№ 27944
гр. София, 09.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110100710 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 230364/15.08.2023 г., наименувана въззивна жалба, на
особения представител на ответника Т. Я. Т. адвокат Л. м за изменение на Решение №
133386/01.08.2023 г. постановено по гр. д. № 710/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, в
частта с която ответникът Т. Я. Т. е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
производството за назначаване на особен представител. В искането са изложени твърдения,
че след приключване на устните състезания по делото в полза на особения представител е
издаден разходен касов ордер № 20231110012548/11.07.2023 г. за определеното от съда
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като след като ордерът бил представен
пред Софийски районен съд за изплащане на сумата при направена справка в
счетоводството на съда било констатирано, че сумата по представено от ищеца платежно
нареждане от 13.04.2022 г. не е постъпила по сметката, респ. в полза на особения
представител не била изплатено възнаграждение.
При съобразяване на изложеното от адвокат м съдът е разпоредил извършване на
справка в счетоводството на съда. По делото е постъпило писмо / лист 75/, съгласно което по
депозитната сметка на Софийски районен съд по настоящото дело няма постъпила сума в
размер на 300 лева за депозит за особен представител.
По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, в която са
изложени твърдения, че определеното от съда възнаграждение за особен представител на
ответника Т. Я. Т. е внесено с представено ведно с молба от 19.04.2022 г. преводно
нареждане от 13.04.2022 г.
С последваща молба процесуалният представител на ищеца поддържа, че след
извършена повторна справка в обслужващата ищеца банка и счетоводството на съда,
страната няма обяснение относно причините, поради които сумата за особен представител на
ответника не е постъпила по сметката на съда. Ведно с молбата е представено ново
1
платежно нареждане от 12.10.2023 г. за внесен депозит за особен представител на ответника.
По разпореждане на съда от 18.10.2023 г. на особеният представител на ответника Т.
адвокат Л. м е издаден нов разходен касов ордер за определеното възнаграждение.
С нарочно разпореждане съдът е указал на особения представител да заяви дали
поддържа депозираната молба за изменение на решението в частта относно разноските.
По делото е постъпило становище от особения представител, с което поддържа, че
депозитът за възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК е внесен от ищеца след постановяване на
решението, поради което не е налице основание в тежест на ответника Т. да бъде възлагано
да заплати сочената сума. Адвокат м поддържа, че на присъждане подлежат съдебни
разноски сторени до обявяване на делото за решаване, но не и такива направени след
постановяване на съдебния акт.
В срока за отговор процесуалният представител на ищеца поддържа, че искането за
изменение на постановеното решение в частта относно разноските е недопустимо, тъй като
молбата е депозирана от страна, която не е представила списък по чл. 80 ГПК. По същество
искането се явява неоснователно доколкото предпоставките за присъждане на разноски в
полза на ищеца са налице – възнаграждението е внесено от ищеца и е получено от особения
представител. Процесуалният представител поддържа, че разноските са платени по сметка
на съда и ако ищцата не може да ги претендира от ответника, то за нея ще настъпят вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските. В случая искането за изменение на
постановеното решение е депозирано от процесуалния представител на страна, в чиято
тежест са възложени съдебни разноски, поради което противно на доводите на
представителя на ищеца искането се явява допустимо независимо от обстоятелството, че
ответникът не е представил списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждението за особен представител
на ответника следва да бъде заплатено от ищеца, като в случай, че делото е решено в полза
на ищеца, същият разполага с възможността да иска присъждане на разноските за платеното
възнаграждение на особения представител. Тази възможност обаче е следваща самото
плащане на възнаграждението, т. е. присъждането на разноски на ищеца предпоставя същият
да е заплатил възнаграждението на особения представител ( така Определение №
179/27.04.2020 г. по ч. т. д. № 463/2020 г. на ВКС, II ТО и Определение № 60345/11.10.2021 г.
