№ 23554
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110141637 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит XTRA № 1000***** от 15.08.2023 г.,
съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на чл. 4, ал. 2 от Договора, който предвижда заплащане на
застрахователна премия, включена в главницата по договора в размер на 511,86 лв.
Ищецът Е. А. М. твърди, че на 15.08.2023 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит XTRA № 1000*****, по сила на който ответникът предоставил заем в
размер на 2000 лв. при фиксиран ГЛП в размер на 40 % и ГПР 48,21 %. Сочи, че съгласно
погасителния план е следвало да внесе 36 месечни вноски в размер на 120,85 лв. всяка, като
сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия по застраховка „живот“, която
била присъединена към главницата. Оспорва целия договор като нищожен. Сочи, че
размерът на ГЛП надвишава трикратния размер на законната лихва, което счита, че
накърнява добрите нрави. Излага, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР
– кои компоненти са включени в него и как е формиран същият. Аргументира, че със
сключването на договор за застраховка се увеличава финансовата тежест за потребителя, т.к.
към всяка една от месечните погасителни вноски се прибавяла и сума за сключената
застраховка, с което сочи, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че
кумулирането на застрахователната премия на стойност от 511,66 лв. води до „скрито“
оскъпяване на кредита, т.к. ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно
кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната
страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Развива подробни съображения в насока, че
сключването на договор за застраховка е предпоставка за отпускане на кредита. В
заключение излага, че доколкото посоченият в договора ГПР не отговаря на действително
приложимия, то целият договор е нищожен, и дължи връщане само на чистата стойност.
Твърди, че до момента е извършил следните плащания: на 22.05.2024 г. - 100,00 лв.; на
28.03.2024 г. - 150,00 лв.; на 28.02.2024 г. - 100,00 лв.; на 21.12.2023 г. - 340,00 лв. и на
01.11.2023 г. - 200,00 лв. или общо 890,00 лв.
С оглед изложеното ищецът прави искане за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит XTRA № 1000***** от 15.08.2023 г. поради противоречие със закона,
а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от
1
Договора, който предвижда заплащане на застрахователна премия, включена в главницата по
договора в размер на 511,86 лв. поради противоречие със закона.
Ответникът „МБ“ АД оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че
между страните е сключен договор за кредит, но твърди, че отпуснатата сума по кредита
възлиза на 2511,86 лв., от които 2000 лв. усвоени от ищеца, а 511,86 лв. заплатени от него
/ответника/ по сметка на застрахователя. Досежно платената застрахователна премия
аргументира, че кредитът има характеристиките на стоково финансиране. Развива подробни
съображения в насока, че горната граница на ГЛП е съотносима към размера на ГПР, а
именно петкратния размер на законната лихва, който в случая твърди, че не е надвишен.
Излага подробно, че сключването на застрахователен договор не е било задължително
условия за сключване на договора. Поддържа, че процесният договор за кредит е сключен
при спазване на всички нормативни изисквания. Сочи, че при формирането на ГПР е
включена единствено възнаградителната лихва. Застрахователната премия не била
включена, тъй като нея дружеството плащало директно на застрахователя и по този начин
изпълнявало задължение на кредитополучателя. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Оспорва дължимостта и размера на адвокатския хонорар на ищцата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове срещу
ищеца Е. А. М., както следва: осъдителен иск с правно основание чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати сумата от 526,05
лв., представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за главница за периода от
10.04.2024 г. до 06.01.2025 г. (част от общо дължима по договор главница в размер на
2269,76 лв.), ведно със законната лихва считано от 06.01.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 680,85 лв., представляваща сбор от 74,06 лв. – незаплатен остатък от
месечна вноска с падеж 10.03.2024 г. и 606,79 лв., представляваща неплатени и падежирали
месечни вноски за договорна лихва за периода от 10.04.2024 г. до 06.01.2025 г., съединен в
условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника
по насрещния иск да заплати сумата от 1 621,86 лв., представляваща чистата стойност на
кредита, ведно със законната лихва считано от 06.01.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът по насрещния иск „МБ“ АД твърди, че между страните е сключен договор за
кредит за сумата от 2511,86 лв., от които 2000 лв. усвоени от ответника, а 511,86 лв.
