РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ДИАНА
МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 779 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „Карина Агро“"
ООД, гр.Русе, ЕИК *********, чрез председателя Д. П. Д., действащи чрез адв.А.Ж.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 471-ФК/22.11.2019г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП - "запечатване на търговски обект" – ведомствена бензиностанция, находяща
се в с.Бъзън, община Русе, област Русе, ул.“Стара планина“ № 53, стопанисван от
жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 20 дни, на основание чл.186,
ал.1, т. 4, б. „а“ oт Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от същия закон.
В жалбата се релевират
основания за незаконосъобразност поради нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и неспазване на установената форма – липса на мотиви, както и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че при
издаване на заповедта административният орган не е взел предвид всички факти,
относими към случая. Освен това липсват фактически основания, обуславящи
20-дневния срок за запечатване, поради което в тази част заповедта е
немотивирана. В условията на евентуалност счита, че определения срок за
запечатване на обекта е несъразмерно голям
и е в наложен в нарушение на принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6
от АПК. По подробно изложените в жалбата
и писмена защита съображения, счита, че
обжалваната мярка не може да осъществи функциите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваната
заповед, както и присъждане на сторените по делото разноски, за които прилага
списък. В условията на евентуалност моли да бъде намален срока на запечатване
на обекта и забраната за достъп до него на 2 дни.
Ответникът
по жалбата – Началникът на
Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оспорва основателността на жалбата. Счита, че в хода на проверката са
отчетени всички относими факти, като обстоятелството, че жалбоподателят е
земеделски производител не го освобождава от задължението да използва ЕСФП от
одобрен тип. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в случай на уважаване на жалбата.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
На 13.11.2019 г. в 15.00ч. е
извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1 т. 41 от ДР на
ЗДДС - ведомствена бензиностанция, находяща се в с.Бъзън, община Русе, област
Русе, ул.“Стара планина“ № 53, стопанисвана от „Карина Агро“ ООД, гр.Русе, ЕИК
*********, при която е констатирано, че дружеството, в качеството си на лице по
чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е привело дейността си в съответствие с
изискванията на Наредбата в срок до 30.09.2019г. и използва фискално
устройство, което не е от одобрен тип по отношение на него като търговец, който
е регистриран по ЗДДС. При проверката в търговския обект е установено налично
ФУ - модел ЕСФП „ Даниел плюс“ вер. 3.3. KL с централно регистриращо устройство
РСФ Пр.“ Daniel FP-DL6000-03-KL“ със свидетелство на БИМ 153 FS/28.11.2012г., което не е от одобрен
тип и не отговаря на техническите и функционална изисквания на Наредба
Н-18/2006г. Към момента на проверката дружеството е нямало и действащ договор
за техническо обслужване и ремонт на ЕСФП. За същото устройство е установен
сервизен договор със срок на валидност 30.06.2019г. Посочено е, че търговецът
не използва ЕСПФ, ИАСУТД и софтуер за управление на продажби.
Резултатите от проверката са
материализирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0387972 от 13.11.2019
г. Към протокола са приложени копия на 3бр. отчет от ФУ и декларация. В
протокола е посочено, че на територията на ведомствената бензиностанция има 1 бр.
подземен резервоар с обем 48 713л., видно от представено калибровъчна таблица №
3- Р1103/07.02.2018г. (л.
7 от преписката).
Отбелязано е, че дружеството извършва зареждане на течни горива само за собствени
нужди – селскостопанска техника и отчита горивото с резерв 2 – вътрешно
потребление, като използва фискално устройство, което не е от одобрен тип и не
отговаря на техническите изисквания съгласно Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ (л.
8 - 9 от преписката).
Във връзка с констатациите при
проверката било прието, че търговецът е извършил нарушение на чл.8 ал.2, вр. §
8 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/2006г. на МФ. На това основание с процесната
ЗНПАМ № 468-ФК/21.11.2019г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП (л. л. 27 от преписката), на основание чл. 186, ал. 1, т. 4, б
„а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена принудителна
административна мярка "запечатване на търговски обект" – ведомствена бензиностанция находяща
се в с.Бъзън, община Русе, област Русе, ул.“Стара планина“ № 5 , стопанисван от
жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 20 дни (л. л. 2 – 6 от
преписката).
