата му Г.П. са дарили на сина си, ищец по делото
– Д.В. П*/3 идеална част от същия имот - дворно място с площ от 312 кв.м.,
представляващо пл.№***в стр. кв.313 по плана на града, с административен адрес ***.
Представени са два броя удостоверения за наследници, от които се установява, че
родителите на ищеца Д. П.и първата ответница – М.Т. са починали, като бащата В.П.е
починал на 31.03*003г., а майката Г.П. е починала на 08.08*010г.
Представен е
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***. на нотариус С.И.на НК,
от който се установява, че „*** е отпуснала на ищцата М.Т.П. банков кредит,
като за обезпечаване на кредита Г.П., Д. П.и М.Т. (В.П.е бил починал) учредили в полза
на банката ипотека върху процесния имот. Видно от договора, в същия ищцата М.П.
е подписала като „Дал съгласие съпруг“.
Не се спори между
страните и се установява от събраните по делото гласни доказателства, че през
периода от 1986г., когато ищците са сключили брак, до момента, ищците живеят в
имота. По искане на страните съдът допусна до изслушване като свидетели М.Г., Х.Г.,
А.Т., Б.К.. В показанията си първите трима свидетели заявиха, че родителите на
ищеца- Г. и В., които също са живели в къщата заедно със сина и снаха си,
дъщеря им М. е заживяла при съпруга си в друг град, ищецът и съпругата му са в
добри отношения с ответницата М.Т.. Свидетелите заявиха, че ответницата М.Т. си
идва рядко по за един-два дни. И тримата свидетелстваха, че ищецът Д. П.никога
не е имал спорове за собственост или за наследство със сестра си, не са се
карали и са в добри отношения. В показанията си тримата твърдят, че ищецът
поддържа къщата, прави ремонти и е направил вътрешна баня, родителите му имали собствена стая, но заедно
ползвали кухня и санитарни помещения. В показанията си свидетелят Б.К. твърди,
че е имал бизнес отношения с ищеца, но от години не поддържат отношения. Свидетелства,
че Д. има сестра – М., която е идвала инцидентно, а ищците живеят в имота.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, които кореспондират както по между си, така и със
събраните писмени доказателства. От показанията на свидетелите се установи по
категоричен и безспорен начин, че имотът, предмет на делото е бил семейното
жилище на ищците, както и че са живели в общо домакинство с родителите ищеца Д.
П.и М.Т.. От
обсъдените по-горе доказателства в тяхната съвкупност съдът приема, че
действително ищците обитават процесния имот като жилищен от 1986г. и до момента
без прекъсване, а от 1989г., ищецът Д. П.е станал съсобственик със сестра си и родителите си. По презумпцията на
чл.69 от ЗС би следвало да се приеме, че през периода от 1986г. до настоящия
момент същите държат имота като свой, докато този факт не се опровергае. Именно
в тежест на ответната страна по спора е да обори горната презумпция, като
докаже, че ищците са държали имота за другиго, а не за себе си. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС в случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия
имот в срока по чл.79 ЗС. Необходимо е кумулативно наличие на две предпоставки
– да е започнал да упрагжнява фактическа власт на основание, изключващо
владението на останалите и да упражнява фактическа власт върху целия имот. В
случая не е налице нито една от двете предпоставки - ищецът е придобил с
дарение от останалите съсобственици идеална част и това не изключва владението
на останалите. Не е налице и втората
предпоставка, тъй като ищецът не е упражнявал фактическа власт върху целия
имот. Поради това, съдът приема, че ищецът е започнал да владее своята идеална
част, но да държи вещта като обща, т.е. той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Също според
решението, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си. По делото не се установи извършването на такива
действия, с които да обективира спрямо сестра си, намерение да владее нейните
идеални части за себе си.
С оглед събраните доказателства
съдът приема, че през периода 1986г. до 1996г. ищците не са били владелци на
идеалната 1/3 част от имота, придобита с дарение от ответницата Т., а негови
държатели. Ищците не доказаха с дарението на процесната 1/3 идеална част от
страна на родителите им на ответницата да не целено настъпване на последиците
от сделката и наличие на някакви вътрешни уговорки между страните по договора
за дарение, което да го прави симулативен. През десетгодишния период ( 1986г. -
1986г.), за който ищците твърдят, че са владели и тази 1/3 идеална част, дарена на
ответницата, ищците доказаха, че са упражнявали без прекъсване фактическата
власт върху част от имота, но не доказаха демонстриране на намерение за
своенето му. Едновременно с ищците, в процесния период в имота са живели и
родителите на Д. и М. – В.и Г., ползвали са общо домакинство и общи санитарни
помещения. Фактът, че ищците са обитавали част от имота, поемали са текущите
разходи и необходимите разноски за поддържането на имота в състояние за
ползване по предназначение, не води автоматично до извод, че те са имали
намерение да го своят и да го придобият по давност. Обстоятелството, че
ответницата Т. не е живяла в имота и не се е противопоставила брат си да ползва
голяма част, макар и не целия имот не води до загубване на собствеността от същата,
защото право на собственост не се губи, ако не се упражнява, а ако друг го
придобие. От показанията на разпитаните свидетели не може да се направи извод, че
ищците Д. и съпругата му М. са манифестирали пред ответницата М. намерение да придобият
и нейната дарена 1/3 идеална част. Отделно от това не се установява дали
нейната 1/3 идеална част не е ползвана от родителите и, които през целия
период, за който се твърди придобивна давност са били живи и са ползвали две
стаи, общи санитарни помещения и обща кухня.