заплатени директно от ищеца към застрахователя от името и за сметка на
кредитополучателя. В частта досежно платената застрахователна премия аргументира, че
правоотношението има характеристиките на стоков кредит. Излага, че размерът на ГЛП е 40
%, а на ГПР 48,21 %. Поддържа, че кредитът е следвало да се погаси на 36 месечни вноски,
като общата подлежаща на връщане сума възлизала на 4350,60 лв., от които 2511,86 лв.
главница и 1838,74 лв. възнаградителна лихва. Твърди, че ответникът е извършил плащания
в общ размер на 890 лв. С уточняваща молба с вх. № 169548/15.05.2025 г. и в изпълнение
указанията на съда, ищецът по насрещния иск е уточнил претенцията си и е формулиран
надлежен петитум. Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск Е. А. М. признава основателността на евентуалния иск,
но счита, че главницата по договора е 2 000 лв., а не 2511,86 лв., т.к. последната включвала и
застрахователни премии, респ. признава дължимостта на остатъка от 1 110 лв., с оглед
извършените плащания в размер на 890 лв. Претендира разноски.
От фактическа страна съдът установява следното:
На 15.08.2023 г. между „МБ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Т“, бул. „В“ № 146А, в качеството му на кредитор, и Е. А. М., ЕГН
**********, с адрес с. В, общ. Столична, ул. „БС“ № 4, в качеството на кредитополучател,
е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит XTRA № 1000*****, по силата на
който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит,
а последната – да върне предоставената сума разсрочено, при уговорените условия. Общият
2
размер на кредита е 2 511,86 лв., от които 2 000,00 лв. представляват парична сума за
потребителски цели, а 511,86 лв. – застрахователна премия по рискова застраховка „Живот“,
която не е изплатена на кредитополучателя, а е преведена директно от кредитора на
застрахователя и е включена в главницата по кредита. Договорът е сключен със срок на
погасяване 36 месеца, при 36 месечни погасителни вноски в размер на 120,85 лв., с краен
падеж 10.08.2026 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 %,
както и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,21 %, като общата сума,
дължима от потребителя за целия срок на договора, възлиза на 4 350,60 лв. Погасителният
план е приложен като неразделна част от договора, като в него лихвата се начислява върху
цялата сума от 2 511,86 лв., без да е направена самостоятелна разбивка на реално
предоставената парична сума и финансираната застрахователна премия. В договора е
включена клауза за застраховка „Живот“, по силата на която кредитополучателят е
застрахован за срока на кредита, застрахователната премия е еднократна, в размер на 511,86
лв., включена е в главницата и върху нея се начислява договорна лихва, като ползващо лице
по застраховката е кредиторът.
Съгласно Общите условия за предоставяне на потребителски кредити XTRA, към
договора е предвидена възможност за включване на застраховка „Живот“, която се предлага
във връзка с избора на определен кредитен пакет и има за цел обезпечаване на вземанията
на кредитора по договора за кредит. В Общите условия е уредено, че при включване на
застраховка кредитополучателят се счита за застраховано лице, като ползващо лице по
застраховката е кредиторът, до размера на неизплатените задължения по кредита.
Застраховката се сключва за срок, съответстващ на срока на договора за кредит, като
застрахователната премия е еднократна, определя се предварително и се заплаща чрез
финансирането от кредитора, като същата се включва в общия размер на кредита. В
Общите условия е предвидено, че застрахователната премия не се изплаща на
кредитополучателя, а се превежда директно на застрахователя, като включването в
главницата води до начисляване на договорна лихва и до отражение върху годишния
процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Посочено е, че покритите
застрахователни рискове, ограниченията и изключенията от покритието се уреждат в
отделни общи условия на застрахователя, които кредитополучателят приема заедно с
договора за кредит, като при настъпване на застрахователно събитие обезщетението се
използва за погасяване на задълженията към кредитора по кредита.