В заповедта са изложени мотиви, че
при определяне на продължителността на мярката са съобразени следните
обстоятелства: установеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти; правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и
работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския
обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС са все нормативно установени
задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговските обекти,
които следва да се изпълняват при съответните предпоставки; извършеното деяние
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина
както и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство. Прието е също, че ако не бъде приложена ПАМ
съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози. За извършването на тази промяна в
организацията на дейността в обекта е необходим определен срок. Посочено е, че
при определянето на този срок е съобразен принципа на съразмерност, целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца.
За административното нарушение
впоследствие е съставен и АУАН № F530063 от 06.12.2019 г. (л. л. 15 и 16 от
преписката). По административната преписка не са налични и в хода на съдебното
производство не се събраха доказателства за издадено към момента наказателно
постановление въз основа на съставения АУАН.
Заповедта е получена на 06.12.2019г.
от длъжностно лице – счетоводител, упълномощено от управителя на дружеството (л. 17 от преписката), видно от попълнена и подписана
разписка (л. 1 от преписката). Жалба до съда срещу заповедта е подадена на
11.12.2019г.
В хода на съдебното дирене
жалбоподателят е представил регистрационна карта на земеделски производител,
анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин и 15 броя свидетелства за
регистрация на земеделска и горска техника(л.31 – л.65), от които се установява, че
дружеството „Карина Агро“ ЕООД е регистрирано като земеделски производител на
12.12.2011г. и притежава превозни средства, машини, съоръжения или друга
техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника.
По правото
Жалбата е
процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ в законоустановения 14-дневен
срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ от ЗДДС.
Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС (л. л. 27 от преписката).
Спазена е изискуемата писмена форма -
заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и
правни основания за издаването й. В заповедта е посочено правното основание за
издаването й - чл.186, ал. 1, т. 4 б.“а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактически основания,
мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите на
органите, обективирани и в ПИП № 0387972 от 13.11.2019г., ведно със събраните
доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното
нарушение на нормата на чл. 8, ал. 2, във вр. с § 8 от ПЗР към НИД на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за
издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът
черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта,
съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда приема,
че е спазена установената форма за издаване на административния акт.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че административният орган не е изяснил част от фактите и
обстоятелствата от значение за случая и съответно в обжалвания ИАА не се
съдържат мотиви в тази част. Дружеството визира обстоятелството, че „Карина
Агро“ ЕООД не било лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., тъй като не
извършвало продажба на течни горива, а било регистрирано като земеделски
производител, има собствена база, в която се намирала въпросната бензиностанция
и от нея зареждала само и единствено техника на дружеството. В тази връзка счита,
че нормата на чл. 3 ал. 12 от Наредбата, съгласно която „лице, което извършва
зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни
подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към
земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000
литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с
изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за
производство и/или отопление“ не следва да се прилага в настоящия случай по
аргумент от разпоредбата на чл. 3 ал. 13 изр. 2 от Наредбата. Съгласно тази
разпоредба ал. 12 не се прилага от лице, регистрирано като земеделски
производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на
превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по ЗРКЗГТ.
Жалбоподателят счита, че тъй като е регистриран земеделски производител, не е
нужно да спазва ал. 2 и ал. 3 от чл. 3 от Наредбата, а административният орган в
нарушение на процесуалните си задължения не е изяснил всички релевантни за
спора факти и обстоятелства с оглед формиране на безпротиворечив извод дали са
налице предпоставките за постановяване на оспорения акт.
Освен това според жалбоподателя в
процесната заповед не е посочена каква е вместимостта на резервоара, дали е
подземен или надземен и за какви нужди се използват горивата – за зареждане на
собствени МПС или за зареждане на инсталации за производство и отопление.