Няма установени по делото явни
и открити действия на двамата ищци да отричат властта на ответницата върху
нейната идеална част върху имота. Не се доказа поведение на ищците на открито и
явно демонстриране на владение и на отблъсване владението надарената ответница.
Напротив – от показанията на свидетелите се установи, че ищците са били в добри
отношения с ответницата М.Т., приемали са я и не са проявявали явни и
категорични действия по отстраняването и от имота, не са имали спорове за имот
и наследство. Доказа се наличие на добри отношения между роднини, при които и след
1986г., когато ищците са сключили брак,
ответницата Т. се е съгласила брат и и снаха и да живеят в имота,
включително и да ползват и нейната 1/3 идеална част, придобита с дарение. Съдът
счита, че се касае за търпими действия, а не за владение, още повече, че през
процесния период, в този имот са живели и родителите им, а по отношение на
дарената идеална част, ответницата М.Т. е упражнявала фактическа власт чрез
родителите си и двамата ищци.
Отделно от това, съдът споделя
доводите на процесуалния представител на третото лице помагач „***“, че ищцата М.П.
се е подписала като „дал съгласие“, а не като собственик в двата договора за
учредяване на ипотека – съответно в полза на „*** от 11*0*004г. от 04*0*005г. С
това нейно действие е оборено твърдението и, че е владяла, а не държала
идеалната част на имота, предмет на делото. По делото е представен и нотариален
акт, обективиращ договор за покупко-продажба, по силата на който, на 18.06*007г.,
Д. П., със съгласието на съпругата си М.П. е продал своята 1/3 идеална част от
имота, която е бил придобил с дарение през 1989г. от родителите си. Никъде в
този договор не се сочи, че се прехвърля идеална част от имот, придобита от
ищците в режим на СИО. Тези факти сочат безспорно, че ищците не са имали намерение
да владеят идеалната част на ответницата, а само са я държали и не са станали
собственици.
Ако се докаже твърдението в
исковата молба, че ищците са придобили 1/3 идеална част от процесния недвижим
имот през периода от 1986г. до 1996г., т.е. преди учредяване на ипотеката върху
имота, би довело до прогласяване на нищожността и. От това би последвало, че
вторият ответник по делото ще загуби обезпечението на вземането си. Това
обяснява и поведението на ответницата М.Т., която признава предявения иск и
изразява становище, че с ищците се били разбрали целия имот, включително
нейната 1/3 идеална част да остане за тях. Но след като и тя самата твърди, че
те са придобили нейната идеална част, не става ясно защо през 2005г. по време
на учредяване на ипотеката ищцата М.П. се е подписала в акта като „дал
съгласие“, а самата ответница – като собственик. Ако ответницата Т. е имала
намерение да предостави на брат си своята идеална част, то тя е имала
възможност да направи това със сделка.
По тези съображения, съдът счита,
че ищците М.П. и Д. П.не са придобили правото на собственост върху процесната
1/3 идеална част от имота по давност през периода 1986г. – 1996г. и не са се
легитимирали като собственици на имота към датата на сключване на договорите за
ипотека през 2004 и 2005г. Към тази дата като собственици на имота са се
легитимирали по силата на дарение и по наследство от В.П.- Г.П., Д. П.и М.Т. и
са учредили и процесната ипотека. Ипотеката е учредена от собствениците на
имота, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на чл*67 ал.3 от ЗЗД
и ипотечният договор е валиден. Предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Ответниците
не са претендирали разноски, поради което такива не следва да им бъдат
присъждани. Трето лице помагач, чрез процесуалния си представител е направи
искане за присъждане на разноски. Съгласно чл.78 ал*0 ГПК, на трето лице
помагач не се присъждат разноски.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.П. с ЕГН ********** и Д.В. П.с
ЕГН **********, двамата с адрес *** против М.В.Т. с ЕГН********** *** иск с
правно основание чл*24 ГПК за установяване по отношение на ответницата че
ищците са придобили право на собственост по давностно владение през периода
1986г. – 1996г. върху 1/3 идеална част от недвижим имот, с административен
адрес ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 308 кв.м.
с построените в него жилищна сграда с идентификатор **** със застроена площ 40
кв.м., жилищна сграда с идентификатор **** със застроена площ 44 кв.м. и постройка
допълващо застрояване с идентификатор **** със застроена площ 22 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.П. с ЕГН **********
и Д.В. П.с ЕГН **********, двамата с адрес *** против П.Б.К. с ЕГН ********** ***
иск с правно основание чл*6 ЗЗД вр. чл*67 ал.3 ЗЗД за прогласяване изцяло нищожността
на договор за учредяване на ипотека върху гореописания имот, обективиран в
нотариален акт ***. на нотариус С.И.на НК .
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.П. с ЕГН **********
и Д.В. П.с ЕГН **********, двамата с адрес *** против П.Б.К. с ЕГН ********** ***
при условията на евентуалност иск с правно основание чл*6 ЗЗД вр. чл*67 ал.3
ЗЗД за прогласяване нищожността за 1/3
идеална част от договор за учредяване на ипотека върху гореописания имот,
обективиран в нотариален акт ***. на нотариус С.И.на НК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането „***“ ***за присъждане разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на трето лице помагач „***“ ***.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: