Р Е Ш Е Н И Е
Номер
3807 31.12.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
осемнадесети декември Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 8175 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от Я.К.К. против ГД „Гранична полиция“ на МВР и
изменен в открито съдебно заседание иск, с който се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 1 355,88 лв. - главница, представляваща допълнително
възнаграждение за 186,47 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода
01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски по делото. Ищцата твърди, че през процесния период е полагала
труд на длъжността „*“ в ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас, като е работила на 12/24-часови
смени, предварително определени с график за всеки месец. Твърди също така, че
след преизчисляване на положения от нея през процесния период нощен труд към
дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 186,47 часа (след направеното
изменение на иска в съдебно заседание), за която й се следва възнаграждение за
извънреден труд в размер на 1 355,88 лв. (след направеното
изменение в размера на иска), което не й е заплатено от ответника.
Процесуалният представител на ищцата поддържа иска в съдебно заседание, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като
същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени,
съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.
Твърди обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран резултат,
който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като извънреден
труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди също така, че за периода до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на
вътрешните работи, съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен извънреден труд между 22,00 ч. и 06,00 ч. се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период, а през останалата част от исковия период са действали
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., поради
което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага
единствено за работници и служители по трудово правоотношение. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по
делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
не се явява процесуален представител на ответника, но с писмена молба е заявено
поддържане на отговора, не са ангажирани доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала и е полагала труд на
посочената в исковата молба длъжност.
Не
се спори също така, че ищцата е работила на смени, включително и през нощта –
за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след запознаване с предоставените
му от ответника протоколи за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00
ч., времето на разположение и положения нощен труд по време на официални празници
за процесния период и с фишовете за заплати на ищцата, през периода 01.10.2016
г. - 30.09.2019 г. ищцата е отработила 163 нощни смени, като през този период е
положила общо 1304 часа нощен труд. Според вещото лице, положеният от ищцата
през процесния период нощен труд след преизчислението му с коефициент 1,143 се
равнява на 1 490,47 часа дневен труд, като е налице разлика между
преизчисления и положения труд в размер на 186,47 часа, за които
възнаграждението, изчислено като за извънреден труд, възлиза на 1 355,88
лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и безпристрастно,
като страните не са го оспорили, поради което следва да бъде кредитирано.
При така ангажираните доказателства, от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в
МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 предвижда, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а
за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период,
като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
редът за
организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са действали
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през
нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че
при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва
да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва
да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това
субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане
на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по
различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на
часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до
поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов
договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищцата е положила общо 1304 часа нощен
труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1490,47 часа дневен
труд, т.е. налице е разлика от 186,47 часа, за които на ищцата се полага
допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 355,88 лв. По
делото липсват твърдения и доказателства ответникът да е заплатил на ищцата
такова допълнително възнаграждение, което води до извода за основателност на
предявената искова претенция.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на
извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително трудово
възнаграждение, в полза на ищцата следва да бъде присъдено и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от
предявяването на иска – 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата и направените от него
разноски по делото, които са в размер на 420 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск, която е в размер на 54,24 лв., както и
платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице - 200 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на Я.К.К., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, сумата от 1 355,88 лв.
(хиляда триста петдесет и пет лв. и осемдесет и осем ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 186,47 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от нея нощен труд през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 420,00 лв. (четиристотин и двадесет лв.), представляваща
направените от ищцата разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас
държавна такса в размер на 54,24 лв. (петдесет и четири лв. и двадесет и четири
ст.), както и разноски в размер на 200,00 лв. (двеста лв.) - платен хонорар на
вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 31.12.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. Кирязова-Вълкова
Вярно
с оригинала!
С. Добрева