№ 13029
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110112282 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу А. Л. В. за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 73765/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за суми за
главница и мораторна лихва за топлинна енергия и дялово разпределение до недвижим
имот, находящ се в ******************. Тъй като издадената заповед била оспорена
от длъжника, на ищеца били дадени указания за предявяване на установителни искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на
собственик на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
1
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Далсия” ООД. Сочи, че
съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за процесния имот били издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. В исковата молба ищецът сочи, че след образуване на производството
ответникът заплатил част от претендираните суми. По изложените в исковата молба
доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 800,76 лева, представляваща
непогасена главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. по издадена фактура
№ **********.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове,
поради плащане.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - “Далсия” ООД не изразява
становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово
разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.
В проведеното на 01.07.2025 г. открито съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител заявява, че част от процесните суми са платени, като
към настоящия момент остават непогасени 21,18 лв., представляващи главница за ТЕ,
които претендират, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 73765/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
настоящ ответник да заплати на дружеството – настоящ ищец сумите, както следва:
сумата от 2 646,59 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ******************,
2
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
10.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 685,49 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022
г. до 22.11.2024 г., както и сумата от 6,22 лева, представляваща обезщетение за забава
върху платена главница за дялово разпределение за периода от 16.12.2021 г. до
30.06.2024 г., разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 30.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 73765/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника – настоящ
ответник, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 169, том II, рег.№ 8921, дело № 342 от 2006 г. по описа на
******************, нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че
процесния недвижим имот е придобит в режим на СИО от ответницата и съпруга й
******************.
По делото е приложено влязло в сила решение № 2436/12.03.2016 г. по гр.д.№
21987/2015 г. по описа на СРС, от което се установява, че гражданският брак на
ответницата е прекратен по взаимно съгласие, като процесното жилище се ползва от
последната, а съпругът го е напуснал.
По делото е приложено и решение от 19.09.2022 г., постановено по гр.д.№
64645/2016 г. по описа на СРС, за което няма данни да е влязло в законна сила. Видно
от същото е, че е постановено във втора фаза на съдебна делба, като процесния
недвижим имот е изнесен на публична продан при равни права между ответницата и
третото за спора лице. При направена служебна справка в деловодната програма на
СРС съдът констатира, че срещу решението е подадена въззивна жалба и същото е
изпратено по компетентност на Софийски градски съд на 22.02.2023 г.
По делото е приложен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач.
По делото са представени съобщения към издавани фактури, както и справки за
издадени фактури, през процесния имот, без данни да съставител, както и
приложимите ОУ на ищцовото дружество.
По делото са представени изготвяни от третото лице-помагач индивидуални
справки за отопление и топла вода в процесния недвижим имот. Видно от изготвените
протоколи е, че в имота не е осигуряван достъп за отчет през исковия период.
По делото е приложено платежно нареждане от 25.04.2025 г., от което се
установява, че ответницата е превела на дружеството сумата от 800,76 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
3
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответникът и ищцовото дружество е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия,
съответно дали се обитава от наследниците има значение единствено относно
компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за
битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
4
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба се установява,
че процесния недвижим имот е придобит от ответницата по време на брака й с трето за
спора лице. Видно от приложеното по делото съдебно решение от 12.03.2016 г. по гр.д.
№ 21987/2015 г. по описа на СРС е, че гражданският брак е прекратен, поради което от
бездялова собствеността върху процесния имот се е превърнала в обикновена
съсобственост при равни права /при липса на доказателства за по-голям дял на някои
от съпрузите след прекратяване на брака/. С оглед предходното, настоящият съд
приема, че през процесния исков период ответницата се легитимира като собственик
само на ½ ид.ч. от имота. Третото за делото лице – бивш съпруг на ответницата се
легитимира като собственик на останалата ½ част, независимо от обстоятелството дали
живее или не в имота.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до
имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото
индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищец
стойност.
С оглед предходното и като взе предвид представените по делото доказателства
за плащане и изявлението на процесуалния представител на ищеца, че е останала
непогасена единствено сумата от 21,18 лева, настоящият съд намира, че ищцата е
погасила чрез плащане в хода на процеса всички дължими суми за главница и лихви,
тъй като отговорността й от исковите претенции е за ½ част, а не за цялата
претендирана сума.
По разноските:
Доколкото плащането на дължимите суми е извършено в хода на
производството, ищецът има право на разноски, но с оглед изводите относно
отговорността на ответницата в съсобствеността, съдът приема, че с извършените от
нея плащания, същата е погасила и направените разноски в хода на исковата и
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Ястребец № 23Б против А. Л. Иванова,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 153 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
800,76 лева, представляваща непогасена част от главница в общ размер на 2 646,59
лева - за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в ******************,
ведно със законната лихва, считано от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането.
Решението е постановено при участието на трето лице „Далсия“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Братя Бъкстон” № 85,
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6