По делото е приложен застрахователен сертификат, удостоверяващ сключването на
рискова застраховка „Живот“ във връзка с Договора за потребителски кредит XTRA №
1000*****. От съдържанието на сертификата се установява, че застраховано лице е
кредитополучателят, а ползващо лице по застраховката е кредиторът „МБ“ АД, до размера
на непогасените задължения по кредита. Застраховката е със срок, съвпадащ със срока на
договора за кредит, като покритието е обвързано с изпълнението на задълженията по
кредита. В сертификата е посочена еднократна застрахователна премия в размер на 511,86
лв., която се финансира чрез кредита, не се изплаща на застрахованото лице и служи за
3
обезпечаване на вземанията на кредитора при настъпване на застрахователно събитие.
Към застрахователния сертификат са приложени Общи условия на застрахователя по
застраховка „Живот“, които уреждат обхвата на покритите рискове, изключенията от
застрахователното покритие, реда за уведомяване и предявяване на претенции, както и
начина на определяне и изплащане на застрахователното обезщетение. В Общите условия е
предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие обезщетението се изплаща на
ползващото лице – кредитора, с цел погасяване на задълженията по кредита, а не директно
на застрахованото лице или неговите наследници, освен при остатък над дължимата сума.
Уредени са също ограничения и изключения от отговорността на застрахователя, както и
обстоятелството, че застрахователната премия е дължима еднократно и не подлежи на
възстановяване при предсрочно погасяване, освен при условията, изрично предвидени в тези
общи условия.
По делото е представена разписка № 0500020209168783, издадена на 01.11.2023 г., от
която се установява, че кредитополучателят е извършил плащане в размер на 200,00 лв. по
Договор за потребителски кредит XTRA № 1000*****. Плащането е извършено чрез
платежен посредник EasyPay и е предназначено за погасяване на дължима вноска по
кредита. От съдържанието на разписката не се установява разпределение на платената сума
по пера – главница, договорна лихва или застрахователна премия.
С разписка № 0300020690950725 от 21.12.2023 г. е удостоверено извършено плащане от
кредитополучателя в размер на 340,00 лв., платени чрез EasyPay за погасяване на
задължения по процесния договор за кредит. Разписката съдържа данни за датата, размера и
основанието на плащането, като липсва индивидуализация на това дали сумата погасява
главница, лихва или други разходи, включени в месечните вноски.
По делото е приложена разписка № 0300021337764669 от 28.02.2024 г., удостоверяваща
плащане в размер на 100,00 лв., извършено от кредитополучателя по договора за
потребителски кредит XTRA. Плащането е осъществено чрез платежен посредник и е
отразено като вноска по кредита, без да е направено разграничение между отделните
компоненти на задължението.
С разписка № 0500021624219623 от 28.03.2024 г. се доказва извършено плащане в
размер на 150,00 лв. по процесния договор за кредит. Разписката удостоверява реално
изпълнение на парично задължение към кредитора, като от съдържанието не може да се
установи каква част от сумата е отнесена за главница, лихва или застрахователна премия.
По делото е представена разписка № 0300022134227967 от 22.05.2024 г., от която е
видно, че кредитополучателят е заплатил сумата от 100,00 лв. за вноска по договора за
потребителски кредит XTRA № 1000*****. Плащането е извършено чрез EasyPay, като
документът удостоверява само общия размер и датата на плащането, без разбивка по
задължителните елементи на кредита.
От правна страна съдът установява следното:
Подадените искови молби са редовни, а предявените с тях искове са процесуално
4
допустими.