Действително в обжалвания ИАА не се съдържат тези данни, но същите са посочени
в Протокол за извършена проверка № 0387972 от 13.11.2019 г., който съгласно
разпоредба на чл.50 ал. 1 ДОПК, когато е съставен по установения ред и форма от
служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и
пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В случая в
цитирания протокол изрично е посочено (л. 7 от преписката), че на територията на ведомствената
бензиностанция се намира само 1 брой подземен резервоар за дизел с вместимост 48 713 литра и че дружеството извършва
зареждане на течни горива от него само за собствени нужди – селскостопанска
техника, т.е. не попада в изключенията, посочени в разпоредбата на чл. 3 ал. 12
от Наредбата. Тези обстоятелства са констатирани от проверяващите въз основа на
изискани и представени в обекта документи и ако жалбоподателят е имал
възражения относно тези документи или е считал, че е трябвало да се представят
и други, касаещи вида и вместимостта на резервоара и нуждите, за които се
използват горивата, следвало е да го направи в хода на административното
производство. Такива документи, които да опровергават направените в протокола
констатации относно посочените обстоятелства, не са представени нито в
административното, нито в съдебното производство.
От друга страна от приложените към
административната преписка писмени документи не става ясно, че дружеството е
регистриран земеделски производител. Административният орган действително не е
събрал доказателства в тази насока, такива се представиха едва в хода на
съдебното дирене от жалбоподателя. Процесуалният представител на АО от своя
страна заявява, че това обстоятелство им е било известно, но в случая счита, че
регистрирането като земеделски производител не освобождава дружеството от
задължението да използва ЕСФП от одобрен тип. Спорният въпрос в настоящия
случай е до колко непредставянето на писмени доказателства в хода на
административното производство относно регистрирането на дружеството –
жалбоподател като земеделски производител, означава, че действително АО не е
взел предвид важен факт при постановяване на оспорената заповед. За да се
приложи изключението на разпоредбата на чл. 3 ал. 13, изр. второ от Наредбата
следва да са налице комулативно следните предпоставки: 1. лицето да е
земеделски производител; 2. да извършва зареждане за собствени нужди с течни
горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана
по ЗРКЗГТ и 3. това зареждане да е от резервоари, които не са стационарни подземни резервоар. В настоящия случай са изпълнени
само първите две положителни предпоставки – дружеството е регистрирано като
земеделски производител и зарежда с течни горива за собствени нужди
селскостопанска техника, но не и отрицателната - зареждането е от стационарен подземен
резервоар с вместимост 48 713 литра. При това положение правилна е
преценката на АО, че жалбоподателят е длъжен като лице по чл. 3 от Наредбата да
приведе дейността си в съответствие с изискванията на Наредба Н–18/13.12.2006г.
и по-конкретно да използва фискално устройство от одобрен тип. Дори и да се
приеме, че в хода на административното производство АО е допуснал нарушение на
процесуалните правила, като не е приложил доказателства относно факта, че
дружеството е регистриран земеделски производител и притежава превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по ЗРКЗГТ, това нарушение
не е съществено, тъй като дори и да бяха приложени такива доказателства, това в
настоящия случай не се отразява на крайното волеизявление на АО.
В писмената защита жалбоподателят е
изложил и съображения, че от изписването на нарушената правна норма в заповедта
не ставало ясно първо – кой нормативен акт има предвид административния орган и
второ – посоченият §8 от коя точно Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ Н – 18/13.12.2006г. е. Действително от начина, по който е посочена нарушената
правна норма - чл.8 ал.2 вр. § 8 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/2006г. на МФ не
става ясно коя точно НИД е имал предвид органа, но съгласно съдебната практика
непосочването или погрешното посочване на правното основание по смисъла на чл.
59 ал. 2 т. 4 АПК поначало не опорочава формата на акта, тъй като за разлика от
фактическото, не е обвързващо за съда (Решение № 11480 от 06.10.2010г. на ВАС по адм.д. №
5441/2010г., II
отд.).
С оглед изложеното съдът счита, че не е налице твърдяната от жалбоподателя
липса на правни основания в процесната заповед.
