№ 441
гр. Провадия, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20253130100015 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени в евентуалност искове с правно основание чл.
345, ал.1 ТЗ и чл. 59 ЗЗД от ****** АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „******” № 459 против ЕТ ******, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление с. ******, ул. „******” № 24 за осъждане ответникът да заплати на ищеца
сумата от 265,70лева, представляваща сбор от платен от ищеца пътен данък на автомобила
за 2020г., 2021г., 2022г. 2023г. и 2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-27.11.2024г., на основание т.7, т.7.4, раздел IV от сключен между страните
договор за лизинг № 28398/20.07.2005г., по силата на който ищецът, в качеството му на
лизингодател е предоставил на ответника, като лизингополучател за временно ползване на
лек автомобил марка „Пежо боксер“ с рег. № ******, а в евентуалност за осъждане
ответника да заплати сумата, доколкото с плащането й ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-
27.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в сезиралата съда молба: На 20.07.2005г. с ответника сключили договор за
финансов лизинг № 28398. По силата на договора ответникът получил държането на лек
автомобил марка „Пежо боксер“ с рег. № ******. Срокът на договора бил 48месеца, като с
изтичането му ответникът е бил канен да му бъде прехвърлена собствеността, което обаче
така и не било сторено. Автомобилът продължавал да се ползва от ответника. Съгласно т.7,
т.7.4, раздел IV от подписания между страните договор, ответникът имал задължение да
заплаща дължимите местни данъци и такси свързани с ползването на автомобила. Поради
неизпълнение на това задължение те били заплатени от ищеца, бидейки собственик на
вещта. Въпреки многократно отправяните до ответника покани да изпълни доброволно
задължението, той не сторил това. В евентуалност и ако бъде прието, че договорът е
прекратен с изтичането на срока, искането е ответникът да върне платените от ищеца суми
за дължим данък МПС по правилата на неоснователното обогатяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
1
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа.
Ответникът редовно уведомен не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на исковата претенция са суми, представляващи дължими разходи за местен
данък и такси по сключен между страните договор за лизинг на л.а. „Пежо боксер“ с рег. №
******, а в евентуалност сумите се претендират по правилата на неоснователното
обогатяване.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца спрямо ответника, нужно е да
бъдат установени като настъпили следните факти: че между страните е възникнала валидна
облигационна връзка по договор за финансов лизинг № 28398/20.07.2005г. на „Пежо боксер“
с рег. № ******; че е изправна страна по договора, като е предал държането на лизинговата
вещ на ответника; че е реализирал твърдяните разходи за дължим данък МПС, подлежащи
на възстановяване от лизингополучателя; момент на плащане на данъците и размер на
разхода. При проведено успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже
изпълнение, т.е изправността си по договора, респ. по иска за неоснователно обогатяване и
основание за това имуществено разместване.
Страните не спорят относно наличието на сключен помежду им договор за лизинг.
Това се потвърждава и от ангажираните по делото доказателства, анализът на които сочи
още:
На 20.07.2005г. между страните е сключен договор за лизинг с № 28398. По него,
ищецът като лизингодател е предоставил на ответника като лизингополучател ползването на
л.а. „Пежо боксер“ с рег. № ****** срещу определено възнаграждение. В т.7, раздел IV са
описани и разходите за лизинговата вещ, чието плащане е дължимо от лизингополучателя,
сред които са и тези за данък превозни средства по ЗМДТ. Плащанията се извършват по
банков път на лизингодателя /т.9/. В раздел V е предвидено, че договорът се сключва за
48месеца, след изтичане на който съгласно т. 1, раздел VI, лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху вещта при наличие на изрично посочени условия. С нарочен
приемо- предавателен протокол от 20.07.2005г. автомобилът е бил предаден на ответника.
Представеното свидетелство част II за автомобила свидетелства, че същият е собственост на
ищеца, т.е. правата по т. 1, раздел VI не са били упражнени от ответника. При това
положение, съдът приема, че страните са били валидно обвързани от сключен между тях
договор за финансов лизинг, по който ищецът е предоставил ползването на собствена вещ на
ответника срещу задължение за плащане на определено възнаграждение за това. Задължение
на ответника е било да заплаща всички разходи свързани с ползването на вещта, в т.ч. и
задължението за местен данък, както разписва и чл. 345, ал.1 ТЗ вр. чл. 232 ЗЗД. Въпросът е
обаче дали тези суми се дължат на договорно основание или по правилата на
неоснователното обогатяване. Както се посочи, срокът на договора е 48месеца от
сключването му на 20.07.2005г. Това ще рече, че към датата на погасяване на процесните
задължения от ищеца, той е изтекъл, главното задължение на ответника по него за лизингово
възнаграждение е погасено /факт признат от ищеца/. Следователно с изтичане на срока му,
договорът е бил прекратен. Приложението на правилото на чл. 236, ал. 1 ЗЗД за мълчаливото
продължаване на срока на договора, при договора за лизинг е изключено съгл. чл. 347, ал. 2
ТЗ. Придобиването на собствеността върху лизинговата вещ е само възможна, но не и
задължителна последица на договора, като право на лизингополучателя е да упражни
същата, а в конкретния случай не се е твърдяло, нито е установено, че ответникът е изявил
желание за това, въпреки цялостното изплащане на лизинговото възнаграждение. Няма и
данни ответникът да е върнал на ищеца лизинговата вещ. Затова и доводът на ищеца за
продължаване действието на клаузите от договора за дължимите данъци, поради
2
непрехвърляне на собствеността, не се споделят, още повече че евентуалното неизпълнение
на това задължение води до други правни последици /договорна отговорност/, а и
възможност за предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Ето защо, претенцията заявена на договорно основание следва да се отхвърли и съдът
да пристъпи към разглеждане на заявения в евентуалност иск по правилата на
неоснователното обогатяване.
Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД регламентира възможност за ангажиране отговорността на
всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от
законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на
обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от
ППВС № 1/28.05.1979г., при хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на
обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването. Заявените в исковата молба обстоятелства,
определят основанието на исковата претенция в извършване от ищеца на разходи за платени
местни данъци и такси и след прекратяване на договора, касателно предоставена за ползване
на ответника вещ собственост на ищеца и предвид продължаващото нейно ползване от
ответника.
Както се посочи данните по делото сочат, че: ищецът е собственик на л.а. „Пежо
боксер“ с рег. № ******; ползването му е предоставено на ответника по сключен с него
договор за финансов лизинг на 20.07.2005г., прекратен поради изтичане на срока му; че и
след прекратяване на договора ответникът не е упражнил право да придобие собствеността
върху вещта, но не я е върнал, а е продължил ползването й. Спор е нямало, а и данните по
делото сочат и за това, че за 2020г., 2021г., 2022г. 2023г. и 2024г., ищецът е платил
задълженията за автомобила за местен данък в размер на сумата общо 265,70лева. В
заключение съдът приема за доказани обстоятелствата, че действително ищецът е извършил
сочените разходи. След като ползването на вещта се осъществява от ответника, който макар
и да е заплатил дължимата лизингова цена за нея, не е упражнил право да я изкупи, но не е
изпълнил и задължението си да я върне на лизингодателя, извършеното от ищеца плащане
на дължими местни данъци, единствено защото притежава "голата" собственост на вещта,
обосновава извод на наличие на неоснователно разместване на имуществени блага между
ищеца и ответника. Ищецът е погасил свое задължение, за което възлагане не му е нужно. В
отношенията с ответника обаче това разместване на блага е неоснователно. Задължението е
за ползвателя и неплащането му води до спестяване от негова страна на разход, т.е.
обогатяване за сметка обедняването на ищеца с тази сума. Отношенията между страните се
уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване и ищецът не разполага с друг иск за
защита на така неоснователно разместените блага. Същият е кредитор на субсидиарно
вземане по чл. 59 ЗЗД и негов длъжник е ползвателят на вещта. Реално ответникът не е
оспорвал съществуването на това негово задължение, а въпреки исканата от него и
предоставена му от съда възможност да го погаси доброволно и в хода на процеса, той не го
е сторил. Претенцията следва да бъде уважена, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба- 27.11.2024г. до окончателното погасяване на задължението,
така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК претендират се такива за юк. възнаграждение
и платена държавна такса. На основание чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 25 от Наредбата за заплащане
на правната помощ / ДВ бр. 74 от 2021г., в сила от 1.10.2021г./, съдът определя юк.
възнаграждение от 150лева. Следва да се присъди и дължимо платената държавна такса от
50лева. Или на ищеца се следват разноски в общ размер от 200лева.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ****** АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „******” № 459 против ЕТ ******, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление с. ******, ул. „******” № 24 за осъждане ответникът да заплати на ищеца
сумата от 265,70лева, представляваща сбор от платен от ищеца пътен данък на автомобила
за 2020г., 2021г., 2022г. 2023г. и 2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 27.11.2024г., дължима на основание т.7, т.7.4, раздел IV от сключен между
страните договор за лизинг № 28398/20.07.2005г., по силата на който ищецът, в качеството
му на лизингодател е предоставил на ответника, като лизингополучател за временно
ползване на лек автомобил марка „Пежо боксер“ с рег. № ******, на основание чл. 345, ал.1
ТЗ.
ОСЪЖДА ЕТ ******, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. ******, ул.
„******” № 24 ДА ЗАПЛАТИ на ****** АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „******” № 459 сумата от 265,70лева, представляваща сбор от
платен от ищеца пътен данък на лек автомобил марка „Пежо боксер“ с рег. № ****** за
2020г., 2021г., 2022г. 2023г. и 2024г., след прекратяване на сключения между страните
договор за лизинг № 28398/20.07.2005г., с плащането на която ищецът е обеднял, а
ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 27.11.2024г., на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ ******, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. ******, ул.
„******” № 24 ДА ЗАПЛАТИ на ****** АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „******” № 459 сумата от 200лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4