Съдът приема за установено, че по процесния договор за потребителски кредит
кредиторът е включил в общия размер на задължението на потребителя сума за
застрахователна премия по застраховка „Живот“, която не е била заплатена от
кредитополучателя пряко на застрахователя, а е била платена от кредитора, като
впоследствие същата следва да бъде възстановявана от кредитополучателя разсрочено чрез
месечните погасителни вноски по кредита. Макар застрахователната премия да не
представлява реално предоставена парична сума за потребителски цели, тя е включена в
сумата, която кредитополучателят е задължен да изплати по договора, като върху тази сума
се начислява договорна лихва и тя влияе върху общия размер на задължението за връщане.
По този начин застрахователната премия представлява действителен разход за потребителя,
функционално и икономически свързан с договора за кредит, независимо от това, че
формално е представена като отделен или допълнителен елемент, тъй като без нейното
включване договорът не би имал същото финансово съдържание и крайна цена за
кредитополучателя.
Съгласно императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, годишният
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, следва да отразяват всички
разходи, които потребителят понася във връзка с договора за кредит и които са му известни
към момента на сключването му, като целта на закона е потребителят да получи ясна, точна
и разбираема информация за реалната цена на кредита. Когато застрахователната премия е
финансирана от кредитора, включена е в общия размер на задължението и се погасява
разсрочено от потребителя заедно с кредита, тя неизбежно увеличава икономическата тежест
на кредита и следва да намери ясно и недвусмислено отражение при изчисляването и
оповестяването на годишния процент на разходите. Непосочването или неясното отразяване
на този разход в ГПР води до несъответствие между формално декларираната и
действителната цена на кредита, като поставя потребителя в положение да не може да
направи информиран избор и да сравни реално различните кредитни продукти на пазара,
което противоречи на защитната функция и основните цели на закона.
При тези обстоятелства съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит
не отговаря на изискванията за съдържание и прозрачност, предвидени в закона, доколкото
посоченият в него годишен процент на разходите не отразява действителните разходи по
кредита, включително разходите, произтичащи от финансираната застрахователна премия.
Това нарушение засяга съществен елемент от договора – цената на кредита, поради което
води до неговата недействителност. Последицата от тази недействителност е, че
кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита,
представляваща реално получената парична сума за потребителски цели, без да дължи
договорна лихва, застрахователна премия или други разходи, включени в недействителната
ценова конструкция на договора.
По предявения осъдителен иск съдът съобрази, че при прогласяване
недействителността на договор за потребителски кредит, законодателят изрично е уредил
5
реституционните последици в чл. 23 ЗПК, като е предвидил специален режим, различен от
общите правила на неоснователното обогатяване. Съгласно тази разпоредба, при
недействителност на договора потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва, такси, застрахователни премии и други разходи, включени в
недействителната ценова конструкция на договора. Оттук следва, че всички суми, платени
от потребителя над чистата стойност на кредита, се явяват платени без правно основание и
подлежат на връщане от кредитора.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че реално
предоставената в заем сума, представляваща чистата главница по смисъла на чл. 23 ЗПК, е в
размер на 2 000,00 лв., доколкото само тази сума е била действително предоставена на
кредитополучателя за потребителски цели. Включената в общия размер на задължението
сума за застрахователна премия не представлява реално предоставен заем, а разход, платен
от кредитора на трето лице – застраховател, който разход е бил прехвърлен върху
кредитополучателя чрез месечните погасителни вноски. Поради това тази сума не може да
се квалифицира като част от чистата стойност на кредита и не подлежи на възстановяване от
потребителя при приложението на чл. 23 ЗПК.