Спазени са
процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Не се спори, че процесната заповед за
налагане на ПАМ е издадена въз основа на Протокол № 0387972/13.11.2019г. за
извършена проверка на същата дата, на обект – ведомствена бензиностанция в с.Бъзън,
община Русе, област Русе, ул.“Стара планина“ № 53, стопанисван от „Карина Агро“ ООД. ПАМ е наложена на основание чл.186, ал.1, т.4, б.“а“ от ЗДДС и за нарушение на на чл. 8 ал. 2 от
Наредба Н-18/2006г. на МФ, във вр. § 8 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/2006г. на
МФ(ДВ, бр. 10 от 2019 г., изм., бр. 26 от 2019 г., в
сила от 29.03.2019 г., доп., бр. 75 от 2019 г.), т. к. е установено, че
въведеното и работещо в обекта ФУ не е от одобрен тип и не отговаря на
техническите и функционалните изисквания по чл. 8, ал. 1 от Наредбата.
Съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. лице,
което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни
подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към
земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000
литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение
зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или
отопление. Съгласно чл. 8, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно
приложение № 1 и на техническите изисквания съгласно приложение № 2, като
съобразно чл. 8, ал. 2 от Наредбата фискално устройство от одобрен тип е
устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно
ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл.
10, ал. 9.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.4 б.“а“ от ЗДДС, посочена като правно основание за
издаване на процесната заповед, принудителната административна мярка
"запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва електронни системи с фискална памет, които не са
от одобрен тип. Административният орган налага принудителната
административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа при условията на
обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство. Принудителната административна мярка има превантивен характер -
да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не
съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
В конкретния случай съдът преценява,
че в проведеното административно производство безспорно е установено извършено
нарушение по чл. 8, ал. 2
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
респ. основанието по чл. 186, ал. 1, т. 4 б“а“ от ЗДДС за налагане на ПАМ. Видно е от ПИП №
0387972/13.11.2019г. (л.
8 от преписката)
в процесната ведомствена бензиностанция се използва фискално устройство модел
ЕСФП „ Даниел плюс“ вер. 3.3. KL
с централно регистриращо устройство РСФ Пр.“ Daniel
FP-DL6000-03-KL“ със
свидетелство на БИМ 153 FS/28.11.2012г.,
което е регистрирано в приходната администрация на 29.01.2018г. За същото ФУ е
наличен и договор за сервизно обслужване № **********, който е бил валиден до
30.06.2019г. Това ФУ обаче не е от одобрен тип, тъй като не отговаря на
техническите и функционалните изисквания съгласно чл. 8 ал. 1 и не е вписано в
регистъра по чл. 10, ал. 9
от Наредбата. След направена служебна справка в публичния регистър на
одобрените типове на ЕСФП на БИМ се установява, че към датата на проверката
посоченото ФУ действително не е сред актуалните одобрени типове на ЕСФП.
Действително в по-ранен период същото е било от одобрен тип, но съгласно
разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от Наредбата, за да се приеме, че едно ФУ е одобрен
тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по
метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния
регистър) и да отговаря на техническите и функционални изисквания,
регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Освен това по аргумент от чл.12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите
и/или функционалните изисквания към ФУ, устройствата от съответния тип ФУ не са
от одобрен тип. Такива промени в техническите и функционални изисквания към ФУ
са въведени с изменение в Приложение 1 и Приложение 2 към чл. 8 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г., което е обусловило отпадането на определени ФУ
като одобрен тип, респективно – задължението на търговците, които използват
ЕСФП, да привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба.
В § 8 (Изм. – ДВ, бр. 26
от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., доп., бр. 75 от 2019 г.) от НИД на Наредба
№ Н-18/2006 г., са уредени сроковете за привеждане на ФУ в съответствие с
изискванията. Тези срокове са съответно до 30.09.2019г. за търговските обекти,
използващи ЕСФП, каквито са извършващите продажба/зареждане на течни горива.
В случая нарушението е
констатирано на 13.11.2019 г. – месец и половина след изтичане на
регламентирания срок за привеждане на ФУ в съответствие с изискванията. Този
срок е преклузивен и след изтичането му всички търговци са длъжни да отчитат
извършените продажби/зареждания на течни горива само с фискални устройства,
отговарящи на новите изисквания.