по ч. гр. д. № 3103/2021 г. на ВКС, III ГО). С цитираните определения на касационната
2
инстанция ищецът е осъден да заплати в полза на назначените в производствата особени
представители възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК, като направените разноски не са
разпределени по чл. 78, ал. 1 ГПК.
С Определение № 490/19.12.2017 г. по ч. гр. д. № 2474/2017 г. по описа на ВКС, III
ГО, е разяснено, че събирането на доказателства включително и относно направени по
делото съдебни разноски в исковия процес приключва с постановяване на определение, с
което съдът приключва съдебното дирене и дава ход на устните състезания. Макар и
акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което
следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция. От изложеното следва, че във фазата на
устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и ангажиране на доказателства е
недопустимо. Предоставянето на възможност на страните да депозират писмени защити по
спора не следва да се тълкува като продължаване на вече приключилия етап на съдебното
производство, в който ангажирането на доказателства е допустимо. Както изрично е прието
с посоченото по – горе определение на касационната инстанция, пропускът на страната да
представи доказателство за реално заплатено адвокатско възнаграждение, респ.
доказателство за действително внесен депозит за назначаване на особен представител не
може да бъде саниран с представяне на документ за извършен банков превод с писмена
защита или жалба, или в друг последващ момент. Идентично становище е застъпено и в
Решение № 84/17.08.2015 г. по т. д. № 809/2014 г. на ВКС, II ТО, с което е прието, че след
постановяване на решението страните не могат валидно да осъществяват процесуални
действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили, каквито са
действията по представяне на доказателства, включително за направени разноски за
съответното производство.
В разглеждания случай с разпореждане от 06.04.2022 г. съдът е указал на ищеца да
внесе сумата в размер на 300 лева депозит за назначаване на особен представител на
ответника Т.. По делото е постъпила молба от ищеца, ведно с която е представен препис от
преводно нареждане от 13.04.2022 г. за внесена сума в размер на 300 лева по депозитната
сметка на съда, която обаче сума съгласно справка от счетоводството на Софийски районен
съд от 02.10.2023 г. не е постъпила по сметката, респ. по аргумент от чл. 75, ал. 3 ЗЗД към
момента на приключване на съдебното дирене ищецът не е изпълнил задължението си по чл.
47, ал. 6 ГПК да внесе дължимото възнаграждение на особения представител на ответника,
като ирелевантни относно разпределението на разноските по чл. 78 ГПК са причините,
поради които ищцовата страна не е изпълнила точно дадените й указания. Последващо
внесената от ищеца сума е дължимо заплатена доколкото правната помощ и съдействие по
чл. 47, ал. 6 ГПК е възмездна и назначеният особен представител има право на
възнаграждение независимо от изхода на делото. В хипотеза на невнасяне на депозит по чл.
47, ал. 6 ГПК съгласно Определение № 179/27.04.2020 г. по ч. т. д. № 463/2020 г. на ВКС, II
ТО и Определение № 60345/11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3103/2021 г. на ВКС, III ГО, ищецът
следва да бъде осъден да заплати определената от съда сума в полза на назначения от съда
3
особен представител. Доколкото ищецът е направил разходи за назначаване на особен
представител след приключване на съдебното дирене, респ. доказателства за действителното
заплащане на сумата са представени от страната след постановяване на съдебното решение,
то разноските макар дължими от ищеца следва да останат за негова сметка, а не да бъдат
възлагани в тежест на ответника.
На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен акт подлежи на
обжалване по реда за обжалване на постановеното решение, т.е. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 133386/01.08.2023 г. постановено по гр. д. № 710/2022 г. по
описа на СРС, 127 състав, в частта относно разноските, КАТО:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Б. П. П., ЕГН **********, с адрес в
гр. София, ул. „ива“ № 21, ет. 2, за възлагане в тежест на Т. Я. Т., ЕГН **********, с адрес в
гр. София, ж.к. „зп3, вх. А, ет. 4, ап. 13, на сумата в размер на 300 лева, представляваща
разноски за назначаване на особен представител.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от съдебния акт да се изпрати на ищеца на основание чл. 256, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4