Съдът установи също така, че по процесния договор кредитополучателят е извършил
реални плащания, удостоверени с писмени доказателства – разписки за плащане, от които е
видно, че общо е заплатена сумата от 890,00 лв. Тези плащания са извършени във връзка с
договора за кредит и са били насочени към погасяване на задължения по него, като от
съдържанието на доказателствата не може да се направи разграничение каква част от
платените суми е отнесена за главница, лихва или други разходи. С оглед
недействителността на договора и приложението на чл. 23 ЗПК, съдът приема, че всички
извършени плащания следва да се отнесат към чистата стойност на кредита.
При това положение, като съпостави размера на чистата главница – 2 000,00 лв., с
доказано платената сума – 890,00 лв., съдът намира, че кредитополучателят е изпълнил
частично задължението си за връщане на чистата стойност на кредита.
С оглед на изложеното съдът намира, че осъдителният иск за връщане на недължимо
платените суми е основателен в доказания по делото размер, като кредиторът следва да бъде
осъден да върне на кредитополучателя сумата, платена по недействителния договор без
правно основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Този извод произтича пряко от реституционния ефект на
недействителността по специалната уредба на ЗПК и цели възстановяване на имущественото
равновесие между страните, нарушено чрез прилагането на недействителна договорна
схема.
Предвид изложеното ответницата-ищца следва да бъде осъдена да заплати на „МБ“ АД
сума в размер на 1 110 лв. – чл. 23 ЗПК, ведно със законна лихва от 06.01.2025 г. /датата н
подаване исковата молба/ до окончателното изплащане, като искът за разликата до пълния
предявен размер от 1 621, 86 лв. следва да бъде отхвърлен.
6
При това положение евентуалният иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД не
следва да бъде разглеждан, тъй като не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за
това.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса в размер на 174, 20 лв.
Ответникът следва да я заплати на Софийски районен съд на основание 78, ал. 6 ГПК.
Адвокат Л. К. Б. е представлявала ищцата на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – Договор за
правна защита и съдействие. Следва да й се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв., по следните мотиви за размера му: адвокатката е изготвила аргументирана искова
молба, събрала и приложила е писмени доказателства, подготвила е документите по повод
на искането за освобождаване от заплащането на държавна такса, подала е отговор на
насрещната искова молба, от друга страна делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, проведено е едно единствено открито съдебно заседание, не са събирани
доказателства извън представените с исковата молба /тези представени от ответника са
идентични с представените с исковата молба/.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и
заплатената държавна такса в размер също на 100 лв. Съобразно отхвърлената част от иска
ответницата-ищца следва да заплати на ответника 68, 44 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 68, 44 лв. – държавна такса или ответницата-ищца следва да заплати на
„МБ“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в общ размер на 136, 88 лв. – съдебни
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит XTRA №
1000***** от 15.08.2023 г. по предявения на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД от Е.
А. М., ЕГН **********, с адрес с. В, общ. Столична, ул. „БС“ № 4 сключен с „МБ“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Т“, бул. „В“ № 146А, и Е. А.
М., ЕГН **********, с адрес с. В, общ. Столична, ул. „БС“ № 4.
ОСЪЖДА Е. А. М., ЕГН ********** с адрес с. В, общ. Столична, ул. „БС“ № 4 да
заплати на „МБ“ АД, ЕИК *******, , със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Т“, бул. „В“ № 146А на основание чл. 23 ЗПК, сумата 1 110,00 (хиляда сто и десет) лева,
представляваща остатък от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано
от 07.01.2025 г. /датата на подаване на насрещната искова молба/ до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „МБ“ АД срещу Е. А. М. осъдитилен иск за
разликата над 1 110,00 лв. до пълния предявен размер от 1 621,86 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „МБ“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата 174, 20 (сто седемдесет и четири лева и двадесет стотинки), представляваща дължима
7
държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „МБ“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв. Л. К. Б., САК, с адрес: гр. София,
ул. „Т“ № 5Б, ет. 3, офис 311 сумата 360,00 (триста и шестдесет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Е. А. М., ЕГН **********, да заплати на „МБ“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 136,88 (сто тридесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8