След изтичането на
нормативноустановените срокове наличието на фискално устройство, неприведено в
съответствие с новите изисквания, се приравнява на абсолютна липса на такова,
т. к. при наличие на такова ФУ, се изключва възможността за законосъобразно
отчитане на продажбата/зареждането на течни горива, извършвани от него.
Ежедневната употреба на подобен негоден апарат след изтичане на срока за
привеждането му в съответствие, установява наличието на трайно повтарящо се
поведение на избягване на законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите/зарежданията на течни горива от търговеца, което сочи, че
жалбоподателят е създал условия за увреждане на фиска, препятствайки
възможността за осъществяване на въведения с измененията в Наредбата
по-ефективен контрол.
В конкретния случай ФУ на
търговеца не е отговарял на нормативноустановените критерии, поради което
отчитането на дейността по продажба/зареждане на течни горива е било в
противоречие със закона, обстоятелства, които са установени в хода на
проверката.
Разгледани поотделно и в съвкупност
доказателствата сочат, че правилно и обосновано административният орган е приел
наличието на извършено нарушение – използване на ФУ, което не отговаря на
изискванията за одобрен тип, респ. че са налице основанията за налагане на
процесната ПАМ, визирани в чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Неоснователно оспорващият поддържа,
че налагането на процесната ПАМ не отговаря на целите на закона. При
установяване на административно нарушение като процесното – неизползването на
ФУ от одобрен тип, органите по приходите действат в условията на обвързана
компетентност и следва да приложат предвидената за това нарушение ПАМ.
Законодателят е преценил, че целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН ще бъдат постигнати именно с
налагането на процесната, предвидена в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, мярка. Като материалноправни
предпоставки за налагане на въпросната ПАМ законодателят е посочил различни
основания/нарушения, а неизползването на ФУ от одобрен тип е едно от тези
основания, предвид преценката на законодателя, че обществената значимост на
процесното административно нарушение, изисква в условията на обвързана
компетентност да се постанови именно ПАМ като въпросната по делото.
В този смисъл би могло да се
разсъждава по въпроса дали издадената ПАМ е в съответствие с целите, визирани в
чл. 22 от ЗАНН само ако не се установяват по делото
фактическите и правни основания за прилагането на мярката. А в случая безспорно
приложената с оспорената заповед ПАМ съответства на преустановителната и
превантивна цел на ПАМ, доколкото със запечатването на търговския обект се
преустановява възможността за отчитане на продажби/зареждане на течни горива с
ФУ от неодобрен тип, респ. постига се превантивната и преустановителна цел на
мярката.
Издаденият акт е мотивиран и по
отношение на определения от органа по целесъобразност срок на ПАМ. С процесната
ПАМ се цели предотвратяване на административни нарушения. При определяне на
срока правилно са съобразени тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото, както и целта да се промени начина на извършване на дейността в
търговския обект, като прекия резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректния – недопускане на вреда за фиска.
Действително процесните обстоятелства създават предпоставки с това си поведение
дружеството да накърнява обществения интерес и фискалната политика, неотчитайки
надлежно извършваните от него продажби/зареждания на течни горива и допускайки
отклонение от данъчното облагане. Целта на процесната ПАМ е превантивна - да се
защити общественият интерес, като се предотврати възможността за нови подобни
нарушения от страна на търговското дружество. Следва да се приеме, че
съществува възможност за извършване и на друго нарушение от същия вид и изводът
за наличието на такава възможност съдът намира за мотивиран и фактически
обусловен от конкретните обективни дадености във връзка с неправомерното
поведение на оспорващия по отношение отчитането на продажбите, на какъвто извод
сочи неизползването на ФУ от одобрен тип. Т. е. извежда се обоснован извод, че
търговецът може да извърши друго административно нарушение, ако не е издадена
заповед за прилагане на процесната ПАМ.
Срокът на ПАМ се определя по
целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е
законосъобразна. Определеният срок на процесната по делото ПАМ – 20 дни е над
средния размер, като са изложени доводите, на които се основава извършената
преценка. Налице е анализ на конкретни фактически обстоятелства и обективни
данни, обусловили конкретната степен на административна принуда в определения
от органа срок. Ясно в мотивите по отношение на срока на мярката
административният орган е посочил, какво точно е съобразил – целената превенция
да се преустановят незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца. Освен това оспорващото дружество не представя доказателства, че
понастоящем е изпълнило задълженията си и е привело дейността си в съответствие
с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Доколкото ПАМ е израз на
административна държавна принуда, съдът намира, че в конкретния случай същата е
определена във вид и за срок, неограничаващи правата на оспорващото дружество в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона легитимна цел.
Като всяка една ПАМ и процесната рефлектира неблагоприятно на дейността в
случая на търговеца. Въпросните законоустановени цели на ПАМ, визирани в чл. 22 от ЗАНН, не биха могли да бъдат постигнати,
ако се отнасят само към конкретното деяние. Напротив смисълът на закона изисква
при прилагане на конкретна ПАМ да се цели чрез мярката да се осигури правомерно
поведение на правните субекти.
Според настоящия състав наложената
ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях по аргумент от чл. 22 ЗАНН. Засягането в случая на правната
сфера на оспорващия е съразмерно спрямо преследваната легитимната цел –
предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в
закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение
в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл, оспорената заповед,
с която е наложена ПАМ, е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и не противоречи на целта на закона,
независимо, че се отразява неблагоприятно на търговската дейност на дружеството
за определен срок. В случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели
създаването на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение на
оспорващия търговец като стопански субект, без ПАМ да се приравнява на санкция.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал.
1 се забранява и достъпът до обекта, където са установени нарушенията.
Забраната за достъпа до обекта се разпорежда паралелно със запечатване на
обекта, поради което предпоставките за постановената забрана за достъп до
обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то следва да се приеме, че
законосъобразно е постановена на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС и забрана на достъпа до обекта.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за съществено противоречие в съдържанието на наложената със
заповедта мярка, във връзка с невъзможността за приложение на разпоредбата на
чл. 187 ал.4 ЗДДС. Действително към момента на издаване на процесната заповед,
както и към момента на приключване на устните състезания, наказателно
постановление не е било издадено и търговецът не е могъл да се възползва от
възможността, която му дава нормата на чл. 187 ал. 4 ЗДДС. Съгласно трайната
съдебна практика обаче, липсва обусловеност на налагането на ПАМ от
осъществяването на административнонаказателна отговорност по отношение на
адресата на мярката – чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Ако елементите от фактическия
състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ са и част от състав на
административнонаказателна отговорност, то плащането на санкцията в
осъществяването на тази отговорност е по хипотеза юридически факт, който следва
във времето налагането на ПАМ /арг. от чл. 187, ал. 4 ЗДДС/ и е с
правопрекратяващо действие за изпълнението на мярката, а не влияе върху
законосъобразността на ЗНПАМ – чл. 142, ал. 1 и ал. 2 АПК (Решение № 8425 от 5.06.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 4110/2019 г., I о., Решение № 3986 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 14990/2018 г., I о., Решение № 4990 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10542/2017 г., VIII о.).
Гореизложеното обосновава извод, че
не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, респ. жалбата като неоснователна
следва да се отхвърли, доколкото наложената ПАМ е издадена от компетентен
орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените
правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона.
При този изход на спора, съдът намира
за основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Същият е представляван по делото от юрисконсулт,
който е участвал в проведеното съдебно заседание по делото. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с
оглед обема на работата и предвид фактическата и правна сложност на спора, на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, колкото са и поискани от страната.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по
жалбата на Карина Агро“
ООД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Студен
кладенец" № 4, представлявано от председателя Д.П. Д., срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 471-ФК/22.11.2019г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП - "запечатване на търговски обект" – ведомствена бензиностанция, находяща
се в с.Бъзън, община Русе, област Русе, ул.“Стара планина“ № 53, стопанисван от
жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 20 дни, на основание
чл.186, ал.1, т. 4, б. „а“ oт Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА Карина Агро“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Студен кладенец" № 4,
представлявано от председателя Д. П. Д., да заплати на НАП направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: